Бугари - 100% ТуркоМонголи

taanas напиша: Да ти задам единн въпрос има ли в македонците туркомонголска кръв?

Јас на тоа прашање ти дадов одговор.

Не читаш?! Одкако дојде овај хамбургеров на форумов некако ти се измешаа работите. Провери!

Джон в. Атанасов - създател на ТУРК-МОНГОЛСКИЯ компютър!
Борис Христов - всепризнат като най-големия бас за всички времена, пеещ обикновено на ТУРК-МОНГОЛСКИЯ език!
Георги Ив.Какалов - първия ТУРК-МОНГОЛСКИ космонавт!
Александър Александров - втория ТУРК-МОНГОЛСКИ космонавт!
Песента "Излел е Делю хайдутин" е послание на човечеството в космоса, ест. на ТУРК-МОНГОЛСКИ!

Поздрави на Мако Драгувитски от с.Племе
има - нема ...нали това е въпросът!

чоли напиша: taanas напиша: Да ти задам единн въпрос има ли в македонците туркомонголска кръв? Платеникот тука ке молчи како партизанин на разпит... Наj много до рече што бегаме од темата. Ама не е бегане... току се трси логичен одговор на дилемата: "Ако Бугарите имаат турко-монголска крв дали и ние имаме?". Знам отговорот на Платеникот... што те са чиста раса - и по никаков начин не са се умешали со туркомонголи (изглежда насилените македонски девоjчета са се фрлали от некоjа скала нежели да родат туркомонголче). Заборавихме што стана со оние 30 000 вардариоти (селджукски турци) заселени по времето на император Василиj ІІ во Македониjа. Ако направим изчислениjата ке излезе што нема денес Македонец коj нема "Вардариотска крв". Па после да вземем, Печенезите, Куманите, Османлиjските Турци, Jуруци, Черкези... А заборавих за Кутригурите и Аварите...

Незнам што тука не е јасно?!


Бугарите биле од турскомонголско потекло. Ако не сте со такво потекло тогаш вие само го носите вашето политчко име, а не етничко. Со други зборови сте го прифатиле името на својот поробител.

Понатаму, го носите политчкото име, ама културолошки гравитирате према Македонија. Тоа е одлична индикација дека повеќето граѓани на денешна Бугарија се само политички бугаризирани Македонци.

Јазикот е уште еден показател. Бугарите зборувале за вас непознат јазик, према тоа денешниот јазик кој го зборувате не е бугарски (тоа вие многу добро го знаете) туку дијалект на македонскиот.

Јас немам проблем да постојат две македонски држави, ама никако две бугарски.

Пак ќе повторам, Бугарите биле туркомонголи, а вие етнички сте нешто друго. Што одлушете сами!

Се додека го носите тоа име, претендитрате према Македонија и се што е македонско нема да има мир.
Се дотогаш вие ќе бидете прости туркомонголи.

Јасно!

taanas напиша: Нема отговор!

Прашањето беше зошто во Македонија има толку многу туркомонголи, што спред мене скоро идентично со тоа дали кај Македонците има туркомонголска крв?

Стр 463.

Во задоцнетата бајка што им се труби на Македонците денес, ние сме Снежана која паднала во комата на славјанството откако каснала од отровното јаболко подметнато од Коминтерната, а бакнежот на принцот Груевски не' разбудил како антички Македонци! Или барем како Хунзи! Останува уште сите да поверуваме дека бајката не е бајка и дека реалноста е само „шум во етерот“ кој набргу ќе биде отстранет или барем заглушен од трубите многубројни.

http://utrinski.com.mk/?ItemID=730288D263081C43A26314F8732A22DC

Како прво поим туркомонгол не се користи во никоя наука, со исклучок може би македонистичката..
Нема ни и такво нещо како тюркски расов тип.
Самиот факт дека 470 стр. са написани по таа тема показва тотално незнаене за що иде реч тука..
Укажува и дека има длбоки фрустрации во македонското общество, расизъм и тревога да не изпадне врзка со "косооките жолти татари" оние истите що ядат мали деца.
Jас си оставам на моjот став што темата е поставена да се шири омраза..
Всеки народ има етногенез, "чисти" нации ако не ви е известно нема ширум светот, а сред тие кои се немаат в достатъчност мешано со друг ген и народност се най-популарни генетските заболявания и мутации.
Ако все пак у некой тука има искрено интерес кон това кои се биле и що са прабългарите (а jас лично тоа не верувам), може да намери тук нещо по въпроса от най-авторитетния български научник по въпроса (лека му прст, умре при пожар во возот що изгоре, случай що беше широко дискутиран в България)
Рашо Рашев - "Прабългарите 5-7 век"

