|
Плава Крв-МАКЕДОНСКО НАСЛЕДСТВО |
Внеси реплика | страница <1 5678> |
Автор | |
prlichev
Сениор Регистриран: 06.Јули.2006 Статус: Офлајн Поени: 51 |
Испратена: 17.Август.2006 во 16:05 |
Богато въображение имаш :) И лош английски :) |
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Испратена: 17.Август.2006 во 21:31 |
Па вистината вреѓа знам јас но тоа е колку и да боли ништо неможете да докажете сите тези ви се во тек на истражување дури и теоријата за татарите не ви е комплетна а да незборам за друго
|
|
adzigogov2001
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Сениор Регистриран: 21.Јули.2006 Локација: Macedonia Статус: Офлајн Поени: 0 |
Испратена: 18.Август.2006 во 09:41 |
Нели ти дадов линк , на кој има постери кои вие ги печатите и таму тврдите.
Во 1939 година е измислено ПЦ-то од БУЛГАРИН. КИСЕЛОТО МЛЕКО Е ИЗМИСЛЕНО ОД БУЛГАРИН. СПЕЈС ШАТЛОТ Е ИЗМИСЛЕН ОД БУЛГАРИН ИТн..... Па АЈ сега дај да бидеме реални. Ако ти се останува на ФОРУМОВ МАКЕДОНСКИ. КАЖИ ако не АЈ ГИТЛА. |
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Испратена: 19.Август.2006 во 20:16 |
ЛЕЛЕ САРАФОВ ВИДИ ШТО ВИКА |
|
prlichev
Сениор Регистриран: 06.Јули.2006 Статус: Офлајн Поени: 51 |
Испратена: 20.Август.2006 во 00:37 |
ЛЕЛЕ МИСИРКОВ ВИДИ ШТО ВИКА |
|
prlichev
Сениор Регистриран: 06.Јули.2006 Статус: Офлајн Поени: 51 |
Испратена: 20.Август.2006 во 00:41 |
ЛЕЛЕ МИСИРКОВ ВИДИ ШТО ВИКА |
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Испратена: 20.Август.2006 во 01:45 |
Пак татарски пропаганди а
Каде пишува Мисирков Nepoznat izve{taj
na Metodija [atorov - [arlo [atorov be{e eden od retkite
makedonski komunisti~ki kadri, koj vo svoeto dosie vo Kominternata po
nacionalnost se opredeli za Makedonec iako be{e ~len na CK na BKP Podgotovka: d-r
ZORAN TODOROVSKI Duhot na Metodija
[atorov - [arlo povtorno ja razbrani makedonskata mediumska scena. Negovata
li~nost i delo, negovite pogledi i stavovi, negovata nacionalna opredelenost i
pripadnost, povtorno bea staveni na istoriska preocenka i preispituvawe, a
nekoi, duri, i na stolbot na sramot. Za apsurdot da
bide u{te pogolem i nevoobi~aen, toa go pravat, ili poto~no, go pi{uvaat i
prepora~uvaat se u{te nekoi makedonski istori~ari koi dosega go dr`ea monopolot
na istoriskata vistina, onie anga`irani istori~ari koi makedonskata
istoriografija ja dovedoa na stroga partiska kontrola i koi li~nostite na
makedonskoto revolucionerno dvi`ewe gi prispsobuvaa na ideolo{kite potrebi na
vremeto. Dosledno
opstojuvaj}i na nasledenite tezi i soznanija i ednostrano dograduvaj}i gi
starite ocenki, ovie na{i istori~ari i ponatamu vo svoite namenski prilozi
citiraat tu|i mislewa i opservacii (naj~esto na nekoga{ni balkanski
komunisti~ki funkcioneri), prenebregnuvaj}i gi avtenti~nite izvori i dokumenti.
Pritoa, so pomo{ na redakciskite naslovi i nadnaslovi (Denes), tie povtorno
Metodija [atorov - [arlo go etiketiraat kako stariot Bugarin i kako najgolem
vinovnik {to go priklu~il, (a ne povrzal). Pokrainskiot komitet na KMP kon BKP.
So vakvite prepoznatlivi taftologii, tie kako da zaboravija deka [atorov be{e
eden od retkite makedonski komunisti~ki kadri koj vo svoeto dosie vo
Kominternata po nacionalnost se opredeli za Makedonec, i pokraj toa {to be{e
~len na CK na BKP. Od druga strana, nim voop{to ne im pre~i {to PK na KPM ne
samo {to ne be{e samostojna makedonska partiska organizacija, pa i vo podredena
polo`ba vo sostavot na KPJ, tuku pred i po nego kako partiski sekretar, PK
nema{e makedonsko partisko obele`je, tuku jugoslovensko i srpsko (PK na KPJ za
Srbija). Ovie na{i
istori~ari, dolgogodi{ni nau~ni rabotnici, na koi im bea {iroko dostpani site
fondovi i dokumenti, pa i onie zabranetite, otidoa vo penzija, a ne go nau~ija
osnovnoto pravilo na istoriskata nauka - upotrebuvawe na dokumentite od prva
raka. Vo slu~ajot na [atorov: {to veli, {to pi{uva samiot [atorov vo svoite
dokumenti - izve{tai, pisma, povici i sl., a ne drugi {to pi{uvaat za nego, ili
poto~no, upotrebuvaat dokumenti od vtora raka, odnosno prepoznatlivi etiketi,
insinuacii i sli~ni epiteti. A, pak, drugi, koi so godini ~ukaat na akademskite
vrati, za niv, se u{te nema relevantni dokazi za ulogata na [arlo vo
makedonskata istorija, preminuvaj}i taka lesno pokraj mnogubrojnite objaveni, a
nekoi i od samite niv, organizaciski i partiski dokumenti, rezolucii, povici,
apeli i pisma, ~ij avtor be{e, nikoj drug, tuku samiot [arlo. LEKCII ZA
ISTORIJATA I, kako po
pravilo, nim redovno im se pridru`uvaat se u{te prisutnite apart~ici od
redovite na rakovodstvata na zdru`enijata na borcite od NOV (ili se zatskirvaat
pod nivniot ~ador). Ovaa revolucionerna elita, koja, vsu{nost, mu ja skroi
sudbinata, a po vojnata i istoriskata ocenka na [arlo, povtorno se javuvaat so
nivnata ve}e poznata retori~ka partiska frazeologija od prviot kongres na KPM
od 1948 godina. Tie i ponatamu delat lekcii koi treba i kako da ja pi{uvaat
istorijata, zabele`uvaj}i im na oddelni novinari i publiciteti {to se osmelile
da go vozdignat pietetot na kontraverzniot [arlo. Pritoa, istite tie zaboravaat
deka tokmu takvite istori~ari od hobi bea prvite i dolgo vreme edinstveni
pioneri koi go zapo~naa procesot na preispituvawe na ulogata na [arlo vo
makedonskoto revolucionerno dvi`ewe, koga istori~arite so godini mol~ea,
zanemaruvaj}i ja svojata profesionalna povikanost i nau~na odgovornost za objektivno
tretirawe na li~nosta na [arlo. Pridru`uvaj}i se slepo na partiskata poslu{nost
i prifa}aj}i go nemo servilniot ritual na svoeto partisko rakovodstvo, tie
te{ko se osloboduvaat od zabludata deka istorijata vo nivno vreme ja pi{uvaa
samo poslu{nite, ili poto~no odbranite istori~ari, i se u{te ne se sfa}aat deka
nasilstvoto vrz istorijata, {to tie go prote`iraa, ne gi dade posakuvanite
rezultati. OTVORENO PROTIV
MAKEDONCITE Pridru`uvaj}i se
kon na~eloto za upotreba na dokumentite od prva raka, prilo`uvam eden dosega
nepoznat dokument - Izve{taj na se u{te osporuvaniot Metodija [atorov - [arlo
od 1937 godina, {to pred nekolku godini go pronajdov vo partiskite fondovi na
Centralniot dr`aven arhiv vo Sofija, Republika Bugarija. Ovoj Izve{taj pod naslov:
Zo{to bugarskata fa{isti~ka diktatura po 19 maj sproveduva otvorena
protivmakedonska politika, dostaven do Zadgrani~noto biro na Centralniot
komitet na BKP vo Moskva, odnosno do Vasil Kolarov (Kako {to pi{uva na
marginite na Izve{tajot), pretstavuva eden od najanaliti~nite procenki za
politi~kata i ekonomskata polo`ba, kako i za politi~koto raspolo`enie na
makedonskite emigrantski i begalski masi vo pirinskiot del na Makedonija vo
me|uvoeniot period. Vo Izve{tajot Petri~ko, odnosno pirinskiot del na Makedonija,
[atorov go narekuva makedonskiot kraj, vo koj makedonskoto naselenie celosno ja
prifatilo idejata za izgraduvawe masovno makedonsko dvi`ewe. Podvlekuvaj}i deka
vo ovoj makedonski kraj na prvo mesto treba da se postavat pra{awata {to imaat
nacionalen karakter, [atorov vo Izve{tajot sugerira da se popularizira idejata
za sozdavawe edinstvena makedonska narodna organizacija, odnosno makedonska
partija, odreduvaj}i ja prioritetnata zada~a na Makedoncite vo ovoj del na
Bugarija vo izgraduvaweto na makedonski naroden front. So objavuvaweto na
ovoj dokument {to poteknuva od peroto na [atorov, ne mo`eme da go izbegneme
tolku osporuvanoto na~elo za potrebata od prepro~ituvawe na istorijata, imaj}i
predvid deka tokmu ovoj dokument go upotrebiv pred nekolku godini kako Izve{taj
od nepoznat avtor. Me|utoa, navra}aj}i se povtorno na ovoj nepotpi{an dokument,
a, pritoa, kompariraj}i gi i analiziraj}i gi pove}eto stavovi, pogledi i
zalagawa na [atorov vo oddelni rezolucii i zapisnici na ZP na CK na BKP, {to
nekoi od niv gi objaviv pred nekolku godini, dojdov do konstatacija deka
predmetniot Izve{taj e napi{an tokmu od samiot Metodija [atorov. Edna{
pomo{, drugpat progon Sekoga{
zavojuva~kata politika na bugarskiot imperijalizam vo liceto na makedonskoto
nacionalno-osloboditelno dvi`ewe imala eden svoj seriozen protivnik.Zatoa {to
toa nacionalno-osloboditelno dvi`ewe e edna antiteza na aneksionisti~kata
politika vo odnos na Makedonija. Ako vo izvesni
momenti velikobugarskite {ovinisti~ki reakcionerni sredini i nivnite vladi
pomagale i pomagaat oddelni makedonski organizacii ili dvi`ewa, toa pomagawe e
takvo, dokolku tie organizacii i dvi`ewa se stavat vo usluga na nivnata
zavojuvana politika. I obratno. [tom toa dvi`ewe,
malku ili pove}e, dobiva posamostoen karakter i se naso~uva protiv
reakcionernata politika na bugarskite zavojuva~i, toa se podlo`uva na
naj`estokoto progonuvawe. Po 19 maj, so
voveduvaweto na otvorena fa{isti~ka diktatura, bugarskata reakcija sprovede
po{iroka teroristi~ka akcija protiv celokupnoto makedonsko dvi`ewe, pred se {to
e makedonsko. I toa e lesno objasnivo. Koga bugarskite imperijalisti i fa{isti
se nao|aat vo eden period na neposredna i zasilena podgotovka za vojna, sekoja
makedonska inicijativa, od kade i da proizleguva, koja se stremi da go za~uva
samostojniot karakter na makedonskata borba, se javuva mnogu poopasna i zaradi
toa glavniot udar na reakcijata be{e naso~en, pred se, DA GO UBIE, PRED SE,
MAKEDONSKIOT KARAKTER NA BORBATA (so golemi bukvi vo Izve{tajot, b.m.). Za taa cel, bea
rastureni redica makedonski organizacii i instituti, kako VMRO na Mihajlov i
[andanov, Nacionalniot komitet, Makedonskiot mladinski sojuz i dr., koi ne bea
na centralisti~ki pozicii, no koi sepak imaa makedonski karakter. ZABRANETI
PRAZNUVAWA Zatoa, bugarskite
vlasti vo makedonskiot kraj gi simnuvaat od u~ili{tata i ~itali{tata imiwata i
portretite na vidni makedonski revolucioneri, zabranuvaat bilo kakvi besedi ili
~itawe referati po makedonski pra{awa. Ja otpu{taat makedonskata inteligencija
vo dr`avnite i op{tinskite ustanovi,kako {to e slu~ajot vo G. Xumaja, Sv.
