Плава Крв-МАКЕДОНСКО НАСЛЕДСТВО

Trp Ruen, ruenicata od 567 g.n.e. i “V les knig...”каде се Вулгарите,Татарите или Бугарите тогаш

        Za razlika od staroslovenskiot jazik, KONSONANTSKIOT SISTEM vo drevniot MAKEDONSKI JAZIK se odlikuva i so nekoi svoi specifi~nosti vo artikulacijata. Taka, na primer, za sonantot

postoi i soodveten zaseben znak, koj e identi~en so onoj od sovremeniot MAKEDONSKI LITERATUREN JAZIK i koj se izgovara na dva na~ina: kako silno artikulirana soglaska i kako pomalku napregnato izgovoren neslogotvoren glas. Vo nieden dosega de{ifriran dreven MAKEDONSKI TEKST ne e registrirano prisustvo na maliot jus i golemiot jus, na malata ili golemata nosovka, nitu na jor, jeri, jer, jat, ili ksi. RUENICATA ne gi ima zastapeno bukvite:

¿, ¿I, ì, î

no zatoa TRP RUEN gi koristel bukvite

pri reckaweto na najstarata dosega za~uvana srednovekovna istorija na SLOVENITE so apsolutna hronologija od okolu 650 g.p.n.e. do verojatno 567 g.n.e. (ili do IX v.n.e.), bidej}i na desettiot red na faksimilot od {ti~kata br. 15 od DABOVITE [TI^KI so dol`ina 38 sm, {iro~ina 22 sm i debelina od 6 do 10 mm na takanare~enata “VLESOVA KNIGA”, a fakti~ki
“V LES KNIG...”,

t.e. "VO DRVENITE KNIGI..." decidno i izvorno e izreckano:

a soodvetno prevedeno na sovremen makedonski literaturen jazik glasi:

"RECKANO E 6075 KAJ SNAATA COJA.
TRP RUEN - (U)^EN OD OVOJ DVOREC"

        I pokraj toa {to gi nemame na uvid site faksimili na "V LES KNIG..." i sme svesni za GRE[KITE {to mo`el da gi napravi g - din J. P. MIROQUBOV pri “slepoto” prepi{uvawe na nepoznatata sodr`ina, koja za nego bila napi{ana so NEPOZNATA AZBUKA i so NEPOZNAT JAZIK, sepak, od de{ifriraniot dostapen faksimil na {ti~kata br. 15 se nametnuva soznanieto deka i AZBU^NOTO PISMO i JAZIKOT so koj se koristel TRP RUEN se mnogu POBLISKI do nivnata drevna MAKEDONSKA OSNOVA otkolku poznatite SREDNOVEKOVNI MODIFIKACII na REFORMATORITE KIRIL i METODIJ i na KLIMENT OHRIDSKI. Imeno, T’RP RUEN ne koristi jor, jer i jeri, ne koristi digram “ou “, tuku samo ligatura "$" i drevnomakedonski znak “u” za samoglaskata "U", a,sudejki spored drvenata {ti~ka br. 15 od “V LES KNIG...”,toj, verojatno, znae i koristi samo nekoi poedine~ni znaci za dvoglaskite i nosovkite (vidi sporedbena tablica), koi se prisutni i vo SREDNOVEKOVNATA MAKEDONSKA KIRILICA na REFORMATOROT KLIMENT OHRIDSKI. Osobeno e indikativen faktot {to KONSTANTIN - KIRIL, koga so brat mu METODIJ bil vo HERSON, na{ol EVANGELIE i PSALTIR napi{ani

1.

Натрупването на прабългари около Етил създава предпоставки за учредяването на държава. Хан Алмуш от рода Дуло обединява племената Булгар, Баранджар, Сувари, Есенгел, Берсула.

БАРАНДЖАР са мюсюлмани, наброяват 5000 семейства. В културно отношение превъзхождат останалите племена. Предполага се, че са били жители на първата хазарска столица Берсилиq и градовете Беренджера и Варанца, разрушени от арабите. Баранджарците основават град Болгар (което означава "място за жертвоприношение").

