Основан е през 13 век от българския патриарх, по време на цар Михаил Втори Асен, за което свидетелствува фрагмент от ктиторски надпис /1246 - 1256 год./. Издига се сред горите на р. Росица. След падането на България под османско иго, манастирът запустява и бавно се разрушава почти до основи. През 1935 година, сред останките на светата обител се заселва монаха Исай, който прави неуспешен опит да склони турските власти да му се разреши възстановяването на манастира. Това се осъществява 3 години по-късно със съдействието на родолюбиви граждани от Севлиево и майстор Константин от Пещера. Изградена е нова триапсидна, трикуполна, каменна манастирска църква. Тя е интересна с откритата си аркирана нарктика, със самобитните си живописни стенописи по западната външна стена, по централния купол и сводовете. Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев /Стария/, /1790 - 1886 г./ представител на Тревненската живописна школа. Не е случайно, че в Батошевския манастир се е намирало едно от първите светски училища през Възрожденската епоха, в което са учили Матей Преображенски и Бачо Киро Манастирът се намира на 20 км южно от град Севлиево и на 170 км от София.

Манастирът е разположен в полите на родопите. Сведения за него има в един исторически документ, в който се говори за насилственото помохамеданчване на родопското население през 17, 18 век и за опожаряването на Баткунския манастир. Към края на 19 век манастирският комплекс е обновен, построена е и новата манастирска църква, оцеляла и до днес. Тя е еднокорабна, едноапсидна сграда без купол. Забележителност на манастира е една стая украсена със стенописи, в която през 1867 година е живял известният български възрожденски художник Станислав Доспевски. По време на престоя си, художникът рисува 4 икони: "Богородица", "Христос", "Уброс", "Козма и Дамян" и 2 портрета: на Йеромонах и на сестра му. Тези ценни портрети образци на българската възрожденска живопис сега се пазят в Пловдивската митрополия.  

Бачковски манастир "Успение Богородично"

Той е вторият по големина манастир в България след Рилския. Историческите данни сочат, че манастирът е основан по време на Византийското робство, през 1083 година от двамата братя - грузинци Григорий и Апасий Бак*риани. В своите феодални владения Григорий построява манастир, посветен на жената - майка /по грузинска традитция/ и го нарича Петрички /по името на крепостта, намираща се до него/. Манастирът има бурна история. Не веднъж е нападан и ограбван. Разцвет бележи през 13 век, особено при царуването на цар Иван Александър - втори ктитор на манастира. Важен период за манастира е края на 14 век. България е завладяна от османците и тук е заточен последния български патриарх Ефтимий. Така се запазват традициите на Търновската книжовна школа за бъдещите поколения и с помощта на неговите ученици, между които е и Константин Костенечки. В архитектурно отношение манастирът представлява, сключени в правоъгълник сгради,образуващи огромен вътрешен двор, в който се намират църквите:"Св. Тройца" /1604/, "Св.Арахангели" /12 век/ и "Св.Никола". По-старата църква "Св.Арахангели" по архитектурен стил е еднокорабна, еднокуполна сграда с 4 засводени арки. Другата църквата "Св.Никола" е построена в южната част на манастирския двор. Тя изцяло е украсена със стенописи от известния възрожденски художник Захари Зограф. Трапезарията, която допълва архитектурния ансамбъл е построена от камъни и тухли през 1643 година, също привлича с ценните си стенописи. На северната страна на трапезарията впечетлява композицията, нарисувана от Захари Зограф /1843/, която представлява изглед на целия манастир и околностите му. Най-старата сграда е костницата от 12 век. В нейното преддверие е нарисуван в цял ръст цар Иван Александър. Тя се намира на 400 м. източно от входа на манастира. В манастира има и голяма музейна експозиция, в която са представени старинни църковни предмети, богослужебни книги, старинни монети, икони и юбилейни украшения. Манастирът се намира на 28 км на юг от гр.Пловдив, до гр. Асеновград.