Vra~ko, i smenuvaweto na u~itelite sandanisti vo Nevrokopsko i Razlo{ko, duri i
na popot - sandanist. Zatoa, im se
zabranuva na bliskite na ubienite Makedonci da organiziraat panihidi, da gi
posetuvaat grobovite, kako {to e slu~ajot po povod godi{ninata od ubistvoto na
T. Aleksandrov, na Jane Sandanski i dr. Se zabranuva, isto
taka, naselenieto vo makedonskiot kraj i begalcite vo Bugarija slobodno da gi
proslavuvaat svoite narodni praznici, kako {to se Ilinden, Goceviot den,
godi{ninata od Kru{evskata republika i dr. Mladite Makedonci, koi sakale da
postavat venci na spomenikot na nepoznatiot ~etnik vo Gorna Xumaja, na bistata
na P. J. Javorov vo Nevrokop i dr., bile najvulgarno rasterani od policijata. Toj teroristi~ki
bran, vo pomal ili vo pogolem obem, gi zasegna privrzanicite na mihajlovistite,
nekoi od niv se u{te ne se pomirile so sostojbata i pravat obidi da gi obnovat
svoite rastureni organizacii, kako {to e slu~ajot so G. Xumaja. So site tie merki
bugarskata reakcija saka: 1. Da go za~uva
zagrabeniot del od teritorijata na Makedonija, da go dr`i vo pokornost
makedonskoto naselenie, za da mo`e polesno da go ograbuva; 2. Da go prisvoi
makedonskoto pra{awe, otkako }e go pretvori vo ~isto bugarsko dr`avno pra{awe; 3. Da go podgotvi
psiholo{ki i fakti~ki op{testvenoto mislewe, tuku i vo stranstvo, za eventualno
osvojuvawe na ostanatite delovi od Makedonija, kako bugarski. EKONOMSKATA
SOSTOJBA I GRABE@OT NA MAKEDONSKOTO NASELENIE VO PETRI^KO Kako {to ve}e
pogore rekovme, teroristi~kata akcija na fa{isti~kata diktatura ima za cel se
u{te da go dr`i vo ropska pot~inetost makedonskoto naselenie, za na toj na~in
toa da bide polesno ograbuvano. I navistina, krajno bednata sostojba vo koja se
nao|a makedonskoto naselenie vo Petri~ko ne mo`e, ili skoro ne mo`e, da se
sporedi so niedno drugo bugarsko naselenie vo raznite delovi na Bugarija Bezobyirniot
grabe` na produktite na makedonskite stopanstvenici, golemite dano~ni te{kotii
i postojanoto tormozewe, do takov stepen materijalno go isto{tija naselenieto,
{to toa nema vo xebot nitu dva leva kibrit da si kupi. So sopstveni u{i
slu{nav od makedonskite selani i gra|ani vo G. Xumajsko kako raska`uvaat deka
pri zapi{uvaweto na svoite deca vo u~ili{tata, namesto pari, za da gi platat
taksite, nosele jajca, mleko i drugi produkti. Naselenieto sistematski
nedovolno jade, a mnogu ~esto i bukvalno gladuva. Edinstvena negova
hrana e p~enkarnoto bra{no, vo najdobrite slu~ai izme{ano so bra{no od ja~men.
Vidov dvajca rabotnici koi odea od selo na rabota vo rudnikot Srbinovo (G.
Xumaja) da jadat branica, napravena od bra{not od ja~men i `r` izme{ano so
trici. Koga gi pra{av, takov li vi e lebot vo seloto, tie se pdonasemeaja i odgovorija.
- Ne toa e banica, lebot ni e u{te polo{, no ~esto i nego go nema i zatoa odime
na rabota vo rudnikot. ZANIMAWE Glavnoto zanimawe
na makedonskoto naselenie vo Petri~ko e zemjodelstvoto 85 otsto od naselenieto
se zanimava so zemjodelstvo, koe na zadru`ni na~ela gi eksploatira {umite.
Pogolemiot broj od zemjata e neplodorodna, bidej}i nikakva gri`a ne se vodi od
dr`avata i op{tinskite vlasti za nejzino odr`uvawe, pri {to ovaa okolnost mo{ne
mnogu go ote`nuva zanimaweto na naselenieto. Prose~no, spored priznanieto na
sofiskiot oblasten inspektor, koj {to bil vo obikolka na makedonskata oblast,
na edno stopanstvo se pa|a od 6,7 dekari obrabotliva zemja, {to spored
gustinata na naselenieto vo odnos na ona na Bugarija e zna~itelno pomala. Taka,
na primer, oficijalnata statistika ja dava slednata slika: Na eden kvadraten
kilometar po okolija se pa|a: G. Xumajsko - 28,6
du{i; Petri~ko - 32,9; Nevrokopsko - 26,7; Razlo{ko - 25,3; Sv. Vra~ko - 24,8. Taa nenormalna
sostojba mo`e da se objasni so nepravilnoto razdeluvawe na zemjata i nedostigot
na edna silna stopanska politika od strana na bugarskata dr`ava Dr`avna
kra`ba Golem del od
zemjata (i toa najdobrata), koja{to be{e ostavena od turskite begovi, se
zagrabi od dr`avata i raznite makedonski pqa~ka{i vo Nevrokopsko, G. Xumajsko,
Razlo{ko i dr. Dr`avata razdade
mnogu od zemjata na svoite ~inovnici, dovedeni od vnatre{nosta na Bugarija, koi
ne se zanimavaat so zemjodelstvo i ja davaat zemjata pod naem na bednoto
makedonsko naselenie. [umite {to
zazemaat golemi prostranstva vo Makedonija (Petri~ko), isto taka, se
sopstvenost na dr`avata i op{tinite, a samo eden, mnogu mal del, e sopstvenot
na naselenieto. Osven toa, golemi
prostranstva, poradi toa {to se izlo`eni na vodni stihii, stojat neiskoristeni,
a pri edna dobra stopanska politika, kako {to ve}e rekovme, tie mo`at da se
pretvorat vo zlatni poliwa. No, i taa zemja,
koja{to mu pripa|a na makedonskiot selanec, ne seta se zasaduva so zrnesti i
industriski kulturi. No, duri i pri celosno iskoristuvawe, ne mo`e naselenieto
da proizvede produkti, koi, malku po malku, ja obezli~uvaat negovata
egzistencija. Eve, na primer,
{to pretstavuva Gornoxumajskata okolija. Spored oficijalnata statistika, G.
Xumajskata okolija se smeta za edna od onie okolii koi{to imaat najmnogu del od
makedonskiot kraj. Spored nivnata presmetka, prose~no na edno stopanstvo ({to
se sostoi od 10 du{i) se pa|a po 27 dekari. I KAMENOT -
OBRABOTLIV ^ovek koga }e
pro~ita, }e pomisli navistina deka od gornoxumajci nikoj ne e podobar. Kakva e
vsu{nost sostojbata. Vo taa brojka se vklu~uvaat i onie delovi zemji, {to so
ni{to ne mo`at da se zasadat, (za{to se kamenesti i karpesti), no koi se
proglasuvaat vo dr`avni agronomstva od naselenieto za obrabotliva po~va, za{to
vo sprotiven slu~aj dr`avata }e im gi zeme. No duri i da se prifati ovaa brojka
za vistinska, da vidime {to mo`e da izvle~e eden sopstvenik od nejzinata
obrabotka. Samiot imav mo`nost da razgovaram so selanec od Gorno Orahovo, koj
mi re~e deka minatata godina zasadil 27 dekari so p~enka, no so proizvodenoto
koli~estvo odvaj mo`el da istera do po~etokot na proletta, (treba da se ima
predvid deka toa selo ne proizveduva, ili sosema malku, drugi industriski
kulturi). Vo nekoi sela, kako Logoda{ i dr., duri mnogumina koi zasaduvaat po
30-40 dekari ne mo`at da isteraat do novo sadewe. Toa se objasnuva so krajno
malata plodorodnost na zemjata. Od eden dekar se dobiva od 70-120 kgr. p~enka,
do 70 kgr. ja~men, a `ito skoro ne se see. ^ovek treba da
vidi so svoite sopstveni o~i {to pretstavuva `ivotot, (na toa krajno
trudoqubivo naselenie), osobeno na onie koi se izlo`eni na poroi{tata, za da
ima pojasna pretstava. Fa{isti~kata vlada
ne edna{ rastrubi deka gi zapo~nala svoite merki za za~uvuvawe na nivite
izlo`eni na poplavi. Vsu{nost, apsolutno ni{to ne e napraveno. Edinstvenata
merka, {to bila prezemena da se sprovede, toa e kampawata za po{umuvawe. No, za
da se dobie nu`niot efekt, naselenieto treba da ~eka 10-20 godini dodeka drvata
izrasnat za da gi zaprat vodnite stihii. A so taa
po{umuva~ka kampawa, od druga strana, u{te pove}e se pritesnuva naselenieto -
zo{to golemi prostranstva, koi porano slu`ele kako pa{a za dobitokot, sega se
proglasuvaat za strogo ograni~eni perimetri - brani{ta, kako {to gi narekuva
narodot, i so toa se odzema mo`nosta na naselenieto da ishranuva i pomalku
dobitok, koj {to go ima. U{te pove}e, od 19
maj navamu se sproveduva edna politika od planinskite i op{tinskite vlasti, so
koja se stremi naselenieto da se prinudi da gi prodade svoite kozi, od koi
edinstveno bedniot Makedonec o~ekuva malku mleko za svoite deca. Se dojde do
takva sostojba, {to onoj koj e sopstvenik na edna ili nekolku kozi, da ne mo`e
da gi pu{ti na pa{a duri i vo svoeto sopstveno par~e zemja. [tom padarite
sretnat nekogo da ja vodi svojata koza (duri i da e saanska) mu se odzema i na
sopstvenikot mu se izrekuva kazna od 100-500 leva, i posebno da plati taksa za
da dobie dozvola da go pase svojot dobitok na odobrenite mesta. Mo{ne te{ka e
sostojbata, isto taka, i na tutunoproizvoditelite. Proizvodstvoto na tutun vo
celiot makedonski kraj e edno od najglavnite izvori za egzistencija. Po
koli~estvo, makedonskata oblast e prva vo sporedba so drugite bugarski oblasti. Spored
oficijalnata statistika vo 1936 godina za proizvodstvo na tutun bile anga`irani
vo makedonskata oblast 37.593 stopanstva so vkupno zasadeni 128.000 dekari.
