Македонци најдени во пописи од 1899 год.

mamamd напиша:

...vo najnovite zapisi najdeno e... i potvrdeno e...deka Goce Delcev...bil predaden...Prezemeno od Dnevnik

МИХАЈЛО МИНОВСКИ, ИСТОРИЧАР

Трагите од предавството на Делчев уште постојат

Убиството на апостолот на македонското револуционерно движење било смислено предавство за негова елиминација, смета Михајло Миновски, историчар, кој направил обемно истражување на овој настанУбиството на апостолот на македонското
револуционерно движење Гоце Делчев не било сплет на околности, туку
смислено предавство за негова физичка елиминација, смета Михајло
Миновски, историчар, кој направил обемно истражувања на овој настан.
Тој тврди дека постојат низа пишани документи што укажуваат дека
ликвидацијата на Делчев на 4 мај 1903 година во село Баница, Серско,
била инспирирана од Врховниот македонски комитет од Софија.*
Во историографијата не е се' уште расчистено дали убиството на Делчев е
резултат на добрата акција на силите на Османлиската држава или на
предавството?- Индициите дека е извршено предавство
долго не можеа да добијат соодветна потврда, главно, поради недостигот
од докази. Но, во бугарскиот Централен државен историски архив,
најдовме неколку извештаи на Бугарското трговско агентство во Сер, кои
укажуваат на континуираното дејствување на бугарскиот фактор и на
експонентскиот Врховен македонски комитет во Софија за елиминација на
Делчев. Македонска револуционерна организација под раководството на
Делчев за само неколку години стана масовно национално-ослободително
движење. Тоа не им одговараше на владејачките кругови во бугарското
кнежевство. Било примено како директно загрозување на големобугарските
претензии кон нашата земја. Токму тогашниот претседател на бугарската
влада Константин Стоилов им упатил инструкција на бугарските трговски
агенти во Османлиското Царство „да го знаат дејствувањето на таа
Организација и да постигнат такво влијание за таа да не може да прави
ништо што е спротивно со гледиштето на бугарската влада“. * Кој бил преломниот момент во планот за елиминацијата на Делчев?-
Како што е познато, Делчев категорично се спротивставувал на кревањето
на востанието во 1903 година. Сметал дека не се поволни околностите -
од расположението на европските сили до степенот на вооружувањето на
борците. И бил во право. Наспроти ова, бугарските врховистички
елементи, кои имаа стратегија за инфилтрација во Организацијата, му
даваат задача на Иван Гарванов, Бугарин од Стара Загора, што побргу да
ја наметне одлуката за кревањето на востанието. Се очекувало
османлиската војска најжестоко да се пресмета со македонските
востаници. Со тоа, истовремено, би се убил секаков стремеж кај
македонскиот народ за создавање самостојна македонска држава, а
ослободувањето би се очекувало од бугарското кнежевство. Таквата одлука
за кревањето на востанието била донесена на јануарскиот конгрес во
Солун. Врховистите стравувале дека Делчев, со својот авторитет, може да
издејствува да се поништи решението за востание напролет. Затоа било
потребно физички да се елиминира. Не сакаленепосредно да се ангажираат
во ликвидацијата за да немало негативни последици по врховизмот. Бил
воспоставен систем на перманентно следење на Делчев од врховистичките
елементи, дојавување на неговото престојувалиште во Баница и конечната
пресметка.* Може ли да се каже конкретно кој е предавникот?-
Тајната за предавството на Делчев и за директната вмешаност на
бугарската влада и на кнежевскиот двор била разоткриена по само неколку
месеци од задушувањето на Илинденското востание. Непосредни актери биле
тогашниот министер Паприков и агентот Кулишев, кои непосредно влијаеле
на Солунскиот конгрес да се донесе одлука за предвременото востание.
Тоа било утврдено на Собранието на раководителите на МРО одржано во
почетокот на 1904 година. Водечките личности на МРО се изјасниле дека
Бугарија со својата политика била и останала главен виновник за
трагедијата на македонскиот народ. Тогаш биле констатирани и основани
индиции за непосредната вмешаност на инфилтрираните врховисти и за
предавството на Делчев. Раководствата на Серскиот и на Драмскиот
револуционерен округ биле задолжени да преземат мерки за утврдувањето
на предавството на Делчев. На терен биле упатени неколку вооружени
чети, меѓу кои и четата на Георги Радев. Таа чета жестоко ги казнила
тие за кои се утврдило дека го предале Делчев. Селаните од Баница Марин
Георгакиев и Коста Маџаров биле застрелани, првиот на местото на
загинувањето на Гоце Делчев, а другиот на неговиот гроб.Има и други
верзии за тоа кој го извршил предавството. Британскиот конзул од Серес,
Теодоридес, во извештајот напишал дека на 4 мај во близина на Баница
бил уапсен учител врз чиј исказ било блокирано селото. Францускиот
конзулски агент, пак, тврди дека предавството го извршил
неидентификуван селанец. Тоа го објавил и Пеју Јаворов, близок
соработник на Делчев, кој ја дал и втората верзија според која
предавството го направил „учител Андреј“. Даме Груев, пак, во своите
спомени посочува дека предавникот бил некој благајник. Тврдењето на
Ѓорче Петров за можно непосредно учество на Иван Гарванов во тоа
останува недокажано. Бугарските историчари загинувањето на Делчев го
претставуваат како сплет на несреќни околности.

