МАКЕДОНЦИТЕ-Антички Македонци или Словени

Не зная английски, ако искаш нещо да ми кажеш, давай на наш език.

Ако ми го напишеш на сръбски, няма да те разбера. Както не разбирам английски. Понеже съм Балканско чедо, говоря български с всичките му диалекти. А инак и аз те обичам, нали си ми брат!

Ни съм туркомонголка. Ни съм македонка. Аз съм твоя сестра Българка.

ДНК?

ИЛИРИ

- Индоевропейски племена, които към края на II хил. пр.н.е. вече се били настанили в западния дял на Балканския п-в. Граничните области с траките не били точно определени, но в общи линии е ясно, че става дума за смесената етнокултурна среда по долината на р.Аксий (Вардар). На северозапад илирите граничели с келтите. По-значителни държавни обединения илирите създали през III в. пр.н.е. Най-известна била държавата с център Скодра (Скутари - в дн.Албания). в последните три десетилетия на III в. пр.н.е. илирите водили две упорити войни с римските легиони. Били съюзници и на последния Македонски владетел Персей (168 г. пр.н.е.), като стълкновенията с Рим продължили до края на II в. пр.н.е. Особено известна е войната (35-33 г. пр.н.е.) на илирите с Октавиан, който през 27 г. пр.н.е създал провинция Илирик. Част от илирите устояли на етнодемографските сътресения през V - VIIв.,като съхранили своя език. Впоследствие влезли в основата на съвременната албанска народност.
Населението на античната македонска държава се е състояло основно от илири и траки с елинизирана аристокрация. Може да се допусне, че илирите подобно на траките, като безписмен народ, са романизирани и гърцизирани след като попадат под римско владичество. Днешните албанци с или без основание се считат за потомци на илирите. Не бива да се смесват древните илири с понятията "илиризъм" и "илирийски език" от ХVІІ-ХVІІІв. принадлежащи на хърватксата култура и папската пропаганда сред славяните на Балканите.

Изменето од Такламакан - 11.Декември.2007 во 23:30

Разкажи ни за долината Прешово.. 80-те години..

Прешево не е во Македонија,раскажи ми ти за Бук*решт многу го сакам тој град

За славяните:

Из “История на войните” на Прокопий Кесарийски

Прокопий е един от най-забележителните историци на Византия.Заемал е висши длъжности в двореца,бил е секретар на пълководеца Велизарий и е много добре запознат с политическите събития на своето време.В неговите два основни труда – “За строежите” и “За войните”,той прославя управлението на Юстинян I Велики.(575 – 565).След оттеглянето си от активна дейност,Прокопий създава “Тайна история”,в която разкрива тайните на управлението,пороците на императора и съпругата му,провалите в политиката и пр.За Прокопий монархията е идеалната форма на държавна власт.Отклоненията от нея са тирания,демокрация и охлокрация(власт на тълпата).Поради това определението “демократично” за управлението на славяните е негативно и изпълнено с презрение.

“...Тези народи – славини и анти – не се управляват от един човек,но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи.Също така е току-речи с всички работи на едните и другите и това е установено открай време за тези варвари.Така те смятат,че само един от боговете – създателят на мълнията,е единствен господар на всичко и му принасят в жертва волове и всякакви други животни.Те не знаят нищо за съдбата,нито пък изобщо вярват,че тя има някакво въздействие върху човеците... И те,както масагетите,водят суров живот и са напълно небрежни към себе си;като тях постоянно тънат в нечистота.Все пак те не са никак зли или коварни,но дори и в простотата си спазват хунския нрав ... “

Из “Стратегикон” на Псевко-Маврикий

Стратегиконът е трактат за военното изкуство.Приписва се на император Маврикий(582 – 602),но всъщност авторът му е неизвестен.В него се намират данни както за начините на водена на война от славяните,така и кратки сведения за обществото им.

“...Племената на славините и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи.Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат управлявани и особено в собствената си страна.Те са многобройни и издръжливи,понасят леко и жега,и стуг,и дъжд,и телесна голота,и недостиг на храна.Към чужденците,които идват при тях,са любезни и грижливо ги прекарват от едно място на друго,където би станало нужда.Така щото,ако гостът пострада поради небрежност на този,който го е приел,то онзи,който му го е предал,започва война срещу него,смятайки за свещен дълг да отмъсти за госта.Не държат в робство своите пленници до неопределено време,както другите племена,но им определят един срок и оставят на тях да решат дали искат да се върнат у дома си срещу определен откуп,или пък да останат там като свободни хора и приятели... Понеже те имат много князе при това несговорчиви помежду си,не е неуместо някои от тях,и особено тези,които са по-близо до границата,да бъдат привлечени или с обещания,или с дарове,а други да бъдат нападнати,та да не би враждебното отношение към всички тях да ги обедини или създаде едновластие.”

Из “Истории” на Теофилакт Симоката

Теофилакт Симоката(нач. на VII в.) е автор на няколко съчинения,най-известно от който е “Истории”.За разлика от редица други свои съвременници Теофилакт Симоката използва по-стари съчинения,сверява данни,базира се на съвременни документи.Подходът му е обективен,а изложението – достоверно.

“...Между варварите(славяните) имало един гепид,който отдавна бил приел вярата на християните.Той преминал към ромеите и с ръка посочил входа(на славянското укрепление).Така ромеите станали господари на входовете и надвили варварите.Александър разпитвал пленените,за да узнае от какъв род са те.Варварите обаче,които били изпаднали в безумие,казвали при мъченията,че те са готови да умрат;като че ли бичовете нанасяли страдания на чуждо тяло.Но гепидът разказал всичко и изложил подробно нещата.Той казал,че пленниците били подвластни на Мусокоий,наречен рига на езика на варварите...”

Екзалтацията на пленниците,безчувствието към болката и готовността за саможертва показват,че те били бойци,обхванати от транс.Такива има при келтите(друиди), норманите(берзекери) и др.