1.  Благоев, Димитър (Д. Б. Николов) – 14.VІ.1856, с. Загоричане, Костурско – 7.V.1924, София. Един от основоположниците на социалдемокрацията в България (1891) и създател на БРСДП (тесни социалисти) – бъдещата БКП. През 1883г., по време на следването си създава първата социалдемократическа организация в Русия, която от 1884г. се нарича “Партия на руските социалдемократи”, известна и като “Благоева група”. До края на живота си се ползва с висок авторитет сред българската левица.
2.  Генадиев, Никола Иванов – 19.ХІ.1868, Битоля – 30.Х.1923, София. Един от лидерите на Народнолибералната партия (стамболовисти). Министър на правосъдието (V.1903 – І.1904), министър на търговията и земеделието (І.1904 – І.1908), министър на външните работи (VІІ-ХІІ.1913). След Първата световна война създава Националлибералната партия, а през 1923г. партията Народно единство. От 1900г. е депутат в почти всички парламенти.
3.  Георгов, Илия – 1860, Велес – 12.VІІ.1945, София. Юрист, един от лидерите на Радикалната партия, няколко пъти е депутат в парламента.
4.  Гулабчев, Спиро Константинов – 12.VІ.1856, Лерин – 1918, София. Един от основоположниците на анархизма в България, публицист и издател.
5.  Джидров, Петър Спиридонов – 1876, Щип – 1952, София. Един от лидерите на широките социалисти. От 1903г. е редактор на редица социалдемократически вестници. От 27.ІХ.1918 до 7.V.1919 е министър на правосъдието. През 1926г. създава Социалдемократическа федерация.
6.  Диамандиев, Васил – 1838 или 1840, Охрид – 1.V.1912, София. Учител, обществен деец, участник в македоно-одринското освободително движение. Учител в Кукуш (1861/64), Велес (1864/6) и Охрид (1866/7), преследван от гръцкия владика бяга в Русия. През 1869/76 е учител в българското училище в Комрат. Участва в създаването на комитет за подпомагането на българските доброволци в Сръбско-турската война 1876г. и Руско-турската война 1877/8. През 1879г. е избран за депутат в І Велико (Учредително) народно събрание, приело първата българска конституция. В. Диамандиев е един от създателите на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи ” в София и е неин зам. директор (1888/91). Заема високи административни постове. Създава и е председател на “Македонска лига” в Русе (1880), “Македонските благотворителни дружества” в София (1882/84), издава в.”Македонски глас” (1884/5. Участва в създаването на ВМОК.
7.  Димитров, Георги (Г. Д. Михайлов) – 18.VІ.1882, с. Ковачевци, Пернишко-2.VІІ.1949, Москва. Родителите му са бежанци от Македония. Лидер и идеолог на БКП, през 30-те години е шеф на Коминтерна в Москва. След 9.ІХ.1944г., когато България влиза в орбитата на СССР, до смъртта си, Г. Димитров е начело на управлението на държавата.
8.  Калайджиев, Христо Константинов – 28.VІІІ.1886, Енидже Вардар – 26.VІІІ.1964, София. Виден комунист, член на ЦК на БКП, многократно депутат в парламента.
9.  Карайовов, Тома –1868, Скопие – 1951, София. Един от лидерите на Демократическата партия. Участник в македоно-одринското освободително движение, през 1902г. заедно с Хр. Станишев е председател на ВМОК. По време на Илинденското въстание е редактор на в. “Автономия” – задграничния орган на ВМОРО. От 1904 до 1908г. е на работа в Министерство на външните работи – секретар на българския дипломатически агент във Виена (1904/5) и Рим (1907/8), началник на ІІ политически отдел в министерството (1905/6). След Младотурската революция (1908) е сред инициаторите за създаването на Съюза на българските конституционни клубове (една от двете легални организации на ВМОРО в Македония), чийто председател е два пъти – избран на първия и втория конгрес през 1908 и 1910г. От 1910 до 1912 е  дипломат в Петербург, през 1924г. е генерален консул в Албания, а през 1933 е редактор на “Ла Бюлгари”  - списание излизащо на френски език.
10.  Караманджуров, Иван – 1856, Прилеп – 5.V.1930, София. Политик, юрист и общественик. Главен прок*рор на Върховния съд в София, представител на България на ІІ-та хагска конференция за мир (1907г.). Дългодишен председател на Съюза на македонските братства в България.
11.  Кемалов, Димитър Георгиев – 17.І.1899, с. Калапот, Драмско – 1923, София. Един от лидерите на БЗНС, частен секретар на Ал. Стамболийски (1920/22), Директор на Тудовата поземлена собственост, член на комитета за селска диктатура.
