ЧУДОТВОРНАТА МОЌ НА МАНАСТИРОТ "СВ. ЈОВАН БИГОРСКИ"
Доаѓаат со мака, заминуваат со солзи радосници

Крај реката Радика, во близина на Дебарското Езеро, сместен е Бигорскиот манастир. Пред него со сета своја убавина е распослана планината Кораб, која заедно со манастирскиот комплекс го надополнува живописниот предел. Дојди да се надишеш од воздухот, да им се нагледаш на убавините и да си ја смириш душата во тишината, велат оние кои барем еднаш ја поминале портата на овој манастир.
Тишината, мирот и спокојот се нарушени само на големите празници, кога верниците доаѓаат во манастирот да им помогнат на монасите и да го прослават празникот. Тогаш се чистат одаите во конаците, трпезариите, се прават јадења за гостите кои сакаат празниците да ги минат тука. Но, верниците во "Св. Јован Бигорски" доаѓаат и други денови, кој по мака, кој на поминување да запали свеќа, кој да подари нешто што си ветил, кому, пак, му се сонило да го посети манастирот. Луѓе од различни генерации.
"Немој да не сликате, не сакаме, зашто овде сме по своја желба", велеа повеќе млади кои на неколку дена дошле во манастирот. Момчињата и девојчињата не сакаа да си ги кажуваат имињата, бегаа од апаратот, а ги имаше од Струга, Дебар, Радовиш, Кавадарци... Имаше православни и муслимани. Студенти и средношколци. Сите тие во овој манастир си го наоѓаат својот духовен мир.
Едно девојче, забрадено и во долго здолниште, додека ја чистеше трпезаријата, ни рече дека поради ситуацијата и ставот на јавноста кон младите кои сакаат да се замонашат, не сака ниту да кажува која е ниту, пак, да ја сликаат за да не си има проблеми од дома.
"Честопати доаѓам тука, вели таа, некогаш кога доаѓам ги информирам моите родители, но некогаш не им кажувам за да не си создавам проблеми. Јас сум студент од внатрешноста, студиите добро ми одат, но обожавам да доаѓам тука и да му служам на Бога. Чувството кога сум тука не можам да го опишам, тоа е нешто посебно".
Друго девојче, пак, средношколка, ни раскажа дека прв пат кога кажала оти ќе оди во манастирот и ќе преспие една вечер, родителите почнале да негодуваат. Но, сепак, се согласиле и ја пуштиле да дојде. "Тоа беше само еднаш, вели таа, и оттогаш три години не ми дозволуваа. Дури сега повторно дојдов во "Св. Јован Бигорски" со мојот дечко и ќе останам неколку дена. Овде повеќе ми се допаѓа отколку да дремам по кафулињата. Тоа ми е некако изживеана работа, не сакам да ме туркаат низ преполните кафулиња со чашата во рака. И мојот дечко доаѓа, всушност мене желбата да одам во манастир тој ми ја пренесе. И секогаш кога имаме време, доаѓаме заедно".
Убавината на манастирот е позната не само во Македонија, туку и пошироко. Доказ за тоа се една група странци кои се воодушевуваа шетајќи се низ манастирските одаи.
"Ова навистина е прекрасно", извикуваше една жена од групата посетители, која постојано сликаше со својот апарат.
"Јас сум од Копенхаген, Данска, и наш пријател, заради здравјето, ни ја препорача бањата "Косоврасти". Таму престојуваме десетина дена, но денешниот ден го искористивме за да го посетиме манастирот и навистина сме воодушевени од убавината на овој духовен дом. Ова е нешто што не се опишува. Направив многу фотографии кои ќе им ги покажувам на моите пријатели од Данска", ни рече Анет.
Секој од монасите во манастирот си има свое задолжение. Искушеникот Јовица требаше да ги прошета гостите и сите да ги запознае со значењето на манастирот. Меѓу гостите што доаѓаа имаше многумина кои по постот сакаа да се исповедаат и да се причестат. Кога завршуваат обврските, sвоното го означува повикот за ручек за сите гости што во моментот ќе се најдат тука. А по ручекот, по три пати на 15 минути со клепалото се повикуваат верниците на богослужба.
"Богослужбата во овој манастир, вели искушеникот Јовица, е нешто што го прави 'Св. Јован Бигорски' поинаков од другите. Тоа е прекрасното оригинално византиско пеење, најстарото црковно пеење што може да се слушне само во овој манастир. Ова пеење е благодарност на игуменот во манастирот, отец Партение, кој со своето искуство од светогорските манастири, каде што бил искушеник, и со обновувањето на монашкиот живот во 'Св. Јован Бигорски' го има пренесено тука".
Во Бигорски доаѓаат верници и од православна и од муслиманска вероисповед. Кога имаш мака, не е важно каде треба да појдеш. А "Св. Јован Бигорски", велат, има чудотворна моќ и затоа го посетуваат сите. Искушеникот Јовица кажува дека бил сведок кога една мајка со солзи радосници дошла во манастирот и раскажувала како нејзиното дете проодело од чудотворната моќ на иконата на св. Јован Крстител. Имало случаи кога луѓе се исцелиле од рак, неми луѓе проговориле, мајки добиле пород... "Кога ќе дојдат луѓето со мака, раскажува тој, претежно се чита молитва пред иконата. Значи, онаму каде што сака Бог, се надминуваат и природните закони. Она што за луѓето не е можно, за Бога се може. Само потребна е вера. Таа ги поместува и планините..."
В. Миленковска
Фото: О. Теофиловски

***

ЧУДОТВОРНА ИКОНА

Манастирот "Св. Јован Бигорски" е од 11 век. Ктитор е првиот охридски поглавар под византиска власт, архепископот Јован. Повод за да се изгради манастирот е чудотворната икона на св. Јован Крстител, која дошла по воздух, на чудотворен начин, и застанала крај тогашните извори. Во знак на тоа чудо, архепископот во 1020 година ги поставил темелите на манастирот. Само таа икона е останата од тој период, зашто Турците, во време на Османлиската Империја, манастирот три пати го рушеле до темел. На старите темели во 1800 година повторно по ист план е изграден манастирот. Иконата е заштитена со сребрен оклоп, а врз него се наредени украси дадени во знак на благодарност од страна на верниците.
"Доаѓаат, раскажува искушеникот Јовица, се молат пред иконата и Бог се смилува на нив преку молитвеното застапништво на св. Јован. Една жена во Австралија долго време немала деца, се лекувала во разни клиники. Од водата роднините и пратиле во шише. Останала бремена, родила син и во манастирот донесе плочка со изгравирано бе*е, која стои пред иконата. Исто така, на една мајка од Струга на сон и се прикажало дека треба да го посети манастирот. Таа дошла со болното бе*е во раце, го пуштила пред манастирот и тоа само влегло внатре, проодело. Ова се само дел од примерите за чудотворната моќ на иконата, а ги има многу. Тоа се гледа по разните подароци, прстени, синџирчиња и разни приврзоци кои ја красат иконата".

