СПИСОК???

   ШТО МИСЛИТЕ ЗА ОВОЈ СПИСОК?

 Благоев, Димитър (Д. Б. Николов) – 14.VІ.1856, с. Загоричане,
Костурско – 7.V.1924, София. Един от основоположниците на социалдемокрацията
в България (1891) и създател на БРСДП (тесни социалисти) – бъдещата БКП.
През 1883г., по време на следването си създава първата социалдемократическа
организация в Русия, която от 1884г. се нарича “Партия на руските социалдемократи”,
известна и като “Благоева група”. До края на живота си се ползва с висок
авторитет сред българската левица.

 Генадиев, Никола Иванов – 19.ХІ.1868, Битоля – 30.Х.1923,
София. Един от лидерите на Народнолибералната партия (стамболовисти). Министър
на правосъдието (V.1903 – І.1904), министър на търговията и земеделието
(І.1904 – І.1908), министър на външните работи (VІІ-ХІІ.1913). След Първата
световна война създава Националлибералната партия, а през 1923г. партията
Народно единство. От 1900г. е депутат в почти всички парламенти.

 Георгов, Илия – 1860, Велес – 12.VІІ.1945, София. Юрист, един
от лидерите на Радикалната партия, няколко пъти е депутат в парламента.

 Гулабчев, Спиро Константинов – 12.VІ.1856, Лерин – 1918, София.
Един от основоположниците на анархизма в България, публицист и издател.

 Джидров, Петър Спиридонов – 1876, Щип – 1952, София. Един
от лидерите на широките социалисти. От 1903г. е редактор на редица социалдемократически
вестници. От 27.ІХ.1918 до 7.V.1919 е министър на правосъдието. През 1926г.
създава Социалдемократическа федерация.

 Диамандиев, Васил – 1838 или 1840, Охрид – 1.V.1912, София.
Учител, обществен деец, участник в македоно-одринското освободително движение.
Учител в Кукуш (1861/64), Велес (1864/6) и Охрид (1866/7), преследван от
гръцкия владика бяга в Русия. През 1869/76 е учител в българското училище
в Комрат. Участва в създаването на комитет за подпомагането на българските
доброволци в Сръбско-турската война 1876г. и Руско-турската война 1877/8.
През 1879г. е избран за депутат в І Велико (Учредително) народно събрание,
приело първата българска конституция. В. Диамандиев е един от създателите
на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи ” в София и е неин зам.
директор (1888/91). Заема високи административни постове. Създава и е председател
на “Македонска лига” в Русе (1880), “Македонските благотворителни дружества”
в София (1882/84), издава в.”Македонски глас” (1884/5. Участва в създаването
на ВМОК.

 Димитров, Георги (Г. Д. Михайлов) – 18.VІ.1882, с. Ковачевци,
Пернишко-2.VІІ.1949, Москва. Родителите му са бежанци от Македония. Лидер
и идеолог на БКП, през 30-те години е шеф на Коминтерна в Москва. След
9.ІХ.1944г., когато България влиза в орбитата на СССР, до смъртта си, Г.
Димитров е начело на управлението на държавата.

 Калайджиев, Христо Константинов – 28.VІІІ.1886, Енидже Вардар
– 26.VІІІ.1964, София. Виден комунист, член на ЦК на БКП, многократно депутат
в парламента.

 Карайовов, Тома –1868, Скопие – 1951, София. Един от лидерите
на Демократическата партия. Участник в македоно-одринското освободително
движение, през 1902г. заедно с Хр. Станишев е председател на ВМОК. По време
на Илинденското въстание е редактор на в. “Автономия” – задграничния орган
на ВМОРО. От 1904 до 1908г. е на работа в Министерство на външните работи
– секретар на българския дипломатически агент във Виена (1904/5) и Рим
(1907/8), началник на ІІ политически отдел в министерството (1905/6). След
Младотурската революция (1908) е сред инициаторите за създаването на Съюза
на българските конституционни клубове (една от двете легални организации
на ВМОРО в Македония), чийто председател е два пъти – избран на първия
и втория конгрес през 1908 и 1910г. От 1910 до 1912 е  дипломат в
Петербург, през 1924г. е генерален консул в Албания, а през 1933 е редактор
на “Ла Бюлгари”  - списание излизащо на френски език.