12.  Китанчев, Трайко Цветков – 1.ІХ.1858, с. Подморичани, Ресенско – 1.VІІІ.1895, София. Активен участник в македоно-одринското освободител-но движение, председател на първия конгрес на македонските дружества в България (1895), председател на ВМОК. Доброволец през Сръбско-българската война, депутат в ІV (1884/86), V(1887/90) и VІІІ (1894/96) Обикновено народно събрание, както и в ІІІ Велико народно събрание (1886/87).
13.  Ковачев, Йосиф Антонов – 14.І.1839, Щип – 31.Х.1898, София. Педагог и общественик. Член на БАН. Началник на народното просвещение в Източна Румелия (1878), училищен инспектор в Софийско (1878/79), депутат в Учредителното народно събрание (1879), главен секретар на Министерство на вътрешните работи, член на Държавния съвет (1882), кмет на София (1886/87). Дарител на Софийския университет, преподавател по педагогика в него (1888/98). Автор на много книги и учебници.
14.  Кулишев, Георги (Г. К. Гугов) – 21.ІХ. 1885, Дойран – 27.ІХ.1974, София. Журналист и редактор. През 1939 г. е избран за депутат, Министър на външните работи (31.ІІІ. – 22.ХІ.1946), член на българската делегация на Парижката мирна конференция (1946), народен представител от 1945 до 1974 г, заместник председател на Народното събрание (1972/74).
15.  Ляпчев, Андрей Тасев – 30.ХІ.1866, Ресен – 8.ХІ.1933, София. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Министър на земеделието и търговията (16.І.1908 – 5.ІХ.1910), министър на финансите (5.ІХ.1910 – 16.ІІІ.1916 и 17.Х. – 28..ХІ.1918), министър на войната (28.ХІ.1918 – 7.V.1919). Участва в българската делегация подписала Солунското примирие (29.ІХ.1918). В ХХІ Народно събрание е начело на правителствената парламентарна група. Министър председател (4.І.1926 – 29.VІ.1931), същевременно е и министър на вътрешните работи и министър на народното здраве. На А. Ляпчев принадлежи знаменития израз “Со кротце, со благо, со малце кьотек”.
16.  Мелетий Софийски – 1832, Струмица – 1891, Кайро. Висш духовник, софийски митрополит, обществен и политически деец, член на Бълг. книжовно дружество (дн. БАН), депутат в Учредителното народно събрание (1879), един от учредителите на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи”.
17.  Методий Кусев (Тодор Йовчев Кусев) – 1838 или 1840, Прилеп – 1.ХІ.1922, Стара Загора. Висш духовник, митрополит на Стара Загора, обществен и политически деец. Инициатор за създаването на известния парк “Аязмото” в Ст. Загора.
18.  Милев, Никола Илиев – 8.V.1881, с.Мокрене, Костурско – 13.ІІ.1925, София. Историк и публицист. Член ВМОРО от 1898г. Директор на печата при Министерство на външните работи, един от създателите на Народния сговор, директор на неговия орган в. “Слово” (1922/25), депутат в ХХ Народно събрание (1923), съветник на българската делегация в ОН Женева. Автор на исторически трудове, Преподавател в Софийския университет по балканска и българска история.
19.  Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов) – 26.Х.1820, с. Кучевища, Скопско – 18.ІХ.1906, Пловдив. Висш духовник, политически и обществен деец. Почетен член на БАН. Пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид (1872/72), ловешки митрополит (1879/91), пловдивски митрополит (1891/1906). Участник в националноосвободителното движение, един от организаторите на Кресненско-разложкото въстание (1878/79).
20.  Панарет – Роден през 1885г. в с. Подмочани, Ресенско. След Първата световна война е игумен на Бачковския манастир (вторият по големина в България), след това е ректор на Духовната семинария в Пловдив.
21.  Павлов, Тодор Димитров – 14.ІІ.1890, Щип – 8.V.1977, София. Политически и обществен деец, литературен критик. Един от тримата регенти на малолетния цар Симеон ІІ (1944/46). Председател на БАН (1947/62).
22.  Помянов, Константин – 1850, Прилеп – 1913, София. Депутат в Учредителното народно събрание (1879), редактор на в. “Светлина” (1882/83), министър на правосъдието (1884 и 1893/4), дипломатически агент на Княжество България във Виена (1902/03).”
