IDIVIDI forum Веб сајт
почетна страница почетна страница > Македонија и Свет > Историја
  Активни теми Активни теми RSS - Јане Сандански
  најчести прашања најчести прашања  Пребарувај форум   Настани   Регистрирајте се Регистрирајте се  Влез Влез

Јане Сандански

 Внеси реплика Внеси реплика страница  <1234 9>
Автор
Порака
Vladimir88 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)
"Arbeit macht frei"

Регистриран: 20.Декември.2007
Статус: Офлајн
Поени: 4349
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Vladimir88 Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 11:02
Originally posted by дуле дуле напиша:

Впрочем - има такова изречение, но не е во този смисал дето му даваш:
Тогава се зарекохъ, че докато не разбера, какъ стои дѣлото, има ли организация вѫтре и пр, никому не ще ставамъ орѫдие — нѣма да мърдамъ вече
---
Тоа го казал во смисла што дакото не види как са работите и дали има организациjа нема да прави ништо.


И дај линк од овој дел...
Кон врв
naemnik Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 09.Ноември.2006
Статус: Офлајн
Поени: 658
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај naemnik Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 11:04
Toa e nevideno sho go pravat Bugarite. Gi ubivaa i gi kolea Makedoncite, a sega pravat gi Bugari.

I da e bil u Bugarska Vojska, I da e Bil u Srbska ili bilo chija druga Vojksa, uchil e zanaet, poslem si e teral negovi celi. Toa nisho ne dokazhuva.



The text translates:
Jane Iv. Sandanski "Starikt" "Pirin Tsar"
Born 1874 in vilage Vlahi Melnik district, due to 20 years of fight for freeing the Macedonian slave, was killed on 10 of April 1915 in the district Baba by the Bulgarian evil doing hand.


Изменето од naemnik - 07.Февруари.2008 во 11:04
Кон врв
дуле Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 11.Ноември.2006
Статус: Офлајн
Поени: 973
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај дуле Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 11:17
Originally posted by Vladimir88 Vladimir88 напиша:



И дај линк од овој дел...

Ето го
четеш стр. 13:
Като стигнахме до мѣстностьта Дебели Ридъ надъ селото Пиринъ (презъ юний месецъ), срещнахме се съ аскеръ до 150 души и се сражавахме отъ сутриньта до вечерьта. Отъ насъ никаква жертва не се даде. Вечерьта се оттеглихме, минахме къмъ Неврокопско, заобиколихме до мѣстностьта Спанополе, минахме за Банската рѣка, гдето пакъ се ударихме предъ обѣдъ до вечерьта съ до 250 души аскеръ и пакъ безъ жертви. Вечерьта прехвърлихме надъ селото Пиринъ при селото Попово. Тамъ ненадейно ни нападна аскеръ — убиха едно момче, Никола (отъ Петричко) и мене раниха въ лѣвата рѫка. Следъ това четата се върна въ България, и азъ се цѣрихъ (бѣхъ ударенъ подъ лакътя) въ Дупница, изцѣрихъ се. Пакъ си бѣхъ на писалището. Тогава се зарекохъ, че докато не разбера, какъ стои дѣлото, има ли организация вѫтре и пр, никому не ще ставамъ орѫдие — нѣма да мърдамъ вече.
----
Значи - преди е бил на писалиштето и се зарекол што нема да стане од писалиштето дорде не разбере некои работи.
Кон врв
Vladimir88 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)
"Arbeit macht frei"

Регистриран: 20.Декември.2007
Статус: Офлајн
Поени: 4349
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Vladimir88 Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 11:23
Пратихъ Асѣнова да ни купи дрехи. Първо въ Пловдивъ намѣстихме 2000 лири у едно момче, Михалъ Бояджиевъ, сега учитель въ гимназията, македонецъ, много добъръ.


Ај преведи ми го ова Дуле



Originally posted by дуле дуле напиша:

Originally posted by Vladimir88 Vladimir88 напиша:



И дај линк од овој дел...

