КУЛТОТ ЗА МАРИЈА

ACELERA напиша: и рекол - сега не е време- ама она била упорна

Изменето од C.B. - 22.Март.2007 во 22:27

Св. Григорий Палама изпитва особена почит, благоговение и любов към Божията Mайка, които изразява по един характерен за исихастката традиция лиричен и живописен начин. Тази особена мистична почит на "учителя на безмълвието" може да се нарече един от кулминационните моменти в светоотеческото богословие през късновизантийския период. Докато през първите векове отците говорят съвсем неясно и кратко за Девата, то след възтържествуването на Богородичния догмат на събора в Ефес (431) почитта към св. Дева Мария постепенно се засилва и градира. За да достигне през XIV в. своя връх при богословието на св. Григорий Палама и св. Николай Кавасила. Трябва да се отчете фактът, че и двамата говорят за нея предимно в своите проповеди и затова е разбираемо, когато емоциалните чувства към "родилата Бога" са необичайно засилени.
Забележително е, че в богословската мисъл на св. Григорий Палама св. Богородица се поставя като образец за християните и, в по-тесен смисъл, като образец на монашеския живот, като пълно осъществяване на "исихията" и единението с Бога в молитвата, което е в основата не само на неговите аскетико-мистически възгледи, но и на цялото му богословие.
Божията Майка, освен че първа е постигнала това пълно единение с Бога, е и така да се каже първият монах исихаст, защото тя сама проправя и изобретява "най-висшия и съвършен път, и преди да зачене своя Божествен Син в девствената си утроба, тя го е заченала в "исихията", като "съединила ума си с Бога". В 53 омилия, произнесена по повод празника "Въведение Богородично" Палама описва нейния живот и поведение в храма като сходен с живота на исихастите. Дева Мария провеждала "подвижнически живот", свободен от грижи и скърби, непричастен на неизменните страсти, живеейки само с Бога, виждана само от Бога, хранена само от Бога". Божията Майка, според св. Григорий, първа усвоила умосъзерцателната молитва и предава на следващите поколения извършването на съзерцанието. Тя прокарала "нов и неизречен път към небесата, който аз ще назова умозрително мълчание. Предавайки на него своя ум, тя се издига по-високо от всяка твар и несравнимо повече от Моисей вижда славата Божия, като се посвещава на Божествената благодат, която не се поддава на сетивно възприятие. Св. Дева Мария положила началото на подвига на свещеното мълчание, което за всички възлюбили Бога се явява "въвеждане във висшите тайни, обръщане помислите на по-добри, път към истинско богомислие и боговедение, път към истинско съзерцание". Неслучайно св. Григорий Палама приканва към подражание и следване примера на чистата Дева.

Той разкрива подробно как девицата Мариам по пътя на съзерцанието, съединявайки ума и волята си с Бога, се е удостоила да Го носи в утробата си, като по този начин е съдействала на Божието домостроителство, за да стане "Бог - Син Човечески, а човекът - син Божи" Тя става Майка на Спасителя на човечеството, след като казва: "Нека ми бъде по думата ти" /Лука 1:38/, което разкрива синергията между Девата и Бога.

Учението за обожването на човека обяснява мистичната почит и благоговение на св. Григорий, пред "благословената между жените" /Лука 1: 28/. Ние ставаме богове по благодат, настоява Палама, а тя Девата в най-голяма степен е изпълнение и осъществяване на тази мисъл, защото, "това, което е Христос по природа, това е Девата по благодат". /Омилия 44/

Степента на участие в Божествения живот чрез несътворените енергии, зависи от степента на чистотата на всеки един от нас, а Девата от всички човешки създания за всички времена е "най-свята", "съвършено непорочна и най-чиста", затова според св. Григорий Палама, тя в най-пълна степен е изпълнила подобието Божие и се е уподобила на Бога. /Беседа 52/

Благодарение на нея ние се обожваме и имаме "общение с Тялото и Кръвта на Бога, сродявайки се с Бога и един с другиго". /Беседа 37/ Затова и Палама като я нарича "посредница между Бога и целия човешки род", настоява, че "всички, които са видели Бога, познават и нея като място на Невместимия" или още: "Никой не е дошъл при Бога освен посредством нея и Родилия се от нея".

В контекста на нейното Богомайчинство и като връх на нейната "богопрослава" св. Григорий Палама описва смъртта, възкресението и вземането с тяло на небето на Божията Майка. Това той прави в своята 37 омилия, посветена на Успението на всепречистата владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Тази проповед, написана в изискан панагеричен стил, е построена главно въз основа на светоотеческите свидетелства до него и най-вече на св. Йоан Дамаскин, който синтезира вярата на Църквата в това преданние до VIII век. Светителят, подобно на св. Йоан Дамаскин описва всички събития относно Успението на Божията Майкаи как най-накрая нейното тяло било пренесено в "небесното селение". Това тяло на Владичицата, той нарича "богопрославено", защото е "справедливо да се съпрославя с богоподобна чест родилото тяло с Родения от него; и съвъзкресява, съгласно пророческата песен, с преди възкръсналия след три дни Христос". Св. Григорий Палама с думите "съгласно пророческата песен" има предвид Давидовото пророчество "Воскресни, Господи, в покой твой, Ти и кивот святини Твоея" /Пс. 131: 8/

Това, което отличава Пресветата Дева от всички богоуподобили се е, че тя е станала безсмъртна след смъртта си и единствена с тяло пребивава на небето със Своя Син и Бог, от където излива изобилно благодат на почитащите я.

