Мемоар од Глигор Начович за Македонците!

Из дневниците:

10 май 1903 г.
Рачо Петров ме вика да ми предложи да отида в Цариград на извънредна мисия, сиреч за няколко недели. Целта на тая мисия трябвала да е: 1. Да се накара Султана да спре изтреблението на българите в Македония, и 2. Да се спечелят няколко недели за попълване на въоружението [на] армията. Петров казва, че войската е гола и че тя няма нищо, нито боеви припаси, нито облекло даже, нито коне. Ако не се сполучи първото и ако се сполучи второто, тогава война. Ние без Македония не можем, унищожението на Македония е равносилно с унищожението на България, а е по-добре това унищожение да стане сега и с чест, отколкото то да се извърши по-после и по околни средства.
Това е то дипломата! Това е то държавния мъж, на когото са поверени съдбините на един народ: по-добре е да загинем сега, отколкото по-после, когато може би, няма да загинем, когато обстоятелствата могат да се изменят и да спечелим.
Аз мълчах и му отговорих, че желая да се срещна с него няколко пъти и да се разговаряме по-надълго и по-свободно, отколкото на крак в М[инистерст]вото.

Григор Начович

mungos80 напиша: Чоли за дневниците,спомени , преписки , мемоарите , ќе си отвориш соодветна тема. Темата е конкретно за овој документ и неговата содржина.

Ти сам рече што овоj документ е превзет од делото на некоj си Китанов. Намерих го:

Принос към дипломатическата история на България • Григор Начович и Българо-турското споразумение от 1904 г.
     Автор: Валентин Китанов



Па налице е книга со 525 страници. Ти си показал еден отделен пример од великото дело на Григор Начович, чиj венец е Бугаро-турската спогодба од 1904 г. со коjа е постигната победа за облекчаванье судбата на македонските затворници попаднали во турските зандани после илинденското востание. По силата на таа спогодба са авнистирани 4 000 чоека (без атентаторите по банките, корабите и железните пруги)
И не знам зошто направи изводот што: "...Овој Мемоар е само една алка од начинот како Бугарија ја користела Македонија и Македонците за своите сметки со нејзините соседи. За Бугарија , Македонија неофицијално била само парче земја за трговија...".
Ако прочетеш внимателно горецитираниот епизод со генерал Рачо Петров (премиер-министар) тоj бил готов да жертва судбината на Бугариjа за да помогне на македонското востание. И слава богу што не е намерил подржници.

Од мемоарот:

...по примерот на тоа сочуство Македонците се честити во Бугариjа, тие се приемат на сите служби, прават трговиjа и се наj богатите

Гледам Македонците добро се впишале во бугарското општество...

чоли напиша: Петров казва, че войската е гола и че тя няма нищо, нито боеви припаси, нито облекло даже, нито коне. Ако не се сполучи първото и ако се сполучи второто, тогава война. Ние без Македония не можем, унищожението на Македония е равносилно с унищожението на България, а е по-добре това унищожение да стане сега и с чест, отколкото то да се извърши по-после и по околни средства.

Во склоп на реченото:

За Бугарија , Македонија неофицијално била само парче земја за трговија , додека Македонците биле посебен народ кој им носел само штета. Овие неофицијални ставови само ја отсликуваат политичката игра на нашите соседи.

Генерал Рачо Петров заради Македониjа бил готов да жертвува Бугариjа, а Мунгос тврди, че Македониjа била само парче земjа за трговиjа? Чудни нели?

Да, ама десет години разлика (каде е 1903, каде е 1913) не ти ли прави впечатление... Се разбира што сичко е политика..