Бранко Ѓоргевски

Milco Mancevski barajki materijali za svojot film...Pred dozdot...nashol mnogu materijali koi ke bidat korisni za makedonskata istorija...

Незнам доколко е "историк" този Михаjло Миноски, ама се сомневам. Само погнуса може да се почувства од неговото тврденье:
Водечките личности на МРО се изјасниле дека Бугарија со својата политика била и останала главен виновник за трагедијата на македонскиот народ.

Што си изjасниле водачките личности на ВМоРО е видно од следното:

Писмо на Главния щаб на Вторият македоно-одрински революционен окръг до Българското правителство във връзка с положението на въстаналото население и тъсене на помощ от страна на България – 9 септември 1903 година

До
Уважаемото Правителство
на Княжество България

С оглед на критичното и ужасно положение, в което се намири българското население от Битолския вилает след извършените опустошения и зверства от турската войска и башибозук, с оглед на това, че тия опустошения и зверства по систематичен начин продължават и не може да се предвиди до къде ще отидат; с оглед и на това, че тук има риск българщината да загине и да се затрие без спомен от насилията, глада и настъпващата мизерия; Главният щаб смята за свой дълг да обърне внимание на Уважаемото Българско Правителство за катастрофалните последици за българската нация, които ще се случат, ако България не изпълни своя дълг спрямо своите еднородни братя тук по един впечатляващ и активен начин, както се налага от силата на обстоятелствата и опасността, която грози българската татковина днес.

Вярвайки, че Уважаемото Правителство е добре запознато с окончателното опустошение на вилаета, ние смятаме за излишно тук да повтаряме фактите с техните подробности, а ще се ограничим само да резюмираме в няколко точки сегашното положение на нашият народ и грозните последици от него.

1. Както в изгорените или обезлюдените, така и в останалите български села, с малки изключения, огромният дял от реколтата остана неприбран, защото всяка жена или мъж, които дръзваха да се появят пред очите на аскера и башибозука бяха убивани. Храната се прибира постоянно от турското население под защитата на турската власт. Голям дял от нея, както и от разграбеният добитък, се употребява за издръжка на войската.

2. Всички материали, оръдия и рогат добитък, с които се обработваше земята, изгоряха в запалените села, а в останалите бяха разграбени от войската и башибозука.

3. Бързо целият дребен добитък, с който се изхранваше по-големият дял от планинското население, беше унищожен или разграбен по заповед на властта.

4. Всички изгорени села бяха ограбени преди опожарявамето им, а същата съдба сполетя буквално още всички неизгорени села, оставяйки къщите само с голи зидове, а избягалите жители - мъжи, жени и деца, само с ризите на гърба.

