The execution of the 12 young men from the village of Vatasa, near Kavadarci was carried out by the Bulgarian fascist army on 16 June, 1943.
Nevena Hadijordanova, the sister of the executed Vaso lived to tell this story. She survived together with three other girlfriends from the village.

"They gathered us from our houses early in the morning. One by one they brought us in front of the village inn. Twelve young men and four young girls, all of us members of the antifascist organisation from Vatasa.
When they brought me in front of the village inn, those that were already there were facing the brick wall. But they still saw me and I gave them a little smile. One of the Bulgarian soldiers noticed:
"Laugh, laugh!!!. Enjoy your last laugh."
After that they called us one by one to go inside the inn for questioning.
"Questioning and brutal torturing." When they called me inside, I saw my friends with ripped shirts and bruises on their faces, around their eyes, and their bodies.
The twelve young men, me and my three girlfriends were asked the following questions: "Tell us where the Partisans are?, Who brings them food?, Tell us while you're still alive!!!. No-one from us said a word.
- I don't know!, I didn't hear!, I didn't see! - those were the only words said by their dry lips. Four hours of hearing and torture - from 8:00 a.m till 12:00 noon. No-one said a word.
After the hearing and torture, the 12 young man were lined up two by two.
They left accompanied by the army and police. They even took us - the girls outside. We left accompanied by the sergeant and two agents. As soon as we got outside, we saw our friends on the bridge. They took them up stream the river Luda Mara. The members of the antifascist group from Vatasa gathered at that spot.
Hotness! Tiredness! The agents returned. We - the four girls tried to see our friends, but the road upwards is curved. That is why we could not see them until we reached the top, at Duloro Dovce. The young men were sitting down. Then they were ordered to get up. They were pale and bruised.
My brother Vaso was one of the oldest in the group. It appeared that he felt the danger, and that is why he said: "Sergeant. I will go back to close the inn".
-Your father will close it - answered the Sergeant.
They took us through the narrow track in a row by one, downwards to the river Luda Mara. The young men were walking in front, and then us the girls. One soldier came close to me and whispered: "You will see what will happen now".
-What? - I asked him whispering.
Then an officer came close, yelled something and interrupted the conversation.
-Sit down! - commanded one officer.
We - the four girls were standing aside. Some of our friends were just sitting down. My brother, probably convinced that a catastrophe was about to happen, did not sit down, but he started running towards the river.
-Dime Cekarov and Gerasim Matakov started running after him.
-Shoot! - a command was ordered.
All of the weapons held in the hands of the ten fascists fired. They fired at those who were running and at those who were sitting down. All that could be heard was the sound of shots being fired and the screams of the wounded. The nine young men that were sitting down did not move. Their bodies were filled with bullets. Some ran after the three that were running away. Dime was wounded in the shoulder. The young men continued to run. Then the shooting stopped. The mad killers were returning to the group.
-Would you like to see your brother? - said the commander.
-No, I do not want to see him the way he looks now! - I answered. Then, the Bulgarian police and soldiers stabbed the young men in their hearts and some of them were still showing signs of life. Another thing was left undone - to take their belongings. They took their pocket wallets, hand watches and also other belongings.
On the way back, when we entered the village, the people saw that we were returning without our friends. It was clear what had happened. Instantly we could hear crying from all sides of the village. The fascist killers said: "Here are the girls" - to the head of the village, and one officer ordered me to call my father.
-Lazo, your son was guilty! We killed him and the other boys. Here is your daughter and don't let her go outside.
The whole village was crying everyone even the kids went to the place where the bodies of the twelve young man were. They dug up a trench, because they were threatened not to move the bodies to the village. They buried them and they said their last respects.

Мирче Ацев е роден на 20 октомври 1915 година во село Ореовец, Прилепско, во борбено македонско семејство. Тоа е времето кога судбината на неговата татковина се решаваше со војна. Името го доби по стрико му Мирче Ацев - војвода од времето на турско-османлиското владеење во Македонија. Роден во земјоделско семејство Мирче Ацев своето детство го поминува во родното село.

По завршувањето на основното четирикласно училиште во Ореовец, заминува да учи гимназија во Прилеп. Оттогаш градот Прилеп претставува место во кое Мирче почесто престојува. Преку кажувањето на своите родители рано ја осознава вистината за стремежите и страдањата на својот напатен народ.

Proglas na PK na KPM: „Makedonskiot narod se bore{e ne za car ili sultan...“, „za slobodna makedonska republika kako ramnopravna me|u sosednite balkanski dr`avi“ (2 avgust 1941)

ТМРО

ТМРО бара од новата македонска влада да побара ревизија на Бук*решкиот договор со кој на 10 август 1913 година беше поделена   Македонија.

- Во 2002 година ТМРО со меморандум се обрати до деветте земји потписнички на Бук*решкиот договор, но поради отсутност на државничка поддршка, тој стои во фиоките чекајќи подобри денови, истакна вчера на прес-конференција претседателот на ТМРО Ванчо Шехтански.

Според него, со ревизијата ќе се прекине молкот што македонските државни институции го имаа изминатите 16 години и ќе се постави македонското национално прашање пред меѓународните институции како единствено нерешено прашање на Балканот.

- Ние денеска на македонската јавност и' го презентираме Бук*решкиот договор кој има осум поглавја и преддоговор во кој е наведено дека овој договор ќе биде во сила 99 години - рече Шехтански.

ТМРО бара и од МАНУ да се зафати со анализа на Бук*решкиот договор.

Цунки ви пращам, добитъци!

LouWeed напиша: daj fakti!!!

   Списък на част от българските висши офицери родени в Македония:

1.  Бояджиев, Климент Евтимов – 15.ІV.1861, Охрид – 15.VІІ.1933, София. Военен и политик. През 1883г. завършва Военната академия в София, през 1895г. Академията на Генералния щаб в Италия. През Сръбско-българската война (1885г.) е адютант в щаба на Западния корпус, през Балканските войни (1912/13) командва 4 преславска дивизия, министър на войната (1913/14), началник щаб на армията през 1915г., командващ І армия през Първата световна война, превзела Зайчар, Ниш, Пирот, Битоля и Охрид. Изработва първата релефна карта на България през 1927г.
2.  Габровски, Никола – 1871, Крушово – неизв. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война.
3.  Дрангов, Борис Стоянов – 3. ІІІV. 1872, Скопие – 26.V.1917, Завоя на Черна. Полковник и военен педагог. Участва в Илинденското въстание като войвода на чета. Като висш офицер от българската армия участва в Балканските и Първата световна война. Загива като командир на 9-ти пехотен полк.
4.  Дървингов, Петър Георгиев – 25.V.1875, Кукуш – 8.ІІІ.1958, София. Полковник и военен историк, член на БАН. Участва в Илинденското въстание. П. Дървингов е един от създателите на Македоно-одринското опълчение и на 11-та пехотна македонска дивизия.  Автор на трудове на военноисторическа тематика.
5.  Златарев, Кръстьо – 23.ІІ.1864, Охрид – 16.ІV.1925, София. Генерал – лейтенант. Участвал в Балканските и Първата световна война. Командир на Македонската дивизия. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
6.  Коцкаров, Владимир Андонов – 10.Х.1893, Битоля – 17.VІІ.1960, София. Генерал-майор, участва в Балканските и Първата световна война. През Втората световна война е командир на V армия (1944/45), от 1948г. е началник на катедрата по “История на военното изкуство и войните” във Военната академия в София. Един от лидерите на военния политически кръг “Звено”.
7.  Кюркчиев, Григор – 1864, Прилеп – 16.ІV.1925, София. Генерал, участва в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
8.  Михайлов, Спиридон – 1878, Щип – 16.ІV.1925, София. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
9.  Николов, Стефан – 1859, Прилеп – 1917. Доброволец в българската войска през Сръбско-българската война, член на ВМОК, ръководител на щаба на Горноджумайското въстание (1902), участник в Илинденското въстание. През Балканските войни е началник на първа бригада на Македоноодринското опълчение.
10.  Протогеров, Александър Николов – 23.ІІ.1867, Охрид – 7.VІІ.1928, София – генерал и политически деец.  Доброволец в Сръбско-българската война, член на ВМОК, води чета по време на Горноджумайското (1902) и Илинденското (1903) въстание. През 1911г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО, един от организаторите на Македоно-одринско опълчение. През Първата световна война е командир на българските войски в Моравско (дн. Сърбия), през 1918 е комендант на София.
11.  Танев, Александър – 1864, Велес – 16.ІХ.1932, София. Генерал – лейтинант. Участник Балканските и Първата световна война. Инспектор в конницата (1913/15), през Първата световна война е командващ кавалерийска дивизия, сражава се при Велес, Прилеп и Битоля.

          SKOPJE, 5 DECEMBER, 2005 (MIC)

          CIA PLAN FOR SECOND MACEDONIAN STATE?
          A secret plan of the CIA, under the coded title "Golden
diamond," predicts  the creation  of a second Macedonian state of
"Greek  and   Bulgarian   Macedonian   countries"   under   Greek
administration,  MAKPRESS   reports,  conveying  the  writing  of
yesterday's number of the Sofia weekly "168 hours."
          Calling upon  an  anonymous  source  in  the  Bulgarian
intelligence service, the newspaper says that the plan was one of
the many  options for  the  settling  of  the  "Yugo-crisis"  and
according to it, a Muslim state is planned to be formed in Bosnia
and Herzegovina,  as well  as a  new state Trakia, made up of the
Greek and Bulgarian Trakia countries, which will be under Turkish
rule.
          In the  news that  the information allegedly leaked out
from the headquarters of the CIA in Salonika, the Sofia newspaper
concludes that  it is  not excluded  that  it  is  a  case  of  a
"prepared operation  of the  special services  of  a  neighboring
state," without stating the name of the state.

          600,000 MACEDONIANS IN BULGARIA
          There  are  600,000  Macedonians  living  in  Bulgaria,
according to  one demographic map of Bulgaria, printed in Turkish
language, which  was made  public these  days  in  the  municipal
headquarters of  the Movement  for rights  and freedoms,  in  the
Bulgarian town of Kerdzali, which is predominantly inhabited by a
Turkish population.
          The map  states that  data from  the  Bulgarian  census
conducted  in  1970  was  used,  according  to  which  there  are
3,400,000 Bulgarian,  2,150,000 Turks,  1,000,000 Pomack  people,
500,000 Shop people, 150,000 members of other ethnic groups which
speak of Turks and 120,000 Vlachs, Greeks, Ermenians and others.
          Similar demographic  maps also  appeared previously  in
Dzebel, and in them, Bulgaria is marked as a Muslim country.

          (end)



          SKOPJE, 5. DEKEMVRI (MIC)

          PLAN NA CIA ZA VTORA MAKEDONSKA DRZAVA?
          Eden taen  plan  na  CIA  pod  kodiran  naslov  "Zlaten
dijamant" predviduva  sozdavanje na  vtora makedonska  drzava  na
"grcki i  bugarski makedonski  zemji" pod  grcka  uprava,  javuva
agencijata MAKPRES prenesuvajki go pisuvanjeto na vcerasniot broj
na sofiskiot nedelnik "168 casa".
          Povikuvajki  se   na  neimenuvan  izvor  vo  bugarskata
razuznavacaka sluzba,  vesnikot veli  deka  planot  bil  edna  od
mnogubrojnite varijanti  za resavanjeto na "jugokrizata" i spored
nego vo  Bsona i  Hercegovina treba  da  se  formira  muslimanska
drzava, a  od grckite i bugarskite trakijski zemji, da se formira
nova drzava Trakija pod turska uprava.
          Vo vesta  deka informacijata  navodno istekla od stabot
na CIA  vo Solun,  sofiskiot vesnik zaklucuva deka ne e iskluceno
oti stanuva  zbor za "podgotvena operacija na specijalnite sluzbi
na edna  sosedna  drzava"  ne  naveduvajki  go  pritoa  imeto  na
drzavata.

          VO BUGARIJA 600 000 MAKEDONCI
          Vo Bugarija  ziveat  600  000  Makedonci,  spored  edna
demografska  karta   na  Bugarija  otpecatena  na  Turski  jazik,
istaknata denovive vo opstinskata centrala na Dvizenjeto za prava
i  slobodi   vo  bugarskiot  grad  Kerdzali  so  pretezno  tursko
naselenie.
          So  objavuvanje   deka  se   kortisteni   podatoci   od
bugarskiot popis  vo 1970  godina vo kartata se navedeni brojkite
za 3.400.000  Bugari, 2.150.000  Turci, 1.000.000 Pomaci, 500.000
Sopi, 150.000  pripadnici na  drugi etnicki  grupi koi  zboruvaat
Turski i 120 000 Vlasi, Grci, Ermenci i drugi.
          Slicni demografski  karti prethodno  se pojavija  i  vo
Dzebel, a vo niv Bugarija e oznacena kako muslimanska zemja.

