Посебноста на нациите

некои

 Boogie напиша:

Централен комитет на Македонския

Народен сѫюз юли. 1934 год,

Председател - Смиле Войданов Секретар - Гео Пирински

Защо ние македонцитe сме отделна нация?

В последния брои (31) на забранения от софийската военно-фашистка диктатура орган на македонската прогресивна емиграция «Македонско Знаме» бе поместена статия под заглавие «Що е нация». Поради драконовската цензура, в статията се дава обща постановка на въпроса и се говори за хѫрватската нация, без да се дава конкретно обяснение на македонската нация. Тук ние доразвиваме тази статия като се спираме специално на Македония и отговаряме на вѫпроса — защо ние македонците сме отделна нация?               

Отговора на този вѫпрос преди всичко е от огромно политическо значение. Известно е, че както бѫлгарския, така и срѫбския и грѫцкия империализми отричат сѫществуването на македонска нация. Според пѫрвия, македонците са «най-добрата част от бѫлгарската нация». Според другия, македонците са «чисти сѫрби». Според третия — македонците са «славяногласни елини». Така всеки от тия наши поробители  «оправдава» задѫржането под свое иго на сѫответната поробена част от нашата родина, оправдава претенциите, за завладяване, на цела Македония.

За да разобличим тези маневри па поробителите и покажем» че те немат никакво право над Македония, за да попречим на техната асимилаторска политика и за да водим последователна борба за извоюване правото на самоопределение на македонския народ до неговото отделяне от бѫлгарската, срѫбската и  грѫцка империалистически държави и обединим в самостоятелна независима република  на трудеция се македонски народ, ние македонците требва високо да заявим, че не сме нито сѫрби, пито гѫрци, нито пѫк бѫлгари, а  сме отделна македонска нация, която се бори  за своето национално освобождение и отделяне в своя македонска дѫржава. Но не само от политически сѫображения требва да направим това. Ако македонската нация не би сѫществувала, не бихме могли да говорим за такава. 0баче, тя е на лице и нейното сѫществуване требва да се посочи на всички, защото това ще улесни до голема степен нашата национално-освободителна борба.

В Македония са на лице всички елементи, на една самостоятелна македонска нация с своя територия н икономическа целост, с свои език н общ национален характер, и с своя македонска история.

1. Територията на македонците е отделна от територията па грѫцката, срѫбската и бѫлгарската нации. Тя има своите установени географически и етнографически граници между реката Места, планините Родопи, Рила и Шар, реката Дрин, планината Грамос, реката Бистрица и Егсйско море, с едно пространство от 65 хиляди кв. километри. Ако днес Македония с разпокъсана — това е резултат на империалистическите «мирни» договори. Разпокѫсването на единната македонска територия на части и приключването на тези части към териториите на бѫлгарската, срѫбската и грѫъцка държави стана насилствено.

2. Економически Македония представлява едно цело, отделно от дѫржавите, които я владеят. Още под владичетвото па турската империя Македония трѫгна към своето развитие самостоятелно, по-кѫсно, по независимо от Сѫрбия, Бѫлгария н Гѫрция. Нито една от тези последните немаше здрави економически връзки и общи търговски пѫтища с Македония, макар че те се намираха заедно с нея в пределите па една и сѫща дѫржава — Турция. А след като вѫзникна капиталистическото стопанство и в Македония, там се сѫъздадоха вѫтрешните тѫрговски пѫтища и пазари па самостоятелна нога, с един общ и главен център — Солун, а не Белград, София или Атина.

Насилственото разпокѫсване економическото цело на Македония на три части н присѫединението на тези части към три чужди еко-номически единици — Сѫрбия, Бѫлгария н Гѫрция — се отрази катастрофално на стопанството в Македония. Крещящ пример за това служи днешното положение на Солун, който, след като биде лишен от естествения му 

економически хиндерланд — източна и централна Македония, съвсем западна, и от първостепенно пристанище на Бeлото море се превѫрна в един печален спомен за богат неотдавнашен тѫрговски център: днес Солун стои вече на трето место в сравнение с Атина и Пирея. Сѫщата участ постигна и Битоля, Охрид и всички други градове в централна и югозапанда Македония, които, откѫснати от естественото солунско дебуше, са принудени да си служат с неестествения за тях тѫрговски пѫът кѫм Белград. Сѫщото е и за Македония под бѫлгарско иго, чието економическо преуспеване е тесно свѫрзано с тѫрговските пѫтища кѫм Серес. Драма, Кавала, Солун и Струмица, а не с София — Видин и Пловдив- Бургаз.