Намира се в Родопите. Основан е през 11 век и се смята за един от най-старите манастири. Възникнал по едно и също време с Бачковския манастир. За жалост от него са останали части от олтарната апсида на старата манастирска църква. Манастирът се възстановява през 19 век. Върху останките на старата църква през 1815 година е построена нова. Тя е еднокорабна базилика без купол, построена от бял ломен камък, който се вижда от далече. От тук идва и името на манастира - Белочерковски. В църквата няма стенописи, но има старинни икони от неизвестни майстори, като иконата на "Св. Никола". Манастирът се намира на 26 км южно от Пловдив.

За манастира се споменава в исторически документ от 16 век. През 17-18 век той е културно-просветно средище и още тогава в него се е намирало едно от първите килийни училища. Известни са и връзките, които духовната обител поддържа с някои манастири от Русия и Атон. Манастирската църква е малка, еднокорабна, едноапсидна постройка без купол, с полуцилиндричен свод. Интерес предизвикват стенописите по свода в наоса и преддверието. Те са колоритни, с чувство на пространственост и ритъм, а в някои сцени има елементи от селския бит. Рисунките от западната част на църквата са стилово различни от останалите. Предполага се, че те са създадени през втората половина на 17 век. Манастирът се намира на 15 км западно от гр. Брезник и на 2 км от гр.Трън.

Известен е още като "Св. Касиней" или като "Св. Йоан Пусти". На малка поляна, сред скалите на Врачанския балкан, са разположени жилищните постройки и църквата на манастира.В подножието има голяма пещера, която някога е била обитавана. В нея още са запазени части от интересни стенописи - сцени от живота на Св. Димитър, а в надписите на славянски език е отбелязана годината 1540. Предполага се, че тази година е свързана или с построяването на манастира или с подновяването му от Димитър Дубов. В годините на турското робство той е важно духовно средище на българщината. Tук се е намирала и една от първите щампарници от 1822 година, която е интересен исторически експонат. Църквата на манастира е скромна, еднокорабна, едноапсидна постройка, покрита с камъни и плочи. Над полуцилиндричния свод се издига барабанен купол. По стените й са открити стенописи от по-старо време, които не са запазени изцяло. Високо в скалите над манастира се намира постница, по стените на която също има стенописи /посветени на Иван Рилски/, но почти разрушени от времето. Манастирът се намира на 6 км западно от гр. Враца.

Това е по-старият от двата манастира намиращи се до с. Бистрица. Манастирът не е действащ и е паметник на българската култура. Той се намира на 15 км от София.

Той е един от най-старите манастири в страната. Сведения за него има в житието на Св. Иван Рилски, писано от Евтимий Търновски. Авторът ни съобщава, че преди да се засели в Рила, отшелникът прекарва известно време "за обучение" в манастира под връх Руен. Опустошен от турците, манастирът отново е възстановен през 1488 година изписана в ктиторския надпис над входната врата на църковното преддверие. Църквата е малка, едкнокорабна, а стенописите й имат интересни за времето си решения, без да са спазени строгите канони на византийската иконография. Манастирът се намира на 3 км западно от с. Бобошево и на 20 км от гр. Дупница.

Басарбовският манастир е единствения действащ скален манастир в България.Намира се в каньоновидната долина на река Лом, където има около триста скални помещения,от които четиридесет са били църкви.Някои от тях са естествени, а други са издълбани от човека. Името на Басарбовския манастир се споменава за първи път в турски данъчен регистър от 1431 год.

Съборната църква Протата в Карея, Света Гора (Атон)

The Protaton church at Karyes (Πρωτάτο Καρυές), Mount Athos
Πρωτάτο Αγίου Όρους

Виж също: Зографът Мануил Панселинос - стенописите в Протата, Карея

Карея е административният център на Света гора - седалище на управителните и изпълнителните органи на самоуправляващото се братство (от X в. управлението се осъществява от т.н. прот или протос, а от XVIII в. до днес - Свещеният Кинотис). В селището са разположени и няколко по-малки манастири, както и резиденциите на представители на по-отдалечените манастири и на тези, които търгуват с църковни вещи и горски продукти в Света Гора. .