***

МОШТИТЕ НА СВЕТЦИТЕ

Во манастирот е сместен саркофаг во кој се наоѓаат мошти на светители. Како се сакрафисани светителите, така се сместени и моштите од св. Јован Крстител, апостол Јаков, св. Пантелејмон, св. Естатеј, св. Параскева, св. Марина и св. Трифун, а под восок е запечатена мала честица од крстот на Господ Исус Христос. Од Цариградската патријаршија моштите се донесени 1820 година од Хаџи Наќе од Беличица. Саркофагот, пак, е правен од Дичо, познат зограф од тие краишта. Како што е чудна иконата, така се чудотворни и моштите. Луѓето кои доаѓаат тука, без оглед од која вероисповед се, велат дека им се случувале чуда и затоа го нарекуваат чудотворен манастир. И самите мошти се чудотворни, од се*е испуштаат свето миро. Тоа е кога самата коска лачи течност, која се собира во памук и се чува како нешто свето.

***

ИКОНОСТАС

Во "Св. Јован Бигорски" е сместен и прочуениот иконостас изработен од ореово дрво од двајцата браќа Петар и Марко Филиповски од селото Гари уште во 1830 година. Покрај резбарите, тогаш во манастирот биле и монасите, и како што монасите читале хронолошки од Светото писмо, така копаничарите го резбале дрвото. Неколку години пред да се почне иконостасот се донесени иконите во манастирот, па како е поставена иконата, така под неа е изрезбана сликата.
"На иконостасот, објаснува искушеникот Јовица, е изрезбан Стариот и Новиот завет, со најважните сцени од самата Библија. Резбањето е чудесно направено. Срцевината на дрвото е останата внатре. Денешните копаничари не можат да разберат како е изработен. Во почетокот било планирано целиот иконостас да биде позлатен. Почнале да го позлатуваат од централниот дел, но тогашниот игумен го спречил позлатувањето, зашто од самото ставање на златото се пополнувале некои празнини и се губела самата убавина на резбата. А самата убавина на резбата е многу поскапа од златото".

Franjevački samostan u Fojnici

Osnutak samostana u Fojnici teško je točno odrediti, ali se zasigurno može staviti u prvu polovicu XIV. stoljeća. Naime, s rudarima iz Njemačke, Italije, prostora Hrvatske i drugih krajeva dolaze i njihovi dušobrižnici da im budu na usluzi. Dubrovačke naseobine u Fojnici spominju se već 1312. i 1313., a poimenično se spominje kuća vlastelina Pavla Nikole de Menio u Ostružnici 1349. godine. U turskim spisima spominje se da su u Fojnici bili crkva i samostan još «za kraljeva bosanskih». Turska je vlada, već u prvim godinama vladavine imala posla s samostanskim posjedima. Sve to upućuje da je samostan mogao biti osnovan u prvoj polovici XIV. stoljeća.

U vremenima koja su dolazila ovaj samostan odigrat će veoma važnu ulogu za opstanak naroda i za pastoralnu i svaku drugu brigu. Uz Kraljevu Sutjesku i Kreševo ovaj samostan je bio treći oslonac opstanka i života franjevačke provincije Bosne Srebrene, ali i Crkve u Bosni i Hercegovini. Fratri ovih samostana vodili su pastoralnu brigu za cijeli katolički puk.

Prvi položaj samostana bio je na Pazarnicama, na zaravni iznad današnjeg muslimanskog groblja. I tu su braća živjela nekih 150 godina. Prema ljetopisima fra Anđeo Zvjezdović umro je 1498. godine u tom samostanu. No, zbog ometanja života u samostanu čestim dolascima nezvanih gostiju i vojske, fratri se sklanjaju pod brdo Križ i tu grade samostan, gdje stoji i živi i danas. Samostan je bio malen, u gustoj šumi brijestova, i gotovo se nije niti vidio s puta. Vremenom je rastao, širio se i danas, tko god dođe u posjetu u samostan obično kaže: «Znali su fratri izabrati najljepše mjesto za svoj samostan». U stvari fratri su pobjegli s glavnog puta.

Danas je samostan zasigurno ukras Fojnice i jedan od njezinih zaštitnih znakova. Također, samostan je čuvar fojničke povijesti i garancija njezine budućnosti. Iz samostana se diže molitva k Bogu za Fojnicu i sve njezine stanovnike, da im životi budu ispunjeni MIROM i DOBROM.

  Ovoj list e del od poznatiot grbovnik koj se cuva vo manastirot.Mislam deka e interesen prilog.

Arhivska građa samostana veoma je vrijedna sa stajališta franjevačke i opće povijesti, posebno Bosne i Hercegovine. Fra Leonardo Čuturić radio je na sl*ganju i uređenju arhiva i podijelio ga je u 23 skupine prema sadržaju dokumenata: dokumenti vezani za Fojnicu, dokumenti pisani bosančicom, stvari iz osobnog života pojedinih fratara, ono što se usko odnosi na samostan i crkvu, o školstvu, o turskim zakonima, o župama fojničkog distrikta, životopisi istaknutih Fojničana, ulomci iz raznih arhiva, kronike i pisma, dokumenti o književnom i prosvjetnom radu franjevaca i drugo.

Posebna skupina su turski dokumenti, njih oko 3000, s kratkom naznakom sadržaja na poleđini dokumenta. Veoma su važni za proučavanje perioda turske vladavine u Bosni i Hercegovini. Velik dio dokumenata objavio je Josip Matasović u djelu Fojnička regesta. Također je vrijedna i zasebna skupina od 156 dokumenata pisanih bosančicom.



Među najvrjednije dokumente, a u današnje vrijeme i najzanimljivije spada Ahdnama, povelja sultana Mehmeda II Osvajača dana fra Anđelu Zvjezdoviću 1463. godine. Također je tu i bujrultija Skender-paše iz 1486. godine.