Ето го
четеш стр. 13:
Като стигнахме до мѣстностьта Дебели Ридъ надъ селото Пиринъ (презъ юний месецъ), срещнахме се съ аскеръ до 150 души и се сражавахме отъ сутриньта до вечерьта. Отъ насъ никаква жертва не се даде. Вечерьта се оттеглихме, минахме къмъ Неврокопско, заобиколихме до мѣстностьта Спанополе, минахме за Банската рѣка, гдето пакъ се ударихме предъ обѣдъ до вечерьта съ до 250 души аскеръ и пакъ безъ жертви. Вечерьта прехвърлихме надъ селото Пиринъ при селото Попово. Тамъ ненадейно ни нападна аскеръ — убиха едно момче, Никола (отъ Петричко) и мене раниха въ лѣвата рѫка. Следъ това четата се върна въ България, и азъ се цѣрихъ (бѣхъ ударенъ подъ лакътя) въ Дупница, изцѣрихъ се. Пакъ си бѣхъ на писалището. Тогава се зарекохъ, че докато не разбера, какъ стои дѣлото, има ли организация вѫтре и пр, никому не ще ставамъ орѫдие — нѣма да мърдамъ вече.
----
Значи - преди е бил на писалиштето и се зарекол што нема да стане од писалиштето дорде не разбере некои работи.



Не се идентични текстовите.....




- Во “Спомени“, вели дека како младинец влегол во врховистичка чета под команда на бугарски офицери и веднаш увидел оти зад “братската помош “ на Македонија, се крие намерата за нејзино присоединување кон Бугарија.

- За ова Сандански вели – “Тогаш , си дадов клетва во себе да не бидам ничие оружје.“

Овдека се збори дека вика во текстот дека бил член како мал на врховистите...
Тоа не го сретнав тука...
Овдека ништо не пишува за врховистите...

Изменето од Vladimir88 - 07.Февруари.2008 во 11:25
Кон врв
дуле Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 11.Ноември.2006
Статус: Офлајн
Поени: 973
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај дуле Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 11:36
Originally posted by Vladimir88 Vladimir88 напиша:


Овдека се збори дека вика во текстот дека бил член како мал на врховистите...
Тоа не го сретнав тука...
Овдека ништо не пишува за врховистите...

Пише малко по нагоре:

Азъ пакъ си се завърнахъ на писалището при вуйка си въ Дупница. Отъ тогава се заинтересувахъ по-добре да вникна въ дѣлото, но мѫчно бѣше, нищо опредѣлено не долавяхъ. Само за комитета въ София знаехъ. Тепърва презъ 1896 година разбрахъ, че и вѫтре въ Македония има революционна организация. На 1897 година презъ гръцко турската война ни подлъгаха нѣкои офицери — капитанъ Венедиковъ и Морфовъ,— рекоха ни: „Идете сега въ Македония, а подиръ това и ние ще тръгнемъ"
----
Видно е што Jането до 1896 не е бил чувал за "внатрешната" организациjа.Знаел е само за комитета во Софиjа. И првите два пати е бил во акции со "врховиски" чети.
----
Спомените са оригинални - со оригиналниот правопис што е користен во Бугариjа по онова време (около 1910 г.) Веке не се користата буквите"ѣ" и "ѫ", и веке не се слага "ъ" на крайот на думите завршвашти на согласки. виж например:(въ лѣвата рѫка)
Неговите спомени са записани од професор Лубомир Милетич - мислам што е бил од Штип.
Кон врв
Vladimir88 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)
"Arbeit macht frei"

Регистриран: 20.Декември.2007
Статус: Офлајн
Поени: 4349
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Vladimir88 Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 12:13
Originally posted by дуле дуле напиша:

Originally posted by Vladimir88 Vladimir88 напиша:


Овдека се збори дека вика во текстот дека бил член како мал на врховистите...
Тоа не го сретнав тука...
Овдека ништо не пишува за врховистите...

Пише малко по нагоре:

Азъ пакъ си се завърнахъ на писалището при вуйка си въ Дупница. Отъ тогава се заинтересувахъ по-добре да вникна въ дѣлото, но мѫчно бѣше, нищо опредѣлено не долавяхъ. Само за комитета въ София знаехъ. Тепърва презъ 1896 година разбрахъ, че и вѫтре въ Македония има революционна организация. На 1897 година презъ гръцко турската война ни подлъгаха нѣкои офицери — капитанъ Венедиковъ и Морфовъ,— рекоха ни: „Идете сега въ Македония, а подиръ това и ние ще тръгнемъ"
----
Видно е што Jането до 1896 не е бил чувал за "внатрешната" организациjа.Знаел е само за комитета во Софиjа. И првите два пати е бил во акции со "врховиски" чети.
----
Спомените са оригинални - со оригиналниот правопис што е користен во Бугариjа по онова време (около 1910 г.) Веке не се користата буквите"ѣ" и "ѫ", и веке не се слага "ъ" на крайот на думите завршвашти на согласки. виж например:(въ лѣвата рѫка)
Неговите спомени са записани од професор Лубомир Милетич - мислам што е бил од Штип.


