Борбата на МАКЕДОНЦИТЕ од Пиринска Македонија

чоли напиша: Проблемот на директорот на бугарското училиште во Бургас Петар Мицков е што може да говори и твори само на еден jазик - бугарски. Го видов на еден форум да се опитва и по македонски, ама смеам да кажам, што jас по добро се управам со македонскиот, ако што на мене би требало да ми е природно туг, а на него да му природно своj.

и стихове пише
както умее

Проблемот на директорот на бугарското училиште во Бургас Петар Мицков е што може да говори и твори само на еден jазик - бугарски. Го видов на еден форум да се опитва и по македонски, ама смеам да кажам, што jас по добро се управам со македонскиот, ако што на мене би требало да ми е природно туг, а на него да му природно своj.

d4 b3 или не разбриаш или не сакаш да разбереш ?

Ако може Пецко Мицков да си го намише на македонски

И си пише само на бугарски (оти македонскиот е изкуствена творба). Со риск да нарушим jазичното правило:


На всички, които през 1965 година отстояваха македонското име

Лист форматна хартия –
формуляр канцеларски
с напечатани няколко реда.
Малко късче хартия,
наглед –
като хиляди други бумаги,
но изписана с думи,
по-страшни от всички куршуми:

М О Л Б А

от (име, презиме, фамилия),
живущ. ...............

Моля да ми бъде сменена националността
от македонец на българин.

Подпис:
Впиши си името
и подпиши!
Доброволно,
съвсем доброволно.
Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Тая земя,
на която с любов съм заченат
и с любов съм роден,
за да нося любов и надежда,
е чужда.

Чужди са Охрид и Преспа,
де още
в безлунните нощи
вълните през сълзи разнасят
кървави вопли
на ослепени войни.

Чужд е белия град на Егея
със звучното име на македонска царица –
Тесалоника –
твоя град, щерко на Филип
Админта,
Александрова сестро.
Чужда е моята нежна Беласица,
чужд е хайдушкия Пирин
с усоите гъсти,
пълни с легенди и песни
за славни комити,
положили кости за тебе,
Родино.

Чужди са майките с черни забрадки,
дето през дългите-дългите нощи,
самотни,
кървави ризи през сълзи прегръщат
наместо любими съпрузи
и синове свидни,
чакани-недочакани.

Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Святата кръв на дедите,
пролята за тая земя,
за да бъде свободна и силна,
дъждовете отдавна измиха –
не остана и помен от тия светци.
Вече няма и нужда от помен –
нали станахме все атеисти.

Чужда,
чужда е тая земя,
а ние
под наем живеем на нея –
досадни натрапници.

Впиши си името
и подпиши!

Всичко в мене крещи.
Ужас вклещва гърдите.
Буца страшна засяда във
гърлото
и душú,
и душú.
А насреща –
униформената доброволност,
самоуверена,
самодоволна,
цинично ухилена,
заканително сочи със пръст:
– Ще подпишеш ли?

Хищен,
спуска се мрак
с белезници и зинало дуло,
месечина-стръвница
по нощите
пие отново човешки души.
Безнадеждност
и мъка…

– Ще подпишеш ли?

Нямам глас.
Мълчаливо отказвам.

Тъмнина…
1973
---
Суштински Вапцаров да му се не види... И исто како Мисирков е директор на бугарско училиште и преподава бугарски език и литература - заточен е во едно училиште во кв. Сарафово до Бургас.


Изменето од чоли - 21.Декември.2012 во 10:40

чоли напиша: Ги прашам бугарските новинари и историчари: Колку луѓe во Пиринско по пописот на населението од 1965-тата година беа испратени на "одмор" по затворите, колку беа ликвидирани затоа що имаа македонска свест? --- Околу 15 чоека во затвор. Ликвидирани? Да бе...

Изменето од Messenger - 21.Декември.2012 во 08:23