          (KRAJ)



ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ

        Македонците правят
много опити да се освободят от римската зависимост. Първият голям опит
е въстанието през 148 г. пр. Хр. Тогава в Македония се появява млад
мъж, начело на неголяма войска, който твърди, че е син на Персей и
законен наследник на македонския престол. С малката си войска той идва
в Източна Македония и по-точно в долината на р. Места. Като се разнася 
мълвата, че македонският цар е дошъл с войска, веднага към него се
стичат младите македонци от долината на Места и започват да прииждат
мъже от цяла Македония. Начело на голяма армия Псевдофилип започва да
освобождава един след друг македонските градове, като разбива римските
гарнизони в тях. Той побеждава изпратената срещу него войска начело с
претор Публий Ювенций.

ПРОФЕСОР СТЙЕПАН АНТОЛЯК ДОБРЕ СЕ ИЗМЪКНА

Това, което описваме по-надолу, обяснява смисъла на горното заглавие. Господин Ст. Антоляк, хърватин, преподава история в скопския университет.

Тамошните власти решиха да отпечатат “История на македонския народ”. Видехме я. Тя е — общо взето — приповторение на ония фалшификации, извъртания и безосновни приказки които от двадесет и пет години насам четем в сърбо-комунистическите вестници.

Едно сюблимно желание е налице в титова Югославия, тоест всред нейните ръководители и особено всред скопските й агенти — да могат да “докажат”, че цар Самуил не е български цар, а македонски; и че царството му не е българско, а македонско. Те смятат, че така ще им бъде още по- лесно да говорят за някаква македонска народност, и то—народност с историческо минало. Ето защо най- важната глава в отпечатаната вече скопска история е именно онази за царството на Самуил.

За да придадат повече убедителност на писаното в тая глава, възложили са на г. Стйепан Антоляк да я състави.
Хърватските историци от по-далечно и от по-близко минало напълно ясно са казали думата си относно царството на Самуила.

Но ще споменем първо за всеизвестния между хърватите народен техен поет и писател Андрия Качич—Миошич, който е писал възторжено за българския цар Самуил преди двесте и петдесет години.
Вйекослав Клаич и Рудолф Хорват, хърватски историци от по-ново време, са на същото мнение, което подържат и другите познати историци в света почвайки от византийските и стигайки до твърде добре известният французки историкъ Л. Г. Шльомберже. За всички тях Самуил е български цар, една измежду най-крупните фигури на първото българско царство.

Тук ще цитираме какво казва хърватският историк г. Фердо Шишич, проявен през настоящето столетие. Той минава до известна степен като славянофил, или — ако може да се каже — малко нещо наклонен към югославската идея, според преценката на известни хърватски среди. Поради това някой би могъл да допусне, че Шишич ще се постарае да за мъглява някак същината на Самуиловото царство, за да стане по-бледен неговият български образ. Нищо подобно не е сторил г. Шишич.

Да вземем първо изданието на неговата история, отпечатана през 1925 година в Загреб под заглавие ”Повйест хървата и врийеме народних владара” (”История на хърватите и времето на народните владетели”).

В указателя на имената, към края на книгата, е отбелязано името “Самуил, български цар”, и са посочени страниците във връзка с това име: 465, 466, 467, 468, 472, 478, 480, 481, 494, 495, 532, 648.

В страници 465 и 466 г. Шишич описва как в Македония, която той нарича западна България, четиримата братя (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) застават начело на управлението по време на надигналата се опасност за източна България, завладяна вече от византийския император Иван Цимисхий. Описва как Самуил остава на края да управлява самичък тая българска държава. Описва как Самуил е възстановил в Охрид българската автокефална Патриаршия, която Цимисхий бъше премахнал в 971 година.

На страница 467 г. Шишич изтъква, че в 990 Самуил е обновил българското царство така пространно, както е било при цар Симеон, без областите около Пловдив и Одрин.

Цялата война на Самуил срещу Византия историкът Шишич я нарича “българо-византийска война”.

На страница 472 той изрично говори за македонски българи, към които причислява и опоменатите четирима братя, между които е и Самуил.

На страница 478 пак се спира върху борбата на византийския император Василий Втори срещу българския цар Самуил.

А на страница 480 подробно говори за битката при Беласица, за наследилите Самуила български царе Гаврил—Радомир и Иван Владислав; и казва: “Така, в 1018 година изчезна национално независимата българска държава.”

На страници 480 и 481 г. Шишич е изтъкнал, че българският Патриарх в Охрид, Иван, трябвало да се задоволи с титлата Архиепископ подир победата на Византия, но и по- нататък оставал автокефален, независим от цариградския Патриарх.

В страници 494 и 495 разказва за възстанието на българите под водачеството на Петър Делян, което тежко е било победено от византийците в 1041 година. Известно е, че главният център на това възстание беше град Скопие.

На страница 532 описва как българите в Македония са се дигнали на възстание и в 1072 година, начело със скопските боляри, между които за главатар се издига Георги Войтех; и как те са помолили сръбския княз Михаил (владетел на областитe Дукля, Травунйе и Раша) да им даде един от синовете си за български цар — като са знаели, че родът на Самуила някога е бил в роднинска връвка със сръбските владетели. Пратеният Константин Бодин е бил прогласен в Призрен за български цар. Това възстание е било потушено от Византия в 1073 година.

През 1962 година излиза трето издание от историята на професор Фердо Шишич, под заглавие “Преглед повийести хърватскога народа”.

Но сега виждаме, че в указателя на имената са писали за Самуила “цар македонски” и са отбелязали страниците 125 и 153, където се говори за него.

Ето, обаче, какво се пише там:

а) На страница 125 е изнесено, че Самуил е стигнал до град Задар в Далмация. Следъ туй е писано следното: “Идущата 972 година цар Иван Цимисхий покори, наистина, под своя власт подунавска България, но малко подир това биде основана в Македония, със средище Охрид, нова българска държава, в която най- сетне Самуил владееше (976—1014 г.)”

б) А на страница 153 се казва: “Нито Симеонова, нито Самуилова България тогава (все до края на 12 век) не са ковали свои монети, особено златни и сребърни.”

В азбучника на тая история е казано за Император Василий Втори: “Василийе 2 Бугароубица”. Очевидно, и за проф. Шишич няма съмнение, че това име е прикачено от съвременниците на Василий поради факта, че той заповяда да бъдат извадени очите на четиринадесет хиляди пленени български войници.

Със същото име Василий е посочен и на страница 169.