Јас додуша пак не прочитав врховистички чети....пишува комитет.....
Врховниот комитет...
Јас реков дека како мал бил член на Врховниот комитет...но подоцна го напуштил.....изгледа слушнал за МРО подоцна, ја слушнал нивната страна, утврдил дека се во право МРО и дека постојат македонци, и дека тие не се од бугарски производ, и дека намерата на Бугарија е да ја анексира Македонија и го напуштил врховниот комитет...



Цитирај . Во 1899 година, првин од Никола Малешевски а потоа и од Гоце Делчев, Сандански бил запознаен со целите на ВМОРО, каде и официјално станува член.






Инаку на почетокот Врховниот комитет е формиран од македонските емигрантски маси, кои биле во Бугарија, но се инфилтрираат бугарски агенти, и добива сосем друг правец на движење.......тој комитет........
А Јане сигурно на почетокот потклекнал подоцна на нивната пропаганда и подоцна ги напуштил.......
И кога ќе ја донесеш оргиналната книга тогаш ќе зборуваме за оригинали
Сега за сега ќе се препукуваме со теории..









Изменето од Vladimir88 - 07.Февруари.2008 во 12:45
Кон врв
Vladimir88 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)
"Arbeit macht frei"

Регистриран: 20.Декември.2007
Статус: Офлајн
Поени: 4349
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Vladimir88 Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 13:22
Ајде бе македонци...
Повеќе од 70 пати е прочитана темава, а нема ниту еден пост од македонците.......

Кое е вашето мислење за Сандански




Изменето од Vladimir88 - 07.Февруари.2008 во 13:31
Кон врв
дуле Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 11.Ноември.2006
Статус: Офлајн
Поени: 973
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај дуле Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 13:38
Следъ това основахме, въ края на 1897 година, дружество „Младость" въ което влизаха Христо Яръковъ (отъ Дупница, чиновникъ), Димитъръ Маноиловъ (отъ Дупница, търговецъ), Александъръ Младжовъ (отъ Дупница, учитель), Никола Златковъ (отъ Дупница, свършилъ висшето училище, сега е въ Харманли), Христо Марковъ (отъ Трънъ, свършилъ висшето училище), Батановъ (математикъ, свършилъ висшето училище). Тѣзи бѣха членове на дружеството. Имаше читалня, библиотека. Азъ бѣхъ библиотекарь. Държаха се сказки. Цельта на дружеството бѣше саморазвитие и групировка. Разпѫдиха учителитѣ, останахъ азъ председатель на дружеството до 1899 година. Властитѣ правѣха голѣми
спънки, защото младежьта се групираше около насъ.

Презъ туй време вече бѣхъ доста освѣтленъ по работитѣ въ Македония ; отъ Малешевски узнахъ много работи, а отъ друга страна и отъ Дѣлчева, съ когото за пръвъ пѫть се срещнахъ презъ 1899 грд. въ Дупница, въ дома ми. Дѣлчевъ добре ме освѣтли върху целитѣ на вѫтрешната организация.Той бѣ дошелъ въ Дупница по работа като представитель на вѫтрешната организация. Азъ веднага разбрахъ, че Дѣлчевъ наистина е човѣкъ, който изтънко знае организацията и всичко, какво тя гони.

Презъ февруарий 1899 год. постѫпихъ чиновникъ, — директоръ на дупнишкия затворъ.
---
Влади - виж кои са били фактически првите членове на "внатрешната организациjа": Христо Яръковъ (отъ Дупница, чиновникъ), Димитъръ Маноиловъ (отъ Дупница, търговецъ), Александъръ Младжовъ (отъ Дупница, учитель), Никола Златковъ (отъ Дупница), Христо Марковъ (отъ Трънъ), Батановъ (математикъ, свършилъ висшето училище)
---
Нешто се са до еден етнички бугари? Што така?

Виж после как Сандански е бил на служба на бугарскиот окупатор. Получил е не каквато и да е длъжност, а е станал Директор на затвора во Дупница!!!!. Сигурно во зтворот са били уапсени револуционерите што са се борили против татарите.
Кон врв
дуле Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 11.Ноември.2006
Статус: Офлајн
Поени: 973
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај дуле Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 13:46
Ете ти сштиот пасаж од македонски источник:

Потоа, во крајот на 1897 година, го основавме друштвото „Младост", во кое влегуваа Христо Јарков, (од Дупница, чиновник), Димитар Манојлов (од Дупница, трговец) Александар Млаџов (од Дупница, учител), Никола Златков (од Дупница, со завршена висока школа, сега е во Харманли), Батанов (математичар, со завршена висока школа), Христо Марков (од Трн, завршил виша школа). Тоа беа членовите на друштвото. Имаше читална, библиотека. Јас бев библиотекар. Се одржуваа предавања. Друштвото за цел си имаше поставено самообразование и дружење. Ги испадија учителите, претседател на друштвото останав јас сe до 1899 година. Властите правеа големи пречки затоа што младежта се собираше околу нас.