Fratri su čuvali ne samo službene dopise nego i druge neslužbene, ali važne spise. Takav je sadržaj i fojničkog samostanskog arhiva. Evo nešto od sadržaja arhiva:

• Fojnički ljetopis
• Enchiridion fra Mate Krističevića o prošlosti ovog samostana
• Dnevnik fra Grge Martića
• Prijevod sultanskih fermana na latinski, koji je uradio pomoćnik austrijskog konzula dr. Atanacković 1818. godine
• Darovnica Juraja Rakoczyja franjevcima Bosanske provincije iz 1692. godine
• Homilije u 2 sveska, pisane u prvoj polovini XVI. stoljeća
• Rukom štampani misni napjevi fra Vice Vicića, što ih je kasnije izdao fra Franjo Jukić
• Pokušaj prijevoda Svetog pisma
• Zabilježeni narodni običaji
• Turski fermani
• Službeni turski spisi registrirani u 10 svezaka, i mnogi neregistrirani
• Mnogi samostanski računi, čak iz 17. stoljeća, pisani bosančicom
• Zemljišne isprave
• Rukopisi fra Bone Perišića
• Mnogi povijesni podaci povađeni iz arhive Propagande iz Rima
• Dnevnik fra Mije Gujića
• Korespondencija fratara ovog samostana: fra Bone Perišića, fra Mije Gujića, fra Nikole Krilića itd.
• Zbirka vlastoručnih pisama poznatih ljudi iz Bosne: biskupa Ilijića, Miletića, Šuljića, Vujičića, zatim Jukića, Martića, baruna Filipovića i drugih
• Školska izvješća iz fratarskih pučkih škola

Dakle, ovo je samo letimični pregled arhiva!

Makedonija e bogata so manastiri. Tie se del od nejzinata dolga i bogata tradicija. Eden od najubavite od niv e nesomneno manastirot "Sveti Jovan Bigorski". Se nao|a vo prekrasniot kawon na rekata Radika, desetina kilometri pred slivot vo Debarsko Ezero. Mestoto e blagosloveno so mnogu izvori i prekrasna klima - vo zima topla, vo leto ladna. Vo blizina se nao|aat selata Rostu{e, Bitu{e i Trebi{te naseleni prete`no so muslimani, no ima i hristijani, a site se Makedonci.

Manastirot e osnovan vo dale~nata 1020 godina od monahot Jovan od Debar koj toga{ stanal Ohridski arhiepiskop. Posveten e na Krstitelot Gospodov, Sveti Jovan Krstitel, za kogo samiot Isus Hristos rekol deka me|u rodenite od `ena nema pogolem od nego. Samoto osnovawe stanalo otkako na mestoto na sega{niot Manastir e pronajdena ikona na Sveti Jovan Krstitel kako lebdi nad izvorite. Ovaa ikona se poka`ala ~udotvorna i do denes e edno od najgolemite bogatstva na Manastirot. Vo sredniot vek Manastirot e va`en kni`even centar. Ru{en i obnovuvan e pove}epati. Sega{nite zgradi na Manastirot se od XVIII i XIX vek. Ikonostasot e so prekrasna drvorezba izrabotena me|u 1829 i 1835 godina od majstorite Marko i Petar Filipovski od Gari. Raspolagal so bogata biblioteka. Golem del od rakopisite se razgrabeni. Golem del od rakopisite se razgrabeni.

Povle~eni od svetot vo ti{ina da go slavat Boga, monasite nikoga{ ne ostanuvaat sami, spored zborovite vo Evangelieto: "Ne mo`e da se sokrie grad {to stoi na vrv planina". Mnogu lu|e baraj}i pomo{ go nao|aat patot do Manastirot i monasite nikogo ne vra}aat nazad. Ovde doa|aat lu|e so sekakvi problemi i mnogumina nao|aat iscelenie. Duri i muslimanite od okolinata doa|aat da se molat ili da zemat sveta voda od izvor~eto {to te~e vo edna od dvete manastirski isposnici za koja velat deka le~i neplodnost. Za silata na ~udotvornata ikona se raska`uvaat legendi. Za realnosta na iscelenijata svedo~at srebrenite privrzoci so bebiwa na niv i srebrenoto pokritie na ikonata napraveno od darovite na blagodarni vernici {to dobile iscelenie. ^esto doa|aat da se le~at mladi lu|e uni{teni od drogata ili voop{to vernici koi baraat duhovna hrana, mir, sovet i uteha.

Nekoga{ Manastirot poseduval golemi imoti podaruvani od vernicite niz vekovite. Sega ne poseduva skoro ni{to. Imotite se odzemeni od komunistite pred pedesetina godini i u{te ne se vrateni. I pokraj nemaweto stabilna finansiska osnova, blagodarej}i na pomo{ta na blago~estivi lu|e, Manastirot ne samo {to opstojuva i se obnovuva, tuku i im pomaga na site {to imaat potreba od toa. Vsu{nost, monasite go sledat evangelskiot princip "pobla`eno e da se dava otkolku da se zema" i s# {to imaat go delat so lu|eto. Ven~avaat i kr{tevaat besplatno zadovoluvaj}i se so radosta od nastanot. I ne samo toa. Na desetina kilometri na bregot na Debarskoto Ezero bratstvoto go gradi (ili poto~no go obnovuva) manastirot "Sveti \or|i" vo Raj~ica. Ova treba da bide `enski manastir koj }e funkcionira pod uprava na "Sveti Jovan Bigorski".

Manastirot poseduva golemo kulturno i duhovno bogatstvo. No, najgolemo bogatstvo nesomneno se mo{tite na svetcite i par~eto od ^esniot Krst na koj bil raspnat Gospod Isus Hristos. Ovde ima delovi od mo{ti na Sveti Jovan Krstitel, Sveti Jakov-brat Gospodov, Sveta Julita, Sveta Petka, Sveta Marija, Sveti Nikita, Sveti Haralampi, Sveti Pantelejmon i drugi. Nekoi od porano poseduvanite mo{ti se ukradeni za vreme na komunisti~koto nevreme. Povremeno, posebno za vreme na golemi praznici, mo{tite ispu{tat miro so preubav miris koj se ~uvstvuva i niz stakloto pod koe se polo`eni.

