Boogie напиша:
Че “бугарите” са окупатори говори даже фактът, че при преговорите с
германците и в официалните документи пише “окупирате Македония”, че
армейските поделения окупирали Македония официално, в българските
документи и медии, се наричат “окупационен корпус”. А как се е държал
този корпус спрямо населението и борците за национална свобода има
много писано и трябва само да се прочете. Все още има и много живи
свидетели, които могат и да разкажат. Ние сме слушали такива разкази от
бащите си и техните аскер-аркадаши. Много жестокост имаше в тях.
Ако през 1941 г. българските
власти все пак могат да намерят някакво оправдание с това, че
италианците са по-силни, то нямат оправдание, през 1943 г., когато
Италия излиза от войната. Македонци предлагат на българското
правителство, в тази неясна обстановка, да влезе с войските си в
Западна Македония, но то отказва и ги оставя да ги тероризират Джемо
Хаса и други арнаутски националистически и фашистки водачи. На 18. 10.
1943 г. Б. Филов, начело на българска делегация, разговоря с Хитлер,
Рибентроп, Шмидт, Кайтел и Йодл. Ето какво е записал в своя дневник:
“Говорихме доста и върху положението в Албания, изтъкнахме безредиците
и преследванията на населението, на което те обещаха да дадат
защита (не настояхме много, за да не се ангажираме и ние с военни
действия)” [Богдан Филов. Дневник. София, 1990, с.631].
И може ли някои да отговори защо никъде в
изучаваната българска история не се споменава избиването на няколко
хиляди души в Драма и селата Чаталджа, Доксат, Равика и др., цифра
съпоставима с всички избити по време на Априлското въстание и с пъти
по-голяма от избитите в Баташката черква? Нали българските управляващи
твърдяха, че това са български земи? Или земите са български, но
избитото население не е българско? В разглеждания район живеят
християни, говорещи езика на хан Аспарух, вероятно потомци на кумани, а
някои български историци внушават, че са потомци на Кубер. Представяте
ли си една развихрена фантазия какво би съчинила, как днешните българи
избиват куберовите българи в Македония?
Българските власти изпратиха на сигурна смърт над 11,000 македонски евреи. Мисля, че само това да бяха свършили е достатъчно.
На 17.06.1942 г. с наредба на Министерството на вътрешните работи са
сменени кметове в Македония и на техните места са поставени българи. На
10 юли същата година с наредба на Министерство на просветата, само в
Скопска област са уволнени 408 учители и на техните места са поставени
учители от България. А така се постъпва във всички окупирани райони.
Македонците провеждат въоръжени акции против окупаторите:
унищожаването на немските самолети на летището в Скопие през юни 1941
г.; вземането на експлозив от рудник “Радуша” през август същата
година; боят край тунела “Богомила” през септември 1941 г. и др. През
тази година са сформирани Скопският партизански отряд (август),
Прилепският (септември) и Кумановският (12 октомври). На 11.10.1941 г.
партизаните от Прилеп нападат полицейския участък, пощата и затвора. На
следващия ден е сложено начало на борбата и в Куманово. В Битолско
партизаните са в отряд “Пелистер”. Този отряд е разбит от българските
окупационни войски на 03.05.1942. Окупаторите триумфират. Тогава един
смел македонец – Стефан Наумов-Стив – в центъра на Битола убива
(06.05.1942) областния управител Кюркчиев. След два месеца (06.07.1942)
е формиран новият битолски отряд “Даме Груев”.
