Кој ја присвојува историјата?

Па зошто им дозволивте на Русите да ви го мењаваат јазикот и писмото тогаш - или мораше комунистичка азбука и граматика да имате по терк на варшавски пакт - ајде сега вратете си ја оригиналната азбука - онака како што Македонците ве научија да пишувате

HanTatar напиша: УЧРЕДИТЕЛЕН ДОКЛАД НИКОЛА ВАПЦАРОВ "..И се случи така, че събитията ни притиснаха, удариха ни ритник и след този ритник се мъчиме да запазим равновесие. По-лучи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии охладняват и якне едно поколение, вдъхновено от лозунга “Свободна и независима Македония”. Това е най-важният етап от македонския въпрос, който ние не забелязахме нав-реме и за чието проспаване нося лична и организационна отговорност. Да се търси организационна отговорност винаги е би-ло лесно. След всяка грешка ние сме свикнали да правим стереотипни самокритики, да приказваме, да пишем и все пак да тъ-пчем на место, но ако тъгуваме за своята Татковина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала капка благоро-ден патриотизъм, този път трябва да се впрегнеме, робски да се впрегнеме, за да понесем дял от отговорността на едно дело и жестокото величие на една епоха. "

Па нормално, Вардарска и Егејска Македонија не можела да се пробие бугарската пропаганда и затоа народот се освестувал полесно. Во фашистичка Бугарија пропагандата била присутна на ниво и токму ваквите Македонци биле на удар. Не за џабе го стрелале Никола Вапцаров, а многу поголеми луѓе кои ги имале во рака , како на пример Трајчо Костов, послено поминаа. Сега ти види зошто е тоа така.

за македончиня е битна опаковката а не ова што е ватре

штом пишува одгоре македонски нема значение што е било - нивно е

Интересно е да се види кои са учредителите, а и участниците в Македонския литературен кръжок.

Без изключение те са българи по рождение и с българска родова памет.

Васил Александров е роден в Ботевград. Връзката му с македонските среди идва по линия на жена му - Благородна, която е от Македония [24]. От вътрешността на България е и домакинът на учредителната сбирка Асен Шудров (Ведров). Той е от Видин [25]. Не е от Македония също Паскал Николов. Неговото родно място е Шумен [26].

Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на родолюбиви банскалии. Родителите му не само се самоосъзнават като българи, гордеели са се с българската си принадлежност, но и активно са работили за българщината [27>. Самият Н. Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това - като машинен техник в Кочериново, машинист в мелницата на братя Бугачеви в София и локомотивен огняр в ЖП депо в столицата, проявява будно българско национално съзнание [28>
Антон Попов е син на известния революционер и учител в Петричко Никола Попов (Даскала). За баща му се знае, че е организиран член на ВМОРО от 1907 г. Участник е в Македоно-Одринското опълчение. Награден е по време на Първата световна война с кръст за храброст. През лятото на 1919 г. основава организация БРСДП(ш.с.), а през есента на същата година съселяните му го избират за кмет на с. Гега. Убит е по политически причини през 1922 г. [29]

Младият Антон Попов върви по пътя на баща си. От 1933 до 1937 г. учителства в с. Гега, Скрът, пак в Гега и така до септември 1937., когато заминава за София [30]. За младежкото му българско родолюбие свидетелства запазеният от това време дневник, който той си води. На едно място в него за дата 27 март 1936 г. четем: “... Ако аз мога да бъда съвременен достоен гражданин в обществото на моя народ, аз ще бъда доволен. Желая единствено моите усилия да насоча към там...”.