ЕСЕНГЕЛ е племе, свързано с приурало-прикамския етнически масив. Главният град Ошел се намира край Етил.

СУВАРИТЕ по всяка вероятност са хунско племе, съдейки по писанията на Прокопий Кесарийски [Прокопий от Кесарии. Война с готами. Перев. Кондратьева С.П. М., АН СССР, 1959 г., стр. 407]. Главен град - Сувар.

БЕРСУЛА. Отъждествяват ги със сребърните българи. Основават град Биляр, наречен от руските летописци "Великият град на сребърните българи", а също "Великият град Болгар".

Местонахождението на тези племена определя и границите на Волжска България: на юг от р. Черемшен, на север р. Кама, на изток р. Шешма и на запад р. Свиняга. Съседните племена са Мордва, Половци, Башкири, Черемси. Маджарите (от древнопрабългарската дума "мадж" - съсед) са прогонени от прабългарите и те тръгват на запад.

Оформянето на българската нация край Волга е продължителен период. Племената враждуват помежду си. Младата държава е подчинена на хазарите. Синът на хана е заложник в хазарската столица, дъщеря му е съпруга иа кагана Йосиф, а след смъртта й той иска и втората дъщеря на Алмуш. От разрешаването на двата проблема - обединяване на нацията и постигане на пълен суверенитет – зависи ще я има ли Волжка България. Ханът вижда изхода в приемането на нова религия.

Легендата разказва, че персийски лекар излекувал Алмуш и съпругата му от тежка болест. След това той им разказал за пророка Мохамед и ханът приел вярата. Но това е легенда. Алмуш трябва да избира между юдейството, християнството и исляма. Хазарите са посветени в юдейството. Ако го възприеме, би означавало окончателно обвързване с тях. В Православната вяра са кръстени Византия и Дунавска България. Те обаче се намират далеч и в труден час не биха подали ръка навреме. От изток и север са езически племена, сред които славяните и финските народи. Най-големи политически изгоди би донесъл ислямът. Арабският халифат представлява в този момент огромна и силна империя, която се намира в сложни отношения с хазарите. Ето защо Алмуш предпочита вярата на Мохамед. През 922 г. пристигат пратениците на пророка от Багдад. Те са посрещнати радушно. Ханът получава името Джафар. Последният уверява делегатите, че вече тайно бил посветен в исляма.

Ислямът намира добра почва в България. Град Болгар се превръща в първото свято за мюсюлманите място след Мека. И сега тук пристигат паломници от цял свят. През XII и XIII в. в столицата се готвят религиозни учени от Персия, Египет и др. Европейският монах Г. Рубрук пише: "Българите са най-злите сарацини. По-здраво държат на законите на Мохамед от който и да е друг".

Въпреки че ислямът е твърдолинейна релйгия, българите я реформират. Жените никога не носят фереджета. Запазена е езическата традиция мъжете и жените да се къпят голи в реките. Нещо повече, нежният пол участва наравно с мъжете в лов и битки. Обяснението на подобни и единствени по рода си явления в мюсюлманския свят, вероятно е свързано с демократичния дух на българина. Всеки може да се срещне с хана, а почестите се свеждат до това посетителят да свали шапка и да я сложи под мишницата си.

Не може да се каже, че култът към Тангра е забравен. И днес в Татарстан, когато завали дъжд или когато времето се затопли, и въобще щом става дума за нещо хубаво, се споменава името на Тангра.

Въпреки сковаващите закони на религията българите си остават контактна нация. Те търсят изгодата, независимо от това какви са разбиранията или вярата на другата страна. Това тяхно качество им помага да оцелеят и да трупат богатства.

Има нещо мисионерско в двете български държави – и Волга и Дунав. Първите посвещават в исляма татарите, вторите издигат православната религия, чиито идеи са разработени в Константинопол, и покръстват източните славяни.