Във Вардарска Македония партизанската борба се разгръща в големи
мащаби. През август 1943 г. се формира първият батальон на
народоосвободителната войска на Македония. След него се формират
батальоните в Тиквешко, Преспанско и Кумановско. По-нататък започва
формирането на по-големи партизански формирования. На 11.11.1943 г. се
формира Първата Македонско-косовска ударна бригада. На 20.12.1943 г. в
с. Фущане се формира II-та Македонска бригада, на 26.02.1944 г. се
създава III-та македонска бригада и през м. юли с.г. се създава IV
Македонска бригада. Македонските партизани завоюват своя свободна
територия в Западна Македония. На 11.01.1944 г. германска колона се
движи от с. Луганци за Ошин. Попада на партизанска засада, в резултат
на завързалата се битка са убити 15 германци, 13 са пленени. Взети са 4
картечници, 1 минохвъргачка, много пушки, раници и друго снаряжение
[л.387, с.117]. На 18.01.1944 г. три колони германци между селата
Фущани и Ноти също попадат на партизанска засада и дават 123 убити. За
да не допуснат свързване на свободната територия на Северна Македония с
тази в Южна Сърбия, на Пета българска армия е заповядано да ликвидира
народоосвободителната войска. При завързалия се бой (26.03.1944) на
гара Ристоец от около 200 български и германски войници се спасяват
само шеесетина. 7 германски и 15 български войници и един офицер са
пленени. Унищожени са 7 локомотива и влакова композиция за Германия
[л.387, с.125]. На 03.04.1944 г. партизаните нападат Злетовските
рудници, пленяват 51 български войници и един офицер. Няколко войници
са убити, 120 миньори постъпват в редовете на Народоосвободителната
войска. Могат да се посочат още славни битки, водени от македонските
партизани, ще споменем само битката при Петрова Гора на 19.06.1944 г.,
когато те разбиват един български батальон от около 400 войника, от
които около 150 пленяват, някои са убити и ранени. Трябва да се
отбележи, че много честни български войници са се възмущавали от
поведението на своите офицери и другари по служба.
Борбата добива ясно изразен македонски национален характер.
Партизаните воюват за македонска държава. На второто заседание на
Антифашисткото вече на народното освобождение на Югославия (АВНОЮ),
състояло се на 29.11.1943 г., македонският народ е представен от:
Димитър Влахов, съгражданин, приятел и съидейник на Г.Делчев, борец за
независима Македония още от турско; Михаил Апостолски - комендант на
Главния щаб на Народоосвободителната войска и Партизанските отряди на
Македония и Методи Андонов - Ченто, член на Главния щаб. На това
заседание македонският народ е признат за равноправен на другите народи
на Югославия и му се дава право да организира своя собствена македонска
държава, като федерална единица на нова Югославия. В решенията на
заседанието е записано: “... Югославия се изгражда и ще се изгради на
федеративен принцип, което ще осигури пълна равноправност на сърбите,
хърватите, словенците, македонците и черногорците.
Гласове за даване автономия на Македония се чуват и в България. На
13.02.1944 г. при един от регентите на България и бивш министър
председател Б. Филов, отива българският банкер и политик Атанас Буров.
Той предлага на Филов да дадат автономия на Македония. Филов отклонява
предложението. Два дни по-късно (15.02) Буров отново е при Филов с тази
идея. В нейна подкрепа той казва на Филов, че е говорил със съветския
посланик в София, Лаврищив и той одобрил предложението за независима
Македония [Б. Филов, Дневник, с.663 и 665].
На 30.04.1944 г. Методи Андонов-Ченто събира в разширен състав
Инициативния комитет (отбор) за свикване на Антифашистко събрание на
народното освобождение на Македония (АСНОМ). Ето извадки от решенията
на Инициативния съвет: “Македония днес се бори рамо до рамо с всички
югославски народи за една нова демократична и федеративна Югославия, в
която Македония ще бъде една от шестте федеративни, равноправни
единици. Тая воля Главният щаб я прокламира чрез своите делегати пред
Антивашисткото вече на народното освобождение на Югославия (АВНОЮ) и
президиума на АВНОЮ. С вземането на тези решения се определя напълно
положението на Македония в днешната борба”.