Koli~estvoto na tutun se presmetuva na 11.000.000 kgr. Prose~no na semejstvo se
pa|a okolu 3-3,5 dekara. Gornoxumajskata
okolija, vo koja najmnogu se sadi tutun, eve kakva slika ni dava za sostojbata
na tutunskiot proizvoditel. Od 5.604 stopanstva vo celata okolija, 4.300 se
zanimavaat so proizvodstvo na tutun, koj {to e zasaden na povr{ina od 10.900
dekari, ili prose~no na stopanstvo se pa|a po 2,4 dekari. Od eden dekar
prose~no se dobiva 60-70 kgr tutun, ili na semejstvo prose~no se pa|a po
140-150 kgr tutun. Duri vo nekoi sela kako Gramada, Le{nica, Troskovo i drugi
se dobiva od 24 do 40 kgr po dekar. A vo oddelni sela, Srbinovo, Oranovo,
@eleznica, Le{ko, Pade{ i drugi proizvoditelite imaat prose~no od 1-2 dekara
zemja. Samiot centar Gorna Xumaja se prehranuva od odgleduvawe tutun.
Edinstvenoto pra{awe, {to sega gi voznemiruva tutunoproizvoditelite, e
uni{tuvaweto na {kartot i zgolemuvawe na cenata na tutunot. SLEP KRAJ Makedonskiot kraj
vo kulturen i urbanisti~ki odnos mo{ne mnogu e zaostanat. Spored statistikata
na Ministerstvoto za urbanizam, {to dava podatoci za Gornoxumajskata okolija,
se gleda deka od vkupno 263,3 km pat, samo 30,1 km pat e trasiran i asfaltiran.
Zna~i, edinstveniot pat {to mo`e da se smeta za pristoen, toa e patot {to vodi
za Demir Hisar i toj se odr`uva za{to ima va`no strate{ko zna~ewe za bugarskite
zavojuva~i. Apsolutno nikakva komunalna politika ne se sproveduva, ako se
isklu~i angarijata na naselenieto za gradewe na nekoi malku potrebni pati{ta za
naselenieto. A vo isto vreme, so milioni leva dr`avata ograbuva od ogoleniot
grb na osiroma{enoto makedonsko naselenie. Specijalno udarni komandi se pra}aat
vo selata od dano~nite i akciznite vlasti da ja popi{uvaat poku}ninata i imotot
na onie {to ne platile razni danoci i kazni. Po pati{tata i krstopatite
akciznite vlasti go presretnuvaat naselenieto i go pretresuvaat za da najdat
{vercuvan tutun. Za edna cigara tutun, izrekuvaat po 2-3 iljadi leva kazna, a
na mnogumina im go zaplenuvaat celiot tutun, za{to napravile edna cigara od
svoeto sopstveno proizvodstvo. Vremeto
na obzornicite i na vojvodite Na naselenieto mu
se odzema i mo`nosta za prosveta. Na ~itali{tata ne im se odobruva skoro
nikakva kulturno-prosvetna dejnost. Spored oficijalnite soop{tenija,
nepismenosta e mnogu pogolema vo makedonskiot kraj vo sporedba so onie vo
vnatre{nosta na Bugarija. Taka, na primer,
vo Dupni~kata okolija pri pregledot na 3.645 mladinci {to podle`at na voena
obvrska, samo 1677 bile nepismeni, ili 4,6%, koga vo istoto vreme od
pregledanite 3.215 mladinci vo Gornoxumajsko, 1.039 bile nepismeni, ili 32%. Od seto ova
ka`ano, se gleda mnogu dobro celosnoto, nacionalno-politi~koto i ekonomskoto
nezakonie {to postoi vo makedonskiot kraj. Ovaa sostojba nesporno otkriva
krajno blagoprijatna po~va za rabota i pri edna ispravna politika od strana na
narodno-revolucionernite organizacii i klasnite partii mo`at da se dobijat
dobri rezultti. RASPOLO@ENIETO NA
NASELENIETO Pogolemiot broj od
makedonskoto naselenie i begalcite se nastroeni protiv fa{isti~kata diktatura i
nivnite organi, vo liceto na oddelni makedonski narodni pretstavnici obzorci,
raznite pqa~ka{i vo Petri~ko, koi povtorno gi krevaat glavite, (takanare~enite
vojvodi). Isto taka,
neprijatelski e odnosot na makedonskoto naselenie vo Petri~ko i protiv Cankov.
Toj, zasega, nao|a svoi privrzanici samo vo liceto na najkorumpiranite
makedonski pqa~ka{i (vojvodite). I zatoa, pred opasnosta da se vrati starata
sostojba, naselenieto e ednoglasno vo odnosot kon Cankov i konkretnite nositeli
na cankov{tinata, izdigaj}i go lozungot: Borba protiv Cankov i vojvodite! Do izvesen stepen
naselenieto vo Petri~ko e neprijatelski nastroeno i protiv BZNS na Gi~ev,
dokolku negovite privrzenici vo makedonskiot kraj se vo blizok kontakt so
lu|eto na Mihajlov. Treba da se ka`e deka vlijanieto na Zemjodelskiot sojuz
Vrap~a e nezna~itelno. Ako mo`e da se
govori za vlijanie so pogolemo zna~ewe, a toa e na zemjodelcite - pladnenci. I
toa se dol`i, glavno, zaradi nivnata neprijatelska politika kon vojvodite. Tie, pladnencite,
po makedonskoto pra{awe se najblisku do nas i celosno ja prifa}aat idejata za
izgraduvawe na edno masovno narodno makedonsko dvi`ewe, koga }e se napu{ti
praktikata na partiskoto razbirawe na makedonskoto naselenie. Vlijanieto na
drugite partii nema apsolutno nikakvo zna~ewe, so mal isklu~ok na demokratite. Golemo e
vlijanieto na klasnata partija, osobeno vo Gornoxumajsko i Razlo{ko. Narodnite
masi so otvoreni simpatii ja prifa}aat, makar i so najnezna~itelnata
inicijativa na partijata, duri taa i formalno da ne proizleguva od nea. Zasega, mo`e da se
ka`e so najgolema sigurnost deka partijnosta po{iroko ne e navlezena vo
makedonskiot kraj, kako {to navlegla sred narodot vo vnatre{nosta na Bugarija. VLIJANIETO NA
MAKEDONSKITE ORGANIZACII Nasproti golemite
gre{ki i levosektanskata politika, {to se sproveduva od levoto makedonsko
krilo, sepak, najgolemo e negovoto vlijanie sred makedonskite narodni masi.
Idejata i principite na starata VMRO na Goce ostanuvaat edinstvenoto zname na
makedonskiot narod. I do denes, nasproti `estokostite vo nedale~noto minato,
mnogu grupi, privrzenici na sandanizmot se so~uvani (Nevrokopsko, Melni~ko i
dr). Najgolemata nesre}a e toa {to tamu organizaciono makedonskite idejni strui
ne se opfateni, a ne e vo sostojba i VMRO(Ob.) kako organizacija, da gi opfati
vo sebe, zaradi ednostavnata pri~ina {to taa se smeta kako komunisti~ka
organizacija. VMRO na Mihajlov
celosno si ostanuva na starite pozicii, t.e. na frontot na bugarskite
zavojuva~i. Inaku, kako organizaciona i politi~ka sila, taa ne pretstavuva ona
{to be{e do 19 maj. Nejzinoto vlijanie nekolkukratno e namaleno. Se u{te golemi
se nedorazbirawata vo samite nejzini redovi. Protiv otvorenata velikobugarska i
revizionisti~ka politika, {to ja sproveduva grupata Obzor, zastanuvaat mnogumina
dov~era{ni privrzenici i ~lenovi na VMRO-Mihajlov. Op{to zemeno,
golema e razo~aranosta od aktuelnata politika na sorabotka so bugarskite
imperijalisti~ki i fa{isti~ki sredini. Oddelni li~nosti otvoreno se
sprotivstavuvaat protiv Obzor. Slu~ajot so grupata okolu Makedonski glas.
