|
Дали Бугарите биле Ослободители во 1941 |
Внеси реплика | страница <1 45678 28> |
Автор | |
LouWeed
Сениор I AM THE KING OF ROCK&ROLL Регистриран: 28.Мај.2005 Статус: Офлајн Поени: 13012 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
e mn mi e dolg tekstoto i NAMALI FONT BRE TATAR!!!
|
|
prlichev
Сениор Регистриран: 06.Јули.2006 Статус: Офлајн Поени: 51 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Ето какво пише на официалния сайта на "Държавната агенция на българите в чужбина" (http://www.aba.government.bg/obshtnosti.php?cid=108) Културно-просветно дружество на българите в Жупа “Български мохамедани” Kulturno-prosvetnog drustva Bugara iz Zupe “Bugarski Muhamedani” Създадено през 2004 г. в с. Долно Любине, Косово. Новата организация си поставя за цел да съхранява и развива културата и традициите на българската общност в Косово. Президент: Фикрет Карадолами Контакт чрез ДАБЧ(yu@aba.government.bg) Никак май не е "деманд" а? |
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
SKOPJE, 5 DECEMBER, 2005 (MIC) Така
след непродължителен период от време той успява да освободи цяла
Македония, от Родопите до албанските планини. Настанява се в столицата
Пела под името Филип VI. Започва да укрепва Македония. Сече монети.
Обучава войската и крои планове за завладяване на съседни земи.
Най-напред се насочва към Тесалия. Уплашени от това, тесалийците се
обръщат за помощ към Ахейския съюз и към Рим. Рим изпраща преторът
Квинт Цецилий с голяма армия срещу македонците. Сражението отново става
при Пидна. Псевдофилип е разбит. Той се оттеглил с остатъка от
армията си към Тракия. Събрал сили и пак навлязъл в Македония. През 146
г. пр. Хр. армията му била разбита, а той самият пленен и откаран в
Рим. Тук той е наказан със смърт.
Интересни
са преданията, стигнали до нас за Псевдофилип. Данни за него ни дават
Поливий и Диодор. Според Поливий, Псевдофилип е един авантюрист, на
когото истинското име е Андриск. Диодор също казва, че истинското име
на Псевдофилип е Андриск. Това вероятно е историческата истина. Но
трябва да възприемаме казаното от тях много внимателно. Особено когато
говорят лоши неща за този водач на македонците. Те са римски историци
и той за тях е един голям неприятел на Рим.
Според
Диодор за Псевдофилип имало две предания. Според първото, един от
войниците на Димитар I Сотер (цар на Сирия от династията на
Селевкидите, македонци по произход), много приличал на сина на Персей,
Филип. Той имал поразителна прилика по външност, пък бил и на същата
възраст. В армията на Димитар I Сотер имало много македонски войници.
Те започнали да го наричат сина на Персея. Народът, сред който имало и
много македонци, заселили се в сирийските градове по времето на
Александър Велики и по-късно, повярвал на този слух. Самият Псевдофилип
започнал да разказва истории за рода и възпитанието си. След него
тръгнали много македонци, желаещи свободата на Македония. Придружен от
тях, той отишъл при Димитар и поискал да го възкачи на бащиния му
престол в Пела, отнет му от римляните. Неговите привърженици
("тълпата", както пише Диодор) нараствали и Димитар сериозно се уплашил
от голямото му влияние сред народа, а не искал да си разваля
отношенията с Рим. През една нощ той го хванал и го изпратил в Рим,
като обяснил набързо какво се говорело за него. След кратко задържане,
римляните го освободили.
Другото
предание (също според Диодор) говори, че цар Димитар изпратил в Рим
един младеж на име Андриск, като син на Персей. Сенатът му определил да
живее в един от градовете на Италия. След известно време Андриск
избягал и отишъл в Милет. Там останал да живее и говорел, че е син на
цар Персей. Разказвал, че като бил невръстно дете, бил даден от баща си
на един критянин да го отгледа. Баща му оставил на критянина средства
за отглеждането му и запечатано писмо. Това писмо му било предадено,
когато станал пълнолетен. Такава била поръката на баща му. В него цар
Персей му съобщавал, че му е оставил две богатства: едното се намирало
в Амфиополис, заровено до някакъв път на дълбочина 10 оргий (17 м и 76
см), и възлизало на 198 сребърни таланта; другото - в Тесалоника,
съдържало 70 таланта. То било скрито под средната пейка за сядане във
вътрешния двор на двореца. Мълвата стигнала до управниците на Милет. Те
го заловили и задържали. Попитали римски пратеници какво да правят с
младежа. Пратениците не взели на сериозно всичко това и казали на
милетчани, че могат да го освободят. Андриск бил пуснат на свобода. Той
узнал от своя приятел Николай, също македонец, че бившата наложница на
Персей - Калиопа (или Калипа), живее сега с пергамеца Атеней. Отишъл
при нея и й се представил. Тя го посрешнала много добре. Дала му много
средства, царско облекло, диадема и двама роби. След това Псевдофилип
отишъл при тракийския цар Терес (Тракия била още свободна). Жената на
Терес била дъщеря на Филип V и сестра на Персей. Цар Терес го удостоил
с големи почести. Дал му 100 войника и му сложил диадема. Диодор пише,
че други владетели също го подпомогнали.