чаир напиша: За православните христијани е незамислив духовниот живот без светите икони. Тогаш кога нашите семејства останаа без иконите и без кандилата, духовно опустеа и душата ја изгубија.

А како тоа верата во Христа постоеше и без икони? Како тоа ЦРКВАТА на Христа постоеше и БЕЗ ЦРКВИ (ОБЈЕКТИ)? Како тоа КРСТОТ ХРИСТОВ имаше сила да спасува и исцелува и БЕЗ СПОМЕНИЦИ, ЛАНЧИЊА, АМАЈЛИИ?

Ми се чини дека Христос на ваквите појави би реагирал слично како што реагираше на „бизнисот“ во тогашниот Храм:

„Домот мој ќе биде наречен Дом на молитва, а вие го направивте како разбојничка пештера“... Матеј 21.13

C.B. напиша: taka li ke gi narecel i starite katakombi, polni so freski i simboli?

freskite nekogas mozebi i imale duhovna smisla... ama denes se isto kako $$$$$$$$$$$.... odnosno @ча чинг@....

i ne mi odgovori na prasanjata sto gi postaviv?

чаир напиша: ACELERA напиша: немаш потреба од застапник...ај еве кажи ми зошто да и се молиме на Богородица конкретнокаква повластеност има таа?каква моќкако таа ке ни ги прости гревовите?нели е излишно да се мило некој кој не може да ти ги услиши молитвите?пак ке кажам ЈА ПОЧИТУВАМЕно се знае кој е cappo di tutti cappi! Достојно е навистина блажена да те нарекуваме Богородице, присноблажена и пренепорочна мајко на нашиот Бог почесна од херувимите и неспоредливо пославна од серафимите нетлено си го родила Бога словото тебе која си Богородице те величаме

EvAngelos напиша: чаир напиша: ACELERA напиша: немаш потреба од застапник...ај еве кажи ми зошто да и се молиме на Богородица конкретнокаква повластеност има таа?каква моќкако таа ке ни ги прости гревовите?нели е излишно да се мило некој кој не може да ти ги услиши молитвите?пак ке кажам ЈА ПОЧИТУВАМЕно се знае кој е cappo di tutti cappi! Достојно е навистина блажена да те нарекуваме Богородице, присноблажена и пренепорочна мајко на нашиот Бог почесна од херувимите и неспоредливо пославна од серафимите нетлено си го родила Бога словото тебе која си Богородице те величаме   Чаир, зошто цитираш и даваш реплика, кога коментаров нема допирни точки со она што ацелера го напишала? И дај преведи го тоа што го напиша на разбирлив македонски јазик, можеби и некој ќе те разбере :-)   што е тоа присноблажена? да не си сакал да кажеш пресноблажена? до кога ќе и измислувате некакви си чудни титули на нашата блажена жена меѓу жените... таа е наречена блажена и толку... каква пославна од херуфими од серафими :-))) Taa e само мајка на Човечкиот Син, Божјиот Син нема мајка, има само Татко, Господ Бог. Престанете да хулите! Бидете доследни на Божјото Слово, сепак е мудрост што дошла одозгора, немојте да лепите дополнителни човечки зборови, затоа што Христос се заканува при крајот на книгата Откровение: (парафразирам) Ако некој додаде нешто на оваа книга, Бог ќе му додаде од злата опишани во оваа книга. Има ли во вас страв Божји? Мислите дека Бог се шегува? прашајте ги жителите на Содом и Гомора дали Бог се шегувал кога им се заканил!   Примете го овој совет со братска љубов, EvAngelos

Првиот вселенски Собор, одржан во Никеја, Битинија (во денешна Турција), свикан од Светиот римски Цар Константин I во 325 год. е првиот Вселенски собор на Христијанската Црква. Од него произлегла првата унифицирана и општоприфатена христијанска доктирна. Со создавањето на Никејскиот Симбол на вератa, преседан е создаден според кој за прв пат во историјата на Црквата е даден модел преку кој во иднина требало да бидат создавани догми и канонски доктрини.

Целта на Соборот била разрешување на несогласувањата кои се појавиле во Александриската Црква околу природата на Господ Исус Христос во однос на Неговата врска со Отецот, односно попрецизно – дали Господ Исус Христос има иста или слична природа на Бог Отецот и дали Дева Марија е човекородица или Богородица.  Св. Александар и св. Атанасиј ја завзеле првата позиција (дека Господ Исус Христос има иста природа со Бог Отецот и дека Дева Марија е Богородица), додека презвитер Ариј (од кого се развива и подоцнежното еретичко Аријанство) се залагал за второто тврдење. На овој собор било поддржано првото тврдење со огормно мнозинство (од сите присутни, само двајца гласале во полза на на презвитер Ариј). Другото решение кое било донесено на овој Првиот вселеснки собор се однесувало на датумот на славењето на Велгиден (Пасха), најзначајниот празник во христијанскиот календар. На соборот било решено празнувањето да се случува првата недела после првата полна месечина од пролетната рамноденица, независно од библиското хебрејско сметање на времето (квардодециманизам) и дал овластување на Александрискиот Архиепископ секоја година да го соопшти датумот на останатите архиепископи.

Изменето од чаир - 24.Март.2007 во 15:09

нејзината улога - на Богородица , е несомнено поголема  од улогата и важноста на светите Апостоли......

тие го објаснуваат животот и делата на Хрисос во евангелијата

а во делата Апостолски нивните искуства и проповеди и пожртвуваното исповедање на верата Христова....

но најважното --- зачнувањето Христово е прикажано во св.Писмо




Изменето од mali simo - 24.Март.2007 во 19:16