Кој ја присвојува историјата?

 

Влади, дневникот на Мисирков од 1903 г. воден кога е бил бугарски екзахиски учител можеш да видиш тука:

 

 

 

 

21. I. 1903 г.

Тази книжка ми е поднесена като новогодишен подарък от учителките в българското четирикласно женско училище в Битоля. Най-подходящото й предназначение е да служи за дневник. ..

...И така, ще започна с въпроса, кой съм аз?

Аз съм син на селянин от с. Постол (по турски Алкалисе), намиращо се върху развалините на древна Пела, Ениджевардарска кааза, Солунски вилает, Македония. Първоначалното си образование съм получил в гръцко училище в родното село, откъдето през 1889 г. тръгнах за Белград, след това в София в същата година, после пак в Белград — в Шабац и отново в Белград. В Сърбия и България аз завърших 4 гимназиални класа и учителски институт. След това в 1895 г. заминах за Русия., където (в Полтава) завърших Духовната семинария и Петербургския университет, след завършването на което бях оставен за усъвършенствуване в Петербургския университет в катедрата по Славянска филология. Но по уважителни причини се наложи да изоставя университета и да замина за родината си.

Моят произход, загубата на родителите ми и образованието дадоха строго определена същност на моето „Аз”,

Аз вече не съм селянин, но и не съм господар. Аз свикнах на най-големи лишения, но в същото време, предполагам, имам право да претендирам за повече или по-малко сносно съществувание.

Образованието ми, далече от родителската опека, разви в мен последователност в мислите и в постъпките. Всичко това постоянно направляваше и обуславяше пътя на моя живот. Тези обстоятелства и сега ме изправят пред редица задължения.

 

Инаку Дуле не ми одговори....  Jас ти дадох адресата од коjа може да се види што дневникот на Мисирков од 1903 г. го има во целостен вид. Ама ти тврдиш :  Значи и првиот е "фалшификат"?  - штом се говори за повторно
Влади, стига со таа мнителност.  дури да е имало второ издание на дневникот, може да се говори што е скратено издание, но не и фалшификат. Но да тврдиш што бугарските историчари ги е страв ... ако ги беше страв - требаше да премахнат линкот дето го дадов со "полниот" текст на дневникот:

 

И така, ще започна с въпроса, кой съм аз?

Аз съм син на селянин от с. Постол (по турски Алкалисе), намиращо се върху развалините на древна Пела, Ениджевардарска кааза, Солунски вилает, Македония. Първоначалното си образование съм получил в гръцко училище в родното село, откъдето през 1889 г. тръгнах за Белград, след това в София в същата година, после пак в Белград — в Шабац и отново в Белград....

----

А дали Борис Сарафов се заканвал на Мисирков...  ти го каза. Штом го тврдиш - даj линк.

За книгава "За макенцките работи" знам што некоj e изкупил сите броеви и ги е уништожил вероjатно. Останали са около 50 екземпльара изкепени од српското посолство и пратени кон Белград.

Но се пак замисли се: ако уништожаванеето на книгава е дело на бугарското правителство, немаше ли да е по лесно просто да не се допусне книгата до печат? (и тогава е имало цензура).

И зашто Мисирков  не е издал одново книгата кога е отишол во тугьина? Та  книгата е останала неизвесна чак до 1960 г.