Некои интересни работи за Бугарија

Дијагноза: Покажува индикаиции на ментално растројство, пред се како последица на таканаречениот jугословенски образовен систем и пропаганда. Од дискусиите со пациентот може слободно да се заклучи дека jугословенските историски “вистини“ се е најголемат причина за настанатата состојба.

Терапија: Врз пациентот беа применети бројни терпии од страснки и таканаречени jугословенски автори и со жал можеме да констатираме дека ниедна од препишаните терапии не покаж завиден резултат. Препишаните терапии не покажаа знаци дури на ниту една контраиндикација. Во секој случај пациентот ќе биде под присмотра, а од овој момент натаму ќе остане без соодветна терапија. Било каква терапија е економски неоправдана.

Прогноза: Пациентот е безнадежен случај, комплетно индоктриниран со трајно и неизлечиво ментално пореметување. Нема спас.

Македонските партизани, подпомогнати от Червената армия, събориха старата власт и установиха народно-демократична власт в Македония. Антифашисткото народно въстание събаря монархо-фашистката диктатура и установява народно-демократична власт. Такива неща се пишеха в недалечно минало в Македонската историческа литература. В тези твърдения истината е толкова малко и лъжата толкова много, но никой от македонските историци, в това число и радетелят за историческата истина Александар Донски, не само, че не ги опровергаваха, но ревностно поддържаха тези лъжи. Мога да дам примери, че редица партизански отряди слизат по градовете на втория или третия ден, след като вече властта е в ръцете на АВНОЮ.

Тази лъжа, след свалянето на тоталитарната власт, вече не се пише в учебниците по история, но това показва нездравите основи на македонската историческа наука, която се променя в зависимост от това кой е на власт. Същите професори, получили научните си звания и степени в титовистка Македония, сега пишат точно обратно. Може ли да се каже къде е истината?

Погледнете критично македонските учебници по история и вие ще видите многобройни некоректни твърдения. Ето някои оспорими факти: “Родолюбивите боляри, братята Давид, Самуил и Аарон, оглавили въстанието на македонците през 985 г.” В същото време, братът на тези родолюбиви българи, цар Мойсей, пише на Римския папа: “Аз произхождам от стар македонски род”.

А какво да кажем, че само допреди 12-15 години мастити македонски професори “аргументирано доказваха”, че торбешите в цяла днешна Македонияия са си македонци. На базата на тези “доказателства”, беше организиран “възродителен процес” и възвърнати македонските имена на торбешите в Македония.

Чисти лъжи, басни, измислици, полуистини има много. Съмнително е преданието, което учителите разказват на учениците по “Родинознание”, че Аминта събрал синовете си и ги накарал да счупят сноп пръчки…, защото това е старо източно предание и се среща в историческото наследство и на други народи. Още повече, че Аминта не ни показва пример на мъдър политик, който приживе да определи свой наследник, та държавата му да остане цяла и да се разраства. Писания от рода на това, че Алфоносо д’Охеда е македонец, че Наполеон Бонапарт има македонски корен, че Христос, на кръста, говорел на македонски и други подобни оставяме без коментар. На много места се говори, че в Македония е направено нещо за първи път. Въстанието на Петър Делян, според някои е първото антифеодално въстание, Октомврийското въстание 1942 г. беше до неотдавна, според македонките историци, първото антифашистко въстание. Сега вече не е антифашистко, защото в Македония нямало фашизъм. Онази власт прати евреите от Македония в концентрационни лагери, както и Хитлер. Имаше подобни закони, напр. Закон за защита на националната чест, както Тито. Съюзници й бяха Сталин и Тито, но тя за част от днешните историци не е фашистка.

Тук му е местото да се каже, че народите имат нужда от митовете, които историята създава. Изтъквайки горните неточности и изопачавания в македонската история, нашата цел е само да покажем, че македонските историци не са света вода ненапита, че не са били безкористни при писането на собствената си история. Докато митовете не пречат на други народи те са полезни, защото създават национално самочувствие. А балканските народи, в това число и македонският, имат нужда от него. Ние, българите, много искаме да подчертаваме достойнствата на македонския народ, които той, както и другите балкански народи, притежава. Да славим неговите национални герои. Искаме да насаждаме взаимно уважение между балканските народи. Но кажете как, когато от страна на съседските ни историци, с незначителни изключения, върху милеещите за Българияия българи се излива само помия.