Никой не може да се съмнява, че титовите власти са дали нареждане щото Самуил да бъде посочван като цар македонски, а не български. И в указателя видяхме това. Заповедтта е била изпълнена само до тук, до указателя. Но в текста Самуил е точно означаван като български цар.

От хърватския историк Стиепан Сръкул е написана “Новийест хървата, сърба и словенаца”. Издадена е в Загреб от Ст. Кугли — книжарница на кралския университет и югославянската академия, през 1921 г.

В част първа, на страница 14, при страничното заглавие “Бугари”, е писано следното: “Българският народ се създаде от турските българи и от един дял на онези славяни, които са били на левия бряг на долния Дунав, а след това са преминали Дунава във време на цар Юстиниан и неговите наследници и се настанили из пустите и ненаселени римски покрайнини, дори до южна Гърция. Тия славяни са били три групи: северна, която е заемала източна Мизия между Дунав, Черно море и Балкана; средна — която е обхващала средна и южна Македония; и южна — която се е простирала по Епир, в Тесалия и Пелопонез. Последната е била най-слаба и постепенно се е претопила между гърците и албанците”. А на страница 48 четем следното:

“Сръбската тежест се е преместила от Рашка в Пряморието. И Дукля се е старала да събере около себе си преди всичко приморските държавици. На този й стремеж е попречил българския цар Самуил, който от юг е заел Драч, а на изток вече бил господар на Рашка. В Зета владееше тогава Иван Владимир. Леко беше за Самуил да завладее Дукля. Иван Владимира е хвърлил в тъмница. Бързо е заел Самуил и останалите сръбски държавици; и така в 989 г. е бил вече господар на сръбския народ. След малко върнал земята на Иван Владимир, а освен това е оженил за него своята дъщеря Косара или Теодора. Така върна на неговия чичо Драгомир Требинйе и Хум. Самуил е имал нужда от спокоен тил, тъй като на смърт или живот се бе започнала борбата между него и императора Василий Втори... В три години Василий Втори е покорил цялата Самуилова държава, а с нея и всички сръбски земи, които cа били под България”.

На страници 48 и 49, като говори за областта Дукля и владетелите в нея и в Зета, г, Сръкул споменава и тамошния сръбски гооподар Михайл с тези думи:

“Щастието се усмихна на Михаил и той между 1053 и 1073 г. завладя Хум и Раша. Задържа Хум, но Раша върна на Византия, когато тя потуши новото българско възстание (1073). Това стана когато, след нападението на печенегите и унгарския крал Шаламон върху византийците, възстанаха българите и поискаха от Михаила да им даде своя най- млад син Константин Бодин за владетел. Михаил се отзова. Синът му имаше слабо щастие. Империята надви българите и ги принуди наново в покорност, а Бодун бил пленен”.

Тук е мястото да си спомним, че и държавната югославска Енциклопедия, издадена през 1955 г. от Лексикографския Институт в Загреб, в том втори, страница 264, писа:

“От Крум и Омуртаг (Крум 80'2 — 814 г., 0муртаг( 814 — 831 г.) интензивно и постепенно проникване на бьлгарите в славянските земи. В един период около сто и петдесет години след тия двама ханове, покрай други явления, се е развил и славянско-македонският принос за създаване основата на българската национална култура и писменост”.

Днешните скопски жупани много се сърдиха и публично протестираха против писаното в югославската Енциклопедия. Сърдиха се и затова, че там Свети Климент Охридски е посочен като български просветител; че богомилството е означено като част от българската история; че Вътрешната Македонска Революционна Организация е показана също като част от българската национална история.

Нека се запитаме сега: как, по кой начин г. Стйепан Антоляк се е постарал да направи удоволствие на титовци и на техните агенти в Скопие пишейки главата за Цар Самуил в посочената “История на македонския народ”?
Постарал се е, но опитът му е чудноват и само потвърждава познатата истина, че не е съществувало македонско царство във времето на Самуила и че самия Самуил е български цар.

Мъчителните опити на г. Антоляк, за забулване някак на тая истина, се изчерпват главно в споменаването на някои места думите “македонски народ”.

Виждаме на страница 131 следните негови твърдения: “Самуил е подържал традицията на по- раншното българско царство заради своя престиж. И докато — може да се каже — никаква грижа не показвал за областта на днешната истинска България, от която част след част систематически заемала Византия, на македоно-гръцките области бил премного чувствителен и борчески”.

В тия твърдения е необоримо само туй, че Самуил е поддържал традицията на по-раншното българско царство. Никак не отговаря на истината, обаче, че не е показвал грижа за източните български земи, които биваха тогава завладявани от византийците и от руския княз Светослав. Показал е Самуил за тия земи грижа, и то много сериозна. Сам г-н Антоляк пише за голямото поражение, което Самуил нанесе на Василий Втори източно от София, близо до днешния град Ихтиман — където Василий едва успя да спаси главата си. А не е вярно, че Самуил е имал желание да обръща повече внимание на Македония и областите, които се намираха на юг и .на запад, до Адриатическото море. Той е водил борби срещу Византия навсякъде, където му се е налагало и където се е появявала войската на Византия против българската държава.

Не би могъл г-н Антоляк да задоволи титовци и чрез пропускането да отбелжи името на българската Патриаршия, която се намираше по това време в Охрид. За да стане драго именно на титовци, той е нарекъл тази Патриаршия с друго име — Архиепископия, което ще й бъде дадено малко по-късно, когато Василий Втори ще покори българската държава. В случая, малко шеговито казано — ако е позволено — г. Антоляк е влезнал в ролята на император Василий Втори по отношение на българската Патриаршия.

На стр. 131 г. Антоляк казва, че “във Византия, а и в другия свят, владеело мнението, че това царство е просто продължение на онова пропаднало първо българско царство”. И веднага добавя следната къса фраза: “Все пак, това е нова държавна творба”.

Не знам дали и той лично, но властниците в Югославия сигурно може да вярват, че тая фраза ще убеди младите читатели в онова, което така много се желае на Белград, а именно — че Самуиловото царство не е българско. Затова ще се спрем повече върху въпроса.

Новото при Самуила е преди всичко, че има на престолл нов цар — самият Самуил. Ново е и това, че българската държава се заздравява, става наново мощна, обратно на надеждите на Византия. Ново е също и туй, че тая българска държава  си възвръща областите дори до северна Добруджа и южно от Варна, които бяха заграбени от руския Княз Светослава и от византийците. А като новост може да се вземе и обстоятелството, че България сравнително добре се затвърдява в гръцките области близо до Атина и на Адриатическия бряг, към южна Албания и Епир. Нова е и столицата — Охрид.