3. Езика на хората, сѫставляващи македонската нация, е славянски, с особен диалект — македонски. Този език е общ за тех. Различните провинциални отенѫци в македонския език са неизживено следствие от некогашиата родова и феодална разпокѫсаност на Македония. Но провинциализма на тоя език се покрива от един общ македоно-славянски диалект, по които всеки би различил македонеца от сѫрбина. бѫлгарина, русняка и от всеки човек от коя и да е друга славянска нация. Провинционалните отенѫци в езика не са още ликвидирани, дори и у най-развитите нации, а камо ли у македонската нация, която е национално поробена, не е организирана в своя национална дѫржава          и не си е още изработила свой литературен език.

Освен по диалекта, македонския език се различава от срѫбския и бѫлгарския още и по това, че в него старо-славянския елемент е много по-запазен и сѫдѫржа множество думи, които липсват в езиците иа сѫседните и други славянски нации..

Бѫлгарските и срѫбски великодѫржавни шовинисти използуват близоста на 

македонския език с езиците на техните нации, за да твѫрдят, че македонците са «част от бѫлгарската нация» или «чисти сѫрби». А ние, македонците, не сме нито едното нито другото. Ние не сме и •«тесто, от което може всичко да се измеси», както беше заявил Цвиич, един от__агентите-историци на срѫбската завоевателна политика. Ние сме отделна нация. Сходството на нашия език с бѫлгарския и срѫбския е обикновено  сходство между езици на близки, но самостоятелно развили се нации. Такѫво сходство на езиците имаме между русите, украинците и белорусите, както и между хѫрватите, черногорците и сѫърбите, но въпреки туй те представляват отделни нации.

Великобѫлгарските  шовинисти   особено спекулират с факта, че македонския език е по-близо до бѫългарския, отколкото кѫм срѫбския, и това им служи като аргумент в техните твѫрдения, че македонците са част от бѫлгарската нация. Аргумента им е крайно неоснователен защото и хѫърватите по език сѫ много но-близки до срѫбската отколкото кѫм чехската нация.

При това знае се, че не е само езика, който определя нацията. Дори еднакѫв да бѫде езика на македонците с този па бѫлгарите, това не може да означава, че ние, македонците, сме «част от бѫлгарската нация», щом живеем редица поколения в друга територия, представляваме отделно економическо цело, щом имаме своя история и специфични нрави, обичаи и пр. Англичаните,  ирландците и американците от Сѫединените щати на северна Америка говорят на един и сѫщ език, но са отделни нации.

4. Националния характер е четвѫртия по ред общ белег за хората, сѫставляващи отделна нация, в това число и македонската нация. Еднакви са техните нрави, обичаи, игри, песни хора и другите народни умотворения, които повече или по-малко се отличават от срѫбската, бѫлгарската и другите славянски нации. Елементите на самостойния национален характер на македонците са толкова силни, че вѫпреки националния гнет в Македония, те никога не престанаха да се проявяват. По вечеринки, свадби, именници и пр. те постоянно се проявяват и всред емигрантско-бежанските маси в Бѫългария, Америка и другаде, гдето има такива.

Всички тези елементи, взети заедно, дават македонската нация. 

Дѫржавата на богомилеца цар Самуил не беше втора бѫлгарска дѫржава, както искат да е представят бѫлгарските буржоазни историци, а тя беше дѫржава на македонските славяни, сѫществуващи наред с бѫлгарското царство и срѫбското кралство. Тази македонска славянска дѫржава по-късно беше дори завладела Бѫлгария и Сѫрбия.

 Велико бѫлгарските шовинисти много обичат да приказват за «единно бѫлгарско племе», отождествявайки го с бѫлгарската нация. Те крият историческия факт, че последната се сѫздаде без онази малка част бѫлгари, които останаха в Македония, и без македонските славяни. Бѫлгарската нация се сѫздаде в пределите на днешната централна и северна Бѫлгария, източна Румелия и Добруджа, Главната причина за това лежи й економиката. Както вече казахме, в Македония капитализма възникна и се разви по-късно независимо от капитализма в Бѫлгария, без да има солидни економически врѫзки между тия две страни. Бѫлгарското националреволюционно движение, което се бореше за освобожднието на бѫлгарския народ от игото на абсолютнна и бейска Турция, не включваше Македония в обекта на своята революционна дейност. Това достатъчно показва. че създаването на бѫългарската нация и нейното пробуждане за самостоятелен дѫржавен живот се извърши без македонските славяни.

Такова положение имаме и с срѫъбската нация, която също така се сѫздаде без македонските славяни и без оная незначителна част  сѫърби, останали в Македония още преди тя дя попадне под турско иго.        

Но и грѫцките дѫржавни шовинисти, за да оправдаят господството на грѫцкия империализъм на завладената! от него част от Македония, тѫрсят племенна врѫзка между грѫцката нация и македонците. Тези истѫнчени шовинисти фалшифицират историята, таксувайки племето на древните македоно-илирийци, заедно с вождовете на това племе — Македон, Филип Македонски и Александър Велики, като  сѫставна част от древните гѫрци. При това те сѫзнателно замѫлчават такъво едно сѫбитие като заселването на Македония с огромна маса славяни, за които им е сѫвсем неловко да твѫрдят, че са гѫрци.

