Бугари во Македонија

Накрая, според сведенията на Силяхдар, тъй като мохамеданското население на Кюстендил силно пострадало, кадията се оплакал на коменданта на София Хюсеин паша от поведението на двамата малоазийски началници. Той от своя страна съобщил до канцеларията на султана, че отрядът на Страхил войвода е постигнал успехи благодарение на предателството на посочените двама военачалници. Във връзка с това е изпратен дворцовият коджабашия Генч Мехмед ага, който със специален ферман пристига в София и свиква заседание на местния диван, където е решено двамата провалили се военачалници да бъдат обезглавени.

Хронистът не съобщава точната дата на тази акция, но несъмнено тя е станала по време на австрийското настъпление на юг и преди турската контраофанзива, т.е. през октомври 1689 г., непосредствено след битката при Крива Паланка. Показателен е фактът, че тази акция става на същата територия - на Кюстендилския санджак, в която по това време се развива Карпошовото въстание. Връзката между настъплението на австрийците и действията на свързаните с тях Страхил и Карпош е очевидна: те са участвували в състава на австрийската войска при нейното настъпление в посока Лесковац - Враня - Крива Паланка - Куманово; след приключване на бойните действия, когато австрийците се оттеглят на север да презимуват, Карпош е оставен за управител на района Крива Паланка - Куманово, а Страхил войвода се завръща в Ниш при главното австрийско командуване. За съжаление обаче югославските и особено скопските историци и публицисти избягват да говорят за акцията в Кюстендил и участието на Страхил войвода като командир на голям и сборен отряд, тъй като това поставя под съмнение хипотезата
им за "македонския характер" на Карпошовото въстание.