Некои интересни работи за Бугарија

И вие да не извојувавте независност за кнежеството и црквата

Прусија на балканите Со пола армија насилно регрутирани македонци...нормално дека ке бидат појаки од другите во балканските војни.

Изменето од ZoraNaSlobodata - 02.Март.2009 во 14:07

macedon_alex напиша: да бе напиша: независност не се дава бе Алекс, независността се извоюваКако е рекол Дон Кихотот - Слободата Санчо, е на врхот на копиетосе друго е тинтири минтири - мижай да те лажам дека ти давам независносте се разбира дека има и изключоци Се сложувам донекаде со тебе Да бе, меѓутоа замисли ти во тоа време некој да војува со Цариградската Црква а да нема подршка од моќници. Или ќе заврши изолиран од општеството, или во затвор по наредба на Цариградскиот Патријарх. Случајот со Бугарската Православна Црква не е случаен. И не е случајно и подоцнежното признавање на независноста на Бугарската Православна Црква од страна на Цариградската Патријаршија.

Црковните борби (срешту Цариградската патриаршиjа) са долог процес. Почнало се е во 1824 година во Враца (начело со Димитраки Хаджитошев) и 1825 г. во Скопие (начело со хаджи Траjче Рекали). Тие са првите неорганизирани сопротиви срешту грцките фанариоти. Имало е частични успеси. Основно после борбата е продолжила во Цариград. Там е имало 40 000 Бугарска колониjа. Видни деjатели са били Александар Екзарх, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски... Напротив както си мисли Аминта и Платеникот Руснаците са били подржници на Цариградската патриаршиjиа зоштото са се мислили за заштитници на сите православни во Османската империjа и не са сакали да се нарушава статуквото. Докато Французите са били на наша страна:

...Църковният спор привлича вниманието и на великите сили, като най-активна позиция заемат Русия и Франция. Още при първите по-сериозни сблъсъци между българското население и гръцкото духовенство, руската дипломация открито подкрепя Вселенската Патриаршия упорито защитавайки тезата за единство на православието. Патриаршията се превръща в основен инструмент за разпространение на руското влияние в Османската империя., а от своя страна руската държава дава пълната си подкрепа на Патриаршията за запазване на нейното единство. Затова руският посланник в Цариград Титов оказва енергична подкрепа на Патриаршията през 1845 година за заточването на Бозвели и Макариополски в Атон. Друга велика сила от този период е Франция, която като католическа държава се стреми да разшири влиянието си на Изток. Още в началото на 40 те години на ХІХ век в Османската имприя , включително и в българските земи , започват да проникват френски католически мисии...
... Русия продължава да подкрепя Патриаршията, опитвайки се на всяка цена да запази единството на православието в Османската империя. Трябва да се отбележи обаче, че през тозе период в Русия съществуват 3 политически течения с влияние по Източния въпрос и в частност Българския църковен въпрос. Първата групировка с най – силни позиции, изразяваща държавната политика е обединена от граф Толстой, който и оберпрок*рор в Светия синод на руската църква и е изцяло прогръцки настроен. Тази групировка защитава тезата за неделимост на християните в Османската империя и стои зад всички откази на Вселенската патриаршия по българските искания. Втората групировка с най – малко влияние през този период са славянофилите, начело с И. Аксаков. Те заемат пробългарска позиция. Третото течение се оглавява от княз Горчаков и новият руски посланик в Цариград – граф Николай Игнатиев. Тази трета групировка заема междинно положение за взаимни отстъпки между Патриаршията и българите. В годините след Кримската война все по – голямо внимание на Българския църковен въпрос отделя и Франция. Опитвайки се да неутрализира традиционно силното руско влияние сред българите, френската дипломация залага на т. нар. униатско движение. Подкрепени от френската католически мисионери, българските униати, начело с Драган Цанков, лансират идеята за преминаване в лоното на римокатолическата църква, като най – безболезненото средство за решаване на църковния спор...

ЦЪРКОВНО – НАЦИОНАЛНАТА БОРБА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО.

Е бевте де,во балканските војни,ко ја регрутиравте пола Македонија.

Не,јас писмен сум математички за разлика од Дора

Јас реков дека го регрутиравте пола македонски народ за војните

Кај шо ќе поминевте беревте А во првата светска војна се собравте,стотици илјади македонци да се борат за вас и пак се посравте.А имаше и доброволци се разбира.

Изменето од ZoraNaSlobodata - 02.Март.2009 во 15:33