През 986 г. пратениците на двете български правителства се срещат в руската столица Лиев. Те поотделно обясняват каноните на своята религия пред Великия княз Владимир. Посланиците от Болгар му разказват, че мохамеданството забранява да се яде свинско месо, обрязват се, молят се по няколко пъти на ден, а след смъртта Мохамед дава на всеки по 70 жени. Владимир "сам любя жены и блуждание многое" отвръща, че обрязването и забраната за свинско месо хич не му допада, а колкото до това, да не се пие вино, отсича: "Руси ест веселие пить - не можем без того быть".

Разбира се, княз Владимир не е независим в решението си. Да оставим настрана, че книжовният език и буквите в Русия са български, което го задължава към православието. На юг са България и Византия, а на запад държавите са католически. Това значи, че мюсюлманската религия би създала големи проблеми на Русия. Владимир мъдро предвижда разширяването на страната да става на изток, където живеят главно езически племена. Не на последно място противопоставянето с мюсюлманската религия ще донесе на страната му нови завоевания.

И така, след Великия тюркски каганат, след Велика България на Кубрат, на географските карти са нанесени три български държави – Хазарският каганат, изповядващ юдейската религия; Дунавска България – православна страна – и Волжка България, наречена още в Х в. Велика България, посветена в исляма.

Съвременните летописци наричат Волжска България "Страна на градовете". Тук има около 1600 селища, сред тях 38 града са силно укрепени. И днес учените спорят коя е столицата на Волжска България: Биляр или Болгар.

Професор Алфред Халиков твърди, че е Биляр, тъй като "Биляр" означава "Великият български град Болгар". Сред изобилния материал от доказателства той изтъква например древната песен:

Вие казвате Булгар – Биляр
Вие навярно идвате от Булгар?
Български коне карайки,
Вие минавате даже през Хинда.
Липови чаши за кехлибарен мед,
Фаянсови чаши за медовина,
бисери, огърлици, рубини, сапфири –
всичко тече към Булгар.

[Халиков Алфред Хасанович. Кто мы - булгары или татары. Казан 1992, стр. 27]

Биляр. Храмът в центъра на града.
По предположение на съвременните архитекти

Биляр. Основите на храма.
 
 
Вторият аргумент на г-н Халиков са размерите на Биляр. Градът има правоъгълна форма, както Плиска и Преслав. Заобиколен е от плодородни черноземни поля, а на север е планината Балангуз. Четирите ъгъла на правоъгълника сочат четирите краища на света. В центъра са построени дървена и белокаменна джамия. Общата площ на двете е 2500 кв.м. По мюсюлмански обичай те са обърнати на югозапад към Мека. В северната част на белокаменния храм се намира минаре. На север и юг от сградите са обществените кладенци, а на юг е царското гробище, в което са заравяли и аристократи. Зад минарето са разположени обществените зърнохранилища. Археолозите откриха в тях семена на около 20 вида културни растения. Няма съмнение, че в центьра са домовете и на най-изкусните занаятчии, защото тук е открита леярна за мед, работилница за бижутерия, оловен отпечатък от печата на новгородския княз Владимир.

Керамика от Биляр.
 
 
Вътрешния град заедно с центъра заема площ от 2 милиона кв.м. Сам по се*е си това е най-големият български град, тъй като Суват е с площ 1 милион кв.м., а Болгар - едва 100 000 кв. м.

Вътрешният град е обкръжен със земен вал, който в началото на XII век е вече троен. В него живеят богати търговци, феодали, аристокрация, привилегировани занаятчии, стъклари, шивачи, ковачи, оръжейни майстори. Археолозите преброиха 30 тухлени дома и още десетки белокаменни. Останалите къщи се строят от дърво. Общият им брой е около 3000. Величествено и днес се възправят двата хълма, заселени със занаятчии. Очевидецът Джевалики пише: "В сградите има нещо общо със сградите на Константинопол. Той е велик град. Този град се казва Болгар. Той е велик град." [Греков, Б.Д. Калинин, Н.Ф. Булгарское государство в домонгольское завоевание. // Материалы из истории Татарии, вып. 1, Казань, Таткнигоиздат, 1948 г., стр. 153.]