Gornoxumajskata mladina - nekolkumina biv{i mihajlovisti na ~elo so Stojan
Popov i dr. Od tie lica i
grupi se pravi, makar i so golemi kolebawa, obid za dogovor so levite Makedonci
(G.Xumaja, Plovdiv i dr.). Pri takvata sostojba,
mo`no e da se dojde do dogovor za zaedni~ka borba so izvesni grupi, koi {to,
malku ili pove}e, imaat vlijanie sred makedonskite masi i stojat na
posamostojni makedonski pozicii. Toa zna~i deka
koga nie go razobli~uvame onoj del od mihajlovistite, koi otvoreno se stavaat
na stranata na najreakcionernite bugarski sredini i na stranata na Cankov i
me|unarodniot fa{izam, treba da bideme vnimatelni kon drugiot del, koj {to,
taka ili inaku, pravi seriozen obid da se oslobodi od tutorstvoto na bugarskite
frakcioni i fa{isti~ki sredini. Dokolku
fa{isti~kata diktatura denes go poddr`uva reakcionerniot del od mihajlovistite
i podgotvuva po~va povtorno da ja vrati mihajlovi{tinata vo makedonskiot kraj,
vo toj slu~aj na{ata borba treba da bide naso~ena i protiv toj del, protiv
mihajlov{tinata. Toj lozung e edinstveniot i najpopularniot {to mo`e da go
sploti ogromnoto mnozinstvo od makedonskoto naselenie vo Petri~ko. Vlijanieto na
protogerovistite skoro bezna~ajno vo makedonskiot kraj. Tie imaat samo oddelni
li~nosti, koi ne se odlikuvaat so vlijanie sred makedonskoto naselenie. Protogerovistite,
isto taka, ne se edinstveni. Kaj niv se sozdadeni dve strui: ednata na ~elo so
[andanov, koja {to ima najmnogu privrzenici, e za edinstvena borba so levite
Makedonci, drugata na ~elo so Krstan P.Todorov, koja e protiv sekakvo
zbli`uvawe so komunistite i so levite Makedonci. Formirawe
na makedonski naroden front Od druga strana,
mnozina biv{i privrzenici na protogerovistite celosno pominale na na{ata strana
i rabotat kako obedinisti, ili centralisti (Varna, Pleven, Sofija). Vo op{ti crti,
takov e odnosot na silite vo makedonskiot kraj, {to poka`uva deka dominiraat
silite na demokratijata, a toa nesporno dava mo`nost za pobrzo izgraduvawe na
makedonskiot naroden front. Osnovnata zada~a
na VMRO (Ob.) vo sega{niot moment e, ne da sozdava zatvoreni, sekta{ki nejzini
grupi, tuku da gi naso~uva site svoi sili za pobrzo splotuvawe na razedinetite
makedonski sili, na osnovata na edno ili nekolku zaedni~ki barawa, a poskoro
sozdavawe na MAKEDONSKO NARODNO EDINSTVO (so golemi bukvi vo Izve{tajot -
b.m.). Zatoa, VMRO (Ob.)
seta svoja aktivnost ja naso~uva za sozdavawe takva, pred se, rabota, kade se
koncentrirani Makedoncite vo najraznovidni politi~ki, stopanski,
kulturno-prosvetni, profesionalni, sportski i drugi organizacii na makedonskiot
narod. Privlekuva oddelni
grupi na rabota, privrzenici na Sandanski, zemjodelci-pladnenci, mihajlovisti,
bez da im prilepuva etiketa obedinisti, duri i da rabotat vo imeto na
interesite na makedonskiot narod i se borat protiv fa{isti~kata diktatura i
bezakonieto. Idejata, koja
obedinuva i se javuva kako zname na makedonskiot narod, toa e borbata za
nacionalna nezavisnost. No toa e samo zaedni~kata ideja i krajnata cel,
lozunzite, okolu koi se obedinuvaat narodnite makedonski masi, se tie {to neposredno
ja zasegaat sega{nata polo`ba i op{tonacionalnite i ekonomski interesi. KOMITETI ZA BORBA Usilbite denes se
naso~eni da se postigne dogovor me|u site partiski grupi, makedonskite
nacionalni organizacii, site kulturno-prosvetni, stopanski i drugi organizacii
za zaedni~ka dejnost. Za taa cel,
po~esto da se izbiraat op{togradski, selski i drugi op{ti komiteti za borba,
koi }e bidat organi na edinstveniot makedonski front, a fakti~ki i organi na
idnata edinstvena makedonska narodna organizacija. Nie mislime deka
vo makedonskiot kraj, dokolku e nacionalno poroben del od Makedonija, na prvo
mesto treba da se postavat pra{awata {to imaat nacionalen karakter, pra{awa {to
ednakvo gi zasegaat site, ili skoro site, makedonski sredini. Dokolku bugarskite
imperijalisti i fa{isti se stremat so site sredstva da go ubijat MAKEDONSKIOT
KARAKTER NA BORBATA (so golemi bukvi vo Izve{tajot - b.m.), na{iot dolg e da
bideme protiv taa politika i da im razjasnuvame na site Makedonci koi se
negovite prijateli i neprijateli vo Bugarija i vo svetot, i istovremeno visoko
da go izdigneme znameto na samostojnata makedonska borba. Pri dene{nata
sostojba, dokolku pri vodeweto na pregovori so oddelnite partii i organizacii
se govori da se dojde do dogovor na Makedoncite, za edinstvena borba protiv
fa{izmot i reakcijata vo Bugarija neophodno e istovremeno da se popularizira
idejata za sozdavawe i na edinstvena makedonska narodna organizacija. Toa sosema ne
zna~i deka mehani~ki denes VMRO (Ob.) treba da se rasturi, naprotiv, dokolku
paralelno so nea postojat i drugi makedonski revolucionerni organizacii, kako
onie na Mihajlov i [andanov i pokrenuvaat drugi idei i principi, VMRO (Ob.)
treba da se za~uva, pri {to se povisoko da go izdiga znameto na centralizmot. No kako {to vo
po~etokot rekovme, ne e cel taa da se nalo`i kako narodna organizacija, za{to
taa toa ne mo`e da go stori, tuku da ja podgotvi po~vata vo procesot na borbata
za sozdavawe na edinstvena ve}e makedonska narodna organizacija. Nie mislime deka
vo makedonskiot kraj, dokolku RP nemalo vo minatoto i ne e popularna sred
naselenieto, nepravilno e taa da se sozdade ve{ta~ki. RP kako antifa{isti~ka
organizacija ima izvonredno golemo zna~ewe za bugarskiot narod, za{to taa
navistina vo minatoto se pretvorila vo narodna organizacija. Tie odnosi vo
makedonskiot kraj otsustvuvaat. I ako nie sega re{ime da sozdademe RP }e gi
odvratime tie partiski elementi - pladnenci i dr.. koi rabotat kako Makedonci. Nie mislime deka
najdobrata forma, {to, zasega, od site bi se prifatila, toa e izgraduvaweto na
makedonskiot naroden front. Sozdavawe na zaedni~ki komiteti vo mestata, {to }e
ja koordiniraat dejnosta na celiot makedonski nacionalen i partiski aktiv {to
rabotat vo najrazli~nite organizacii. CEL-MAKEDONSKA
PARTIJA Taa forma denes na
mnogu mesta se ~uvstvuva. Organizacijata
uspea, blagodarenie na taa forma na rabota vo Gorna Xumaja, da pribere okolu
sebe pove}e od 240 du{i aktivisti i da opfati desetici masovni organizacii, koi
brojat so desetici i stotici ~lenovi. Istoto ne{to se
vr{i skoro vo site drugi krai{ta na Makedonija i sred begalcite. Taa forma e koja
{to dade mo`nost na na{ite drugari da privle~at na rabota razni makedonski
op{testvenici, kako S.Popov, [andanov, Hajdukov i dr, koi ne se nitu komunisti,
nitu obedinisti i ne stanaa ~lenovi vo edna organizacija koja bi go nosela
imeto - Rabotni~ka partija. Pri utre{ni
eventualni poblagoprijatni uslovi i pri edinstvena dejnost na borbata,
zadol`itelno vo makedonskiot kraj }e se nalo`i potreba od sozdavawe na
organizacija ili makedonska partija. [to se odnesuva do
KP, ne samo {to treba da se sozdade, no e krajno potrebna, za{to vo
makedonskata oblast ne se vodi samo nacionalna borba, tuku i klasna, za{to
rabotni{tvoto od den na den se pove}e raste, iako bavno se sozdava industrija -
{umska, rudna, tutunska itn. Potrebno e i
pogolemo vnimanie od strana na revolucionernite rabotni~ki sindikati vo
makedonskiot kraj. |
|
prlichev
Сениор Регистриран: 06.Јули.2006 Статус: Офлајн Поени: 51 |
Испратена: 20.Август.2006 во 10:07 |
Кръстьо Мисирков е привърженик на "македонизма" в началото на ХХ век.
След това се отказва от собствената си теза, прокарана в книгата му "За
македонцките работи", и минава на български позиции. Тук поместваме
статията му "Народността на македонците".
Ето какво пише Кръстьо Мисирков: 11.V.1924 г. "Статията на г-н Арсени Йовков "Българи в Македония", поместена в бр.1 на вестник "20 юлий", като че ли отново повдига въпроса за народността на македонците, като го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия в една друга своя статия, поместена в последния брой на вестник "Пирин", се изрази, че македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония и че в интереса на всички други народности в Македония важно и необходимо е да има българи в Македония. В последната статия на г. Йовков се изрази дори, че ние, македонците, трябва да бъдем по-големи българи от самите българи. Тези две интересни статии на г. Йовков ни дават повод да се спрем върху въпроса за народността на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония. Началото на ХIХ век завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борба за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на Българската екзархия и освобождението на България. Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонските и българските твърдения, че македонците са българи, и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците. Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята необикновенна упоритост и строга систематичност, са колосални. Сърбите не пренебрегнаха нито едно от средствата, които им предоставяха съвременната наука: и общото езикознание, и сравнителната граматика на славянските езици, и историята, и археологията, и устната и писмената народна словестност, и географията, и дипломацията не бяха пренебрегнати от сърбите и тяхното стремление да оборят увереността на българския характер на Македония. И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби; даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония. Обаче въпросът за народността на македонците с това не се свърши. Сърбите постигнаха едва половината от своята задача: те успяха да заблудят западноевропейците и да завладеят Македония. Но самите македонци, завладени от тях, не са духовно победени и се съзнават като народ, отличен от сърбите, който се съзнава ясно и иска да си запази своята индивидуалност. Тук е опасността за сърбите, тук е силата на македонците, тук се крие историческата роля, която има да изиграе за в бъдеще въпросът за народността на македонците. И ролята на българи и сърби в развитието и разрешаването на тоя въпрос сега е напълно противоположна на оная преди балканските и световната война: сега за сърбите теоретически не съществува тоя въпрос, както не съществува и Македония в границите на Югославия; за България има Македония, както съществува и въпрос за народността на македонците, който днес българската наука с по-голяма от сръбския успех би могла да подеме, да популяризира и да му придаде подобаващото му значение. Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и готов е да живее на всяка цена в мир със съседите си, па дори и тогава, когато те искат да си присвоят половината от неговата къща, от неговия двор. А за Македония мнозина "просветени" и пет пари не дават. Те не я и познават. За тях тя е страна с камъни и диви ябълки... Ето защо българската опозиция не е опасна за сръбското владение на Македония. От тази страна сърбите се гарантираха и с ред международни договори, и с такива с България. Но ето че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще. Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? - Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем тъй безразлични към националните си интереси като други. Ние не можем и не трябва да подражаваме на мизийците във всичко, защото мизийската логика, техните начини на действие довеждат до сръбско-български договори и спогодби за Македония, довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 година, като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско - национално самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литература и език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква, в които националното и религиозното чувство на македонеца да не се оскърбяват от лика и духа на сръбските светци като свети Сава. Сърбите много добре познават и сега, както и по-преди, значението на въпроса за народността и народното чувство на македонците, ето защо чрез асимилация на македонците искат час по-скоро да се избавят от него. Но всичко е напусто. Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца." ИЗТОЧНИК: 1. Вестник "20 юли", С., брой 5, 11.V.1924 година. (ОРИГИНАЛЪТ Е НА БЪЛГАРСКИ)/тогава "македонците" са писали на български книжовен език/ |
|
стани
Нов член Регистриран: 19.Август.2006 Локација: Bulgaria Статус: Офлајн Поени: 3 |
Испратена: 20.Август.2006 во 10:09 |
Читајте Дукљанскиот летопис |
|
stec
|
|
prlichev
Сениор Регистриран: 06.Јули.2006 Статус: Офлајн Поени: 51 |
Испратена: 20.Август.2006 во 10:21 |
Ей сега ще се появи някой античен да ти обясни, че Самуил бил македонец, и Василий и той и това била междудинастическа борба... Ще ти кажат, че бил Бугарски понеже управлявал България (поробил я)... Нищо, че единия е славянин а другия византиец... космополитна нация :) |
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Испратена: 20.Август.2006 во 12:25 |
Незнам на кој јазик читаш ти но овде дури и негледам воопшто Бугари да пишува а камоли па Бугарско племе.