Според
някои автори, Псевдофилип е коронован като цар на Македония в Пела през
149 г. пр. Хр. под името Филип VI. Той става господар на страната,
макар да среща съпротива най-вече от македонската аристокрация. През
тези около 20 г. след победата им над Македония, римляните я научили
(аристокрацията) да живее в разкош, в охолство. На бойното поле
македонският цар и македонските пълководци се хранели от един и същи
казан с войниците. Известен е случаят, когато в пустинята донасят само
един мех с вода, недостатъчна, за да се напои цялата войска. Предлагат
на Александър Велики да пие, но той разрязва меха с думите "щом няма за
всички, няма и за мен". По времето на македонските царе обикновените
хора, войниците, вземали участие при съденето на провинили се
военачалници и те чувствали властта и държавата като своя. След
идването на римляните тези им права са отнети. Това поражда тяхното
недоволство.
Новият
македонски цар се обявява в защита на бедните и те виждат в негово лице
човека, който ще им върне отнетите права, ще им върне гордостта на
свободен и господарски народ. Римската власт е задълбочила социалното
неравенство в Македония и нейният народ е разединен. Богатите,
управляващите са проримски настроени, а бедните желаят реставрацията на
Антигонидите. Това разделяне, което не е характерно само за Македония,
ще продължи тук много години.
С
победата на римляните над Филип VI (Псевдофилип) завършва един период
на войни между римляните и македонците, продължил с известни
прекъсвания около 70 години (216 - 146). Македония е обявена за римска
провинция. Както ще видим по-късно, тя се ползва със значителни
свободи. В Горна Македония остават и независими македонски владетели.
Изкуство, култура, наука и техника на антична Македония
Археологическите
изследвания, изследванията на скалните надписи и рисунки (Душко
Алексовски и др.) показват, че на македонска територия култура цъфти от
най-древни времена. Намерени предмети говорят за висока култура още
през IV хилядолетие пр. Хр. Както беше вече казано, фригите са били
писмен народ. Открити са паметници на материалната култура от пред
македонската държавност, които свидетелствуват също за висока култура
на населението по нашите земи.
От
зората на македонската държавност до към края на V в. пр. Хр. разликата
в културното ниво между македонци и елини вероятно е значителна.
Елинското общество е по-развито, с висока духовна и материална култура,
с традиции в науката и образованието, с изискани обноски сред
аристократичните среди. Елините имат богат език, с литературни
традиции, с уточнена граматика. У македонци, пеони, илири, траки и
други тогавашни народи този необходим инструментариум за изразяване на
мислите на духовно извисения човек липсва. Те черпят от това богатство
(както по-рано гърците са черпили от по-старите цивилизации). Това е
съвсем естествено. Но то дава елинска окраска на културите на народите
от нашия регион, от което някои съвременни изследователи на античността
правят погрешни изводи. Те не виждат, че другите народи не само са
вземали, а са и внасяли в културната съкровищница. При това някои от
вноските са много щедри. Ще припомним убеждението на някои учени, че
гърците са възприели азбуката от фригите.
Редно
е да се отбележи, че средищното положение, което заема Македония на
Балканите, й е отредило през вековете ролята на место за културен
обмен между балканските народи.
|
|
стани
Нов член Регистриран: 19.Август.2006 Локација: Bulgaria Статус: Офлајн Поени: 3 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Абе астига ограбвахте гръцката история бре! От нашата да крадете невили стига? Тия нещица сиги приказвайте там помеждувас си - фиромите.Добре че колегите от Скопие неги изнасят по официалните симпозиуми , иначе хептен ще се дискредитират хорицата...
|
|
stec
|
|
стани
Нов член Регистриран: 19.Август.2006 Локација: Bulgaria Статус: Офлајн Поени: 3 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
ПРОФЕСОР СТЙЕПАН АНТОЛЯК ДОБРЕ СЕ ИЗМЪКНА Това, което описваме по-надолу, обяснява смисъла на горното заглавие. Господин Ст. Антоляк, хърватин, преподава история в скопския университет. Тамошните власти решиха да отпечатат “История на македонския народ”. Видехме я. Тя е — общо взето — приповторение на ония фалшификации, извъртания и безосновни приказки които от двадесет и пет години насам четем в сърбо-комунистическите вестници. Едно сюблимно желание е налице в титова Югославия, тоест всред нейните ръководители и особено всред скопските й агенти — да могат да “докажат”, че цар Самуил не е български цар, а македонски; и че царството му не е българско, а македонско. Те смятат, че така ще им бъде още по- лесно да говорят за някаква македонска народност, и то—народност с историческо минало. Ето защо най- важната глава в отпечатаната вече скопска история е именно онази за царството на Самуил. За да придадат повече убедителност на писаното в тая глава, възложили са на г. Стйепан Антоляк да я състави. Но ще споменем първо за всеизвестния между хърватите народен техен поет и писател Андрия Качич—Миошич, който е писал възторжено за българския цар Самуил преди двесте и петдесет години. Тук ще цитираме какво казва хърватският историк г. Фердо Шишич, проявен през настоящето столетие. Той минава до известна степен като славянофил, или — ако може да се каже — малко нещо наклонен към югославската идея, според преценката на известни хърватски среди. Поради това някой би могъл да допусне, че Шишич ще се постарае да за мъглява някак същината на Самуиловото царство, за да стане по-бледен неговият български образ. Нищо подобно не е сторил г. Шишич. Да вземем първо изданието на неговата история, отпечатана през 1925 година в Загреб под заглавие ”Повйест хървата и врийеме