Следващото събиране на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ и
Главния щаб на Македония е на 06.05.1944 г. На него се решава да се
изпрати делегация в състав: Ченто, Мане Чучков и Кирил Петрушев до
Националния комитет на остров Вис. Делегацията трябва да проучи “в
съгласие с върховните тела на Федеративна Югославия и в съответствие с
международното положение, главният проблем на македонската борба -
въпросът обединение на Македония”. Делегацията е упълномощена да
поиска: да се изпрати съветска мисия при Главния щаб на Македония; да
се разшири пропагандата на македонския език, като радио “Свободна
Югославия” започне емисии и на македонски, пропаганден материал, като
позиви и др. да се хвърлят написани на македонски език. Делегацията е
упълномощена да отправи призив до македонците в България и Гърция за
съвместна борба и до македонската емиграция по цял свят да помогне
борбата за свобода.
На 24.06.1944 г. започват разговорите с Националния комитет на
Югославия под председателството на Тито. В записките на разговорите е
записано: “Македонският народ изразява стремежа си за обединение на
всичките негови дялове. Това е негово национално право и поради това
този негов стремеж остава като негово постоянно искане”. Но по-нататък
е записано, че още е рано да се постави това искане от върховните
органи на Югославия, пък даже и на Македония, защото заплашвало
единството на антихитлеристкия фронт.
Инициативният съвет решава Антифашисткото народно събрание на
Македония да бъде свикано на връх ден Илинден. Така на 2 август 1944 г.
в манастира “Прохор Пчински”, край Куманово Събранието започва своята
работа. То е открито от най-възрастният член на Инициативния съвет -
Панко Брашнаров - учител от Велес, виден деятел на ВМРО(о). Той започва
с прочувствени думи: “Откривайки първото Антифашистко събрание на
народното освобождение на Македония, на това историческо место, на тази
историческа дата, аз съм силно развълнуван, през премрежените си очи
виждам да се вълнува цялата македонска земя, виждам всички македонски
реки от Пчиня и Вардар до Места и Бистрица да се разплискват, за да
измият срама от многовековното робство, та да бъде чиста и светла
новата македонска държава. Чувствам, че пръстта над многобройните
герои, паднали за свободата на Македония, над старите Илинденци, им
става по-лека, като гледат своите последователи - новите Илинденци,
младата македонска войска, като гледат израстването на свободна и
обединена Македония върху поставените от тях темели”.
По-нататък П. Брашнаров поздравява гостите на събранието:
представителят на Върховния щаб генерал Светозар Вукманович - Темпо,
представителят на на ГЩ на народоосвободителната войска и Партизанските
отряди на Сърбия - Живоин Николич, представителите на английската и
американска мисии при Главния щаб на Народоосвободителната армия и
Партизанските отряди на Македония - Дикенсон и Сричка. В обръщението си
до Темпо председателят поздравява Върховния щаб и “върховния водач,
маршал Тито” и счита, че той ще стане “изразител на вековните стремежи
на македонския народ за свобода и обединение”. “Но в отговора на Темпо
няма и помен за някакво обединение на Македония”.
На това събрание Вардарска Македония е провъзгласена за федерална
република в състава на Югославия. Публикувана е декларация, с която се
гарантира свободата и равноправието на всички граждани на страната без
разлика на вяра и народност. Така в борбата против фашизма се роди Р.
Македония.
Разказа, в който се осмиват сръбските партизани и величае
българската войска прилича на взет от наивен сценарии за екшън от евтин
американски филм. Българската армия многократно е показвала храброст и
това никой не отрича. Тачим еднакво всички съседни на Македония народи
и когато някои внушава шовинистични чувства, и то така грубо, много ни
ядосва. Вие може да мразите сърбите. Но те са патриоти. Насилвате ни да
направим една съпоставка. Турци (еничари) избиват около 80 видни сърби
в началото на 1804 г. Кара Гьоргье развява знамето за освобождение на
Сърбия. След около месец 28-30,000 сърби се нареждат под бойното му
знаме. В периода на най-голям революционен подем в България, пролетта
на 1876 г., един велик българин (Хр.Ботев) тръгва с чета да освобождава
народа си. От Козлодуй до убиването му на в.Вола към четата не се
присъединява нито един българин. Да не разказваме случая с човекът,
който им продал овцата (по З. Стоянов).
|