Има едно татарско племе ако се мисли на тоа но и тоа овде пишува дека пропаднало тоа татарско племе и со преостанатите хрисдтијански племиња завладеал видински кнез Каде ви е Бугарија и Бугарсаката држава а
|
|
Kaloqn
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Сениор Регистриран: 09.Август.2006 Статус: Офлајн Поени: 0 |
Испратена: 20.Август.2006 во 12:33 |
Народността на македонците. 1924 г.
"Но ето, че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България...Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй както се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще. Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем безразлични към националните ни интереси като други. ... Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се осъзнаваме като различна от сърбите и с българско съзнание народност.." "За македонцките работи" (1903 г.) 1. Ниiе се велефме бугари Ниiе се велефме бугари. Со тоа, од iедна страна, сакафме тоа име да ни послужит како центр, около кого сите да се згрупираме, без да бараме за таiа цел'а некоi друг, а можит и сосим нов, од друга, ниiе мислефме, оти вистина во соiединеiн'ето со бугарите iет нашата сила. 2. Бугарите во Македониiа Комитетот можит да се пофалит и со по-умерени раководци, но тиiе мислеа, оти спасеiн'ето на Македониiа iет само во дуовното iединеiн'е па и господствуаiн'е на бугарите во Македониiа. 3. Македонцките словени, шчо се викаат бугари Во него (востаiн'ето) имат раководна рол'а само македонцките словени, шчо се викаат бугари. 4. Така се викаше голем дел од населеiн'ето От самиiо зафаток на револ'уционата организацiа македонците во Бугарiа или со бугарцко образуаiн'е, работеа под маската бугари, за тоа, шчо така се викаше голем дел од населеiн'ето. 5.Сите велеа, оти Македонците сет бугари До 1878 г. сите, па и руското правителство, велеа, оти Македонците сет бугари. После Берлинцкiо догоор истапiа со своите претенциiи на Македониiа србите. Праи ли сет они, или не, не iет важно за дипломатите. Србите во течеiн'е на 25 години, особено последните 20 години успеа, ако не да напраат македонците срби, то барем да создадат во европеiцкото обшчествено мненiн'е убедеiн'е, оти во Македониiа имат и срби. 6. Ако (Илинденцкото) востааiн'е восторжествуат Ако востааiн'ето восторжествуат, не iет ли iасно, оти за него ке имат да се благодарит на бугарите и за тоа тамо, каде сега србите конк*рираат со своiите пари и своiата пропаганда, со бугарцките пари и пропаганда ке изгубат секоiе влиiаiн'е на своiите клиенти? Зар не му мисл'ат србите, оти со успеот на востааiн'ето, ако се питат: на коi iазик ке требит да зборуат судиiата, да речиме, во Тетоо? - автономното праителство, коiе ке бидит од "бол'шинството", ке одговорит - па бугарцкиiо; истото ке одгоорат и местните жители, зашчо во нивните очи, бугарите, а не србите, излезоа герои. Исто така во полза на бугарите, ке се решит и прашаiн'ето за iазикот во градцките и селцките околиiи. А по шчо во автономна Македониiа ке немат место за пропагандите, то србите ке требит да отстапат местото на бугарите. 7. Комитетот на (Илинденцкото) востаiн'е беше бугарцки Тоа комитет во сашност македонцки, за надворешчниiо свет и за рисiаните во Македониiа не екзархисти, беше комитет бугарцки. Комитето, не можа да докажит ни на надворешнiо свет, ни на самите македонци не екзархисти, оти он не iет бугарцки. 8. Бугарцкиiот iазик и бугарцкото име (Комитетите) сет готои да дадат на Европа секакви гарантиiи, Македониiа да не се соiединит со Бугариiа, но они никоi пат не ке склонат да се упразднит во Македониiа бугарцкиiот iазик и бугарцкото име. 9. Соiединеiн'ето мег'у турцки и бугарцки бугари во Македониiа Ние требаше да знаеме, оти против нашето востаiн'е ке бидат: и Кара-Влашко, и Србиiа, и Грциiа. Кара-Влашко не можит равнодушно да гледат на усилеiн'ето на Бугариiа со даван'ето на Македониiа автономна управиiа. На автономиiата се гледат, како на преодна степен кон соiединуаiн'е на Македониiа со Бугариiа. Кара-Влашко не можит да допушчит на неiните граници создааiн'ето на iедна голема Бугариiа, коiа, можит после ке барат од неiа Добруджа! По тиiа политични сообразуаiн'а, и да имат во Македониiа чисто бугарцко и само бугарцко населеiн'е, она не ке допушчит соiединеiн'ето мег'у турцки и бугарцки бугари. 10. Србиiа против автономна Македониiа Автономна Македониiа, како пат, по коi шчо ке се доiдит до соiединуаiн'ет о на Македониiа со Бугариiа, Србиiа никоi пат не ке допушчит. Уголемуаiн'ето на Бугариiа от присоiединуаiн'ето на Македониiа не можит да бидит допушчено от Србиiа не само за то, шчо со тоа ке се нарушит рамновесiето на Балканцкиiот полуостров, а наi много за то, шчо по негоото извршуаiн'е Србиiа ке се наiдит мег'у две по силни од неiа држави: Австро-Унгариiа и Бугариiа: она ке бидит од ниф политично и економцки задушена, и ке требит да се подчинит, или на iедната, или на другата. 11. Друзи не разделиiа, друзи и не ни даваат да се соiединиме Прво нешчо, шчо можит да се речит, тоа iет, да ниiе не сега се оддел'уаме од Бугариiа, и со тоа раздробуаме iедно создадено цело, но сме одделени и живееме веке одделно поеке од 25 години. Друзи не разделиiа и создадоа од нас и бугарите различен жиот, разни потребности, нерамен положаi. Друзи и не ни даваат да се соiединиме. Кръстьо (Кръсте) Петковъ Мисирковъ (без коментар) II част. "Бележки по южнославянската филология и история. Към въпроса за пограничната линия между българския и сърбохърватския език и народи" (1907 - 1911 г.) и др. "Наричаме ли се ние българи или македонци, ние винаги съзнаваме себе си като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност" Кръстьо Мисирковъ 12. Нашите деди се наричали българи Като се наричали българи, нашите деди не са мислели, че ние ще правимe капитал от това име, за да се наядемe, напиемe и облечемe с него. 13. Българският литературен език Ние македонците доброволно си избрахме един общ с българите литературен език още преди освобождението на България, когато тя не беше по-културна от нас и не можеше културно, нито политически да ни се наложи. С други думи, ние си имаме литературен език, който си е наша домашна работа и резултат на свободен избор. Забраняването на сърбите да употребяваме този наш литературен език, което е едничката връзка между нас и българите, е едно от въпиющите нарушения на нашите човешки права... когато ни се забранява да се наричаме българи, да изучаваме българската история и ни се предлага да се срамуваме от всичко това, което би било общо между нас и българите, стига да изучимe родната си македонска култура и история, за да се убедимe, че ние сме различен от сърбите народ. 14. Няма различие между българин и македонски славянин Ако въпросът за племенното сходство и различие между българи и македонци би трябвало да се разрешава въз основа на националното име, език и история, то нeма съмнение, че и ние би трябвало да го разререшимe така, както го е разрешил оня гръцки свещеник, автор на четириезичния речник на гръцки, български, румънски и албански, напечатан в 1804г., който за българския език взема македонското западно наречие. Значи тогава, когато в Македония и в България още не е имало помен от българска екзархия, гърците очевидно добре запознати с балканските народности, не правят никакво различие между българин и македонски словенин. Ние, македонците, не можемe и нeма защо да игнорираме този и нему подобни факти, които могат да се цитират със стотици. Ние не можемe да ги игнорираме, защото да правимe това, значи да изопачаваме нашата история, да кривимe истината, да лъжемe себе си. 15. За българското национално име на македонците Охридската архиепископия на целокупна България е наша архиепископия, тя е наше историческо наследство и наш идеал за църковно освобождение от ненавистното сръбско Свети Савско робство. Против българското име като наше национално име, с което сме кръстени от гърците още преди влизането ни за пръв път в състава на българската държава в началото на ІХв., ние македонците нямаме нищо против и това наше национално име за нас е не по-малко почтено, отколкото за българите в България. 16. За българското национално съзнание на по-събудените македонци през XIX в Началото на ХІХ в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на българската екзархия и освобождението на България. Но ето че се раздават викове на самите македонци: Ние сме българи, повече българи и от самите българи в България...Вий сте могли да победите България, да наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ние не сме сърби, че ние засега сме се казвали българи, тъй да се казваме и днес и такива искаме да се казваме и в бъдеще. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое различно от вашето сръбско самосъзнание, със свое историческо минало, със свой литературен език, общ с българския, със свое македонско-българско национално училище, със своя национална църква. Наричаме ли се ние българи или македонци, ние винаги съзнаваме себе си като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност. 17. Македонските българи (македонците) обичат българската държава като своя Македонците, наричат ли се те македонски българи или предпочитат да се наричат просто македонци, те винаги са били добри и лоялни български граждани, които, като нямат своя национална държава и постоянно се ползват с пълни и равни права на старото местно българско население, обичат българската държава като своя. Избягали от родината, дето царуваше и още царува чужда власт, ние обичаме българската национална държава като своя. 18. Сърбите стоят далеч по-ниско от нас Ние искаме свобода на всички ни, а не да бъдеме материал за асимилаторски експерименти на славяните сърби, които далеч по-ниско стоят от нас със своята душевна ограниченост и със своят голем шовинизъм. 19. Българската народност в Моравския басейн Най-големият удар на българската народност в Моравския басейн бе нанесен от Вук Караджичовата реформа на правописът и литературният език. Тая реформа подчини българското население в тия страни, особено през втората половина на ХІХ век, на силно влияние на сръбският език, който в своето южно, най-разпространено наречие стана оръдие на национално обединение на сърбо-хърватският народ и на посърбяването на ония, които носеха името сърби, но говореха на българските си наречия. 20. Втурването на сърбизма в друга българска област Македония До некъде по-сериозен отпор срещна посърбяването от страна на българския народ след възникването на новата българска държава, която встъпи в борба със сърбизма в стремлението на последният да разшири областта на своята деятелност с втурването си в друга българска област - Македония. 21. (Сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност Най-после те (сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност, която наместиха в Южна Македония; Северна Македония обявиха за чисто сръбска, а Средна Македония за етнически преходна област от сръбският към македонският език. 22. Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България Македония в настояще време не представлява по-големо етническо разнобразие, отколкото България до освобождението й от турско владичество. Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България. 23. Българският елемент в Македония Намаляването на българският елемент в Македония е взело ужасни размери. Македонската интелигенция, по-чувствителна към турския произвол и имаща възможност да припечелва къс хлеб зад пределите на своята родина, напуска тази нещастна страна. 