Биляр. Реконструкция на кервансарай.
 
 
Край главния вход на вътрешния град, зад линията на укрепленията, бил разположен Керван сарай. През XII в. дворът и част от сградата са засипани от укрепителни валове. Ширината им достига до 4 м височина и 10 м ширина. Дворът е ограден с висока ограда от дъбови колове, а зад тях имало ров, широк 4 м и дълбок до 2,5 м. В двора се намирал кладенец, изграден от дървени греди. Археолозите откриват и пещ за изпичане на тухли, която е двукамерна.

Сградата е построена от тухли и бял камък. Основата представлява правоъгълник. Стените са с де*елина до 1 м. На първия етаж те са облицовани с варовик, а на втория – с мазилка, украсени със стенописи. Помещенията са общо 6 с квадратна форма 3 х 3 или 4 х 4 м. Под пода на всяка стая на дълбочина от 60 до 120 см преминават димни отоплителни-канали. Те са направени от тухли и имат ширина 25-35 см. На три места са открити изходите за отопление на горния етаж. Централният канал е широк 50 см и той се свързва.с останалите перпендикулярно. Самата камера на пещта е с размери 300 х 100 см. В южния ъгъл на зданието е разположен масивен двусекционен портал с подпорни бази за стълбище, водещо към втория етаж.

Биляр. Основи на сграда.
 
 
В централната част на вътрешния град археолозите откриват имение. Домът е с размери 11х11 м. Изграден е от недобре изпечени тухли. Де*елината на зидовете - до 100 см. Разделен е на 4 равни части. Помещенията се съединяват с врати, широки 100 см. Централната част на първия етаж има два куловидни издатъка. Предполага се, че това са стаи с вид на юрта; използвани за спални помещения.  Преградните стени на втория етаж са разделени от тънка (от две тухли) преграда. Цялата сграда се отоплява от една пещ.

Съвременните разкопки откриха скелети на избити по време на монголското нашествие войници. Всичко ценно завоевателите са задигнали, но малкото останало, макар и разтрошено на части, говори, че тук е бил домът на болярин.

Външният град е с двойна и тройна укрепителна система с дължина 11 км. Валовете са укрепени с дъбови врати с де*елина до 6 м.

В предградието е градското гробище - 300 000 гроба, домове и вили. Тази част е защитена с ров. Общата площ на Биляр е осем милиона кв.м. Населението превишава 100 000 души. От града тръгват пътища към Скандинавия, Русия, Урал, Сибир Кавказ, държавите от Изтока.

Строителството на Биляр започва през 922 г., когато хан Алмуш укрепва държавата си срещу евентуално нападение от хазарите. В знак на благодарност, че е приел исляма, Багдадският халиф Муктадир изпраща 5000 майстори строители от Хорезм, Мерва, Хорасан.

Повечето учени са на мнение, че столицата на Волжска България е Болгар или както още я наричат - Булгар. Те пък се позовават на арабския пътешественик Ал Мухтали, който през 982 г. пише: "Болгар е град, разположен на р. Етил. В него всички са мюсюлмани. От Болгар излизат 20 000 конници. С всяка войска, колкото и. голяма да е тя, те се сражават и я побеждават". [ Халиков, А. Х. Первое государство. Казан, Татарстан кетап, 1991 г., стр. 70.]

Писателят Ал Балхи допълва, че жителите на Болгар живеят в дървени къщи, които им служат само през зимата. Лятото те се пренасят в юрти. Юртата на царя е най-голяма, побира 1000 души и повече. Застлана е с персийски килими. В средата е тронът, покрит със скъп византийски плат [Ковалевский, А. П. Книга Ахмета ибн Фадлана о его путешествии на Волгу в 921 – 922 г. Харьков, 1956 г., стр. 137.].