Св.ГЕОРГИ ПОБЕДДОНОСЕЦ

ЕРУСАЛИМ

МАНАСТИР РАВНИЦА

Јерусалим

поглед са

Маслинске

горе

МАНАСТИР ОСТРОГ

Манастир Горе: Храм на Чесниот Крст(1665 г. - живописан 1667);

Храм на Воведење на Пресвета Богородица ( - живописан 1667).

Во Храмот на Воведење на Пресвета Богородица се наоѓаат моштите на Св. Василие Острошки.

Манастир Долу: Се наоѓа Храмот на Св. Тројица (подигнат 1824 -а денашниот изглед го добива кон крајот на XIX век)

Настоител: игумен Лазар Аџић (роден 29. 7.1948 во Кокорина, Гацко); завршил Виша туристичка школа во 1970 во Сараево. Студирал теологија. Замонашен  е 30. 5. 1979 во Хиландар. Ракоположен во јероѓакон и јеромонах е во декември 1980. г. во Ваљево. Од 1991-г. е игумен на Острошкиот манастир.

Братство:

• јеромонах Јоил Булатовић (чувар на кивотот на Св. Василије Острошки и настоител на манастирот Св. Кирил и Методиј, кој е моментално во изградба);
• јеромонах Стефан Веселиновић
• јеромонах Василије
  
• јеромонах Симеон Живковић
  
• монах Теофан Жарковић
• монах Спиридон Јањић
• монах Дамјан Кировић
• послушаник Васо Крсмановић

Sveti Vasilije Ostroski

Rodom iz Popova Sela u Hercegovini, od malih nogu bese ispunjen ljubavlju prema Hristu. Kad poodraste, primi monaski cin u trebinjskom manastiru Uspenija Bogorodice. Ubrzo se procu zbog svog podviznickog zivota, pa bi, i mimo svoje volje, izabran za episkopa zahumskog i skenderijskog. Kao arhijerej najpre bio u Tvrdosu, a kad Tvrdos razorise Turci, preseli se u Ostrog, gde se tvrdo podvizavase ogradjujuci stado svoje neprestanim i toplim molitvama. Umro mirno u 16. veku, ostavivsi cele i celebne mosti, neistrulele i cudotvorne do dana danasnjeg. K njegovim mostima priticu mnogi i nalaze isceljenja u najtezim bolsetima. Veliki narodni sabor u Ostrogu biva svake godine o Trojicama. http://www.istocnik.com/ -

Manastir Ostrog

Nalazi se nadomak Niksica i smjesten je u okomitoj stijeni, sa koje se pruze pogled na ravnicu Bjelopavlica. Osnovao ga je hercegovacki mitropolit Vasilije u XVII vijeku. On je tu i sahranjen i proglasen svecem cudotvorcem. Tijelo mu pociva u civotu u pecinskoj crkvi. Sam manastir je obnovljen 1923.-1926. godine, poslije pozara, kojeg su bile postedjene pecinske crkvice. One predstavljaju glavnu spomenicku vrijednost. Crkva Sv. Vavedenja je oslikana freskama krajem XVII vijeka. Crkva Sv. Krsta se nalazi u gornjem manastirskom nivou i nju je zivopisao majstor Radul prilagodjavajuci freske prirodnom obliku stijena. Oko crkve su konaci i zajedno cine objekat skladno sjedinjenim sa prirodnim ambijentom. Pravoslavni manastir Ostrog spada medju najposjecenije na Balkanu. U njega dolaze vjernici iz svih krajeva svijeta, pojedinacno i u grupama.

javascript:ViewImage%28/areal_decani3.jpg,1000,771,Decani%20Monastery%29">

Манастир Високи Дечани налази се у западном делу јужне српске покрајине познате под именом Метохија. Саградио га је Свети краљ Стефан Дечански између 1327 и 1335 године и посветио Вазнесењу Господа Исуса Христа. Манастир је смештен у живописној долини реке Бистрице, окружен висовима Проклетија и густим кестеновим и боровим шумама. Манастир Дечани је познат као највећи и најбоље очувани средњовековни српски манастир. У својој бурној историји манастир је остао познат као важан духовни центар у коме је развијана црквена уметност, мисионарски и преводилачки рад и друге духовне активности. Иако су манастирске зграде пострадале у време турске окупације, црква је у потпуности сачувана са својим вредним фрескама из 14. века. Данас дечанско братство броји 30 так младих монаха који живе у општежићу и настављају традиције монашке прошлости овог манастира. Братство се бави разноврсним активностима: дуборезом, иконографијом, издаваштвом, мисионарским и хуманитарним радом. Богослужења се врше по древном типику (правилу) Свете Горе Атонске.

javascript:ViewImage%28/262.jpg,400,529,Abbot%20Teodosije%29">
Игуман Теодосије Шибалић (фото: Драган Танасијевић)

Манастир је преживео рат на Косову (1998-1999) и братство и данас опстаје у овој сасвим изолованој српској православној енклави окруженој и даље непријатељски расположеним албанским муслиманским становништвом. Манастир успева да се одржи нарочито захваљујући војној заштити италијанских снага које су блокирале сваки неовлашћен приступ манастиру. Међутим, и поред тога манастир још привлачи бројне посетиоце, већином припаднике мисије УН и КФОР-а. Захваљујући војној пратњи КФОР-ових возила манастир повремено посећују Срби ходочасници из других делова Косова и Метохије као и из унутрашњости Србије.

javascript:ViewImage%28/bratija2a.jpg,720,540,Brotherhood%29">
Братство манастира Високи Дечани, децембар 2002

Водокрст (18.01.2007)

Ноќта спроти празникот на Водокрст во Бигорскиот манастир беше отслужено традиционално бдение, со кое чиноначалствуваше Митрополитот Дебарско-кичевски и Плаошки г. Тимотеј, во сослужение со архимандритот Партениј, игумен на манастирот, како и свештенослужители од овој манастир. Во текот на бдението беа прочитани Царските часови и отслужена вечерна богослужба со Василиева Литургија. На крајот од Литургијата беше извршен Голем Богојавленски Водосвет.

На бдението, по традиција, „кумовите“ од селата заедно со своите пријатели и соселани, како оние што постојано живеат во овој крај така и раселените, и верници од целата Република доаѓаат на „врзување крстови“. После водосветот, „кумовите“ ги земаат крстовите со босилек и сад со светена вода и одат во своите села да го однесат благословот.

javascript:ViewImage%28/crnreka1.jpg,500,375,Crna%20Reka%29">
Манастир Црна Река

http://www.kosovo.net/ecreka1.html - Слике из свакодневног живота манастира

ИСТОРИЈА МАНАСТИРА ЦРНЕ РЕКЕ

МАНАСТИР ЦРНА РЕКА налази се на тромеђи између Косовске Митровице, Рожаја и Новог Пазара, у атару села Рибариће. Удаљен је од Рибарића око добар сат пешачког хода или 15-ак минута колима. Подигнут у пећини кањона Црне Реке на обронцима Мокре Горе, манастир је јединствена архитектонска целина у нашој земљи, па и шире.