Во тоа време мене веќе работите во Македонија ми беа прилично ујаснети; многу работи узнав од Малешевскн, а од друга страна и од Делчев, со кого за првпат се сретнав во 1899 год. во Дупница, дома кај мене. Делчев убаво ми ги објасни целите на внатрешната организација. Тој беше дојден во Дупница како претставник на внатрешната организација. Веднаш разбрав дека Делчев е навистина човек што потенко и подробио знае за Организацијата и сe за иеа и каква цел си поставува таа.

Во февруари 1899 г. влегов во служба - како директор на дупничкиот затвор.
Кон врв
дуле Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 11.Ноември.2006
Статус: Офлајн
Поени: 973
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај дуле Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 13:54
Влади сам да те питам: От дека намери този израз:
“Тогаш , си дадов клетва во себе да не бидам ничие оружје.“


Штото jас намирих на македондски следново:

"Тогаш си дадов зарек дека додека не разберам како е токму со делото, дали внатре има организација и слично, нема да му бидам орудие на никого - нема ни да помрднам веќе."

А тоа е сосема точен превод од оригиналот:

"Тогава се зарекохъ, че докато не разбера, какъ стои дѣлото, има ли организация вѫтре и пр, никому не ще ставамъ орѫдие — нѣма да мърдамъ вече."
---
Нешто твоjот цитат е свободен преразказ?
Кон врв
ntg2003 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 18.Декември.2007
Статус: Офлајн
Поени: 483
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај ntg2003 Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 14:14
Originally posted by дуле дуле напиша:

Jането е бил на редовна воjничка наборна служба цели 2 години - од 1892 до 1894 г. во 13-ти полк во Кустендил. Получил е звание "ефреjтор"

Па като всеки влав. Они без нашивка не си одат от служба...
Кон врв
Vladimir88 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)
"Arbeit macht frei"

Регистриран: 20.Декември.2007
Статус: Офлајн
Поени: 4349
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Vladimir88 Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 14:32
Значи сега Сандански е влав??
Кон врв
Vladimir88 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)
"Arbeit macht frei"

Регистриран: 20.Декември.2007
Статус: Офлајн
Поени: 4349
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Vladimir88 Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 14:34
Originally posted by дуле дуле напиша:

Влади сам да те питам: От дека намери този израз:
“Тогаш , си дадов клетва во себе да не бидам ничие оружје.“


Штото jас намирих на македондски следново:

"Тогаш си дадов зарек дека додека не разберам како е токму со делото, дали внатре има организација и слично, нема да му бидам орудие на никого - нема ни да помрднам веќе."

А тоа е сосема точен превод од оригиналот:

"Тогава се зарекохъ, че докато не разбера, какъ стои дѣлото, има ли организация вѫтре и пр, никому не ще ставамъ орѫдие — нѣма да мърдамъ вече."
---
Нешто твоjот цитат е свободен преразказ?


А од каде ти заклучи дека мојот цитат е преразказ.
Што ако твојот цитат е преразказ, ми покажа што, цитати од Про Маседониа...

реков можеме само да се нагаѓаме со теории, кога ќе се појави оригиналниот дневник, тогаш би можеле да зборуваме....







нема да му бидам орудие на никого



И самиот си кажа.....

Изменето од Vladimir88 - 07.Февруари.2008 во 14:48
Кон врв
Vladimir88 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)
"Arbeit macht frei"

Регистриран: 20.Декември.2007
Статус: Офлајн
Поени: 4349
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Vladimir88 Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Февруари.2008 во 14:44
Originally posted by дуле дуле напиша:

Следъ това основахме, въ края на 1897 година, дружество „Младость" въ което влизаха Христо Яръковъ (отъ Дупница, чиновникъ), Димитъръ Маноиловъ (отъ Дупница, търговецъ), Александъръ Младжовъ (отъ Дупница, учитель), Никола Златковъ (отъ Дупница, свършилъ висшето училище, сега е въ Харманли), Христо Марковъ (отъ Трънъ, свършилъ висшето училище), Батановъ (математикъ, свършилъ висшето училище). Тѣзи бѣха членове на дружеството. Имаше читалня, библиотека. Азъ бѣхъ библиотекарь. Държаха се сказки. Цельта на дружеството бѣше саморазвитие и групировка. Разпѫдиха учителитѣ, останахъ азъ председатель на дружеството до 1899 година. Властитѣ правѣха голѣми
спънки, защото младежьта се групираше около насъ.