народних владара” (”История на хърватите и времето на народните владетели”). В указателя на имената, към края на книгата, е отбелязано името “Самуил, български цар”, и са посочени страниците във връзка с това име: 465, 466, 467, 468, 472, 478, 480, 481, 494, 495, 532, 648. В страници 465 и 466 г. Шишич описва как в Македония, която той нарича западна България, четиримата братя (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) застават начело на управлението по време на надигналата се опасност за източна България, завладяна вече от византийския император Иван Цимисхий. Описва как Самуил остава на края да управлява самичък тая българска държава. Описва как Самуил е възстановил в Охрид българската автокефална Патриаршия, която Цимисхий бъше премахнал в 971 година. На страница 467 г. Шишич изтъква, че в 990 Самуил е обновил българското царство така пространно, както е било при цар Симеон, без областите около Пловдив и Одрин. Цялата война на Самуил срещу Византия историкът Шишич я нарича “българо-византийска война”. На страница 472 той изрично говори за македонски българи, към които причислява и опоменатите четирима братя, между които е и Самуил. На страница 478 пак се спира върху борбата на византийския император Василий Втори срещу българския цар Самуил. А на страница 480 подробно говори за битката при Беласица, за наследилите Самуила български царе Гаврил—Радомир и Иван Владислав; и казва: “Така, в 1018 година изчезна национално независимата българска държава.” На страници 480 и 481 г. Шишич е изтъкнал, че българският Патриарх в Охрид, Иван, трябвало да се задоволи с титлата Архиепископ подир победата на Византия, но и по- нататък оставал автокефален, независим от цариградския Патриарх. В страници 494 и 495 разказва за възстанието на българите под водачеството на Петър Делян, което тежко е било победено от византийците в 1041 година. Известно е, че главният център на това възстание беше град Скопие. На страница 532 описва как българите в Македония са се дигнали на възстание и в 1072 година, начело със скопските боляри, между които за главатар се издига Георги Войтех; и как те са помолили сръбския княз Михаил (владетел на областитe Дукля, Травунйе и Раша) да им даде един от синовете си за български цар — като са знаели, че родът на Самуила някога е бил в роднинска връвка със сръбските владетели. Пратеният Константин Бодин е бил прогласен в Призрен за български цар. Това възстание е било потушено от Византия в 1073 година. През 1962 година излиза трето издание от историята на професор Фердо Шишич, под заглавие “Преглед повийести хърватскога народа”. Но сега виждаме, че в указателя на имената са писали за Самуила “цар македонски” и са отбелязали страниците 125 и 153, където се говори за него. Ето, обаче, какво се пише там: а) На страница 125 е изнесено, че Самуил е стигнал до град Задар в Далмация. Следъ туй е писано следното: “Идущата 972 година цар Иван Цимисхий покори, наистина, под своя власт подунавска България, но малко подир това биде основана в Македония, със средище Охрид, нова българска държава, в която най- сетне Самуил владееше (976—1014 г.)” б) А на страница 153 се казва: “Нито Симеонова, нито Самуилова България тогава (все до края на 12 век) не са ковали свои монети, особено златни и сребърни.” В азбучника на тая история е казано за Император Василий Втори: “Василийе 2 Бугароубица”. Очевидно, и за проф. Шишич няма съмнение, че това име е прикачено от съвременниците на Василий поради факта, че той заповяда да бъдат извадени очите на четиринадесет хиляди пленени български войници. Със същото име Василий е посочен и на страница 169. Никой не може да се съмнява, че титовите власти са дали нареждане щото Самуил да бъде посочван като цар македонски, а не български. И в указателя видяхме това. Заповедтта е била изпълнена само до тук, до указателя. Но в текста Самуил е точно означаван като български цар. От хърватския историк Стиепан Сръкул е написана “Новийест хървата, сърба и словенаца”. Издадена е в Загреб от Ст. Кугли — книжарница на кралския университет и югославянската академия, през 1921 г. В част първа, на страница 14, при страничното заглавие “Бугари”, е писано следното: “Българският народ се създаде от турските българи и от един дял на онези славяни, които са били на левия бряг на долния Дунав, а след това са преминали Дунава във време на цар Юстиниан и неговите наследници и се настанили из пустите и ненаселени римски покрайнини, дори до южна Гърция. Тия славяни са били три групи: северна, която е заемала източна Мизия между Дунав, Черно море и Балкана; средна — която е обхващала средна и южна Македония; и южна — която се е простирала по Епир, в Тесалия и Пелопонез. Последната е била най-слаба и постепенно се е претопила между гърците и албанците”. А на страница 48 четем следното: “Сръбската тежест се е преместила от Рашка в Пряморието. И Дукля се е старала да събере около себе си преди всичко приморските държавици. На този й стремеж е попречил българския цар Самуил, който от юг е заел Драч, а на изток вече бил господар на Рашка. В Зета владееше тогава Иван Владимир. Леко беше за Самуил да завладее Дукля. Иван Владимира е хвърлил в тъмница. Бързо е заел Самуил и останалите сръбски държавици; и така в 989 г. е бил вече господар на сръбския народ. След малко върнал земята на Иван Владимир, а освен това е оженил за него своята дъщеря Косара или Теодора. Така върна на неговия чичо Драгомир Требинйе и Хум. Самуил е имал нужда от спокоен тил, тъй като на смърт или живот се бе започнала борбата между него и императора Василий Втори... В три години Василий Втори е покорил цялата Самуилова държава, а с нея и всички сръбски земи, които cа били под България”.