Приљубљен уз сурову литицу леве обале реке, изнад кога се дижу огромни гребени огранака Мокре Горе, мост преко кога се у манастир улази, суровост остале природе, чисти, ничим загађен ваздух, кристално чиста планинска вода "испод букових жила", и апсолутна тишина, нарушавана једино цвркутом по неке птице или јутарњом песмом славуја освајају око и срце сваког посетиоца.

Поузданих писаних извора о ктитору и времену градње манастира – нема. Но сачувано предање, као и поједини чланци и студије наших историчара уметности, сведоче да манастир потиче из XIII или евентуално XIV века. Ко је ктитор манастира не зна се, али би се могло рећи: ктитор је велики немањићки дух, који је обитавао у трошном телу неког нама непознатог богоискатеља и задужбинара. Зна се пак сигурно да је пећина, у којој је манастир смештен освећена подвизима и молитвама нашег великог чудотворца – светог Јоаникија Девичког, који се најпре подвизавао овде у Црној Реци, па кад је пронађен и откривен, он, смирен монах, да би избегао људску славу и поштовање, побегне и сакрије се у непроходне шуме Дренице, где је продужио свој богоугодни подвижнички живот, и где је скончао у Господу, на месту где се сада налази Девич.

Манастир кроз векове није никако рушен, те је сачувао своју првобитну физиономију. У њему се чува и најдрагоценији српски фреско живопис XVI века. Међутим, највећа вредност се чува у манастиру, јесу свете и целебне мошти преподобног оца нашег Петра Коришког, подвижника из XIII века, који је живео и подвизавао се недалеко од Призрена, у селу Коришу, где и до данас постоји његова испосница недалеко од Марковог манастира. Његово свето и чудотворно тело пренето је у овај манастир негде у XVI веку, вероватно као у скровитије место.

У другој половини XVII века, кад су настала тешка и несигурна времена турске одмазде, из манастира Сопоћана пренете су у манастир Црну Реку и мошти светог Краља Стевана Првовенчаног, одакле су после девет година враћене назад у Студеницу.

У манастиру је почетком XVIII века постојала писарница у којој су писане и преписиване богослужбене књиге, а поред тога, вероватно, и школа за школовање монаха. Улога манастира у животу народа овога краја кроз векове била је огромна. И раније и данас манастир је био као нека духовна оаза где се тражило олакшање и утеха у многим невољама и болестима покрај моштију светог Петра чудотворца. Болесници су и данас најчешћи посетиоци ове изузетне светиње.

Овде у манастиру је у турско време (почетком овог века) отворена прва основна школа за српску децу на територији читавог Ибарског Колашина. Школа је била смештена у специјално за то подигнутом манастирском конаку, који и данас, после више од 80 година служи потребама манастира који се у задње време детаљно реновира. У околним селима (као у околини Тутина, Брњаку, Оклацима и др.) још се може срести по неки старац који је овде учио и завршио школу која је у то време била интернатског типа.
 

Црна Река у јесен

И ПОРЕД све своје изузетне лепоте и знаменитости, манастир Црна Река је дуго био скоро непознат ван своје уже околине. Тек данас, изградњом моста на језеру у Рибарићу и поправком прилазног пута, манастир Црна Река, као редак драгуљ наше средњевековне културе, по први пут излази из анонимности у којој тавори већ пуних 700 година.

 "Свети Кнез Лазар",1993. године,

javascript:ViewImage%28/crnreka2.jpg,500,375,Crna%20Reka%29">
Унутрашњост цркве Св. Ахангела Михаила са кивотом Св. Петра Коришког

Ава Артемије у Црној Реци 1986. год

ФОГОГРАФИЈЕ МАНАСТИРА
кликом на сваку фотографију отварате слику у већем формату

javascript:ViewImage%28/st007.jpg,417,600,Crna%20Reka%29">
манастир саграђен у стени

javascript:ViewImage%28/st011.jpg,450,600,Crna%20Reka%29">
манастир из даљине

javascript:ViewImage%28/0185.jpg,295,416,Crna%20Reka%29">
Св.Архангел Михаило - фото Стругар

Основан е през 13 век от българския патриарх, по време на цар Михаил Втори Асен, за което свидетелствува фрагмент от ктиторски надпис /1246 - 1256 год./. Издига се сред горите на р. Росица. След падането на България под османско иго, манастирът запустява и бавно се разрушава почти до основи. През 1935 година, сред останките на светата обител се заселва монаха Исай, който прави неуспешен опит да склони турските власти да му се разреши възстановяването на манастира. Това се осъществява 3 години по-късно със съдействието на родолюбиви граждани от Севлиево и майстор Константин от Пещера. Изградена е нова триапсидна, трикуполна, каменна манастирска църква. Тя е интересна с откритата си аркирана нарктика, със самобитните си живописни стенописи по западната външна стена, по централния купол и сводовете. Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев /Стария/, /1790 - 1886 г./ представител на Тревненската живописна школа. Не е случайно, че в Батошевския манастир се е намирало едно от първите светски училища през Възрожденската епоха, в което са учили Матей Преображенски и Бачо Киро Манастирът се намира на 20 км южно от град Севлиево и на 170 км от София.

Манастирът е разположен в полите на родопите. Сведения за него има в един исторически документ, в който се говори за насилственото помохамеданчване на родопското население през 17, 18 век и за опожаряването на Баткунския манастир. Към края на 19 век манастирският комплекс е обновен, построена е и новата манастирска църква, оцеляла и до днес. Тя е еднокорабна, едноапсидна сграда без купол. Забележителност на манастира е една стая украсена със стенописи, в която през 1867 година е живял известният български възрожденски художник Станислав Доспевски. По време на престоя си, художникът рисува 4 икони: "Богородица", "Христос", "Уброс", "Козма и Дамян" и 2 портрета: на Йеромонах и на сестра му. Тези ценни портрети образци на българската възрожденска живопис сега се пазят в Пловдивската митрополия.  