Затова и г-н Фердо Шишич каза в историята си, че император Цимисхий наистина покори подунавска България, но малко подир това се основа в Македония, със средище Oхрид, нова българска държава, в която владееше Самуил. По- горе цитирахме точно и страницата от книгата на г-н Шишич.

Значи, имаме на лице пак България, а не нещо друго, което няма име или чието име трябва да се премълчава, както е сторил г-н Антоляк.

Не са дадени и не съществуват никакви данни, от които да се заключава, че Самуиловата държава не е България. Нито режимът, нито социалните условия, пък нито външната политика на Самуила докарват никакво особено различие с дотогавашната по-широка териториално българска държава, нападната от изток и от север. Що се отнася изрично до външната политика, Самуил остана неотстъпно върху същата позиция, т. е. продължи в течение на четиридесет години отбраната на България срещу Византия.

А що се отнася до традициите в държавата на Самуила, до народния говор, до книжовния език, славянската писменост, както и до основните стремежи и интереси на държавата, — разлика въобще не съществува.
Промените, за които бегло загатнахме по-горе, тоест идването на нов цар, възвръщането на изгубени малко време преди това територии, заемането на нови територии, промяната на столицата, даже евентуална промяна на външната политика, са явления, които постоянно се забелязват в живота на държавите — откакто съществува история. В стария Рим, сетне във Византия се случваха всевъзможни промени от тоя род, но римското царство всякога си оставаше римско царство, както Византия си оставаше все тя. В ново време Франция преживя голямата своя революция, но и до днес си остава все. Франция. В Турция станаха големи изменения от разно естество, но и тя си остава все Турция. Примери могат да се изреждат до безкрай, но това не е необходимо нито за учениците от първи клас.

Затова считаме, че ако случайно г. Антоляк, със своята съвсем лишена от съдържание фраза, е искал да внесе макар само един грам конфузия в главите на младите му читатели, извършил е нещо, което в себе си няма нищо научно; а би могло мнозина да наведе на съмнения, от които тъкмо един истински учен трябва старателно да се предпазва.

Независимо, че той е пропуснал българското име на тая “нова” държавна творба, Самуиловото царство е стопроцентно българско царство, както твърдят и всички хърватски историци.

Да видим сега как и сам господин Антоляк пише за това царство.

На страница 9 казва: “Под Крум българите все повече са показвали своето надмощие над Тракия и Македония.” И добавя, че в 814 г. македонските славяни са доброволно във войската на Крум при похода му към Цариград.
На същата страница той пише: “От едно изворно известие може да се види, че Крум успял да привърже в един съюз всичките славинии и да ги придобие за своя план — завземането на Цариград”. Под думата “славинии” той, както и всички останали историци, разбира разните славянски племена от Македония, които до това време все още са имали начело свои князе. Такъв е бил случаят и при славяните в другите балкански области; всички те са имали в началото местни князе, които с течение на времето признават над себе си един цар.

Професор Ст. Антоляк обяснява, че македонските славяни, тръгвайки с Крум, тоест сближавайки се с българската държава, се освобождават от опекунството на “василевсите”, тоест на византийските императори. Фактически, тия славяни като част от българската държава, до край участвуваха в борбата на Самуила срещу Византия.

На страница 117 г. Антоляк казва, че “Македония напълно е влезнала в състава на българската държава във времето на Симеон (893 — 927 г.) и така това е продължило до края на царуването на сина му Петър (927 — 969 г.). Тогава българското царство било разделено, очевидно по образеца на византийската държава, на няколко комитата, начело на които са стояли така наречените комеси или комити”.

Тук трябва да поясним, че по- големите части от Македония се намираха в българската държава и преди Симеона, тоест във времето на Борис Първи и Пресиан. Думата “комитати” означава административни области.

На същата страница профеоорът обяснява, че в 965 година българският цар Петър поискал от византийския импратор Никифор Фока да му бъде плащан данък, както бил плащан и на цар Симеон. Но Фока изгонил българските пратеници с обиди и закани. След малко византийската войска почнала да навлиза в България. Споменахме, че от север са започнали да нахлуват в българските земи и русите  като съюзници на Фока.
Византийските историци недвусмислено обясняват, че след смъртта на цар Петър властта в югозападна България, с център Македония, се поема от четиримата братя — Давид, Мойсей, Арон и Самуил. На края управлението останало цялостно в ръцете на Самуила, човек със силна ръка. Всичко това е повторено и от господин Антоляк. Ако не бяха излезнали на сцената четиримата братя, а особено юначният Самуил, твърде вероятно е византийците да завладееха много по- бързо и лесно и югозападните области ла българското царство.

Г-н Антоляк признава на същата страница 117, че бащата на четиримата братя се е казвал Никола, че е бил княз и “е бил много мощен и верен на своя господар цар Петър.” От тези думи става ясно, че фамилията на Никола е била здраво привързана към българската държава, която Самуил цели четири десетилетия отбранява с безподобна упоритост срещу Византия, нанасяйки на последната големи поражения.

На страница 125 г, Антоляк обяснява, че “Самуил е бил крал, тоест цар”, и че затова “свидетелствува кореспонденцията, която се е водила между българския цар Калоян (1197—1207 г.) и папа Инокентий 3-ти (1198—1216 г.). От нея може да се види, че покрай Петър от Папата е получил корона и Самуил, както и още други. От това става ясно, че на Самуил не е дал корона император Василий Втори, с когото е живял в постоянно неприятелство.”

В този пункт, обаче, г-н Антоляк е пропустнал думата “български”, когато изтъква, че Самуил е цар. Кореспонденцията с Папата пък напълно изяснява, че за Самуил става дума като за български цар.
На страница 130 г. Антоляк отбелязва: “Според Скилнца и Поп Дуклянин България граничела с Хърватско, а под това име (България — бел. наша) се подразбирали всички земи, които Самуил с добро или насила е присъединил  към своето царство”. Ще повторим, според господин Антоляк всички тези земи са влизали в държавата, която е носила име България, и е имала начело Самуил като свой цар.