23.  Радев, Александър Петров – 24.ІІ-1864, Битоля – 22.V.1911, Виена. Член на ВМОК и негов председател (1898/99). Един от лидерите на Прогресивнолибералната партия, министър на правосъдието (19.ІІ.1901 – 3.ХІ. 1902), министър на просвещението (3.ХІ.1902 – 5.V.1903). Преподавател по право в Софийския университет.
24.  Радев, Симеон Трайчев – 9.І.1879, Ресен – 15.ІІ.1967, София. Историк, публицист, литературен критик и дипломат. Участник в македоно-одринското освободително движение. Като студент в Западна Европа редактира задграничните издания на ВМОРО – “Льо Ефор” (1900) и “Льо Мацедониен” (1902). Политик от Народолибералната партия, редактор на голям брой вестници и списания. Доброволец в македоно-одринското опълчение. Член на българската делегация при сключването на Бук*рещкия мирен договор (1913). Член на българската делегация подписала Солунското примирие (29.ІХ.1918), с което България излиза от войната. Пълномощен министър в Бук*рещ (1913/1916), в Берн (1916/17), Хага (1920/21), Анкара (1923/25), Вашингтон (1925/33), Лондон (1935/38) и Брюксел (1938/40). Автор на над 1500 статии, интервюта и репортажи, както и на много книги, най-известна от които е “Строители на съвременна България”.
25.  Ризов, Димитър Христов – 1862, Битоля – 1918, Берлин. Политик от Либералната партия. През 1881г. отваря книжарница в Битоля, през 1882/83 е инспектор на българските екзархийски училища в Македония. От 1884г. се включва активно в политическия живот на България, един от лидерите на съединиското движение през 1885г. Търговски консул (на практика дипломатически представител) в Скопие (1897/99), дипломатически агент в Цетина (1903/05), Белград (1905/07), Рим (1908/15), и Берлин (1915/18). Неколкократно депутат в българския парламент. Участник в македоно-одринското освободително движение, председател на дружеството “Македонски глас” (1885/86). Редактор на в. “Млада България”  (1895/96) и на сп.”Знаме” (1894/97). Автор на първата “Етнография на Македония” излязла през 1881г. на френски език.
26.  Станишев, Александър Димитров – 15.ХІІ.1886, Кукуш – 16.ІІ.1945, София. Виден политик и медик. По време на Балканските и Първата световна война е военен лекар. Ръководител на катедрата по клинична хирургия в Медицинския факултет на Софийския университет (дн. Медицинска академия), декан на факултета (1930/31 и 1937/38) и ректор на университета (1938/39). Основател и пръв директор на Хирургическата клиника. Председател на Българското хирургическо дружество (1936/44), редови член от 1935г. и подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева (1938). Автор на над 50 научни труда и публикации. Министър председател на България 1.VІ. – 1.ІХ.1944. Убит от комунистите.
27.  Станишев, Константин Наков – 1840, Кукуш – 1900, Кукуш. Обществен деец и просветител, член на БАН. Участник в Руско-турската война 1877/78. Работи в канцеларията на Временното руско управление в България, през 1879 е вицегубернатор на Видин  и  директор на финансите.
28.  Стоянов, Андрей (А. С. Тръпков) – 1838, Воден – 1910, Русия. Сътрудник на Временното руско управление в България, вицегубернатор на Варна и губернатор на Видин, депутат в Учредителното народно събрание (1879). По-късно се изселва в Русия при семейството си (жена му е полякиня).
29.  Трайков, Георги (Г. Т. Гировски) – 2.ІV.1898, с. Върбени, Леринско – 14.І.1975, София. Политик от БЗНС, след 9.ІХ.1944 е председател на Областния комитет на Отечествения фронт във Варна. От 1947г. е секретар на БЗНС, през 1946/49г. е министър на земеделието, от 1949 до 1964г. е първи зам. председател на Мистерски съвет, от 1964 до 1971г. е председател на Президиума на Народното събрание, а от 1971 до 1972 е председател на Народното събрание.
30.  Хаджимишев, Панчо Тодоров – 12.ХІІ.1874, Велес – 7.VІІІ.1957, София. Дипломат, управлява българската легация в Лондон (1908/10), пълномощен министър в Атина (1910/13). През Балканските войни е комисар по настаняване на бежанците от Македония, главен секретар в Министерство на външните работи (1913/14), пълномощен министър в Лондон (1914/15), пълномощен министър в Хага (1915). Участва в българската делегация подписала Ньойския договор, пълномощен министър в Рим (1920/21), пълномощен мънистър в Лондон (1924/35).