Карея е разположена сред орехови и лешникови гори приблизително в средата на полуостров Атон, на 370 метра надморска височина. По данни от 1981 г. населението й наброява 235 души. В Карея през 40-те години на XIX век. е учил и българският митрополит Иларион Макариополски

Библиотеката на Карея пази множество сборници със старинни ръкописи и хиляди печатани книги.

В центъра на селището е разположена сградата, в която представители на 20-те манастира заседават, а пред нея се издига съборната черква на "Протата" - катедралата на Карея, сърцето на монашеството на Атон. Посветена е на Успението на Пресвета Богородица, възпоменавано тържествено от монасите на 15 август.

Църквата представлява голяма трикорабна базилика с нартекс. В нея в продължение на десет века монасите, които живеят в Карея извършват ежедневно богослужения. В нея се извършват и всички официални церемонии на монашеското братство.

Според църковното предание храмът бил издигнат от св. Константин Велики и по-късно разрушен от Юлиян Отстъпник. През X век била  отново съградена, а по време на управлението на Андроник II Палеолог (1282-1328) - ремонтирана основно.

Около 1300 година църквата била богато зографисана от ненадминатия зограф - представител на Македонската школа Мануил Панселинос (виж фреските), а през XVI в. и от зографи от Критската школа. През 50-те години на XX век е основно

Манастирът "Св. Сава" във Витлеем край Йерусалим

Monastery of Saint Savvas; Mar Saba Monastery; St Sabas's Monastery

***

Манастирът "Св. Сава" е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.

Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир - манастира "Св. Теодосий" (вж. Теодосий Велики).

Тук, в пустинята Рува при Мъртвото море някога св. Евтимий Велики (377-473 г.) устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик св. Сава Освещени (439-532 г.) от Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго (492 г.) преустроил това място в крепостен манастир.

През 614 г. персите опустошили големи части от Палестина, пленили и убили много християни, сред които монасите на обителта  Йерусалимския патриарх Захарий. Като патриаршески местоблюдителСв. Модест († 634) събрал останките на убитите монаси  и с почет ги погребал.

Не минало много време и манастирът се разраснал и приютявал 4000 монаси.

През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него се подвизавали светите братя Теофан Начертани и Теодор Начертани. Два века след тях в него прекарал последните си години и починал св. Йоан Дамаскин

Манастирът е бил много пъти разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.

Pravoslavieto.com

Изглед от манастира

Vatoped

Legenda kaze da je manastir izgradio Konstantin Veliki, ali je on unisten.Kasnije ga je obnovio Teodosije Veliki u znak zahvalnosti Bogorodici koja je spasila njegovog sina davljenja izvlaceci ga do kupina (Vato na grckom znaci kupina).Zato se manastir zove Vatoped (na grckom kupina-dete). 892 su ga unistili Arapi i obnovili su ga trojica brace iz Adrianopolisa -Nikolas,Atanasios i Antonio.U 12. veku sprski kralj Simeon i njegov sin Sava su postali monasi u ovom manastiru i tu su izgradili nekoliko gradjevina.Pocetkom 14 veka i za vreme invazije Katalanaca, iguman i 10 monaha su postali sveci (sveti mucenici) nakon patnji koje su od njih doziveli. 1546. godine, kralj Sicilije Alfonso dao je manastiru dokument sa zlatnim pecatom na latinskom.Ovim dokumentom je naredio gusarima da zaobilaze ovaj manastir.Kraljevi Moldavije i Valahije su dotirali ovaj manastir, kao i car Teodor 1588.

Glavni hram je sagradjen u 11. veku i imenovan u cast Hristovog javljanja.Zidne ikone su islikane u 14. veku, ali su restaurirane u 18. U i izvan manastira su 28 kapela, od kojih neke imaju izvrsne zidne ikone.