Липсата на възможност за експериментална проверка и затруднената логична и документална проверка на някои исторически твърдения, създават основа за спорове. Тези спорове, ако не се водят толерантно, с уважение към опонента, носят само вреди и омрази.

Platenik напиша: Kasnakoski напиша: Platenik напиша: Со самиот факт дека никој во Бугарија незборува Бугарски (сем Чувашите и Гагузите) и не практикува булгарска култура, луѓето мора да се бугаризирани. Кога ќе ги одземеш претставниците на сите 53+ етнички групи од целокупното население, а потоа и бугаризираните тогаш ќе даојдеш и до вистинскиот податок колку ставрно Бугари живеат во Бугарија. Бугарската статистика тврди дека таа бројка е 0.6%. Ајде оди бугарувај малку! Платеник, од каде ти се тие информации? Во Бугарија нема Чуваши, Гагаузите се малку, сега ќе ја побарам статистиката. Во грешка си за јазиците. Чувашите си зборуваат чувашки, Гагаузите - гагаузки. "В България на преброяването от 1992 г. 1 478 души са се самоопределили като гагаузи." Во Бугарија има најмалју 53 етнички групи. Само Чувашите, а и Гагузите се сметаат за директни наследнии на Бугарите, сите останати кои живеат во руската творба Бугарија се само бугаризирани, а најмногу Македонците и Шопите. Јазикот кој е во официјална употреба во Бугарија не е Бугарски туку скршен македонски, односно дијлект на македонскиот. Бугарската статистика тврди дека тоа население преставува 0.6% од вкупниот број на жители кои денеска живеат во руската творба Бугарија. Българският народ (респективно българските власти, цар Борис ІІІ, Тодор Живков, българските комунисти и т.н.) спаси(ха) евреите в България по време на Втората световна война. Най-после тези полуистини и чисти лъжи бяха правилно представени пред света, благодарение на усилията на останалите живи македонски евреи и техни наследници, които не можаха да търпят паметна плоча на царя-убиец на техните близки, да бъде в Ерусалим. България може да се гордее с позицията на Св.Синод и владиците (най-вече на Кирил Пловдивски), на Пешев, но не и с тази на царя. Той е бил на друго мнение. Ето какво пише в дневника на Б. Филов: “Царят направи много хубаво подробно изложение по еврейския въпрос, като изтъкна, че той не е само наш, но и общоевропейски… Изобщо по еврейския въпрос ние бяхме в настъпление и владиците трябваше да се защитават”. Царят обяснил “на светите отци какви пакости нанася спекулативният дух на световното еврейство на човечеството изобщо” [Йовков, Иван. Хроника на едно царуване. Университетско издателство “Климент Охридски”, 1991, стр.337]. Трябва да отбележим още, че българските евреи бяха нищожна част (само 48,000) от 11-те милиона европейски евреи и Хитлер не започна с тях. Германските власти и по-специално Външното министерство на Райха нарежда чак на 16 октомври 1942 г. на своята легация в София да задвижи работата по еврейския въпрос. Започва подготовката за транспортиране на българските евреи. През първия етап да се транспортират евреите от Македония. Те (11,343 души) са депортирани на 11 март 1943 г. До този момент има само отделни изказвания от страна на някои политици и общественици срещу депортирането. Никакви по-организирани протести няма. Нещо повече. Битолските евреи, изплашени от ширещите се слухове за тяхното депортиране, отиват при българския владика Филарет да го молят за защита. Владиката тържествено им обещава, че няма да позволи нищо да им се случи. Той гарантира това. Делегацията излиза развеселена. В 2 часа, същата нощ, градът е блокиран и на сутринта над 3000 битолски евреи са закарани на ж.п. гарата и депортирани. Няколко стотин млади евреи се готвели за бягство, но успокоени от владиката останали в града, за да намерят смъртта си в лагера “Треблинка”. Ще припомним, че: през ноември 1942 г. корпусът на фелдмаршал Ромел е разгромен от британците край ж.п. гара Ел Алмейн; през януари 1943 г. Чърчил и Рузвелт на среща в Казабланка решават да се отвори втори фронт в Европа, който ако е на Балканите, то България ще се окаже в центъра на военните действия и ще се повторят резултатите от Първата световна война; на тази среща Чърчил заявява, че поведението на неприятелските страни към техните еврейски малцинства ще се има предвид, когато се определя съдбата на неприятелите [Абрамович, Арон. Спасяването на българските евреи и цар Борис ІІІ. Сп. Международни отношения, бр.6, 2000, стр.99-114]; на 2 февруари 1943 г. Червената армия пленява над 300,000 немски бойци, начело с фелдмаршал Паулус край Сталинград. Това е решителна победа и много хора вече не вярват в непобедимостта на немската армия. Отгласи от цитираните събития достигат и до България и много българи започват да мислят какво ще стане с тях и България след края на войната. Това личи и от изложението на софийския митрополит Стефан, прочетено пред Св.Синод на 02.04.1943 г.: “Ако Църквата не се намеси да защити тия нещастни люде (евреите, б.м.) … един ден добродушният ни народ ще изпитва срам, а може би и други несгоди”. [Йовков, Иван, цит. дело]. Сваляме шапка, в знак на почит, пред онези българи, като пловдивския митрополит Кирил, Пешев и др., които от чисто човешки подбуди, застанаха на страната на евреите. Така те забавиха депортирането, което се оказа спасяващо за българските евреи. Ще завършим тази лажа с думите на българския публицист Димитри Иванов: “… Нали все някой е спасил бългаските евреи! Кой?… Нито народът (никой не го питаше, както и сега), нито парламентаристите, нито църквата, макар че имат заслуга. Спаси ги големият страх на царя и царедворците. След Сталинградската битка … те видяха накъде вървят нещата и се уплашиха. Евреите трябва да издигнат паметник на страха …” [цит. по Арон Абрамович, Скици из битието на Кобургите].