5. Религиозните обреди са изоставени в изгорените села, църквите са опожарени, а в неизгорените бяха ограбени, ощетени или поругани. Турците на много места ги употребиха за време на престоя си в селата за конюшни или нужници, както на пример в селата Таш-Морунища, Смилево, Кривени, Круше и др.

6. Нито едно българско училище не е отворено, нито ще се отвори, тъй като а) населението е разпръснато като резултат на турския терор, б) всички учители, както и свещениците са с четите, следователно не могат да продължат със старите си професии, в) никой не мисли за науката, когато е оставен вън от законите на държавата, защото носи името българин и се бори с глада.

7. На много места турската власт съобщи на избягалото население, че ако иска да бъде пощадено, трябва да мине под ресора на Патриаршията. Такива случаи има: в Охридско, Битолско, Леринско и Костурско, където войската, придружавана от гръцкия владика, принуждава населението да предава своето оръжие и да признае гръцката Патриаршия.

8. След нашите първи нападателни действия ние бяхме принудени да държим пасивно поведение, тъй като винаги когато започвахме борба с мобилизираните турски табори, било от отбранителните позиции, било от фронталните позиции, съгласно с нашата тактика на действие, турците след завършването на борбата, се нахвърляха върху околните невъоражени мъжи, върху жените и децата и ги убиваха където ги срещнат, обезчестяваха жени и девици, палеха селата и събираха добитъка. Такива случаи има в селата: Арменско (Леринско), където убиха 114 старци, жени и деца, Круше, Леорка, Кривени, Златари, Болно, Подмочани, Ехла и др. (Ресенско), Плаке, Речица, Сирула, к*ратица и др. (Охридско), Смилево, Гавато (Битолско) и т.н. и т.н.

Като резултат на всичко гореизложено обръщаме внимание на Уважаемото Българско Правителство за тежкото и безпомощно положение, в което се намира сега нашият народ, и в близко бъдеще, грозящата го жестока и жална съдба, както в материален и здравословен, така и в духовен и училищен аспект. Като очевидци на това състояние, ние се осмеляваме със сигурност да Ви представим мрачната перспектива на бъдещето в следното:

1. Като резултат на глада, мизерията и зимата, която приближава, една трета от нашия народ е осъден на гладна смърт.

2. Тъй като добитакът и земеделските оръдия станаха плен на огъня и турците, населението дори и да бъде оставено на мира, нямайки с какво да обработва земята, ще бъде принудено да им я отстъпи на турците и фанатиците гръкомани и цялостно ще бъде доведено до чифлигарство.

3. Останалият дял от населението, западнал в духовен аспект и лишен от най-нужните средства за живот, не ще има възможност да се противопостави на желанието на турската власт и на примамливите и заплашителни агитации на разбеснелите се гръцки владици и тяхните органи и сигурно ще мине под ресорът на гръцката патриаршия, и ще бъде завинаги изгубен за българската църква и нация.

4. Да не пропуснем и следното: От някое време насам тук започнаха да идват тайно католически и протестантски мисионери, които примамват българското население да мине под ресора на тяхното цркви, ако иска да бъде защитено от турските зверства. Няма да бъде чудно, ако дялът от населението, който не се е хванал на гръцките лъжи, приеме унията или протестанството.

След всичко това на нас ни е чудно, как Уважаемото Правителство, което ръководи интересите на българския народ, продължава да гледа с хладнокръвност на систематичното изтребление на българското население и пропадането на българското име и чест пред света.

Поставени на чело на нашето народно движение тук, ние апелираме към Вас от името на робът българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин — чрез война. Вярваме, че желанията на народа в Свободна България са същите.

Горещо очаквайки Вашата патриотична интервенция, приятно ни е да Ви съобщим, че държим на разположение нашите въоражени сили, които до сега сме успели да запазим.

От Главния щаб

Подписано от Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лочанчев.

Писмото е препратено в София на 17 септември 1903 г.

Внеси реплика	страница <1 4 567 >
Tweet