За датата 4 април 1936 г. пък е отбелязал: “... България, България! С какво нежно чувство те обгръщам аз! Колко желания и стремеж се кръстосват, събират в теб! От детските години на любов и невежество до младенчески идеализъм, България, ти с огнен меч поразяваш моя живот!...” [31]


Михаил Сматракалев е дете на бежанци от Беломорието. Роден е в Серес. Баща му, Иван Сматракалев, е бил член на ВМОРО. Два пъти е осъждан на смърт за революционна дейност, пет години е лежал в прочутия затвор Еди куле. Когато гръцки войски завладяват Беломорието, пристига със семейството си в свободна България. Установява се в Пазарджик. Синът му Михаил тогава е твърде млад, но е запомнил за цял живот бежанската трагедия. По-късно детските му спомени възкръсват в затрогващ стих на книжовен български език:

“Няма да забравя този ден -
паника и писъци на хора ...
Как угасна детския ни блен -
свобода да озари простора.” [32]
Синове на български бежанци от Македония са също Кирил Николов, Тодор Янев и Георги Абаджиев.
Кирил Николов по потекло е от Крушево. Баща му бил дребен търговец, който подобно на хиляди други, не виждал житейско поприще в условията на сръбската власт и затова се преселва в свободна България. Тук един от синовете му Гошо, се включва в борбите на ВМРО (Ив. Михайлов) и става един от изтъкнатите й дейци [33].

Георги Абаджиев е от Дойран. Родителите му са бегълци от сръбските власти след Балканските войни. Баща му става работник във фабриката в к*рилово. Поотраснал, синът му Георги се изявява като разказвач със симпатии към отрудените българи [34] .

Българи по рождение и с българска родова памет са и включилите се по-късно членове на Македонския литературен кръжок.

Венко Марковски е от Велес. От ранните младежки години, както той сам свидетелства, са го вълнували две чувства: едното - патриотично, а другото - поетично. Първото има своите корени в обкръжаващата го среда на родители, роднини, близки и съученици, всички с ясно българско самосъзнание. Преклонението пък към Ботев и неговата революционна поезия запалили поетичния плам у младия поет. Българското му самосъзнание го противопоставя не само на сръбските власти, но и на сръбското преподавателско тяло в гимназията в Скопие, в която учи. От гимназията бил изключен, а се наложило и да бяга в България [35].

Коле Неделковски (рождено име - Никола Неделков) е велешанин. От рано се включва в съпротивата срещу сръбските власти. Участник е в масовите протести на местното население срещу политиката на насилствена сърбизация, чийто символ през 20-те години на ХХ в. е небезивестният Жика Лазич. Активно работел и по линия на работническите синдикати. Идва в България, за да не попадне в ръцете на сръбската полиция [36].

Към времето на образуването на Македонския литературен кръжок обаче част от бъдещите му членове вече били подвластни на коминтерновските постановки по македонския въпрос.

Михаил Сматракалев е свързан с тях от 1931 г., когато Симеон Кавракиров го вербувал във ВМРО(об). По негово поръчение организирал Македонска народна студентска група. През 1932 г. бил избран за член на ЦК на Обединената, а в 1934 - за секретар по агитацията и пропагандата. Той е един от организаторите на сп. “Македонски вести”, което си поставя като най-важна задача а пропагандира коминтерновската постановка за съществуването на отделна македонска нация [37].

Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на родолюбиви банскалии. Родителите му не само се самоосъзнават като българи, гордеели са се с българската си принадлежност, но и активно са работили за българщината [27>. Самият Н. Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това - като машинен техник в Кочериново, машинист в мелницата на братя Бугачеви в София и локомотивен огняр в ЖП депо в столицата, проявява будно българско национално съзнание [28>

Изменето од HanTatar - 07.Декември.2008 во 13:07

ти реков за логиката

ти не овде е история а не математика

айде малце пак со логиката да пробваме

Еве допускаме дека ти си во право и Вапцаров се усекал како македонец демек не е бугарин

пишува дека таа земя е туга и т.н.

е зашто го пишува на бугарски - ем недоволен ем освестем ама го пише на jазикот да "тугата" земjа

jaс ако се усекам тунгуз и сакам да покажам дека сум тунгуз ке пишувам на тунгузки, нема да пишувам на зулуски

айде дай нешто од Вапцаров што си го читал

"Ти помниш ли морето и машините?
И трюмовете, пълни с лепкав мрак.
И онзи див копнеж по Филипините.
И едрите звезди над Фамагуста?"

еве македонец е - си ги сака Филипините кои са наречени на Филип 2 - таткото на Алекс Мак


Изменето од да бе - 07.Декември.2008 во 13:19