24. Населението на Скопие и Скопско е чисто българско България извърши голем грех с българското национало дело като се съгласи да признае тая територия за "неутрална". Тя е чисто българска...Населението на Скопйе и на Скопско е чисто българско...Аз писах на А. И. Гучков за македонските работи...оти ние, македонските българи, искаме да верваме, оти Русия нема да бъде несправедлива спрямо нас. 25. Сръбско-гръцкото покушение върху българите от Македония Поради сговора между Сърбия и Гърция, България бе ограбена и два милиона славянобългари бяха поробени от славяните сърби и техните неславянски съюзници. Да! Много пакости са извършили сърбите на славянска България, Македония и Добруджа, но с това не са се задоволили. Те чувствали, оти техното каиново дело ще бъде разкрито, оти пролятата и проливана невинна кръв за свободата на българите в Македония може да повика на съд пред славянската обществена съвест сръбско-гръцкото покушение върху свободата на третината от българският народ, на българите от Македония. 26. Лъжливите вести за България и за българите За възстановяването на потъпканата свобода на българското население в Македония и Добруджа, въпреки лъжливите вести, разпространявани за България и българите! Който е против Велика България, той е против славянството! 27. Крали Марковите песни в Македония са от български произход Крали Марковите песни в Македония са от български произход и говорят за българското влияние върху сърбите , а не обратно ...Българският епос съгласно с летописните данни говори за българско национално самосъзнание на македонците в ХІVв. и в следните векове до наши дни. 28. Какво сръбско има в Македония - тая чисто българска страна? Защо сърбите искат Македония? Какво сръбско има в тая чисто българска страна, която си остава такава от VІ век до днешен ден, въпреки всичките превратности на историческата съдба. 29. Сърбите ще предизвикат още безкрай много войни, ако "Душановата империя" не бъде ликвидирана В последната четвърт на ХІХ в. сръбските патриоти, които не са могли да усвоят уроците от съдбата на Душановата империя, уроци за разумно схващане на националните задачи, замечтаха да възстановят тая закопана от самите сърби империя. С помощта на интриги и на балкански съюзници, те завладяха по-голем дел от Българска Македония. Обаче тези сръбски придобивки от 1912 година предизвикаха войната от 1913 година; те предизвикаха войната между сърби и българи в 1915-18 година и ще предизвикат още безкрай много войни, ако "Душановата империя" не бъде ликвидирана, както в ХІV век върху принципа на самоопределението на народите. 30. Македонските българи вярваме в пробуждането на Крали Марко Крали Марко подчини под своя власт и оная на македонската муза всички народни певци и народи на Балканския полуостров в това число и сърбите, потомци на неговите заклети врагове. И ако Марко се пробуди, в което ние, македонските българи вярваме, тогава той ще има право да разчиства сметките си, но не с българите а със сърбите, поробители на неговата любима Македония. 31. Сърбите ненормално извращават цялата история В съседната на Сърбия България македонците и македонската интелигенция не само се ползват с пълна лична свобода, със свобода на словото, на събранията, на самоопределение, но и с уважение за тяхното легендарно себеотрицание в полза на поробената си разкъсана родина. Заплели се в различни лъжи, в опитите си да смажат душите на македонското население, сърбите извращават цялата история. В тази сръбска логика, в тия сръбски чувства има нещо ненормално, което свидетелствува за неблаполучието на сръбския държавен и народен организъм. Те се страхуват и от македонците в Македония, и от тези, които живеят вън от страната. 32. Прокудената македонска интелигенция няма да позволи фалшификации Има прокудена македонска интелигенция: свещеници, учители, адвокати, журналисти, професори, доктори, хора от всички професии, които милеят за своята поробена родина и няма да позволят на Сърбия да фалшифицира близката и далечна история и етнография на Македония. 33. Самото македонско население е срещу сърбите Знайте, сърби, оти вие във вашето настъпление срещу националните права на македонецът имате срещу себе си не минали, сегашни или бъдещи балкански правителства, а самото македонско население с всичко интелектуално, честно и идеално, което тоя народ на патилата е способен да принесе на олтарът на отечеството. 34. Българите са ни сънародници Европейците започват да забелязват, оти само една независима държава-буфер може да сложи веднъж завинаги край на балканските съперничества за преобладаване и хегемония, ще ликвидира еднъж завинаги с насилията на новите поробители над старото туземно население и ще внесе успокоение в Македония, в целия Балкански полуостров и в Европа. Тогава ще губят териториално - най-много Гърция и Сърбия, и по-малко България. Затова пък печелят всички македонци-туземци, без различие на вяра и народност и в частност ония от тях, едноплеменните държави на които нямат граници с Македония, каквито са мохамеданите и румъните, и ония едноплеменните държави на които са погранични с Македония, но са безсилни да помогнат на своите сънародници каквито са българите и албанците-македонци. А кой ще спори, оти българите, мохамеданите, румъните и албанците представляват болшинство от туземното население в Македония. 35. Сърбите ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци Сърбите заграбиха и погребаха най-голем дел от нашата хубава родина защото те са най-вероломните и жестоки от всички наследници на турската власт в Македония. Сърбите не само искат да колонизират Македония със сърби от други земи на Югославия, но искат още да убият у нас нашето българско съзнание и да ни натрапят да забравиме и всички наши заслужили дейци от нашето далечно и близко минало и да ги заместиме със сърби: св.Кирил и Методий, св.Климент и Наум, със "свети Сава"; Гоце Делчев и Даме Груев с Кара Георги и с Добрица Магкович. И за да постигнат своята цел, сърбите си позволяват всичко, което никога турците не са си позволявали: те ни отнеха нашите църкви и училища, те организираха сръбски чети за тероризиране на македонското население, те ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци, те ни натрапват свои училища със своя наука, също толкова фалшива и езуитска, колкото е била фалшива и езуитска личността, учението и дейността на "свети Сава". 36. Българската наука не заслужава никакъв укор За да постигнат своята цел, да заседнат в Македония по възможност завинаги, сърбите освен дето ни забраняват да се наричаме българи или македонци, казват ни, че нашето национално съзнание било затъмнено от турското робство и ние сме забравили, оти сме сърби и по погрешка почнали да се наричаме българи. Напразно сърбите приписват на българите извращения на историята. В това отношение българската наука не заслужава никакъв укор. Обратно, ние македонците, с право можеме да негодуваме от неподвижността на българската историческа наука, която предостави на самите македонци да се защитават срещу сръбските лъжи и клевети, с които днес сръбските училища тровят невинните душички на потомците на Самуила, Стреза, Крали Марка и др. 37. Сърбите забраниха общобългарските празници Сърбите натрапиха празнуването на "свети" Сава на поробеното от тях македонско население, на което е забранено да празнува общобългарския празник Св. св. Кирил и Методий и годишнината на Илинденското въстание. 38. Сръбската архиепископия - далечна, малокултурна епархия на Охридската архиепископия на цела България Нито Сава, нито баща му Неманя, нито брат му Стефан Първовенчанин, нито всички други сръбски крале светци не са българи и не са от Македония и затова ние, македонците, не можеме да се гордееме с техните дела. Ние можеме и желаеме само да познаваме какъв е сърбинът и каква е сръбската история. Сърбите ние требва да изучаваме, защото не едно историческо бедствие в историята на Македония се обяснява с появата на сърбите на историческата сцена... По основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние требва добре да помниме оти сръбската църква дотогава е била само една далечна, малокултурна и малоприветна епархия на "Охридската архиепископия на цела България" и оти следователно само от тогава сърбите започнаха самостоятелен духовен живот, когато пък Македония дотогава с векове е имала своя българска национална култура. 39. Имената на Вълкашин и Марко са положителни за българите и отрицателни за сърбите Ако във Вълкашина виждаме представител на политическите тенденции на югът от царството на Неманичите, в Момчила на северът, тогава и борбата между тях не е нищо друго освен възпоминание за борбата на Вълкашина със северо-западните сърбско-хърватски властели, които са отпаднали от царството на Уроша още при животът на последниът. Само от себе си се разбира, оти симпатиите на певците във възпоминанията за тази борба ще са изцяло на страната на сърбско-хърватските властели и на техният епически представител - Момчила. Противникът на Момчила, разбира се, взема върх в борбата не с мъжество и сила, а с хитрост и коварство, качества които северните(сърбо-хърватите) по всяка вероятност, приписвали изобщо на южните народи - българите и гърците. Крале Марко е син и продължител на политиката на омразния за сърбо-хърватите Вълкашин. Епическата популярност, относително непопулярност, на Вълкашина и Марка се намира в свързка с политическата роля на тези две исторически личности, както и с различната, противоположна оценка на техните роли в разните части на царството на Неманичите. И одобряването и неодобряването на тая роля постоянно са предизвиквали в устата на българите и сърбо-хърватите имената на Вълкашина и Марка, които и двамата са били между българите популярни в положителен смисъл, а между сърбо-хърватите - в отрицателен. Отрицателната популярност на Вълкашина с течение на времето не само не се е умалила, но напротив се е увеличила. Отрицателната популярност на Марка, обратно, под влиянието на бугарщиците, на непопулярността на Вълкашина, както и на психологическата потребност в примирение с историческото минало, постепенно се е умалявала, до като Марко не е станал идеална противоположност на "коварния" си баща. Народното чувство мъчно е пренасяло само едни мрачни възпоминания от миналото, с което искало да се примири, като противопостави на отрицателните типове противоположни - положителни. Бугарщиците с възхваляването геройските подвизи на Вълкашиновият син показаха превъзходен път за удовлетворението на тая психическа народна потребност: представиха синът на Вълкашина в идеален образ а заедно с това като противоположност на сърбско-хърватското представление за самия Вълкашин. Марко се представи за сърбо-хърватите като изкупител на греховете на баща си. А от това представление за Марка не е далеч до онова за различието между бащата и синът още при раждането на последният. Тоя смисъл имат последните два стиха на Вуковия вариант, в които се разправя, оти Марко се "метнал на вуйка си, войводата Момчила". Самото противопоставяне образът на сина на оня на бащата, разбира се, е предизвикало усилването контрастът между тях; а под това влияние в сърбско-хърватската поезия са се появявали постоянно все нови и нови отрицателни черти на Вълкашина и положителни на Марка. 