31.  Христов, Крум  (Кр. Хр. Костадинов) – 23.ХІ.1906, Кукуш – 22.Х.1988, София. Журналист и дипломат. От 1945 до 1955г. журналист и гл.редактор на в. “Отечествен фронт”, съветник в българското посолство в Париж (1955/57), началник отдел в Министерство на външните работи (1957/60), посланик в Рим (1960/66), посланик в Хелзенки (1972/73).
32.  Шанданов, Петър Димов – 4.VІІ.1895, Охрид – 1971, София. Участник в военния кръг “Звено”, свързва се с комунистите и като завеждащ Военния отдел на ІІ Въстаническа оперативна зона е сред оганизаторите на деветосептемврийския преврат през 1944г.
33.  Югов, Антон Танев – 15.VІІІ.1904, с.Карасули, Гевгелийско - ?. Комунистически лидер преди и след 9.ІХ.1944г. Министър на вътрешните работи (1944/49), министър на тежката промишленост (1950/52), заместник председател (1952/56) и председател на Министерски съвет (1956/62).
34.  Янчулев, Методи  - 1900, Прилеп – 1987, София. Юрист, един от основателите и секретар на младежката организация на Демократическата партия. След 9.VІ.1923г. е ръководител на младежката организация на Демократичния сговор. От 1926 до 1931г. е частен секретар на Андрей Ляпчев. Депутат в ХХІV Народно събрание.

   Списък на част от българските висши офицери родени в Македония:

1.  Бояджиев, Климент Евтимов – 15.ІV.1861, Охрид – 15.VІІ.1933, София. Военен и политик. През 1883г. завършва Военната академия в София, през 1895г. Академията на Генералния щаб в Италия. През Сръбско-българската война (1885г.) е адютант в щаба на Западния корпус, през Балканските войни (1912/13) командва 4 преславска дивизия, министър на войната (1913/14), началник щаб на армията през 1915г., командващ І армия през Първата световна война, превзела Зайчар, Ниш, Пирот, Битоля и Охрид. Изработва първата релефна карта на България през 1927г.
2.  Габровски, Никола – 1871, Крушово – неизв. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война.
3.  Дрангов, Борис Стоянов – 3. ІІІV. 1872, Скопие – 26.V.1917, Завоя на Черна. Полковник и военен педагог. Участва в Илинденското въстание като войвода на чета. Като висш офицер от българската армия участва в Балканските и Първата световна война. Загива като командир на 9-ти пехотен полк.
4.  Дървингов, Петър Георгиев – 25.V.1875, Кукуш – 8.ІІІ.1958, София. Полковник и военен историк, член на БАН. Участва в Илинденското въстание. П. Дървингов е един от създателите на Македоно-одринското опълчение и на 11-та пехотна македонска дивизия.  Автор на трудове на военноисторическа тематика.
5.  Златарев, Кръстьо – 23.ІІ.1864, Охрид – 16.ІV.1925, София. Генерал – лейтенант. Участвал в Балканските и Първата световна война. Командир на Македонската дивизия. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
6.  Коцкаров, Владимир Андонов – 10.Х.1893, Битоля – 17.VІІ.1960, София. Генерал-майор, участва в Балканските и Първата световна война. През Втората световна война е командир на V армия (1944/45), от 1948г. е началник на катедрата по “История на военното изкуство и войните” във Военната академия в София. Един от лидерите на военния политически кръг “Звено”.
7.  Кюркчиев, Григор – 1864, Прилеп – 16.ІV.1925, София. Генерал, участва в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
8.  Михайлов, Спиридон – 1878, Щип – 16.ІV.1925, София. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
9.  Николов, Стефан – 1859, Прилеп – 1917. Доброволец в българската войска през Сръбско-българската война, член на ВМОК, ръководител на щаба на Горноджумайското въстание (1902), участник в Илинденското въстание. През Балканските войни е началник на първа бригада на Македоноодринското опълчение.
10.  Протогеров, Александър Николов – 23.ІІ.1867, Охрид – 7.VІІ.1928, София – генерал и политически деец.  Доброволец в Сръбско-българската война, член на ВМОК, води чета по време на Горноджумайското (1902) и Илинденското (1903) въстание. През 1911г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО, един от организаторите на Македоно-одринско опълчение. През Първата световна война е командир на българските войски в Моравско (дн. Сърбия), през 1918 е комендант на София.
11.  Танев, Александър – 1864, Велес – 16.ІХ.1932, София. Генерал – лейтинант. Участник Балканските и Първата световна война. Инспектор в конницата (1913/15), през Първата световна война е командващ кавалерийска дивизия, сражава се при Велес, Прилеп и Битоля.