Трябва да поясним, че г. Сръкул споменава за три години, но има предвид времето подир 1015 година, за което разказва някои подробности, които не cа нужни за настоящата статия. На страници 48 и 49, като говори за областта Дукля и владетелите в нея и в Зета, г, Сръкул споменава и тамошния сръбски гооподар Михайл с тези думи: “Щастието се усмихна на Михаил и той между 1053 и 1073 г. завладя Хум и Раша. Задържа Хум, но Раша върна на Византия, когато тя потуши новото българско възстание (1073). Това стана когато, след нападението на печенегите и унгарския крал Шаламон върху византийците, възстанаха българите и поискаха от Михаила да им даде своя най- млад син Константин Бодин за владетел. Михаил се отзова. Синът му имаше слабо щастие. Империята надви българите и ги принуди наново в покорност, а Бодун бил пленен”.Ясно е, че тук става дума за възстанието на Георги Войтех, с център Скопие. Тук е мястото да си спомним, че и държавната югославска Енциклопедия, издадена през 1955 г. от Лексикографския Институт в Загреб, в том втори, страница 264, писа: “От Крум и Омуртаг (Крум 80'2 — 814 г., 0муртаг( 814 — 831 г.) интензивно и постепенно проникване на бьлгарите в славянските земи. В един период около сто и петдесет години след тия двама ханове, покрай други явления, се е развил и славянско-македонският принос за създаване основата на българската национална култура и писменост”.Значи, близо до годината 1000, в течение на около двеста години, македонските славяни са давали своя принос за укрепване на българската култура и писменост. Но те даваха тоя свой принос, защото се чувствуваха вече българи, както и славяните към Дунава и Черно море, в Добруджа, Тракия и Моравско, които също постепенно бяха включвани в българската държава и я бранеха като своя още във времето на Крум. Днешните скопски жупани много се сърдиха и публично протестираха против писаното в югославската Енциклопедия. Сърдиха се и затова, че там Свети Климент Охридски е посочен като български просветител; че богомилството е означено като част от българската история; че Вътрешната Македонска Революционна Организация е показана също като част от българската национална история. Нека се запитаме сега: как, по кой начин г. Стйепан Антоляк се е постарал да направи удоволствие на титовци и на техните агенти в Скопие пишейки главата за Цар Самуил в посочената “История на македонския народ”? Мъчителните опити на г. Антоляк, за забулване някак на тая истина, се изчерпват главно в споменаването на някои места думите “македонски народ”. Виждаме на страница 131 следните негови твърдения: “Самуил е подържал традицията на по- раншното българско царство заради своя престиж. И докато — може да се каже — никаква грижа не показвал за областта на днешната истинска България, от която част след част систематически заемала Византия, на македоно-гръцките области бил премного чувствителен и борчески”. В тия твърдения е необоримо само туй, че Самуил е поддържал традицията на по-раншното българско царство. Никак не отговаря на истината, обаче, че не е показвал грижа за източните български земи, които биваха тогава завладявани от византийците и от руския княз Светослав. Показал е Самуил за тия земи грижа, и то много сериозна. Сам г-н Антоляк пише за голямото поражение, което Самуил нанесе на Василий Втори източно от София, близо до днешния град Ихтиман — където Василий едва успя да спаси главата си. А не е вярно, че Самуил е имал желание да обръща повече внимание на Македония и областите, които се намираха на юг и .на запад, до Адриатическото море. Той е водил борби срещу Византия навсякъде, където му се е налагало и където се е появявала войската на Византия против българската държава. Не би могъл г-н Антоляк да задоволи титовци и чрез пропускането да отбелжи името на българската Патриаршия, която се намираше по това време в Охрид. За да стане драго именно на титовци, той е нарекъл тази Патриаршия с друго име — Архиепископия, което ще й бъде дадено малко по-късно, когато Василий Втори ще покори българската държава. В случая, малко шеговито казано — ако е позволено — г. Антоляк е влезнал в ролята на император Василий Втори по отношение на българската Патриаршия. На стр. 131 г. Антоляк казва, че “във Византия, а и в другия свят, владеело мнението, че това царство е просто продължение на онова пропаднало първо българско царство”. И веднага добавя следната къса фраза: “Все пак, това е нова държавна творба”. Не знам дали и той лично, но властниците в Югославия сигурно може да вярват, че тая фраза ще убеди младите читатели в онова, което така много се желае на Белград, а именно — че Самуиловото царство не е българско. Затова ще се спрем повече върху въпроса. Новото при Самуила е преди всичко, че има на престолл нов цар — самият Самуил. Ново е и това, че българската държава се заздравява, става наново мощна, обратно на надеждите на Византия. Ново е също и туй, че тая българска държава си възвръща областите дори до северна Добруджа и южно от Варна, които бяха заграбени от руския Княз Светослава и от византийците. А като новост може да се вземе и обстоятелството, че България сравнително добре се затвърдява в гръцките области близо до Атина и на Адриатическия бряг, към южна Албания и Епир. Нова е и столицата — Охрид. Затова и г-н Фердо Шишич каза в историята си, че император Цимисхий наистина покори подунавска България, но малко подир това се основа в Македония, със средище Oхрид, нова българска държава, в която владееше Самуил. По- горе цитирахме точно и страницата от книгата на г-н Шишич. Значи, имаме на лице пак България, а не нещо друго, което няма име или чието име трябва да се премълчава, както е сторил г-н Антоляк. Не са дадени и не съществуват никакви данни, от които да се заключава, че Самуиловата държава не е България. Нито