Македонија - агресивна политика?

Бранко,

Така харесва ли ти:
Sofia was originally a Thracian settlement called Serdica, named after the Thracian tribe Serdi that had populated it.
Around AD 29, Sofia was conquered by the Romans and renamed Ulpia Serdica. It became a municipium, or centre of an administrative region, during the reign of Emperor Trajan (98-117).
When Emperor Diocletian divided the province of Dacia into Dacia Ripensis (on the banks of the Danube) and Dacia Mediterranea, Serdica became the capital of Dacia Mediterranea. The city subsequently expanded for a century and a half, which caused Constantine the Great to call it "my Rome".
The city was destroyed by the Huns in 447 but was rebuilt by Justinian and renamed Triaditsa.
Sofia first became part of the First Bulgarian Empire during the reign of Khan Krum in 809. Afterwards, it was known by the Slavic name Sredets and grew into an important fortress and administrative centre.
From the 12th to the 14th century, Sofia was a thriving centre of trade and crafts. It was renamed Sofia (meaning "wisdom" in Greek) in 1376 after the Church of St Sophia. However, it was called both "Sofia" and "Sredets" until the 16th century, when the new name gradually replaced the old one.

или на български

На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладелите го римляни Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. През римската епоха (1–4 век) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Тракия. След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.), Сердика става седалище на епископ. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика и църквата „Света София“ стават седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г.

През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица, но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането й под византийско иго.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.

От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. От началото на 15 век е и последното име на града — София, по името на най-важната църква, древната „Света София“.

Ти имаш ли друга информация?

Поздрав,
Венелин

Буги
оправи линка, моля те.

Поздрав,
Венелин

Килър,
не те познавам и не ми е удобно да те укорявам, но те моля да спазваш благоприличие и да на обиждаш хората. Все пак тук сме се събрали да говорим за история, а не да се обсъждаме един друг, още по-малко да се обиждаме.

Аз ако бях на Буги на мястото не бих търпял такъв език. Разлика в мненията и позициите - да, отклонение от добрия тон - не.

Поздрав,
Венелин

СТредец.

ПА ЗАТОА Е НА ВТОРО.
НАЦИОНАЛНИ НЕВИСТИНИ.
ЗАТОА СЕ НАПРАВИЈА МНОГУ ВИКИ НОВИ.
www.historyofmacedonia.org

"Врз каква почва да се постават Македонците за деjствувањe - како Бугари, како Срби, или како Грци? Нашиот заклучок беше да се постават Македонците врз чисто македонска почва, за да ги уништат сите пропаганди во своjaта татковина" - Димитар Македонски, в. "Mакедониja" 18. октомври, 1889 г.

"[Дали се Македонците] Срби или Бугари или пак претставуваат некоjа посебна група мегу словенските народи? Секоj што имал можност да jа посети оваа несреќна братска земjа, веруваме, има увидено дека основната маса од народот е словенска, коjа по обичаите, традициите и минатото претставува една етничка целина,
но коjа за жал, денес, е распарчена на неколку делови...За триесет години Бугарите не беа во состоjба да го побугарат населението во Македониjа, па мислиме дека нема да можат да го сторат тоа ни другите народности...Во интерес на словенството на Балканот се надеваме дека сите ке работат за тоа да и се даде на Македониjа автономиjа и да се признае неjзиниот словенски македонски диjалект" - Балкански гласник, I, 4, 28. VII. 1902 гoдина, стр. 2.

"Во селата во Македониja, човек се срекава со селани од една националност коишто зборуваат словенски jазик и и припагаат на Источната Православна вера. Од десет, девет од овие луге ако ги прашате коjа е нивната националност ке ви одговорат дека се Македонци, без разлика што се предмет на спор на три соседни земjи." (Георги Бакалов, "Претендентите на Македониjа", Варна, 1890 г., стр. 22)