В Болгар има запазени няколко сгради, но те са строени след татарското нашествие: малкото минаре, Черния дворец, северния и източния мавзолей. Голямото минаре рухнало през 1741 г. поради слягане на почвата, а Белият дворец се срутва преди петдесетина години.

Днес само можем да съдим за величието на града. В центъра се издига храм с размери 32 х 34 м. Правоъгълният покрив се държал на 20 шестогранни колони с капители. От четирите му ъгли и сега са запазени част от многостранни кули с покрив във вид на шатра. Голямото минаре било високо  26 м. и до върха се стигало по 72 стъпала. На него се е изкачил Петър Велики, когато пътувал по Волга на поход. Той заповядал мейстори да го ремонтират. Направил го, защото фамилията Романови тръгва оттук.

В Северния и Източния мавзолей са погребвани аристократите. Досега тук не е посочено със сигурност нито едно царско погре*ение. Надгробните плочи са надписани с арабски шрифт, който е възприет веднага с приемането на исляма и твърде рядко вече е използван йугорографичният. Текстът на епитафиите е комбиниран: "благочестивите" думи са на арабски език, останалите - на български. Например:

1. Той е жив, който не умира (Аллах)
2. а всичко живо ще умре
3. Оураз син на Алп
4. Надгробен знак. Да бьде милостив Аллах над него
5. Милост обширна. От света
6. си отиде по летоброенето
7. 709  (по мюсюлманския календар – бел. авт.)
8. Раджата месец девети десети ден
9. беше. Смьртта е врата
10. и всички хора
11. в нея ще влязат.

[Мухаметшин, Д. Г., Хакинзянов, Ф. С. Эпиграфические памятники. города Булгара. Казань, Татар кетап, 1987 г., стр. 63. ]

В епитафията 1-2 и 9-11 ред се считат за "благочестиви" и са на арабски език. Останалите са на български. Или пък:

1. Той е жив, който не умира
2. Тая гробница е на девица
3. Скромна и целомъдрена
4. Благочестива, търпелива, постеща
5. Фатимелчи, дъщеря на Айуба, син на Мечк, син на
6. йунус ал Булгари. Боже мой, помилуй я
7. с милост широка. Отиде при милостивия Аллах всевишен
8. На 22-годишна възраст. Умря
9. в новолуние реби II. По хидже в 7
10. сто единадесет.

[Пак там.]

Черният дворец се използва не само за погре*ения, но, както предполагат съвременните учени, и за правосъдие. На първия етаж арестуваните чакат оковани да бъдат изведени горе, където ще се реши съдбата им.

Около малкото минаре, високо 16 м, е ханското гробище. От върха му се открива гледка към противоположната страна на Волга - част от града и укрепителния ров. Днес оттам се вижда ровът, тучни пасбища и гора в далечината. Такава е орисията на великата държава - руини, обрасли с трева. В близост до Волга, на мястото на някогашните къщи, расте вековна гора.

Белият дворец е най-посещаваното място след джамията. В него е градската баня. Подът и стените се нагрявали така, че трябвало да се обуват налъми. Водата се топлела в цистерни, иззидани от бял камък. В палатата се провеждали събрания, политически дискусии, плетели се интриги. Артисти изнасяли програми.

Сградите в Болгар са от камък, измазани с хоросан. Отвътре те се разписват оскъдно, съгласно мюсюлманските канони, с геометрични и епиграфични елементи, в син и розов цвят. Камъните се добиват през зимата от другата страна на Етил. Блоковете се хлъзгат по де*елия над метър лед до града.

Сувар съперничи на столицата. "Строенията му са величествени. Полята многочислени и другите богатства обилни", пише в една хроника. Градът е с квадратна форма. В центъра се намирал двуетажен дворец от тухли, украсен с полуколони.

Сувар си сече собствени монети, докато хан Алмуш не го подчинява на властта си.

Рајко Жинзифов, "Гуслјар во собор", 1862

НЕМАТЕ ИСТОРИЯ И СТЕ ИЗМИСЛЕНА НАЦИЯ