40. Епосът на македонските българи е преминал в сръбските земи, а не обратно Народната поезия на южните славяни, на пръв поглед не съдържа в себе си никакви данни по въпроса за границите между българския и сърбохърватския народи. Обаче, подобно заключение може да бъде направено само при повърхностното изучаване на южнославянски епоси. Сърбите, които с по-голямо внимание се отнасят към изучаването на своето минало и своята народност, в народните епически песни на македонците виждат едно от главните последствия на културното влияние на сръбството върху македонските българи, които те смятат за македонски славяни, па даже и за македонски сърби. Според това мнение, народния епос на южните славяни се явява като главен фактор при решаването на етногеографически спорни въпроси. Този възглед на сръбските учени напълно споделяме, но, заключенията, които те вадят от сравнителното изучаване на югославянските епоси са диаметрално противоположни на нашите; т.е., сравнителното изучаване на югославянските епоси говори не в полза на сръбското влияние в Македония, а обратното, обяснява, оти българският епос е преминал от Македония, през Дубровник, в сръбските земи. 41. Македонският български епос за Крали Марко Против сръбското влияние върху македонския български епос говори пълната противоположност на българския и сръбския епос в отношенията им към личността на Вълкашин и в характеристиката на отношенията между него и сина му Крали Марко. За обратното, т.е. българското влияние върху сръбският епос говорят следните данни: 1) българските песни за Вълкашина, Марка и другите общи българско-сръбски епически герои са по-кратки и се държат по-близу до действителността при описването подвизите на героите; 2) далматинските сръбско-хърватски песни по краткост и съдържание са по-близко до българските, отколкото до песните на другите сръбски земи; 3) името бугарщици или "български (бугарски) песни" за особен род песни от дълъг стихотворен размер се явява в ХVІ век в Далмация; 4) Крали Марко, като историческа личност с титлите "цар, крал и деспот на България" у западните хронисти и като владетел, който не е приемал участие в косовския бой, е могъл да бъде първоначално популярен само между българите, които първи са почнали да възпяват подвизите му в своите народни песни. 5) В българския епос Крали Марко нагледно и изрично се изтъква, като български национален герой, когато в сръбските песни на първо място стои възхищението от героическите му подвизи само като такива - при доста безсмислени и почти не се забелязват чувствата на сръбския певец към крали Марко като към сръбски национален герой (сравни Вуковия сръбски вариант с българския от министерският Сборник за Крали Марко и Филип Маджарин). На всекъде в тежки критически минути за Марко се застъпват "герои българи", Марко носи на главата си български калпак, а в една далматинска песен (в Сръбско-далматински магазин) Марко се нарича народен герой на България. Ако към това добавиме, оти Марко у сърбите е известен само с титлата "Кралевич", а у българите преимуществено, а по някъде и изключително се нарича "Крали", т.е. крал, което отговаря на действителната му титла наследена от баща му и носена от него като владетел, а може би и като наследник на баща си , то ще дойдеме до заключение, оти кралимарковските песни в Македония са от българско произхождение, а в сръбските земи те говорят за българско влияние върху сърбите, и никога обратно. 42. В сръбските летописи областта на Вълкашина е наречена България и Македония Общите герои на сръбските и българските народни песни са политически дейци от Западна България, като такива: това се признава не само от албанските и западно-европейските хронисти, но и от сръбските, като на пример Троношския летопис, в който областта на Вълкашина на три места е наречена България и Македония, а противниците на Вълкашина, на чело с княз Лазар Гребенаров се наричат "росийсти" и "сербстйи" князе. За войската на Вълкашина, с която той е водил борба с "росийските" князе и с турците при Марица през 1371г. Гдето той намери смъртта, същият летописец казва, оти е била събрана от България, Македония и Албания. Привеждаме тук няколко цитати от този летопис, които се отнасят до деятелността на Вълкашина и които го характеризират, като деятел от България, който се намира в постоянна борба с другите сръбски князе от онова време: "И имел сей Стефан Силний (Цар Душан) вторую себи жену сестру Вукашинову и ради показатих на войнах сил Вукашином и Углешом и Гоиком возвиси их на високая достинства... разболевся (Стефан Душан) сина своего юнаго еще и све царство до времена возраста юноши вручает архимаршалу своему Вукашину да будет отроку пестун и царству защитител...Урош венчан бист и именован император в лето 1357; обаче власти никаковия неимаше в руках, все бо Вукашин уяк его обладаше...Вукашин сретает (турке) и разбивает всю силу их. Сею победою до зела уязвился ради возприатия царства. Греком, маджаром, бошняком передасти некоториа предели в`зятия от Стефана и на височайшая достоинства возводил коварников и себе единомишленика; добрих князей низлагаше, друге и смерти предаваше; еже на конец увидеша князи сербстйи скоро сви от него отступиша. Велможи расйистий во своем княжений повелеваше, Вукашин же со братиею в Болгарией и Македонией. Вукашин (след смъртта на Уроша) преносуется на царство Неманича. Обаче вси князи видяху известно яко он убийца бист Урошу. Но Вукашин человек бист хитрий, лукавий и коварний до зела сопротив могущих князей ему стати, ловяше силно; но княза Лазара немогаше никако уловити...Вукашин находит с воинством своим от Болгарий, Македоний и Албаний собраними на предели Лазареви... Лазару само оста матерние наследие княжество крушевачко. Вукашин уже оглашен убийца царя Уроша и искоренител дому неманскога от вся Сербий оставлен. Сего ради хотя мстити себе над князи и велможи собирает силно воинство до 80 тисящ... обаче Вукашин не доспе на Расию, Бог бо видя козни и сети вселукаваго диавола Вукашина, на егоже посилает царя турском Амурата. Вукашин собратив воинство свое и сразився со Амуратом падает все воинство Вукашиново и два брата его Гойко и Углеша. Прочее во Болгарий и Македоний бист глад и помор за два лета, яко лежати трупом человеческим незакопаним и ядаху их пси и зверие дивий; тоже попущением божйим и живих человеков зверие и пси умерщевляху; от турков же паки много убиваеми и женский пол пленяеми, тако бо Господ Бог ради Вукашина предаде и державу его в разорение. Видяше духовнии что царство розорится архиепископ сербский и патриарх Ефрем, собрав собор духовний во Ипеку, на немже избраша велика княза Лазара. Призивают же и в`сех князей грозяще се клятвою и отлучением аще которий неприйдет; кроме Алтомана егоже видяху коварна и бивша во всяких делах и советах с Вукашином...и даша вси Лазару повиновение кроме Марка, Вукашинова сина, кой надеяшеся кралство возприяти и тайно отходит от Призрена во своя предели Прилепу нехотя повиновати се Лазару. (Гласник Друштва Српске Словесности, свеска V стр.70-7 43. Българското самосъзнание на македонците от XIV в. до наши дни Ако Вълкашин е бил български крал, то става съвършено ясно защо българските песни не само не знаят за някакви злодеяния на Вълкашина, които му приписва сръбският епос, но и го характеризират като идеална личност, която е могла да служи на Крали Марко като образец достоен за подражание. В това отношение са особено забележителни двете илирийски песни, поместени в Мин. Сборник т.ІІ, "Марко грабит Ангелина", и "Вълкашин и Марко" От гореказаното следва, оти и българският епос, съгласно с летописните данни говори за българското национално самосъзнание на македонците в ХІV и следните векове до наши дни. По тая причина става излишно търсенето етнографическа граница между българи и сърби в Македония. 44. Българското национално самосъзнание у македонците Българското национално самосъзнание у македонците има грамадно значение за правилното схващане на историческите събития от ХІV век , т.е. за образуването и разпадането на Душановото царство. Внимателното изучаване на сръбските хроники и народният епос на сърбите ни показват, оти политиката на Душана и Вълкашина е срещала силно неодобрение и даже открито порицание от страна на сърбите, поради усилването и покровителството на българския народен елемент в царството Тоя национален антагонизъм е предизвикал разпадането на царството; българският елемент на чело с Вълкашина, който при царя Стефана Уроша V е бил най-надежната подпора на царството, по-сетне действува за разрушението на това царство и докарва разлагането му. Разпадането на царството е почнало от краищата, гдето е имало чужди елементи: най-напред са отпаднали гръцкият юг и албанският запад; след тях се отцепил чисто-сръбският северо-запад и така в състава на царството са останали само "расийските" и българските земи. Между тия два елементи на царството се е почнало съперничество за влияние при дворът на Уроша и, очевидно, българската партия на чело с Вълкашина, като се е опирала на авторитетът на традициите, оставени от Душана, е успела да победи противната "расийска" партия на чело с княз Лазар. Явно доказателство за победата на българската партия, освен летописните извори, е и кралската титла на Вълкашина. Българите и "расияните" се борили за надмощие при дворът на цар Урош; пита се, кои са били последните в етническо отношение: българи или сърби? При отговорът на тоя въпрос требва да се вземат под внимание следните факти: 1) заселването на Моравският басейн със славяни; 2) особеностите на наречието в Моравския басейн; 3) националното самосъзнание на населението от днешна югоизточна Сърбия, т.е. Вранско, Лесковачко, Нишко и Пиротско, която в ХІV век е съставлявала опозиция на политиката на Вълкашина и 4) развитието на писмеността в областите на Лазара и Вълкашина. Аз се съгласявам с мнението на Ягича, оти басейнът на Вардар получи същото славянско население, както и басейна на Морава. От българския характер на населението на Вардарския басейн заключих, оти и Моравският басейн е бил заселен с български славяни. Българският характер на славянското население в Македония, между другото се доказва и от македонският епос и от сръбските, албанските и западно-европейските писмени извори. Ако населението на Моравския и Вардарския басейн е било еднородно, то и за областта на княз Лазар може да се направи същото заключение, т.е., оти и тя е била етнически българска. Като описах особеностите на Моравското наречие в 1907г. Аз без и най-малко колебание нарекох това наречие западно-българско. Българското национално самосъзнание на земите, които, по Берлинския трактат влезоха в съставът на кралство Сърбия до последната четвъртина от миналия век е факт всеизвестен, оти е било българско. 45. Буквата Ъ В историята на "сръбската" редакция на славянската писменост срещаме явления, които определят националния характер на населението от държавата на Неманичи в различни исторически епохи на тази държава: колкото българският елемент в нея става по-многоброен, толкова повече чертите на сръбският народен говор отстъпват на старобългаризмите и толкова повече езикът на "сръбската" редакция става по-изкуствен, по-удобен за писатели българи, отколко за сърби. От разпадането на Урошовото царство в северните части на царството, във владенията на княз Лазар и на дружествените му владетели, ние бихме очаквали литературен език и правописно направление отличително от ония на владенията на Вълкашина. Обаче подобно различие между севера и юга на Урошовото царство не съществува, напротив, в развитието на писмеността в двете половини на царството се забелязват едни и същи явления. Да вземем за пример в това отношение появяването на буквата Ъ в "сръбската" редакция в ХІV век и изменението на изображението на буквата Ь в "сръбските" паметници от същото време. Късното появяване на буквата Ъ в "сръбските" паметници по всяка вероятност е следствие на растящото число лица, които с разпространението на държавата на Неманичите, са минавали от "средно" българската към "сръбската" ортография и са способствували на постоянното и постепенно й изменение. Очевидно на същата причина се дължи и другото по-горе поменато явление, т.