Кажуваш дека во Бугария има 53 етнички групи. ОК. Нема да спорам. Само имам прашанье. Колко етнички групи има во Македония и мегу них има ли и бугари?

BG Tatar напиша: Jас сакам да знам от каде имаш информациjа да во Бугариjа има 53 етнички групи? За повеке от 15 се не сештам ама ти очевидно си по информиран. И те молам да одговориш и на прашането на колегата за етничките групи во Македониjа.

Чекај си. Платеникот има архивирано во компјутер фајлови и само постира од нив, може да чекаш со месеци да одговори со сопствени зборови. Нема да дочекаш. Со тебе чим си Татар нема да има проблем, ако си БУГАРИЗИРАН Македонец не очекувај милост од него. Не сум портпарол на Платенико, ама мислам дека знам што ќе одговори. Деновиве најдел нешто од Радуле, (че фачј домнул Радуле, штиј ка ештј ун Македон) и постира ама не подозира колку штета донесува на МАКЕДОНИЗМОТ со повикување на вакви псеудоисторичари. Имам подготвено одговори на сите лаги.

Историчарот работи со документи.

чоли напиша: Македонските партизани, подпомогнати от Червената армия, събориха старата власт и установиха народно-демократична власт в Македония. Антифашисткото народно въстание събаря монархо-фашистката диктатура и установява народно-демократична власт. Такива неща се пишеха в недалечно минало в Македонската историческа литература. В тези твърдения истината е толкова малко и лъжата толкова много, но никой от македонските историци, в това число и радетелят за историческата истина Александар Донски, не само, че не ги опровергаваха, но ревностно поддържаха тези лъжи. Мога да дам примери, че редица партизански отряди слизат по градовете на втория или третия ден, след като вече властта е в ръцете на АВНОЮ. Тази лъжа, след свалянето на тоталитарната власт, вече не се пише в учебниците по история, но това показва нездравите основи на македонската историческа наука, която се променя в зависимост от това кой е на власт. Същите професори, получили научните си звания и степени в титовистка Македония, сега пишат точно обратно. Може ли да се каже къде е истината? Погледнете критично македонските учебници по история и вие ще видите многобройни некоректни твърдения. Ето някои оспорими факти: “Родолюбивите боляри, братята Давид, Самуил и Аарон, оглавили въстанието на македонците през 985 г.” В същото време, братът на тези родолюбиви българи, цар Мойсей, пише на Римския папа: “Аз произхождам от стар македонски род”. А какво да кажем, че само допреди 12-15 години мастити македонски професори “аргументирано доказваха”, че торбешите в цяла днешна Македонияия са си македонци. На базата на тези “доказателства”, беше организиран “възродителен процес” и възвърнати македонските имена на торбешите в Македония. Чисти лъжи, басни, измислици, полуистини има много. Съмнително е преданието, което учителите разказват на учениците по “Родинознание”, че Аминта събрал синовете си и ги накарал да счупят сноп пръчки…, защото това е старо източно предание и се среща в историческото наследство и на други народи. Още повече, че Аминта не ни показва пример на мъдър политик, който приживе да определи свой наследник, та държавата му да остане цяла и да се разраства. Писания от рода на това, че Алфоносо д’Охеда е македонец, че Наполеон Бонапарт има македонски корен, че Христос, на кръста, говорел на македонски и други подобни оставяме без коментар. На много места се говори, че в Македония е направено нещо за първи път. Въстанието на Петър Делян, според