режимът, нито социалните условия, пък нито външната политика на Самуила докарват никакво особено различие с дотогавашната по-широка териториално българска държава, нападната от изток и от север. Що се отнася изрично до външната политика, Самуил остана неотстъпно върху същата позиция, т. е. продължи в течение на четиридесет години отбраната на България срещу Византия. А що се отнася до традициите в държавата на Самуила, до народния говор, до книжовния език, славянската писменост, както и до основните стремежи и интереси на държавата, — разлика въобще не съществува. Затова считаме, че ако случайно г. Антоляк, със своята съвсем лишена от съдържание фраза, е искал да внесе макар само един грам конфузия в главите на младите му читатели, извършил е нещо, което в себе си няма нищо научно; а би могло мнозина да наведе на съмнения, от които тъкмо един истински учен трябва старателно да се предпазва. Независимо, че той е пропуснал българското име на тая “нова” държавна творба, Самуиловото царство е стопроцентно българско царство, както твърдят и всички хърватски историци. Да видим сега как и сам господин Антоляк пише за това царство. На страница 9 казва: “Под Крум българите все повече са показвали своето надмощие над Тракия и Македония.” И добавя, че в 814 г. македонските славяни са доброволно във войската на Крум при похода му към Цариград. Професор Ст. Антоляк обяснява, че македонските славяни, тръгвайки с Крум, тоест сближавайки се с българската държава, се освобождават от опекунството на “василевсите”, тоест на византийските императори. Фактически, тия славяни като част от българската държава, до край участвуваха в борбата на Самуила срещу Византия. На страница 117 г. Антоляк казва, че “Македония напълно е влезнала в състава на българската държава във времето на Симеон (893 — 927 г.) и така това е продължило до края на царуването на сина му Петър (927 — 969 г.). Тогава българското царство било разделено, очевидно по образеца на византийската държава, на няколко комитата, начело на които са стояли така наречените комеси или комити”. Тук трябва да поясним, че по- големите части от Македония се намираха в българската държава и преди Симеона, тоест във времето на Борис Първи и Пресиан. Думата “комитати” означава административни области. На същата страница профеоорът обяснява, че в 965 година българският цар Петър поискал от византийския импратор Никифор Фока да му бъде плащан данък, както бил плащан и на цар Симеон. Но Фока изгонил българските пратеници с обиди и закани. След малко византийската войска почнала да навлиза в България. Споменахме, че от север са започнали да нахлуват в българските земи и русите като съюзници на Фока. Г-н Антоляк признава на същата страница 117, че бащата на четиримата братя се е казвал Никола, че е бил княз и “е бил много мощен и верен на своя господар цар Петър.” От тези думи става ясно, че фамилията на Никола е била здраво привързана към българската държава, която Самуил цели четири десетилетия отбранява с безподобна упоритост срещу Византия, нанасяйки на последната големи поражения. На страница 125 г, Антоляк обяснява, че “Самуил е бил крал, тоест цар”, и че затова “свидетелствува кореспонденцията, която се е водила между българския цар Калоян (1197—1207 г.) и папа Инокентий 3-ти (1198—1216 г.). От нея може да се види, че покрай Петър от Папата е получил корона и Самуил, както и още други. От това става ясно, че на Самуил не е дал корона император Василий Втори, с когото е живял в постоянно неприятелство.” В този пункт, обаче, г-н Антоляк е пропустнал думата “български”, когато изтъква, че Самуил е цар. Кореспонденцията с Папата пък напълно изяснява, че за Самуил става дума като за български цар. На страница 130 е казано и следното: “Познато е, че във втората половина на 10 и 11 век византийските автори вече не употребяват наименованието “словени”. Те сега дават по- определени имена на славянските народи, като например сърби, хървати и прочее. Затова е разбираемо, че поданиците на Самуиловата държава ги наричат българи”. Дължим да поясним, че в Македония напълно преобладаваше по онова вре ме славянско население, от българската група; с други думи население, което по език и други много етнографски белези и до ден днешен е съвсем еднакво със славяните от Мизия и Тракия. Очевидно е, че византийците не са могли да наричат това население нито с име хървати, нито с име сърби. И понеже самите византийци нийде и никога не са дали на славянското население в Македония име “македонци”, ясно е — както и господин Антоляк изтъква, че не са ги нарекли нито “словени”, а направо са ги поставяли вече под названието българи. По същия начин византийците са били престанали да назовават със старите им племенни имена и славяните към Добруджа, Дунавска България, Тракия, а са ги наричали българи. А и между тези славяни е имало различни племенни древни имена, както някога ги имаше и в Македония, а ги имаше сигурно и всред другите славяни в Европа. На същата страница 130 господин Антоляк обяснява, че “над македонските славяни и над включените в държавата на Самуил други племена — ромейци, сърби, хървати, романи, турци-вардарйоти, арменци и прочее, стоял “царят на България Самуил; и че неговата титла напълно отговаряла на византийската титла василевс”. Тук вече г-н Антоляк наистина е изброил само народности, които не са българи в широкото негово царство. И затова не споменава за никакви македонски славяни под някое друго име; от което се подразбира, че те са българи. На страница 131 той казва: “Във Византия, а и в другия свят, владеела мисълта, че това царство е просто продължение на онова пропаднало първо българско царство. Защото само такава държава, покрай византийската империя, в тия предели, могла да има царство. За