е. видоизменението на буквата Ь.(...) така че и на основание на писмеността не може да се говори за етническо различие между княз Лазаровия север и крал Вълкашиновия юг. Всичкото различие между тия две области очевидно се е ограничавало с по-ранното влизане на северните области в състава на Неманичевата държава и по-продължителното съществуване на сръбското име между жителите на Моравския басейн, като политически термин, означаващ сръбско поданство; и това е предизвикало претенциите на тези жители да играят ръководеща роля в държавата, която обаче при Душана и след него е преминала към македонските българи. Тъй може да се обясни различното национално самосъзнание в ХІVвек между жителите от днешна "Стара Сърбия" и Сърбия от една страна - и Македония от друга, когато в първата и в последната област е съществувала етнически само една народност - българската. 46. Българо-сръбската етнографическа граница Ако пограничната черта между българската и сърбо-хърватската народност действително върви по водораздела на Морава и Колубара, на Ибар и сръбска Морава към Скадър, то какви причини са предизвикали погрешните определения на българо-сръбската етнографическа граница? Политическата история на южните славяни, особено през ХІV век и развитието на славистиката най-добре биха могли да осветлят този въпрос. В борбата с Вълкашина Печското духовенство и неговото протеже княз Лазар, избран за приемник на Неманичите, обяви северната половина на Душановото и Урошовото царство за сръбска земя, като не призна за такава Македония, включително със Скопско. Владенията на Крали Марко и дружествените нему македонски владетели - Крали-Марковите епически побратими "седемдесет кралеви и банови" подпаднаха под турска власт не в качество на сръбска земя. При турското завоюване на Полуострова, след смъртта на цар Урош, като "сръбска" държава изпъква само държавата на княз Лазар, сина му деспот Високи и приемниците на последния - Бранковичите. Тая държава постепенно бе покорена от турците, които утвърдиха името и "Сърбия", също тъй както и името на Константина се закрепи за Кюстендил и онова на Добротича за Добруджа. Турците спомогнаха да се затвърди не само името Сърбия за Моравския басейн, но и името "сърби" за означаване народността на населението от същите предели. 47. Разногласията между въстанаилте българи и сърби през 1804 - 1813 г. С името "сърби" славянските жители на Моравския басейн в началото на ХІХ век въстанаха против турското иго. Обаче, колко далеч на юг от Дунава и Сава и на изток от Дрина е било разпространено сръбското име в народното съзнание науката още не е определила. Тя приема името "сърби" за означаване народността на всичките славяни, които след 1815г. влязоха в състава на княжество "Сърбия". Обаче историята на въстанието от 1804-1813г. изобилства с факти, които напомнят, оти населението на въстаналата "Сърбия" не било етнически еднообразно. Кара Георги е имал цел ред противници в лицето на войводите от източния дял на въстаналата страна. Не в различието ли на националният характер между въстаналите българи и сърби е била причината на разногласието между войводите от Западна и Източна Сърбия? 48. Българските наречия в сегашна Сърбия Политическите трактати, които обезпечиха самостоятелността на въстаналата през 1804 и 1815 г. Турска област укрепиха името и Сърбия, а слабото развитие на славянската филология в първата половина на ХІХ в. утвърди за нея това име, без да провери съответствува ли то на етническия характер на болшинството от населението и благодарение на това остана до наши дни непровереното погрешно заключение, оти всичкото славянско население в сегашна Сърбия е от сръбска народност. Най-големият удар на българската народност в Моравския басейн, па и в южна Унгария бе нанесен от Вук Караджичевата реформа на правописа и на литературния език. Тая реформа подчини българското население в тия страни, особено през втората половина на ХІХ век на силно влияние на сръбския език, който в своето южно най-разпространено наречие стана оръдие на национално обединение на сръбско-хърватския народ и на посърбяване на ония, които носеха името сърби, а говореха на българските си наречия. Малка отстъпка на последните бе заменяването в литературно употребление на южното с източното наречие от Мачва. Новата сръбска литература, в която отсъствуват писатели, родният говор на които би било моравското наречие, канцелариите и училищата в които твърде важна роля играят имигранти из другите сръбски земи, станаха главни оръдия на посърбяването на сръбските българи. Сръбското име прави в Сърбия криво разбрани национални задачи. Сръбското княжество като начало на реставрацията на държавата на Неманичи, почна да преследва "обединителната" политика на последните, т.е. постави си политически идеали за възстановяването на могъщесвената средновековна "сръбска" държава, която би обгръщала всички сръбски земи на запад и югозапад от самото княжество. Многобройните имигранти из сръбските земи бяха главните вдъхновители и деятели в осъществяването на тая политика, която даде неочаквани резултати: наместо обединението на сръбството под главенството на Сърбия, последва посръбяването на българското болшинство в самата Сърбия. 49. За посърбяването на българите, незабелязано от европейците Горният сръбски слой, нанесен благодарение на изложените факти, обаче е толкова тънък, щото още в края на ХІХ в. При самостоятелно и внимателно изучаване на моравското наречие, не е било трудно да се определи българското потекло и българският характер на населението от по-големият дел на днешното кралство Сърбия. С увеличението територията на Сърбия постоянно се е увеличавала площта на посърбяването на българите, незабелязано от европейците и без ефикасен протест от страна на българският народ. 50. Сърбизмът в етнически български области В историята на славистиката трябва да се търси една от главните причини за неверното определение на границата между българският и сърбохърватският народ и на успехите на сърбизма в етнически български области. 51. Главните въпроси върху национално-културното минало и настояще бяха решени, без да ни питат Нека обърнеме тука внимание на некои особености в развитието на изучаването на южното славянство. Востоков, като е установявал делението на старославянските паметници на редакции, е бил само лингвист, който е имал пред очите си само писмени паметници, не е бил запознат с южнославянската диалектология и е имал повърхностни представления по история на южните славяни. Шафарик, когато е утвърждавал, че страната на изток от Морава, бидейки етнически българска е била посърбена в ХІІІ-ХІV в. не е имал други сведения за моравското наречие освен оскъдните съобщения на Вук Караджич за ресавското наречие. Във втората половина на ХІХ в. изучаването на южното славянство става все повече и повече дело на местните, главно на сърбо-хърватските учени, чието влияние става твърде забележително в славистиката . Славистите, като Ягич, които продължават едновременно изследването на въпроси лингвистични и исторически, заемат изключително, твърде влиятелно положение в науката, обаче при погрешността на научните им заключения, те са и твърде вредни, поради невъзможността на славистите лингвисти да проверят техните исторически заключения Главният пък недостатък в развитието на славистиката е късното изпъкване на българския народ в качество на участник в това развитие. Главните въпроси върху национално-културното минало и настояще беха решени, без да ни питат за нашето мнение по тия въпроси. Благодарение на това се установи в науката пренебрежително отношение към нашият епос; бяха указани границите на българския народ; беше определено какво ние трябва да почитаме за свое културно наследство; беше ни посъветвано да отъждествяваме разпространението на българският народ в различните исторически епохи до нашествието на турците, с пределите на държавата, която в това време е носила името България и да считаме за сърби всички ония българи, които влязоха в състава на съседната държава на Неманичите, като почитаме културната деятелност на тия българи за деятелност на сръбският народ. Ето в кратки черти причините за замъглението на въпроса за границата между българския и сръбския народ. 52. Българското национално съзнание на македонските студенти в Русия Ние считаме, че руските просветни люди не може да не знаят, че всички македонци, учащи се в Русия до края на 80-те години на миналото столетие и по-късно, са идвали и са си отивали от Русия с българско национално съзнание, че българският народ е понесъл цялата тежест на борбата с гърците за славянско богослужение и с турците за политическа свобода, а сърбите са се явили в Македония само за борба с българите, явили са се като съюзници на гърците и румънците за ново поробване на Македония и Добриджа. 53. Душите са в България Сърбия владее земята и телата на македонците; душите им пък са в България и с България. 54. Огромните заслуги на българския народ Земите, населени с българска народност, се явяват в старо време огнище на славянското просвещение; оттук в течение на векове са черпили духовна храна и сръбската, и руската народност. Българският народ има огромни културно-исторически заслуги пред славянството. 55. Българин В 1897 г. аз (Кръсте Мисирков) постъпих в Петроградския университет и в течение на пет години се намирах в средата на българското студентство като българин и член на Българското студентско дружество. 56. Самооценка за бр. "За македонцките работи" Читателите на тая статия ("Бележки по...") ще бъдат вероятно изненадани от грамадното противоречие, което ще срещнат в нея, в сравнение с онова, което те прочетоха или могат да прочетат в брошурата ми "За македонцките работи". За отгатването на това противоречие достатъчно е да се припомни, че аз там изстъпих като импровизиран политик" - Кръстьо Мисирковъ. |
|
prlichev
Сениор Регистриран: 06.Јули.2006 Статус: Офлајн Поени: 51 |
Испратена: 20.Август.2006 во 12:40 |
Boogie, би ли казал какво пише на този документ? Ще съм ти много благодарен. Или ако разполагаш с по-голяма версия на картинката, може да я дадеш. Така просто нищо не се разбира. |
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Испратена: 20.Август.2006 во 13:10 |
Пишува како Цар Душан ги избркал Татарите од Македонската долина и помогнал на Видинскиот кнез да се устоличи во Видин.
Исто пишува како Македонскиот цар Самоил ја оженил својата керка Косара за Рашкиот кнез и како им ја поклонува територијата која по својата керка ја крстил Косово Бугари нема нигде спомнато само Татари,има понатака и за Катонскиот кнез и Ахајските банови но и Грци никаде не се спомнуваат само Византијци,Македонци и Урошеви синови |
|
Внеси реплика | страница <1 5678> |
Tweet
|
Скок до | Овластувања Вие не може да внесувате нови теми на форумот Вие не може да одговарате на теми на форумот Вие не може да ги бришете вашите пораки од форумот Вие не може да ги менувате вашите пораки од форумот Вие не може да креирате анкета на форумот Вие не може да гласате на форумот |