На страница 130 е казано и следното: “Познато е, че във втората половина на 10 и 11 век византийските автори вече не употребяват наименованието “словени”. Те сега дават по- определени имена на славянските народи, като например сърби, хървати и прочее. Затова е разбираемо, че поданиците на Самуиловата държава ги наричат българи”. Дължим да поясним, че в Македония напълно преобладаваше по онова вре ме славянско население, от българската група; с други думи население, което по език и други много етнографски белези и до ден днешен е съвсем еднакво със славяните от Мизия и Тракия. Очевидно е, че византийците не са могли да наричат това население нито с име хървати, нито с име сърби. И понеже самите византийци нийде и никога не са дали на славянското население в Македония име “македонци”, ясно е — както и господин Антоляк изтъква, че не са ги нарекли нито “словени”, а направо са ги поставяли вече под названието българи. По същия начин византийците са били престанали да назовават със старите им племенни имена и славяните към Добруджа, Дунавска България, Тракия, а са ги наричали българи. А и между тези славяни е имало различни племенни древни имена, както някога ги имаше и в Македония, а ги имаше сигурно и всред другите славяни в Европа.

На същата страница 130 господин Антоляк обяснява, че “над македонските славяни и над включените в държавата на Самуил други племена — ромейци, сърби, хървати, романи, турци-вардарйоти, арменци и прочее, стоял “царят на България Самуил; и че неговата титла напълно отговаряла на византийската титла василевс”. Тук вече г-н Антоляк наистина е изброил само народности, които не са българи в широкото негово царство. И затова не споменава за никакви македонски славяни под някое друго име; от което се подразбира, че те са българи.

На страница 131 той казва: “Във Византия, а и в другия свят, владеела мисълта, че това царство е просто продължение на онова пропаднало първо българско царство. Защото само такава държава, покрай византийската империя, в тия предели, могла да има царство. За такова становище допринесъл и самият Самуил, който, следвайки духът на своето време, не искал да се нарича другояче.” Едва ли е потребно и тук да напомниме, че първото българско царство не е пропаднало, когато Самуил беше цар. Напротив, то чрез него продължаваше да живее, а пропадна подир неговата смърт, по- точно при наследника му Иван Владислав. Подир това вече настъпи византийското робство над България, в течение приблизително на около 170 години. А в 1186 година излезна на сцената второто българско царство, при което Македония за дълги периоди наново попадаше под своя българска власт.

На страница 135 господин Антоляк ни обяснява и следното: “Самуил трябвало своите наредби да ги заверява с печати. Те били повечето оловни, защото такива употребявали, както се знае, и Симеон, и Петър, Давид, Алузиян и други”. Всички тия царе са български; а и Самуил е следвал техните постъпки дори и при употребата на държавните печати, понеже и той е български цар.

Споменахме по- rope за някои дребни опущения отстрана на г-н Антоляк и за употребата от негова страна на думите “македонски», “македонско”, “македонски народ”. Чрезъ такива дребни грешки историята не може да бъде променена. На някои места подобни неточности предизвикват насмешка, но в нашия случай те съвършенно се изгубват в оня пространен разказ, даден ни от господин Стйепан Антоляк, за походите, битките, завоеванията и напреженията на Самуила като български цар. Може да се каже, че е дал за читателите отлично просветление относно просторното и упорито българско царство при Самуила.

Че няма никаква стойност употребените тук-таме термини “македонско”, “македонски народ”, сами по себе безсмислени, ние няма повече да говорим. Даваме по- надолу думата на гръцкия професор по история Ат. Ангелопулос, който наскоро се обади в том девети на издаваното в Солун научно списание “Балкан Стъдис”. На страници 569 до 564 г. Ангелопулос разглежда две книги, печатани в Скопие през миналата година (1968). Едната носи заглавие “Британски документи за историята на македонския народ”, написана от някой си Христо Андонов Полянски. Във връзка с тая книга гръцкия професор казва:

“Тези избрани британски документи от държавната архива в Лондон са един ценен принос за проучване историята на Гърция, Турция, Сърбия, България и Албания, но една истинска катастрофа за историята на “македонската нация”. Предполага се, че целта на това издание е да представи доказателства за съществуването на “македоска нация” през годините 1797 — 1839 г. Но в излезлите документи не се споменава нито една дума за това (тоест за “македонска нация” — бел. наша). Авторите на тези документи — британски консули, агенти и пътешественици — пишат само за гърци, турци, българи, сърби и албанци и никога за “македонска нация” — “македонски народ” — каквото е заглавието на въпросната книга. Дори и нейният автор признава този факт”.

А като разглежда другата книга, от Кръсте Битоски, под заглавие “Дейността на Пелагонийската Митрополия”, професор Ангелопулос пише:

“Честити повторения отстрана на автора на думите, “македонци”, “македонско население”, “славомакедонци” и прочее, които се отнасят до фиктивните “славомакедонци” от Скопие, исторически са неприемливи и не съществуват. Една терминология, измислена през последните двадесет и пет години в скопската народна република, не може да се съпостави на етнологическата cъщност от историята на един пернод, какъвто е периода от 1878 — 1912 г.; нито пък може да бъде представена под булото на историята”.

Ето защо трябва да заключим с похвала за г-н професор Стйепан Антоляк, че е съумял успешно да се измъкне от капана, който титовци са му поставили, надявайки се, че той ще фалшифицира всеизвестните исторически данни относно българското царство на Самуил; и че ще опровергава — единствено за свое лично компрометиране — всички хърватски историци преди него. Той е успял да покаже това, което е най- неприятно за титовци, а именно, че Самуил е български цар и неговото царство българско.

“Dedo Ivan” - organ of the Kumanovo Local Party Committee - one of the first newspapers during the National Liberation War (August 1941)

The Manifesto of ASNOM - a proclamation to the Macedonians and the nationalities in Macedonia in which the long lasting endeavours and the struggle of the people in achieving national liberation and establishment of the Macedonian state were expressed

Много преди българските войски да влязат в Македония, в много то населените места се създават Български акционни комитети от местните жители. Те поемат властта в свои ръце след оттеглянето на сърбите. И ето какво издават в самото начало:

Ето да четеш и да се образоваш колко "кървав" е бил окупаторът, а не да ми се хвалиш колко значими били 15 партизани сърби и власи.

The Verdict of the Bulgarian Court Martial in Skopje, condemning communists - antifascists from Skopje to death penalty or life imprisonment

The agreement concluded between the fascist Governments of Germany and Bulgaria for deportation of 20.000 Jews from Macedonia to the concetration camps

Boogie напиша: Јас како што гледам на тој споменик горе само Бугарски имиња и презимиња...

Да, по това време ни един ски-ор е нямало в Македония...