Презъ туй време вече бѣхъ доста освѣтленъ по работитѣ въ Македония ; отъ Малешевски узнахъ много работи, а отъ друга страна и отъ Дѣлчева, съ когото за пръвъ пѫть се срещнахъ презъ 1899 грд. въ Дупница, въ дома ми. Дѣлчевъ добре ме освѣтли върху целитѣ на вѫтрешната организация.Той бѣ дошелъ въ Дупница по работа като представитель на вѫтрешната организация. Азъ веднага разбрахъ, че Дѣлчевъ наистина е човѣкъ, който изтънко знае организацията и всичко, какво тя гони.

Презъ февруарий 1899 год. постѫпихъ чиновникъ, — директоръ на дупнишкия затворъ.
---
Влади - виж кои са били фактически првите членове на "внатрешната организациjа": Христо Яръковъ (отъ Дупница, чиновникъ), Димитъръ Маноиловъ (отъ Дупница, търговецъ), Александъръ Младжовъ (отъ Дупница, учитель), Никола Златковъ (отъ Дупница), Христо Марковъ (отъ Трънъ), Батановъ (математикъ, свършилъ висшето училище)
---
Нешто се са до еден етнички бугари? Што така?

Виж после как Сандански е бил на служба на бугарскиот окупатор. Получил е не каквато и да е длъжност, а е станал Директор на затвора во Дупница!!!!. Сигурно во зтворот са били уапсени револуционерите што са се борили против татарите.




Дупница во Пиринска Македонија??
Сакаш да кажеш дека во Пиринска Македонија ,живееле бугари..??

Не би рекол







Цитирај Биографијата на Ј. Сандански до младоста
Printprijatel

Јане Сандански е роден 1872 г. во с. Влахи - Пиринска Македонија.



- 1867 г., селаните од с. Влахи, градат црква и училиште и упатуваат молба до рускиот козул во Солун за помош во книги, училишни и црковни потреби.

- Со училиштето, црквата, книгите и контактите со конзулите растела револуционерната свест и желбата за слобода на македонскиот народ од овој крај.

- октомври 1878 г., не случајно с. Влахи со с. Кресна и с. Оштава, се жаришта на Кресненското востание. Токму во с. Влахи е штабот на македонското востание.

- ноември 1878 г., с.Влахи е опожарено - изгореле и црквата и училиштето. Иван Сандански, татко му на Јане е знаменосец на востаничка чета. При гушењето на востанието, Јане е 6 – годишен сведок со мајка му бегаат во Горна Џумаја (денешен Благоевград) ,единствениот македонски град ослободен од Русите.

- јуни-јули 1879 г., со Берлинскиот договор, Г. Џумаја е вратена на Турција а семејството на Јане како директни учесници во востанието не смее да остане, па се сели во соседниот град Дупница (Станке Димитров), во новосоздаеното Бугарско кнежество под руски патронат.

- Во Дупница по 6-годишно школување поради немаштијата Јане го прекинал школувањето и станува кондураџиски чирак околу 2 години. Татко станува земјоделец.

- 1892 г., Јане е повикан да одслужи војска во Ќустендил, а бидејќи бргу ги усвојува војничките вештини, од неа излегол како помлад подофицер.

- Обуката и надареноста за војничките позиви ќе дојде до целосен израз во револуционерниот подем на Јане.

- По војската, Јане е помошник адвокат, молбописец и сл. канцелариско правни работи во адвокатската канцеларија на вујко си Спас Харизанов, а подоцна – самостојно.

- Ќе биде и библиотекар на друштвото – “Младост” , чие раководство ќе ги држи најзначајните читални, библиотека, градските учители и гимназиски професори.

- Наскоро учителите се изгонети од градот па Јане станува Претседател на Друштвото. Многу чита и следи најнова литература која ја порачува и ја користи библиотеката.







И кога тоа бил директор на затвор..

Еве ја неговата биографија до младоста......

Изменето од Vladimir88 - 07.Февруари.2008 во 14:46
Кон врв
 Внеси реплика Внеси реплика страница  <1234 9>
  Сподели тема   

Скок до Овластувања Кликни и види ги опциите

Forum Software by Web Wiz Forums® version 10.03
Copyright ©2001-2011 Web Wiz Ltd.

Страницата е генерирана за 0,141 секунди.