такова становище допринесъл и самият Самуил, който, следвайки духът на своето време, не искал да се нарича другояче.” Едва ли е потребно и тук да напомниме, че първото българско царство не е пропаднало, когато Самуил беше цар. Напротив, то чрез него продължаваше да живее, а пропадна подир неговата смърт, по- точно при наследника му Иван Владислав. Подир това вече настъпи византийското робство над България, в течение приблизително на около 170 години. А в 1186 година излезна на сцената второто българско царство, при което Македония за дълги периоди наново попадаше под своя българска власт. На страница 135 господин Антоляк ни обяснява и следното: “Самуил трябвало своите наредби да ги заверява с печати. Те били повечето оловни, защото такива употребявали, както се знае, и Симеон, и Петър, Давид, Алузиян и други”. Всички тия царе са български; а и Самуил е следвал техните постъпки дори и при употребата на държавните печати, понеже и той е български цар. Споменахме по- rope за някои дребни опущения отстрана на г-н Антоляк и за употребата от негова страна на думите “македонски», “македонско”, “македонски народ”. Чрезъ такива дребни грешки историята не може да бъде променена. На някои места подобни неточности предизвикват насмешка, но в нашия случай те съвършенно се изгубват в оня пространен разказ, даден ни от господин Стйепан Антоляк, за походите, битките, завоеванията и напреженията на Самуила като български цар. Може да се каже, че е дал за читателите отлично просветление относно просторното и упорито българско царство при Самуила. Че няма никаква стойност употребените тук-таме термини “македонско”, “македонски народ”, сами по себе безсмислени, ние няма повече да говорим. Даваме по- надолу думата на гръцкия професор по история Ат. Ангелопулос, който наскоро се обади в том девети на издаваното в Солун научно списание “Балкан Стъдис”. На страници 569 до 564 г. Ангелопулос разглежда две книги, печатани в Скопие през миналата година (1968). Едната носи заглавие “Британски документи за историята на македонския народ”, написана от някой си Христо Андонов Полянски. Във връзка с тая книга гръцкия професор казва: “Тези избрани британски документи от държавната архива в Лондон са един ценен принос за проучване историята на Гърция, Турция, Сърбия, България и Албания, но една истинска катастрофа за историята на “македонската нация”. Предполага се, че целта на това издание е да представи доказателства за съществуването на “македоска нация” през годините 1797 — 1839 г. Но в излезлите документи не се споменава нито една дума за това (тоест за “македонска нация” — бел. наша). Авторите на тези документи — британски консули, агенти и пътешественици — пишат само за гърци, турци, българи, сърби и албанци и никога за “македонска нация” — “македонски народ” — каквото е заглавието на въпросната книга. Дори и нейният автор признава този факт”. А като разглежда другата книга, от Кръсте Битоски, под заглавие “Дейността на Пелагонийската Митрополия”, професор Ангелопулос пише: “Честити повторения отстрана на автора на думите, “македонци”, “македонско население”, “славомакедонци” и прочее, които се отнасят до фиктивните “славомакедонци” от Скопие, исторически са неприемливи и не съществуват. Една терминология, измислена през последните двадесет и пет години в скопската народна република, не може да се съпостави на етнологическата cъщност от историята на един пернод, какъвто е периода от 1878 — 1912 г.; нито пък може да бъде представена под булото на историята”. Ето защо трябва да заключим с похвала за г-н професор Стйепан Антоляк, че е съумял успешно да се измъкне от капана, който титовци са му поставили, надявайки се, че той ще фалшифицира всеизвестните исторически данни относно българското царство на Самуил; и че ще опровергава — единствено за свое лично компрометиране — всички хърватски историци преди него. Той е успял да покаже това, което е най- неприятно за титовци, а именно, че Самуил е български цар и неговото царство българско. |
|
stec
|
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
На страница 9 казва: “Под Крум българите все повече са показвали своето
надмощие над Тракия и Македония.” И добавя, че в 814 г. македонските
славяни са доброволно във войската на Крум при похода му към Цариград.
вестните исторически данни относно българското царство на Самуил; и че ще опровергава — единствено за свое лично компрометиране — всички хърватски историци преди него. Той е успял да покаже това, което е най- неприятно Значи сепак постои Македонско население и во 7-8 век. дури и за вас Татарите. Така сакам достас лажење малце искреност |
|
bugarash
Нов член Регистриран: 04.Септември.2006 Статус: Офлајн Поени: 23 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
А за тези 6 деца от Ястребино какво ще кажеш?
И те ли са разстреляни, защото са македонци?
Убити за назидание на комунистите.
ШЕСТТЕ ЯСТРЕБИНЧЕТА Ястребино - синоним на фашистките зверства! Едва ли ще има честен българин , чието сърце да не е трепне, запознавайки се с трагичните събития в Трите деца Стойне, Иван и Надежда са от едно семейство - на бедния чакълджия Петър Калайджийски. Най-малкият е Стойне - седемгодишен първокласник, роден на 18 декември 1936 година. Той още не може да изговаря буквата “р”, но е първенец на класа, чете най-изразително, изписва най-красивите букви, макар понякога да няма пари за тетрадка и молив.
Иван е деветгодишен, роден на 19 декември 1934 година. Съсредоточено и будно дете. Мечтае да стане машинист.
Най голяма е Надежда - дванадесетгодишна, родена на 16 ноември 1931 година, ученичка в първи прогимназиален клас. Мечтае да стане учителка. Двете по-големи дъщери на семейството са в града - слугуват на богатите, а синът Рангел е партизанин.