MINUTES No. 1 OF THE MEETING ABOUT THE CREATION OF A CENTRAL COMMITTEE OF THE MACEDONIAN BULGARIAN COMMITTEES

Skopje, April 13, 1941

Bulgarians from the enslaved until now Macedonia gathered today, April 13, 1941, and examined the newly created situation relat­ed to the liberation of Macedonia from Serbian and Greek rule, and the desire of the oppressed Bulgarians to be represented and inter­preted correctly before the German triumphant army, that has oc­cupied and liberated Macedonia, and also before the armies and the administration of the Bulgarian King - Liberator of Macedonia -Tsar Boris III in the willingness troubles to be avoided, connected with the great change in the life of the Macedonian Bulgarians, that occurred with the liberation of Macedonia. The meeting

CONCLUDED:

1. Creation of Central Committee of the Macedonian Bulgarian Committees* - with territory of operation the whole of Macedonia, liberated from Serbian and Greek oppression.

2. Goal: represent all needs and interests of Macedonia before the respective German authorities, as well as before the expected with joy and enthusiasm by this Central Committee Bulgarian au­thorities.

3. The formation of this Central Committee put its functions in the position of power - at first, and later, according to the Bulgarian law, its functions would be changed in a way that in every place the work in favour of Macedonia to continue.

4. This Central committee acts as local committee for Skopje dis­trict.

5. Membership of the Central committee: Ilija Atanassov, Spiro Kitinchev, Vassil Hadzhikimov, Stephan Yanakiev Stephanov, Blagoy Popankov, Kroum Organdzhiev**, Ivan Piperkov, Dr. Ni­kola Andonov, Dr. Alexander Georgiev, Dr. Boris Blagoev, Toma Drangov, Miho Mihaylov, Dr. Darche Hristov, Dr. Doncho Zografski, Trayko Ribarev, Trayche Andreev, Yanaki Kostov Shouplev, Blagoy Dimchev, Priest Stoil Davidkov, Kroum Babamov, Tomche Pop Tsvetanov, Panche Krustev, Krustio Vassev, Zafir Dzhikov, Dr. Boris Andreev, Boris Petrov, Dr. Todor Hadzhi Milkov, Ariton Dimkov, Georgi Shendov, Nikola Yakimov, Alexander Krustev, Strahil Kotsev.

6. The Central committee elects and has elected an Executive Committee with the following members:

1. Stephan Stephanov

2. Spiro Kitinchev

3. Blagoy Popankov

4. Ilia Alanassov

5. Ivan Piperkov

6. Kroum Organdzhiev

7. Alexander Georgiev

8. Vassil Hadzhikimov

The positions in the Executive Committee were distributed as follows:

1. President: Stephan Stephanov

2. Deputy President: Spiro Kitinchev

3. Secretary Organizer: Vassil Hadzhikimov

4. Cashier: Kroum Organdzhiev

5. Advisors: Blagoy Popankov, Ivan Piperov, Dr. Alexander Georgiev and Ilia Atanassov.

Signatures: [follow the signatures of the members of the Execu­tive Committee, without this of Ilija Atanassov]

CSH, fund 396, list 1, file 37, page 75. Also in: Minchev, D. ,,Formation and activity...", p. 76-77, Doc No. 1.

MINUTES OF THE MEETING FOR THE FORMATION OF A LOCAL BULGARIAN CAMPAIGN COMMITTEE IN THE TOWN OF SVETI NIKOLA

Sveti Nikola, April 21, 1941

Today, April 21, in the town of Sveti Nikola was held a meeting on the initiative of the Secretary Organizer at the Bulgarian Cen­tral Committee for Macedonia Vassil Hadzhi Kimov, with the fol­lowing agenda: Creating of a local committee for the town Sveti Nikola.

The meeting concluded unanimously, that such a Committee should be created, and elected for a Counseling body the following citizens:

1) Georgi Angelov, 2) Kiril Lazarov, 3) Peter Toshev, 4) Boris Mishev, 5) Gosho Panev, 6) Dimitur Traychev, 7) Kotse Genev, 8) Toma Klenkov, 9) Tode Gorchev, 10) Jordan Zlatkov, 11) Mile Danailov, 12) Dime G. Miladinov, 13) Trayche Arsov, 14) Stoyko Iliev, 15) Slephan Nikolov American, 16) Priest Sloyche Petrov, 17) Vanche Bourzev, 18) Assen Lazarov, 19) Boris Manchev, 20) Boris Natsov. 21) Ivan Alexov, 22) Vassil Nakov, 23) Mihail Donev, 24) Kolcho Stavrev, 25) priest Donche Alexandrov, 26) Stoyan Yanev, 27) Arsen Panev, 28) Mone Yovev, 29) Mile Todorov, 30) Gosho Todorov, 31) Slavko Apostolov, 32) Nikola Gorazov.

The Executive committee was chosen among the members of the counseling body:

President: Toma Klinkov

Deputy President: Kiril Lazarov

Secretary: Stoyan Yanev

Advisors: Priest Sloyko Petrov, Kocho Toushev Stavrev, Kotse Genev, Yordan Zlatkov, Arso Lazarov. Boris Mishev, Arsen Panev, Trayko Arsov, Gosho Panev, Mile Danailov.

[Signatures of the President and the members of the Executive committee follow.]

CSA, fund 1591, list J, file 26, page 3. Copy, manuscript Minchev, D. “Formation and Activity..", p. 82, Rep. No. 10.

Gostivar, April 23, 1941

Today, April 23 in the town of Gostivar took place a meeting on the initiative of the Secretary Organizer at the Bulgarian Cen­tral Campaign Committee for Macedonia with the following agen­da: formation of local Campaign Committee for the town of Gosti­var.

The meeting agreed the latter to be created, and concluded the following persons to become members of the Managing Council in­dicated by it [the meeting]:

1. Dr. Dimitar Ivanov, Sofroni Petrov,

(There were no other names indicated. Perhaps this was a draft of the minutes, after which another copy was prepared.)

Executive Committee:

President: Dr. Dimitur Ivanov

Deputy President: Sofroni Petrov

Secretary: Mihail Andonov

Cashier: Andon Andonov

Advisors: Silian Despotov, Sarandi Sotirov, Tsipre Lazarov, Eugenii Trimchev, Genadii Issakiev, Roussi Avramov...* and Krusto Mitov.

[The signatures of the members of the Executive Committee fol­low.]

CSA, fund 396, list 7, file 36, page 6-7. Original, manuscript, Minchev, D. “Formation and Activity..." p. 82, Rep. No. 11.

Debur, April 24, 1941

Today. April 24,1941, in the town of Debur was held a meeting on the initiative of the Secretary Organizer at the Bulgarian Central Campaign Committee, with the following agenda Formation of a Local Campaign Committee for the town of Debur.