 Караманджуров, Иван – 1856, Прилеп – 5.V.1930, София. Политик,
юрист и общественик. Главен прок*рор на Върховния съд в София, представител
на България на ІІ-та хагска конференция за мир (1907г.). Дългодишен председател
на Съюза на македонските братства в България.

 Кемалов, Димитър Георгиев – 17.І.1899, с. Калапот, Драмско
– 1923, София. Един от лидерите на БЗНС, частен секретар на Ал. Стамболийски
(1920/22), Директор на Тудовата поземлена собственост, член на комитета
за селска диктатура.

 Китанчев, Трайко Цветков – 1.ІХ.1858, с. Подморичани, Ресенско
– 1.VІІІ.1895, София. Активен участник в македоно-одринското освободител-но
движение, председател на първия конгрес на македонските дружества в България
(1895), председател на ВМОК. Доброволец през Сръбско-българската война,
депутат в ІV (1884/86), V(1887/90) и VІІІ (1894/96) Обикновено народно
събрание, както и в ІІІ Велико народно събрание (1886/87).

 Ковачев, Йосиф Антонов – 14.І.1839, Щип – 31.Х.1898, София.
Педагог и общественик. Член на БАН. Началник на народното просвещение в
Източна Румелия (1878), училищен инспектор в Софийско (1878/79), депутат
в Учредителното народно събрание (1879), главен секретар на Министерство
на вътрешните работи, член на Държавния съвет (1882), кмет на София (1886/87).
Дарител на Софийския университет, преподавател по педагогика в него (1888/98).
Автор на много книги и учебници.

 Кулишев, Георги (Г. К. Гугов) – 21.ІХ. 1885, Дойран – 27.ІХ.1974,
София. Журналист и редактор. През 1939 г. е избран за депутат, Министър
на външните работи (31.ІІІ. – 22.ХІ.1946), член на българската делегация
на Парижката мирна конференция (1946), народен представител от 1945 до
1974 г, заместник председател на Народното събрание (1972/74).

 Ляпчев, Андрей Тасев – 30.ХІ.1866, Ресен – 8.ХІ.1933, София.
Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Министър
на земеделието и търговията (16.І.1908 – 5.ІХ.1910), министър на финансите
(5.ІХ.1910 – 16.ІІІ.1916 и 17.Х. – 28..ХІ.1918), министър на войната (28.ХІ.1918
– 7.V.1919). Участва в българската делегация подписала Солунското примирие
(29.ІХ.1918). В ХХІ Народно събрание е начело на правителствената парламентарна
група. Министър председател (4.І.1926 – 29.VІ.1931), същевременно е и министър
на вътрешните работи и министър на народното здраве. На А. Ляпчев принадлежи
знаменития израз “Со кротце, со благо, со малце кьотек”.

 Мелетий Софийски – 1832, Струмица – 1891, Кайро. Висш духовник,
софийски митрополит, обществен и политически деец, член на Бълг. книжовно
дружество (дн. БАН), депутат в Учредителното народно събрание (1879), един
от учредителите на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи”.

 Методий Кусев (Тодор Йовчев Кусев) – 1838 или 1840, Прилеп
– 1.ХІ.1922, Стара Загора. Висш духовник, митрополит на Стара Загора, обществен
и политически деец. Инициатор за създаването на известния парк “Аязмото”
в Ст. Загора.