Димитринка Петкова Стоичкова е родена на
Четири от невинните жертви на фашизма на Тузлушкото село Ястребино са от семейството на Иван Димитров. Две от тях са сестричките - близначки Ценка и Цветанка, родени на 5 март 1930 година.
Ценка и Цветанка След като завършили първоначалното си образование в Ястребино се записват в прогимназията в с. Любичево. Всеки ден , в студ, мраз и виелица децата ходят до съседното село и се връщат. Те знаят къде се укрива батко им Митко с другарите си и поддържат връзка с тях. Носят им храна, дрехи, информират ги за обстановката в селото. Краят на 1943 година. Неспокоен е Тузлушкият край. Ястребино е снабдителна база на партизаните от Омуртагския отряд, а за фашистите - опасно “комунистическо гнездо”. На Никулден - В дома на предания ятак и стар комунист Петър Калайджийски нахлуват въоръжени войници с натъкнати на пушките ножове. Подкарват цялото семейство - родителите с трите деца - Стойне, Иван и Надежда, към кметството. Не е отминато и семейството на Петко Стоичков. В дома са бащата, майката и 11-годишната Димитринка, Митка, както я наричат. Отвеждат и тримата. Полицаи нахлуват и в дома на Ценка и Цветанка. Отвеждат ги заедно с майка им и баща им. Кметството на с. Ястребино е претъпкано от арестувани. шест деца! След пладне ги извеждат извън селото. Край селската горичка ги спират и зловещ картечен изстрел ги покосява. Незасегнат между труповете остава Стойне. Зашеметен и уплашен, той моли да не го убиват. Жесток злодей стреля и детето пада мъртво. Трагедията, разиграла се в Ястребино на 19 декември |
|
bugarash
Нов член Регистриран: 04.Септември.2006 Статус: Офлајн Поени: 23 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Факти, факти, а не зборови
Ефтим Гашев, публицист Јас сум еден од неколкуте илјади осуденици, осуден на 12 години, а издржал седум, за самостојна и обединета Македонија и македонска национална индивидуалност! Токму така - факти, факти, а не зборови! Повод за оваа реакција е неодамна одржаната конференција за печатот на Сојузот на борците на Македонија, на која "септемвријците° од НОБ како континуитет ја продолжуваат немилосрдната пресметка со своите политички неистомисленици - лицата осудувани за самобитноста на македонскиот народ и неговата државност. Ќе се обидам како реплика да повторам некои факти кои делумно ја скенираат политичката панорама на НОБ во Македонија за време на Втората светска војна. Светозар Вукмановиќ-Темпо по доаѓање во Македонија (март 1943 година), во своето прво информативно писмо од 8 август 1943 година до Тито, вака ја отсликува воено-политичката состојба: ,,Партизанските организации организациски беа речиси во распаѓање°. "... Во текот на 1942 година имало шест одреди со по 10 до 15 борци и сите тие се разбиени, освен битолскиот кој на своја рака преминал на албанска територија. ... Македонците (партизани од Егејскиот дел на Македонија з.м.) бараат да се стават под команда на нашиот Главен штаб на Македонија. Ние тоа го одбивме...! "Каде сте, Македончиња!? Каде сте, кај отидовте!?°. С.В. - Темпо, во својата мемоарска книга "Револуцијата која тече°, на стр. 313 во опсервацијата за НОБ во Македонија по неговото доаѓање, ќе констатира: "Главниот штаб за Македонија се состоел од двајца членови - Михаил Апостолски, мајор на бившата југословенска војска и еден другар што учествувал во Шпанската граѓанска војна. Тие двајцата беа вработени во Скопје. Од градот раководеле со оружената броба°. Каков штабот, таква и борбата! Според историографијата е одбележано дека на 18 август 1943 година, на Славеј Планина е формиран баталјонот "Мирче Ацев°, прва регуларна поголема воена единица на НОВ во Македонија со 205 борци. Со почит и поклон! Меѓутоа, фактот предизвикува недоумица: НОБ во Македонија, Втората светска војна ја завршува со стоилјадна победоносна армија и со 25 илајди загинати борци! Ваквиот глорификаторски "°факт° предизвикува многу логични прашања: на кои сў фронтови оваа импозантна по големина армија водеше војна против фашистичките окупатори на Македонија?! Се знае само за Сремскиот фронт, каде што 15. македонски корпус заради југословенското братство-единство даде 2.500 човечки жртви и уште толку ранети. Бојниот повик "Дупи на Солун!°, бил авантура на артилерците, велат. А Срем, а Берлин!? Имате ли коментар за бунтот и ликвидацијата, кога дел од македонската војска на 7 јануари 1945 година, во Скопје и Штип протестираше поради обезглавување на македонскиот команден кадар и замена со српско-црногорскиот? Темпо, при обраќање на бунтовните македонски војници во штипската касарна, ќе ја изблуе жолчната арогантност: "Сета војна ја поминавте во Бугарија. к*ршум не испукавте против окупаторот! Сега наеднаш станавте Македонци... Јас ви велам - вие не сте никави Македонци, јас сум поголем Македонец од вас...°. Ја знаете ли суштината на дуелот Ченто - Темпо во предвечерието пред АСНОМ, кога Ченто барал од Видое Смилевски-Бато да се изјасни дали е Македонец, кога во расправијата му подвикнал и на Темпо: "Ти другар Темпо, не треба да се мешаш во нашите работи!° Овие зборови на Ченто му ја скинаа главата. Тогаш "борците° како синот Брут кренаа рака на својот Цезар! Кои се и во кои борби загинале македонските 25.000 борци и што претставува оваа цифра како сооднос со воениот потенцијал на македонската армија? Вистината е следна: стоилајдната македонска армија (?) е резултат на објавената и спроведена општа воена мобилизација по завршената Втора светска војна во Македонија - декември 1944 година. Интересно е да се знае, колкава е бројната состојба на армијата на Илинден 1944 година при одржување на Првото заседание на АСНОМ, кога е познато дека на 9 септември истата година бугарскиот фашистички окупатор, исплукан и проколнет без борба, избега од Македонија? Во оваа смисла еве и спротивставени бројки. Еминентниот југословенски политичар од македонско потекло - Лазар Мојсов, во изданието на Историскиот архив на КПЈ во том 7 - "Македонија во НОБ 1941-44 година° во фуснота 164, стр. 410 ќе забележи: "Во текот на НОВ, КП Македонија дала мошне многу жртви во борбите со бугарската фашистичка војска и полицијата - вкупно 445 членови на Партијата°. Прашање: Кои се останатите загинати 24.505 борци?! Нека се објави монографија на загинатите борци во НОБ на Македонија! |
|
bugarash
Нов член Регистриран: 04.Септември.2006 Статус: Офлајн Поени: 23 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
текот на 1942 година имало шест одреди со по 10 до 15 борци
голема борба, голем отпор на окупатора
а какво правели македонците во текот на войната?