Бачковски манастир "Успение Богородично"

Той е вторият по големина манастир в България след Рилския. Историческите данни сочат, че манастирът е основан по време на Византийското робство, през 1083 година от двамата братя - грузинци Григорий и Апасий Бак*риани. В своите феодални владения Григорий построява манастир, посветен на жената - майка /по грузинска традитция/ и го нарича Петрички /по името на крепостта, намираща се до него/. Манастирът има бурна история. Не веднъж е нападан и ограбван. Разцвет бележи през 13 век, особено при царуването на цар Иван Александър - втори ктитор на манастира. Важен период за манастира е края на 14 век. България е завладяна от османците и тук е заточен последния български патриарх Ефтимий. Така се запазват традициите на Търновската книжовна школа за бъдещите поколения и с помощта на неговите ученици, между които е и Константин Костенечки. В архитектурно отношение манастирът представлява, сключени в правоъгълник сгради,образуващи огромен вътрешен двор, в който се намират църквите:"Св. Тройца" /1604/, "Св.Арахангели" /12 век/ и "Св.Никола". По-старата църква "Св.Арахангели" по архитектурен стил е еднокорабна, еднокуполна сграда с 4 засводени арки. Другата църквата "Св.Никола" е построена в южната част на манастирския двор. Тя изцяло е украсена със стенописи от известния възрожденски художник Захари Зограф. Трапезарията, която допълва архитектурния ансамбъл е построена от камъни и тухли през 1643 година, също привлича с ценните си стенописи. На северната страна на трапезарията впечетлява композицията, нарисувана от Захари Зограф /1843/, която представлява изглед на целия манастир и околностите му. Най-старата сграда е костницата от 12 век. В нейното преддверие е нарисуван в цял ръст цар Иван Александър. Тя се намира на 400 м. източно от входа на манастира. В манастира има и голяма музейна експозиция, в която са представени старинни църковни предмети, богослужебни книги, старинни монети, икони и юбилейни украшения. Манастирът се намира на 28 км на юг от гр.Пловдив, до гр. Асеновград.

Намира се в Родопите. Основан е през 11 век и се смята за един от най-старите манастири. Възникнал по едно и също време с Бачковския манастир. За жалост от него са останали части от олтарната апсида на старата манастирска църква. Манастирът се възстановява през 19 век. Върху останките на старата църква през 1815 година е построена нова. Тя е еднокорабна базилика без купол, построена от бял ломен камък, който се вижда от далече. От тук идва и името на манастира - Белочерковски. В църквата няма стенописи, но има старинни икони от неизвестни майстори, като иконата на "Св. Никола". Манастирът се намира на 26 км южно от Пловдив.

За манастира се споменава в исторически документ от 16 век. През 17-18 век той е културно-просветно средище и още тогава в него се е намирало едно от първите килийни училища. Известни са и връзките, които духовната обител поддържа с някои манастири от Русия и Атон. Манастирската църква е малка, еднокорабна, едноапсидна постройка без купол, с полуцилиндричен свод. Интерес предизвикват стенописите по свода в наоса и преддверието. Те са колоритни, с чувство на пространственост и ритъм, а в някои сцени има елементи от селския бит. Рисунките от западната част на църквата са стилово различни от останалите. Предполага се, че те са създадени през втората половина на 17 век. Манастирът се намира на 15 км западно от гр. Брезник и на 2 км от гр.Трън.

Известен е още като "Св. Касиней" или като "Св. Йоан Пусти". На малка поляна, сред скалите на Врачанския балкан, са разположени жилищните постройки и църквата на манастира.В подножието има голяма пещера, която някога е била обитавана. В нея още са запазени части от интересни стенописи - сцени от живота на Св. Димитър, а в надписите на славянски език е отбелязана годината 1540. Предполага се, че тази година е свързана или с построяването на манастира или с подновяването му от Димитър Дубов. В годините на турското робство той е важно духовно средище на българщината. Tук се е намирала и една от първите щампарници от 1822 година, която е интересен исторически експонат. Църквата на манастира е скромна, еднокорабна, едноапсидна постройка, покрита с камъни и плочи. Над полуцилиндричния свод се издига барабанен купол. По стените й са открити стенописи от по-старо време, които не са запазени изцяло. Високо в скалите над манастира се намира постница, по стените на която също има стенописи /посветени на Иван Рилски/, но почти разрушени от времето. Манастирът се намира на 6 км западно от гр. Враца.

Това е по-старият от двата манастира намиращи се до с. Бистрица. Манастирът не е действащ и е паметник на българската култура. Той се намира на 15 км от София.

Той е един от най-старите манастири в страната. Сведения за него има в житието на Св. Иван Рилски, писано от Евтимий Търновски. Авторът ни съобщава, че преди да се засели в Рила, отшелникът прекарва известно време "за обучение" в манастира под връх Руен. Опустошен от турците, манастирът отново е възстановен през 1488 година изписана в ктиторския надпис над входната врата на църковното преддверие. Църквата е малка, едкнокорабна, а стенописите й имат интересни за времето си решения, без да са спазени строгите канони на византийската иконография. Манастирът се намира на 3 км западно от с. Бобошево и на 20 км от гр. Дупница.

Басарбовският манастир е единствения действащ скален манастир в България.Намира се в каньоновидната долина на река Лом, където има около триста скални помещения,от които четиридесет са били църкви.Някои от тях са естествени, а други са издълбани от човека. Името на Басарбовския манастир се споменава за първи път в турски данъчен регистър от 1431 год.

Съборната църква Протата в Карея, Света Гора (Атон)

The Protaton church at Karyes (Πρωτάτο Καρυές), Mount Athos
Πρωτάτο Αγίου Όρους

Виж също: http://www.pravoslavieto.com/art/panselinos/index.htm - Зографът Мануил Панселинос - стенописите в Протата, Карея

Карея е административният център на http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/index.htm - Света гора - седалище на управителните и изпълнителните органи на самоуправляващото се братство (от X в. управлението се осъществява от т.н. прот или протос, а от XVIII в. до днес - Свещеният Кинотис). В селището са разположени и няколко по-малки манастири, както и резиденциите на представители на по-отдалечените манастири и на тези, които търгуват с църковни вещи и горски продукти в Света Гора. .