 Милев, Никола Илиев – 8.V.1881, с.Мокрене, Костурско – 13.ІІ.1925,
София. Историк и публицист. Член ВМОРО от 1898г. Директор на печата при
Министерство на външните работи, един от създателите на Народния сговор,
директор на неговия орган в. “Слово” (1922/25), депутат в ХХ Народно събрание
(1923), съветник на българската делегация в ОН Женева. Автор на исторически
трудове, Преподавател в Софийския университет по балканска и българска
история.

 Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов) – 26.Х.1820,
с. Кучевища, Скопско – 18.ІХ.1906, Пловдив. Висш духовник, политически
и обществен деец. Почетен член на БАН. Пръв митрополит на Българската екзархия
в Охрид (1872/72), ловешки митрополит (1879/91), пловдивски митрополит
(1891/1906). Участник в националноосвободителното движение, един от организаторите
на Кресненско-разложкото въстание (1878/79).

 Панарет – Роден през 1885г. в с. Подмочани, Ресенско. След
Първата световна война е игумен на Бачковския манастир (вторият по големина
в България), след това е ректор на Духовната семинария в Пловдив.

 Павлов, Тодор Димитров – 14.ІІ.1890, Щип – 8.V.1977, София.
Политически и обществен деец, литературен критик. Един от тримата регенти
на малолетния цар Симеон ІІ (1944/46). Председател на БАН (1947/62).

 Помянов, Константин – 1850, Прилеп – 1913, София. Депутат
в Учредителното народно събрание (1879), редактор на в. “Светлина” (1882/83),
министър на правосъдието (1884 и 1893/4), дипломатически агент на Княжество
България във Виена (1902/03).”

 Радев, Александър Петров – 24.ІІ-1864, Битоля – 22.V.1911,
Виена. Член на ВМОК и негов председател (1898/99). Един от лидерите на
Прогресивнолибералната партия, министър на правосъдието (19.ІІ.1901 – 3.ХІ.
1902), министър на просвещението (3.ХІ.1902 – 5.V.1903). Преподавател по
право в Софийския университет.

 Радев, Симеон Трайчев – 9.І.1879, Ресен – 15.ІІ.1967, София.
Историк, публицист, литературен критик и дипломат. Участник в македоно-одринското
освободително движение. Като студент в Западна Европа редактира задграничните
издания на ВМОРО – “Льо Ефор” (1900) и “Льо Мацедониен” (1902). Политик
от Народолибералната партия, редактор на голям брой вестници и списания.
Доброволец в македоно-одринското опълчение. Член на българската делегация
при сключването на Бук*рещкия мирен договор (1913). Член на българската
делегация подписала Солунското примирие (29.ІХ.1918), с което България
излиза от войната. Пълномощен министър в Бук*рещ (1913/1916), в Берн (1916/17),
Хага (1920/21), Анкара (1923/25), Вашингтон (1925/33), Лондон (1935/38)
и Брюксел (1938/40). Автор на над 1500 статии, интервюта и репортажи, както
и на много книги, най-известна от които е “Строители на съвременна България”.

 Ризов, Димитър Христов – 1862, Битоля – 1918, Берлин. Политик
от Либералната партия. През 1881г. отваря книжарница в Битоля, през 1882/83
е инспектор на българските екзархийски училища в Македония. От 1884г. се
включва активно в политическия живот на България, един от лидерите на съединиското
движение през 1885г. Търговски консул (на практика дипломатически представител)
в Скопие (1897/99), дипломатически агент в Цетина (1903/05), Белград (1905/07),
Рим (1908/15), и Берлин (1915/18). Неколкократно депутат в българския парламент.
Участник в македоно-одринското освободително движение, председател на дружеството
“Македонски глас” (1885/86). Редактор на в. “Млада България”  (1895/96)
и на сп.”Знаме” (1894/97). Автор на първата “Етнография на Македония” излязла
през 1881г. на френски език.