6. Македонската нация има своя история на културно и политическо проявление. Братя Миладинови са пѫрвите македонски просветители. Те пѫрви посветиха силите си за пробуждане самостойно национално чувство на македонския роб. Те вѫзпяха Охрид н Македония като свое отечество на чисто македонославянски диалект. Те не учеха македонския народ нито на срѫбски, нито на бѫлгарски, а го учиха на родния македонски език.

Ако вѫпреки тона тези македонски просветители говореха за бѫлгарщина в Македония, това ставаше под влиянието на старото минало,когато Македония цели векове се намираше под феодална Бѫлгария. Поради което на борбите за самостойни училища и черкви, против, асимилаторската  напаст на грѫцката патриаршия се водеше под формата на бѫлгарщината.

По онова бреме македонската нация бе още в зародиша си,тя не се беше оформила и най- главното, нейните економически и политически интереси не се беха още сблѫскали с завоевателните стремежи на  сѫздалата се по-кѫсно дѫржава ла бѫлгарската нация. Днес понятието бѫлгарщина в Македония, както и срѫбщина и елищина е синоним на национално и економичсеко робство над македонските народни маси, упражнявано от поробителите империалисти.

    Подир братя Миладинови идат редица други народни учители и духовни будители, като (охридския епископ Теодосии групата окол в. «Лоза», с редактор Петѫр Арсов, които еднакво се бореха против грѫцката патриаршия,-бѫлгарската екзархия и -срѫбската патриаршия, за самостойни македонски училища и черкви. Тези тѫй наречени македонски сепаратисти доказваха на сѫществуването на отделна македонска нация и пледираха за самостоятелен дѫржавен живот за тази дѫржава.

    От сѫщите среди се сѫздаде вѫтрешната македонска революционна организация. Петѫр Арсов влиза в пѫрвия Ц. К. на тази организация, а Гйорче Петров изхождащ сѫщо от тези среди, стана идеолог на организацията.

Той навремето още написа книгата «Географията на Македония» и духа на сепаративната идея.

    Натиска на великобѫлгарската пропаганда, обаче, екзархията и вѫрховистите. се указа толкопа силен, че задуши пѫпроса за самостоятслна нация и успе да втѫлпи в сѫзнанието на много македонци убеждеснието, че те са бѫлгари. Това бе сѫпроводено с спирането на в. «Лоза», излизащ в София, с изгонването от Македония на епископ Теодоси и на народните учители, които не се подчиняваха на екзархията, с недопущане книгата на Гйорче Петров, която се намира и днес като рѫкопис в архивата на бѫлгарското военно министерство.                                    

Но вѫпреки  това македонския народ си сѫздаде с дѫлги и упорити борби за економическо освобождение и самостоятелен дѫржавен живот свояистория. Тези борби в миналото се разгѫрнаха под водителството на старата Гоце Делчева В.М.Р.О, против игото на турските султани и бейове, както и срещу до-могванията на балканските дѫржави.

 Македенския народ с крѫвта си записа в своята история пѫрвата македонска революция  Илинденското вѫзстание, чийто венец е пѫрвата македонска народно-револгоционна република в Крушево.                 

След като ВМРО биде овѫрховизирана и превѫрната в машина на бѫлгарския империализам освободителната борба на македонския народ не спре а се поде от последователите централисти-сепаратисти левицата на ВМРО начело с Гйорче Петров,Петѫр Арсов, Сандански, Димох.Димов и Чернопеев. 

При новите условия днес, борбата на македонския народ против новите поробители — срѫбския, бѫлгарския грѫцкия импернализам, за национално, политическо и економическо освобождение се води с още по-голема упоритост и последователност под рѫководството на ВМРО (обединена).

Целата тази македонска история не е само проявление на македонската нация, не е само нейн стремеж кѫм своя национална дѫжржава, но тя, македонската история е сѫщевременно елемент, който дооформява и дооп-ределя самостойния характер на македонската нация.

Разбира се, освен македонската нация, в Македония имаме и други инородни националности: власи, евреи, турци, гѫрци, албанци, сѫрби, цигани. (Макар да се намират в една територия с македонската нация и макар, че икономическия им, живот е непосредствено свѫрзан с последната, тези националности не влизат в македонската нация, понеже всека от тех си има специфичен характер.

Инородинте националности в Македония взимат активно участие в македонското освoбодително движение, защото и те са заинресувани в създаването на независима македонска република на трудящите се, за да получат национално равноправие и економическо освобождение, за да живеят в мир и повдигнат заедно с македонската нация своя и общия на македонския трудят се народ културен н економически живот.

Бистрешшки.

Внеси реплика	страница 12 3 34 >
Tweet