Карея е разположена сред орехови и лешникови гори приблизително в средата на полуостров Атон, на 370 метра надморска височина. По данни от 1981 г. населението й наброява 235 души. В Карея през 40-те години на XIX век. е учил и българският http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1812_mitr_Ilarion_Makariopolski/index.htm - митрополит Иларион Макариополски

Библиотеката на Карея пази множество сборници със старинни ръкописи и хиляди печатани книги.

В центъра на селището е разположена сградата, в която представители на 20-те манастира заседават, а пред нея се издига съборната черква на "Протата" - катедралата на Карея, сърцето на монашеството на Атон. Посветена е на http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm - Успението на Пресвета Богородица , възпоменавано тържествено от монасите на 15 август.

Църквата представлява голяма трикорабна базилика с нартекс. В нея в продължение на десет века монасите, които живеят в Карея извършват ежедневно богослужения. В нея се извършват и всички официални церемонии на монашеското братство.

Според църковното предание храмът бил издигнат от http://www.pravoslavieto.com/life/05.21_sv_Konstantin_Elena.htm - св. Константин Велики и по-късно разрушен от Юлиян Отстъпник. През X век била  отново съградена, а по време на управлението на Андроник II Палеолог (1282-1328) - ремонтирана основно.

Около 1300 година църквата била богато зографисана от ненадминатия зограф - представител на Македонската школа http://www.pravoslavieto.com/art/panselinos/index.htm - Мануил Панселинос (виж фреските), а през XVI в. и от зографи от Критската школа. През 50-те години на XX век е основно

Манастирът "Св. Сава" във Витлеем край Йерусалим

Monastery of Saint Savvas; Mar Saba Monastery; St Sabas's Monastery

http://www.pravoslavieto.com/_WORK/MONASTERIES_churches_capitals/a-i/Jerusalem/MarSaba_MER.htm - ***

Манастирът "Св. Сава" е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.

Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир - манастира "Св. Теодосий" (вж. http://www.pravoslavieto.com/life/01.11_sv_Teodosij_Veliki.htm - Теодосий Велики ).

Тук, в пустинята Рува при Мъртвото море някога http://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Evtimij_Veliki.htm - св. Евтимий Велики (377-473 г.) устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик http://www.pravoslavieto.com/life/12.05_sv_Sava_Osveshteni.htm - св. Сава Освещени (439-532 г.) от http://www.pravoslavieto.com/hramove/cappadocia/index.htm - Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго (492 г.) преустроил това място в крепостен манастир.

През 614 г. персите опустошили големи части от Палестина, пленили и убили много християни, сред които монасите на обителта  Йерусалимския патриарх Захарий. Като патриаршески местоблюдител http://www.pravoslavieto.com/life/12.18_sv_Modest_Jerusalimski.htm - Св. Модест († 634) събрал останките на убитите монаси  и с почет ги погребал.

Не минало много време и манастирът се разраснал и приютявал 4000 монаси.

През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него се подвизавали светите братя http://www.pravoslavieto.com/life/10.11_sv_Teofan_Nachertani.htm - Теофан Начертани и http://www.pravoslavieto.com/life/12.27_sv_Teodor_Nachertani.htm - Теодор Начертани . Два века след тях в него прекарал последните си години и починал http://www.pravoslavieto.com/life/12.04_sv_Joan_Damaskin.htm - св. Йоан Дамаскин

Манастирът е бил много пъти разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.

Pravoslavieto.com

Изглед от манастира

 

 

 

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/holy_land/marsaba/grobnica.jpg">

Гробницата на св. Сава                                                    

-------------

Sveta Gora - sveto mesto svih Srba

Vratite se na http://tesla.rcub.bg.ac.yu/~sf/indexsrp.html - pocetak moje prezentacije i pogledajte foto galeriju sa Svete Gore

http://tesla.rcub.bg.ac.yu/~sf/srpski/spisak.html - Spisak manastira i njihove lokacije

http://tesla.rcub.bg.ac.yu/~sf/srpski/svgora/link.html - Podaci u svetu o Svetoj Gori

Na Svetoj Gori postoji mnogo manastira...ovo su samo neki koje sam ja posetio. Inace, ona se nalazi na najsevernijem "prstu" poluostrva Halkidiki, a da bi ste tamo dospeli ptrebno vam je par dozvola iz http://tesla.rcub.bg.ac.yu/~sf/slike/solun.jpg - Soluna i jednog od dva mesta na obali - Uranopolisa ili Jerisosa... Sveta Gora ili drugacije receno Atos ima potpunu autonomiju i nije pod upravom grcke drzave, vec ima svoje vece i svoj savet.Glavni grad, da ga tako nazovem, je http://tesla.rcub.bg.ac.yu/~sf/slike/kareja.jpg - Kareja . Do manastira dolazi se brodom, a potom dalje peske.

http://tesla.rcub.bg.ac.yu/~sf/slike/vat1.jpg"> http://tesla.rcub.bg.ac.yu/~sf/slike/vat1.jpg -

Vatoped

Legenda kaze da je manastir izgradio Konstantin Veliki, ali je on unisten.Kasnije ga je obnovio Teodosije Veliki u znak zahvalnosti Bogorodici koja je spasila njegovog sina davljenja izvlaceci ga do kupina (Vato na grckom znaci kupina).Zato se manastir zove Vatoped (na grckom kupina-dete). 892 su ga unistili Arapi i obnovili su ga trojica brace iz Adrianopolisa -Nikolas,Atanasios i Antonio.U 12. veku sprski kralj Simeon i njegov sin Sava su postali monasi u ovom manastiru i tu su izgradili nekoliko gradjevina.Pocetkom 14 veka i za vreme invazije Katalanaca, iguman i 10 monaha su postali sveci (sveti mucenici) nakon patnji koje su od njih doziveli. 1546. godine, kralj Sicilije Alfonso dao je manastiru dokument sa zlatnim pecatom na latinskom.Ovim dokumentom je naredio gusarima da zaobilaze ovaj manastir.Kraljevi Moldavije i Valahije su dotirali ovaj manastir, kao i car Teodor 1588.

Glavni hram je sagradjen u 11. veku i imenovan u cast Hristovog javljanja.Zidne ikone su islikane u 14. veku, ali su restaurirane u 18. U i izvan manastira su 28 kapela, od kojih neke imaju izvrsne zidne ikone.