Като се има предвид посоката на хунското движение към Европа и районите, през които са преминали двете хунски колони, в състава на прабългарите до разселването им в средата на VII в. с голяма вероятност могат да се предполагат три групи население: 1. Ираноезични групи от степите на Средна Азия и Източна Европа. 2. Угри от лесостепната област на Западен Сибир. 3. Хуни от Централна и Средна Азия, чийто етнически облик при пристигането в Европа изглежда вече е бил значително смесен. Наличието на тези етнически съставки се установява и от етимологията на прабългарските племенни имена от VI — VII в. и от родовите имена от IX в. (Бешевлиев 1981:20-22). Значително, ако не и преобладаващо, ще е било присъствието на източноевропейските ираноезични племена сармати и алани, взели участие във втората фаза на прабългарския етногенез както чрез запазилите номадския начин на живот групи в степите, така и чрез преминалите към уседналост групи от лесостепната област (Рашев 1993а). Защитата на иранската теза чрез предполагаемо присъствие на преобладаващо азиатско източноиранско население (Добрев, П. 1991) е неубедителна доколкото се позовава само на проблематичното тълкуване на името булх и на легендарното известие на Михаил Сирийски. Масата от преобладаващо население с индоевропейски произход изглежда била оглавявана от аристокрация от тюркски произход или придържаща се към тюркската културна традиция (Рашев 1994). Резюмирайки въпроса за името, произхода и прародината на прабългарите можем да предложим следното решение: Племето българи (прабългари) е съставка от три етно-езикови групи — иранска, угорска и тюркска. Формирането му се извършило в рамките на хунския племенен съюз преди 375 г., през II — IV в., когато то се обособило като самостоятелна етническа единица, различна от хуните. Симбиозата между трите групи се осъществила в степната и лесостепна област между Алтай и Урал, която може да се определи като тяхна индивидуална и обща прародина. Етногенетичният процес завършил през V-VI в. с присъединяване на ираноезично население от източноевропейските степи и на нови угорски групи от Азия. Обединяващата група и в двата етапа вероятно е била тюркската. През VII в. под тяхното име се обединяват други сродни по произход, бит, стопанство и език племена от степната зона на Източна Европа. Името българи е самоназвание със значение "хора, народ" и вероятно се е утвърдило преди навлизането им в Европа. Съседите на прабългарите ги наричали с звуково сходни названия, означаващи различни качества. Езикът на основната маса бил формиран на индоевропейска основа с елементи на тюркски. Езикът и културната ориентация на аристокрацията били тюркски и се формирали под влияние на хунската и западнотюркска политическа традиция от V — началото на VII в. Последните специализирани изследвания показват, че езиковите данни от VI — VII в. и по-точно названията на прабългарските племена, образувани с афиксите —ар, -гир, -дур, могат да се извеждат не само от тюркски език, както обичайно се смята (Симеонов 1981; Баскаков 1984: 14-15).Те съдържат данни за три езикови (и вероятно етнически) групи — тюркска, иранска и угро-финска (Бешевлиев 1981а; 1984б). Първите две се регистрират и при анализа на лични владетелски имена, някои от които (Есперих-Аспарух) се извеждат както от тюркски, така и от ирански езици (Фехер 1929: 130 сл.; Немет 1932; Бешевлиев 1967). Това предполага три отделни "прародини" и обща прародина, където се е състоял прабългарският етногенез. Тя би могла да бъде поставена в степите северно от Кавказ, където някои автори я поставят според предполагаемата връзка между етнонимите сармати — българи (Бурмов 1968а: 43) или въз основа на локализацията на името българи северно от планината в най-ранните писмени източници (Ангелов 1971: 118 и бел. 43). С не по-малко основания тя може да се търси и на изток от Волга. Езиковите паметници от VIII — IХ в. от територията на Дунавска България, свързвани с древнотюркския език, не трябва да се абсолютизират при определянето на прародината. Вече е посочвано, че само част от тях могат да се обяснят с особеностите на тюркските езици, докато друга част се свързват с иранските и е основание прабългарите да се приемат за смесен хунско-ирански народ (Arnim 1933: 349-351) Те отразяват традиции от културата на прабългарската аристокрация, която може да е имала тюркски произход или се е придържала към тюркски традиции, но не като последица от една обща със същинските тюрки прародина, а като резултат от вторичен контакт, осъществен в източноевропейските степи в края на VI — началото на VII век (Рашев 1994: 29-30). Особеностите на прабългарския етногенез са се отразили в запазените езикови паметници на дунавските прабългари от VIII — IХ в., които свидетелстват за един твърде особен език, съставен от [size=150]два езикови пласта — тюркски и ирански (Menges 1951: 85-86, п. 2; Бешевлиев 1981а: 31-32). Думите с тюркски произход в старобългарския книжовен език от края на IХ — X в., 103 на брой, (Делева 1996) са предимно лични имена, титли и термини за въоръжение и не позволяват рекоструирането на говорим език, който да бъде свидетелство за тюркския произход на прабългарите. Още по-малко са думите в съвременния български език със сигурен древнотюркски произход (Младенов 1921; Боев 1965). Но аналогично е и положението с евентуалното ираноезичие на прабългарите-азиатци. Фонетичното сходство на неславянски думи от съвременния български език и съвременни източноирански диалекти за което се застоява напоследък (Добрев, П. 1991:85 сл.), се нуждае от специализиран езиковедски анализ. Още сега може да се каже, че подобни думи могат да бъдат следа от езика не на източните, а на северните ирански племена, които прабългарите заварват между Волга и Дунав. На тяхното участие в етногенеза на източните славяни се отдават иранските заемки в руския език, особено добре изразени в подобни двойки понятия като рус. пес — иран. собака, рус. конь — иран. лошадь и др. (Рашев 2003: 381). Някои от тези думи могат да бъдат наследство и от индоевропейския език на траките. :idea:

Все пак jас длбоко се съмнявам што некои от вас ке може да го прочете овоj текст безпристрастно и обективно понеже ясно се гледа што сте обременени от расистички предразсудоци и омраза. Но тоа е разбирливо - цел живот са ви учеле колку се лоши "косооките жолти татари".
Со такво размислуванье не е за чуденье што цел свет ви гледа и ви се смее

taanas напиша: Верно ли в Македония има 343 000 безработни?? Ако е верно това е много лошо?

Зависи како го дефинираш поимот невработени. Ако мислиш на формално-правна дефиниција, мислам дека има толку. Меѓутоа ако мислиш на фактичка состојба тогаш помалку се.