After exchanging of thoughts, the meeting unanimously agreed, having in mind the specific conditions for this region, on the forma­tion of an Executive Committee, with the following members”

President: Manciple Spiro Lichenovski

Deputy President: Teofil Kukov

Secretary: Rafail Stamatov

Cashier. Nikola Sloyanov

Advisors: Georgi Koumov, Milen Zafirov, Vladimir Chochkov,

Rafail Angelkov Grigorov, Andon Yossifov, Stephan Velkov and Stephan Veliov, Velio Panchev, Vane Veliov, Georgi Popov, Ivan Turpev, Petko Sekoulov, Bogdan Blazhev. Kosta Simonovski, Velko Merzhanov, Yordan Doukov, Krusto Ivanov, Serko Yovchev, Rouse Tasev a Priest.

True with the original: Vassil Hadzhikimov.

CSHA, fund 1591, list 3, file 26, page 2 Copy, manuscript; Minchev, D. “Formation and Activity...", p. 83, Rep. No. 13.

Strouga, April 21, 1941

A lot of Bulgarians from the town of Strouga gathered on 21 April this year, and after discussions with a great enthusiasm and rapture, in the town of Sirouga was established a Local Bulgarian Campaign Committee for Strouga and the region.

The initiative for this committee was taken by the intelligent peo­ple in the town, among which were Mitev Svetoslav, Kavaev Filip, Derebanov Vladislav, Chak*rov Boris, Bilianov Krsto, who called a meeting in the churchyard.

Mr. Milev Svetoslav, with a few words opened the meeting, and expressed thanks to the attending people for their response, and ex­plained the purpose of the gathering. Afterwards he read the declara­tion of the Bulgarian Central Committee for Macedonia in the town of Skopje, saying that the Committee appealed through the press and radio for the formation of a Local Bulgarian Committee in every place, where Bulgarians lived. That is why he appealed to the attending people to proceed with the establishment of such a committee.

The speech of Mr. Milev was met with applauds and “Hurrah” for free Macedonia, and Great Bulgaria, united under the scepter of the beloved and wise supreme leader, His Majesty Boris III, Tsar of all Bulgarians, and also for the two allied nations - the German and the Italian, and their leaders Adolph Hitler and Benito Mussolini. Af­ter that the respective committee was elected.

In the expanded counseling committee members became: Milev Svetoslav, Moyssov Atanas, Kavaev Filip, Chak*rov Boris, Bilyanov Krusto, Nestorov Victor, Derebanov Vladislav, Milev Ivan, Chak*rov Sotir, Gagov Milan, Nikolov Boris, Lazarov Alexander, Korkoutov Spasitel, Kodzhamanov Hristo, Papoundzhiev Slave, Matov Dimitur, Tanchev Milan, Matov Lambe, Kotchov Stephan, Gagov Alexander, Hadzhov Alexander, Ivanov Vladimir Debranov, Apostolov Boris, Hristov Slave, priest Dionisiev Kliment, Kovachev Gulubin. Dere­banov Slave, Dzhandarov Georgi, Takev Stephan, Puleykov Vassil, Chak*rov Naum, Miladinov Krustio and Matov...*

From this expanded council was formed the Executive Commit­tee with members:

President: Milev Svetoslav; Deputy President: Moyssov Atanas, I Secretary: Kavaev Filip; II Secretary: Chak*rov Boris; Cashier: Bi­lyanov Krusto

Advisors: the first five people after them in the list.

Afterwards the President thanked once again to the people, at­tending the meeting for having come, and asked them in future to respond in the same way. In his name, and in the name of the whole council he thanked for the honour and for the faith. He promised that the members would be correct, and would do everything, even the impossible. He appealed for moral and for financial support to the committee, and to work as one for the wellbeing of the nation and for the grandeur of Bulgaria.

With those words of the President, the meeting was closed with loud applause and shout “Hurrah^”.

Secretary:

Filip Kavaev

President:

Svetoslav Milev

CSA, fund 7597, list 3, file 26, page L Copy, manuscript; Minchev, D. “Formation and Activity..." p. 85, Rep. N. 16.

A DECLARATION TO THE BULGARIANS FROM THE TOWN OF STROUGA AND THE REGION ABOUT THE FORMATION OF BCCC IN SKOPJE

Strouga

BULGARIANS!

In the town of Skopje was formed Bulgarian Central Committee for Macedonia, liberated from Serbian and Greek rule. This com­mittee has issued the following DECLARATION:

BULGARIANS!

Macedonia is free! Free is Macedonia forever! The end of the rule under which Macedonia suffered until recently came. The cen­tury-long Macedonian oppression, Greek, Serbian, spiritual and po­litical and in XX century - economical and social, disappeared for­ ever. One great ideal - f r e e d o m, for which Macedonia led a century-long struggle with unheard steadiness, and countless cher­ished sacrifices now, is reality.

The efforts of Tsar Boris III to bring this great cause to a happy outcome, was crowned with a final and brilliant success. The leader of one great world revolution, the leader of the great German nation ordered his glorious and victorious armies, in collaboration with his ally Italy, to gain the freedom of our dear Motherland, our great martyr Macedonia.

Macedonia is free, and is already in the whole Bulgarian nation­al community. The Bulgarian nation in Macedonia is deeply excit­ed, and full of joy and gratitude towards the Bulgarian Tsar, towards Boris III, lo the great leader of the German nation Adolph Hitler, and towards the Dutche - the creator of friendly Italy!

Long live Tsar Boris III!

Long live Adolph Hitler, the mighty leader of the great German nation!

Long live Benito Mussolini, The Dutche of ally Italy!

Long live Freedom!

Announcing the above declaration to all citizens from the town of Sirouga, and the region, we invite them to be ready for meeting of the Bulgarian armies, which could come any moment.

On 21 April this year was established the Bulgarian Campaign Committee by Bulgarians, citizens of Strouga.

All Bulgarian men and women, who live in Strouga and in the region, must help morally, and financially the Bulgarian committee. The Bulgarian population is asked to meet the Bulgarian army with flowers and dressed in colourful national costumes from our region, and the houses to be decorated with Bulgarian flags.

Should the local committee of Strouga learn the time of the arriv­ing of the army in Strouga, all Bulgarians from the region will be informed immediately, so that they could participate in the official welcome of our native army. Therefore all Bulgarians have to be ready for this great moment.

From the Local Bulgarian Campaign Committee for Macedonia, Strouga.

Long live Adolph Hitler, the mighty leader of the great German nation!

Long live Benito Mussolini, The Dutche of ally Italy!

Long live Freedom!
Све Бугари се собрале уште на клада и ке завршат