Испуњење давнашњег сна

Дуго сам желела да видим манастир Дечане.
На испуњење те жеље морала сам да чекам више од петнаест смена годишњих доба. А почело је тако што сам  службено путовала на Косово и Метохију 1987. и том приликом обишла Грачаницу и Богородицу Љевишку.
– Хоћемо ли до Дечана и Пећке патријаршије, питали смо се међусобно? - Ма, не сада, биће времена неки други пут, избагателисали смо ту прилику и, како обично бива, следећа се није указивала. Упркос све већој жељи. Времена су се променила, услови за путовање у том правцу  бивали су све тежи. И тако све до прошлог новембра.

У организацији оца Радивоја, из храма Св. Александар Невски, кретала је група верника на славу Пећке патријаршије. До последњег дана пред пут нисам знала да ли ће неко отказати и тако ми направити место у аутобусу којим ће се, само ако прилике буду дозволиле, отићи и до Дечана. Наравно, неко је отказао, иначе овог текста не би било.
 Кренули смо ноћу. Снег је падао, ситан, упоран, брисачи су га једва уклањали са стакла. На путу и поред њега почели су да се праве наноси. Путници су спокојно дремали, знајући да их права рука вози и води. Ишчекујући остварење мог дуго сањаног сна остала сам будна, пуне пажње.
Ишли смо Ибарском магистралом преко Рашке, Новог Пазара и Рибарића. Прелаз из Србије у Црну Гору и онда у Метохију ствара тугу због рампи и граничних кућица, одговарајуће милиције и наравно, војне пратње из неких других држава које нам гарантују безбедност. Јесте то наша реалност, али је некако поглед на планине с високим, поносним боровима остао ускраћен за чистоту коју је у стању да оскрнави само погано људско делање. 

Спуштање низ стрму планину обезбеђује пут пун серпентина, али с чаробним погледом на долину. У тој питомини сместио се град Пећ. Нисмо долазили из правца Косовске Митровице, што је значило да ће пут кроз Метохију бити краћи, али не и безбеднији.
Наглашено нам је да не реагујемо на могуће, то јест сигурне провокације. На неколико километара пре манастира стижемо на раскрсницу – десно се иде за Патријаршију, а лево за Дечане. Хоћемо ли моћи до Светог Краља? Минути су као вечност, а очи се пуне сузама при погледу на прво возило пратње које жмигавцем најављује да скреће на леву страну. Срце ми куца јаче, грло ми се стеже и не гледам кроз прозор одакле нам житељи Дечана показују недвосмислене гестове мржње и нељудскости.
А манастир, окован бодљикавим жицама, јауче безгласно и стење под теретом толико великог зла око њега. Тенкови, младићи у туђим униформама, пушке, одсечни повици којима нас пожурују да се што пре сакријемо у унутрашњости зидина. А зидине моћне, а капија велика, велика као добродошлица сваком госту...  С капије пуца поглед на порту, конаке, храм, на тако познату слику са разгледница, календара, с толико препознатљивим чипкастим опшивком око врата и прозора. Сузе је већ немогуће задржати. Оне магле вид и тешко је разазнати домаћине који нам иду у сусрет. Из стиснутог грла не излази ни онај основни, пристојан поздрав. Треба се склонити негде, ухватити ваздуха, треба се сабрати за улазак у храм. Најбоље је умити се.
Сви су већ ушли у цркву а ја се, препуна неверице, примичем вратима кроз која сам пуних петнаест годинажелела да прођем. Све је лепше него што сам замишљала. Простор је већи, фреске јасније, а груди пуне, на моменте ми се чини да не дишем. Прилазимо Краљу, а Он мио, драг. Зрачи и привлачи. Наклон. Љубав. Сузе. Срећа. Могу ли се те емоције уопште описати?
Олакшање. Смирујем се. Срце успоставља познати ритам. Зачуђено гледам све око себе, додирујем иконе, зидове, изгубљена у сопственој неверици да сам стварно ту. Прилазим поново кивоту у коме су мошти заштитника родитељског ми дома. Разговарам ћутке с Њим, причам Му све. Молим Га, јадам се, исповедам.
До извора лековите воде прате нас три Италијана. Млади, насмејани, љубазни, с неколико речи углавном енглеских, изражавају жаљење што смо сви ту тако заједно, под тим условима. Тужно. Опет бодљикава жица, њихови погледи уперени у врхове брда и шумарак који безазлено изгледа, али је, кажу, био заклон за многе немани што сукљаше ватру. Вода хладна, отрежњава, треба се вратити. Убрзавамо корак, захваљујемо страним војницима на не знамо чему, на униформама, њиховом ставу, пушкама на готовс и доброти што су нам омогућили да видимо нешто наше. Наше небо, нашу воду, нашу светињу и нашу стварност.
Опраштамо се од Дечана, од братије и крећемо према Пећкој патријаршији.

Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Вчера, на 14 октомври 2007 лето Господово, на празникот на Покровот на Пресвета Богородица и свети Јован Кукузел, во потшарпланинското село Лешок, беше извршен чинот на осветување и евангелисување на возобновениoт манастир на свети Атанасиј,  кој беше разурнат за време на наметнатата војна во 2001 година.

            Овој историски и свечен чин, осветување и евангелисување на Лешочкиот манастир го извршија Неговото Блаженство Архиепископот Охридски и Македонски г.г. Стефан и Неговото Високопреосвештенство Митрополитот Полошко-кумановски г. Кирил, како надлежен епархиски архиереј, во сослужение со Мирополитот Дебарско-кичевски г. Тимотеј, Митрополитот Повардарски г. Агатангел, Митрополитот Американско-канадски г. Методиј, Митрополитот Брегалнички г. Иларион, Епископот Хераклејски г. Климент и Митрополитот во пензија г. Горазд, архимандритот на Бигорскиот манастир г. Партениј, како и поголем број на свештеници и монаси од повеќе епархии на Македонската Православна Црква.

На овој свечен чин присуствуваа голем број на верници од живописниот Лешок, од градот Тетово и околината, како и верници кои пристигнаа од Скопје, Гостивар, Куманово и Крива Паланка. Огромното значење на овој свет и несекојдневен настан со своето присуство го потврдија и уважените гости како: амбасадорот на Европската унија во Република Македонија г. Ерван Фуере, директорот на Агенцијата за реконструкција при Европската унија г. Луиџи Сандрин; амбасадорите на пријателските земји Франција, Русија и Бугарија, претставник на Светската банка, претседателот на Комисијата за односи со верските заедници г. Ѕвонко Муцунски, претседателот на Светскиот македонски конгрес г. Тодор Петров, претставници на Римокатоличката црква во Република Македонија, како и видни личности од политичкиот живот.