 Станишев, Александър Димитров – 15.ХІІ.1886, Кукуш – 16.ІІ.1945,
София. Виден политик и медик. По време на Балканските и Първата световна
война е военен лекар. Ръководител на катедрата по клинична хирургия в Медицинския
факултет на Софийския университет (дн. Медицинска академия), декан на факултета
(1930/31 и 1937/38) и ректор на университета (1938/39). Основател и пръв
директор на Хирургическата клиника. Председател на Българското хирургическо
дружество (1936/44), редови член от 1935г. и подпредседател на Международната
хирургическа академия в Женева (1938). Автор на над 50 научни труда и публикации.
Министър председател на България 1.VІ. – 1.ІХ.1944. Убит от комунистите.

 Станишев, Константин Наков – 1840, Кукуш – 1900, Кукуш. Обществен
деец и просветител, член на БАН. Участник в Руско-турската война 1877/78.
Работи в канцеларията на Временното руско управление в България, през 1879
е вицегубернатор на Видин  и  директор на финансите.

 Стоянов, Андрей (А. С. Тръпков) – 1838, Воден – 1910, Русия.
Сътрудник на Временното руско управление в България, вицегубернатор на
Варна и губернатор на Видин, депутат в Учредителното народно събрание (1879).
По-късно се изселва в Русия при семейството си (жена му е полякиня).

 Трайков, Георги (Г. Т. Гировски) – 2.ІV.1898, с. Върбени,
Леринско – 14.І.1975, София. Политик от БЗНС, след 9.ІХ.1944 е председател
на Областния комитет на Отечествения фронт във Варна. От 1947г. е секретар
на БЗНС, през 1946/49г. е министър на земеделието, от 1949 до 1964г. е
първи зам. председател на Мистерски съвет, от 1964 до 1971г. е председател
на Президиума на Народното събрание, а от 1971 до 1972 е председател на
Народното събрание.

 Хаджимишев, Панчо Тодоров – 12.ХІІ.1874, Велес – 7.VІІІ.1957,
София. Дипломат, управлява българската легация в Лондон (1908/10), пълномощен
министър в Атина (1910/13). През Балканските войни е комисар по настаняване
на бежанците от Македония, главен секретар в Министерство на външните работи
(1913/14), пълномощен министър в Лондон (1914/15), пълномощен министър
в Хага (1915). Участва в българската делегация подписала Ньойския договор,
пълномощен министър в Рим (1920/21), пълномощен мънистър в Лондон (1924/35).

 Христов, Крум  (Кр. Хр. Костадинов) – 23.ХІ.1906, Кукуш
– 22.Х.1988, София. Журналист и дипломат. От 1945 до 1955г. журналист и
гл.редактор на в. “Отечествен фронт”, съветник в българското посолство
в Париж (1955/57), началник отдел в Министерство на външните работи (1957/60),
посланик в Рим (1960/66), посланик в Хелзенки (1972/73).

 Шанданов, Петър Димов – 4.VІІ.1895, Охрид – 1971, София. Участник
в военния кръг “Звено”, свързва се с комунистите и като завеждащ Военния
отдел на ІІ Въстаническа оперативна зона е сред оганизаторите на деветосептемврийския
преврат през 1944г.

 Югов, Антон Танев – 15.VІІІ.1904, с.Карасули, Гевгелийско
- ?. Комунистически лидер преди и след 9.ІХ.1944г. Министър на вътрешните
работи (1944/49), министър на тежката промишленост (1950/52), заместник
председател (1952/56) и председател на Министерски съвет (1956/62).

 Янчулев, Методи  - 1900, Прилеп – 1987, София. Юрист,
един от основателите и секретар на младежката организация на Демократическата
партия. След 9.VІ.1923г. е ръководител на младежката организация на Демократичния
сговор. От 1926 до 1931г. е частен секретар на Андрей Ляпчев. Депутат в
ХХІV Народно събрание.

Внеси реплика	страница 12 3 5 >
Tweet