Ете това:
|
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Леле Татаров нешто се налутил а
German fascist military units entering Skopje (April 1941) The replacement of the German with Bulgarian armies, after the fascist occupation of Macedonia (April 1941) The letter from Metodiya Shatorov - Sharlo, the secretary of the Provincial Committee of the Communist Party of Macedonia, to “Stoyan” analysing the reasons for the collapse of the Kingdom Yugoslavia, calling the Macedonian people for unity and struggle against the partition of Macedonia. He also takes an attitude on the Macedonian question (May 1941) The Order of the Directorate of the Occupation Zone of Skopje, establishing the fascist occupation authority of the Bulgarian Kingdom in Macedonia (April 26, 1941) Fragment of the formation of the battalion “Mirche Atsev”, August 18, 1943, on the Mountain Slavej; this day is actually celebrated as the Army Day of the Republic of Macedonia “Dedo Ivan” - organ of the Kumanovo Local Party Committee - one of the first newspapers during the National Liberation War (August 1941) “Bilten” (“The Bulletin”) - organ of the General Headquarters in Macedonia (General HQ of the War of National Liberation and the Partisan Detachments of Macedonia), informing about the military actions of the Macedonian partisan units in 1942The Manifesto of ASNOM - a proclamation to the Macedonians and the nationalities in Macedonia in which the long lasting endeavours and the struggle of the people in achieving national liberation and establishment of the Macedonian state were expressed (August 2, 1944) |
|
m-free
Сениор Регистриран: 27.Јуни.2006 Статус: Офлајн Поени: 243 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
LELEEEEEEEEEEEEEEEEEE
NE MI SE VERUVA...........ZIMI SE........... JAS MISLEV SE RUGATE TUKA ............ VIE DO KAJ STE BILE OTIDENIIIIIIIIIIIIIII........STRASNA RABOTA..... |
|
bugarash
Нов член Регистриран: 04.Септември.2006 Статус: Офлајн Поени: 23 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Много преди българските войски да влязат в Македония, в много то населените места се създават Български акционни комитети от местните жители. Те поемат властта в свои ръце след оттеглянето на сърбите. И ето какво издават в самото начало:
Ето да четеш и да се образоваш колко "кървав" е бил окупаторът, а не да ми се хвалиш колко значими били 15 партизани сърби и власи. |
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Јас како што гледам на тој споменик горе само Бугарски имиња и презимињакаде се тука Македонците или еве ја ке ти покажам што правеле Македонците
The Partisan detachment of Nikola Parapunov - the first military formation in the Pirin Macedonia (1941) The Armistrice Convention with which the USA, Great Britain and the USSR imposed on Bulgaria, as a state with the status of an occupier in Macedonia and South-Eastern Serbia, to suspend the hostility against the humanity and to pay reparations to Yugoslavia (Macedonia) and Greece Facsimile of the newspaper “Nova Makedoniya” (“The New Macedonia”), first number (Gorno Vranovtsi, October 1944) and other journals and reviews published during the NLW (“Mlad Borets” (“The Young Fighter”), “Makedonka” (“Macedonian Woman”), “Nasha hronika” (“Our Chronicle”) The Verdict of the Bulgarian Court Martial in Skopje, condemning communists - antifascists from Skopje to death penalty or life imprisonment (July 28, 1942)The agreement concluded between the fascist Governments of Germany and Bulgaria for deportation of 20.000 Jews from Macedonia to the concetration camps (Sofia, Feb. 22, 1943)The historical map of the division of Macedonia among Germany, Bulgaria and Italy - Albania after the fascist occupation (May 1941) |
|
LouWeed
Сениор I AM THE KING OF ROCK&ROLL Регистриран: 28.Мај.2005 Статус: Офлајн Поени: 13012 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
|
|
Внеси реплика | страница <1 45678 28> |
Tweet
|
Скок до | Овластувања Вие не може да внесувате нови теми на форумот Вие не може да одговарате на теми на форумот Вие не може да ги бришете вашите пораки од форумот Вие не може да ги менувате вашите пораки од форумот Вие не може да креирате анкета на форумот Вие не може да гласате на форумот |