някои е първото антифеодално въстание, Октомврийското въстание 1942 г. беше до неотдавна, според македонките историци, първото антифашистко въстание. Сега вече не е антифашистко, защото в Македония нямало фашизъм. Онази власт прати евреите от Македония в концентрационни лагери, както и Хитлер. Имаше подобни закони, напр. Закон за защита на националната чест, както Тито. Съюзници й бяха Сталин и Тито, но тя за част от днешните историци не е фашистка. Тук му е местото да се каже, че народите имат нужда от митовете, които историята създава. Изтъквайки горните неточности и изопачавания в македонската история, нашата цел е само да покажем, че македонските историци не са света вода ненапита, че не са били безкористни при писането на собствената си история. Докато митовете не пречат на други народи те са полезни, защото създават национално самочувствие. А балканските народи, в това число и македонският, имат нужда от него. Ние, българите, много искаме да подчертаваме достойнствата на македонския народ, които той, както и другите балкански народи, притежава. Да славим неговите национални герои. Искаме да насаждаме взаимно уважение между балканските народи. Но кажете как, когато от страна на съседските ни историци, с незначителни изключения, върху милеещите за Българияия българи се излива само помия. Липсата на възможност за експериментална проверка и затруднената логична и документална проверка на някои исторически твърдения, създават основа за спорове. Тези спорове, ако не се водят толерантно, с уважение към опонента, носят само вреди и омрази.

Прво треба да запомниш дека Црвената Армиај никогаш нема влезено на територијата на Македонија.

Нмаесто да го модификуваш текстот кој се однесуваше на руската творба Бугарија, подобро ќе беше ако се обидеше барем малку од малку да го разбереш. Нетреба многу.

Наистина повеќе очекував од тебе. Сум се излажал. Тоа покажува дека не си ништо поразличен од вашите политичари кои се бугарееле само со единствена цел, за да можат да ги уживаат привилегиите на таа ваша креатура.


Ти пањимаеш па руски?! Ето как било, Красиваја Армија освобождава Блгарију, партизани спустили с гор..... рас, два, три, четири...



Архивски материјали




Изменето од Platenik - 08.Март.2009 во 06:26

Platenik напиша: Ти пањимаеш па руски?! Ето как било, Красиваја Армија освобождава Блгарију, партизани спустили с гор..... рас, два, три, четири... Архивски материјали

Я очень хорошо говорю по русски. Но я не понимаю что это токое "Красиваjа Армиjа". До сих пор я знаю что имеет только "Красная армия". А если тьi не знаш: "Красная" на русски е "Црвена" на македонски. А "Красивая" - это означает "Лепа" по вашему езику.

Platenik напиша: Дали сето ова ќе ја промени ситуацијата и ќе ни овозможи да кажеме дека Русите не ја ослободиле Бугарија по незнам кој пат?! Ја знају что ето просто њет возможно. Ну пагади!

Верно што на руски се произноси "Ну пагади"... но иначе се пише "Ну погоди"...

Верно Русиjа ни освободи од турско владичество... Но след неколко години еден бугарски државник е рекол: "Убаво што ни освободихте... ама сега коj ке ни освободи од вас?"

А за "повторното освобождение" през 1944 г. ... Хм...
На 5 септември 1944 г. СССР обjавава воjна на Бугариjа. До овоj момент мегьу двете страни е имало пакт за ненападение. Бугариjа може и да е била во воjна со САД и ВеликаБританиjа, но со СССР е имало неутралитет...
Второто "освобождение" е де факто окупациjа