IDIVIDI forum Веб сајт
почетна страница почетна страница > Македонија и Свет > Историја
  Активни теми Активни теми RSS - Некои интересни работи за Бугарија
  најчести прашања најчести прашања  Пребарувај форум   Настани   Регистрирајте се Регистрирајте се  Влез Влез

Некои интересни работи за Бугарија

 Внеси реплика Внеси реплика страница  <1 910111213 32>
Автор
Порака
BG Tatar Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор


Регистриран: 06.Март.2009
Статус: Офлајн
Поени: 146
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај BG Tatar Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 06.Март.2009 во 20:55
Originally posted by Aminta2 Aminta2 напиша:

Originally posted by Platenik Platenik напиша:

Па да не биле Словени случајно?!


Axa биле...

Cловените и бугарите (ДВА РАЗЛИЧНИ ПОИМИ) биле “славјанобугари“.

A cи слушнал ли за квалификација РОМОБУГАРИ, ВЛАХОБУГАРИ, КУМАНОБУГАРИ, ГРКОБУГАРИ...или пак СЛАВЈАНОГРЦИ??

Епа, блажени се тие кои веруваат вo “славјанобугари“.




А си слушнул за руси и рускиот народ?! А си слушнул дека русите са скандинавско племе, коjе е дало име на рускиот народ.
Така и старите блгари са дали името на блгарскиат народ.

Кон врв
oho Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 14.Ноември.2008
Статус: Офлајн
Поени: 142
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај oho Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 08:30
Чукча (Аминта) не слушатель, чукча писатель.
Кон врв
BG Tatar Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор


Регистриран: 06.Март.2009
Статус: Офлајн
Поени: 146
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај BG Tatar Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 10:28
Originally posted by oho oho напиша:

Чукча (Аминта) не слушатель, чукча писатель.






У него хорошая фанатазия и отличный писатель будеть, а наверно историк тоже. Успех желаю!
Кон врв
Platenik Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 29.Октомври.2008
Статус: Офлајн
Поени: 3600
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Platenik Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 10:31
Originally posted by BG Tatar BG Tatar напиша:

Originally posted by Aminta2 Aminta2 напиша:

Originally posted by Platenik Platenik напиша:

Па да не биле Словени случајно?!


Axa биле...

Cловените и бугарите (ДВА РАЗЛИЧНИ ПОИМИ) биле “славјанобугари“.

A cи слушнал ли за квалификација РОМОБУГАРИ, ВЛАХОБУГАРИ, КУМАНОБУГАРИ, ГРКОБУГАРИ...или пак СЛАВЈАНОГРЦИ??

Епа, блажени се тие кои веруваат вo “славјанобугари“.






А си слушнул за руси и рускиот народ?! А си слушнул дека русите са скандинавско племе, коjе е дало име на рускиот народ.
Така и старите блгари са дали името на блгарскиат народ.



А си слушнал за бугаризирани Шопи или бугаризирани Макаедонци кои се срмеле да си бидат тоа што се па си го прифатиле туркомонголското име.

Ама според Паисиј, многу пак се срамеле баш од тоа туркомонголско име.

Држ се земјо шоп те газе!

Гроф Игнатиев: "Ви се обрнувам Вам (г-дин Бахмачев), дека ЈАС ЈА СОЗДАДОВ ВЕЛИКА БУГАРИЈА, ЗАРАДИ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ на исток "- (М.Цемовиќ - " Маќедонски проблеми и Маќедонци", Београд, 1913 ,33.)“

Кон врв
BG Tatar Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор


Регистриран: 06.Март.2009
Статус: Офлајн
Поени: 146
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај BG Tatar Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 10:50
http://www.archives.government.bg/tda/docs/4prepis_vt.jpg

Во тоа линк можеш да видиш какво и писувал Паисиj. Чисто заради вистината.
Jас лично сам слушнул и виднувал србизирани шопи и македонци. И интересното е дека не се срамат од тоа. За бугаризирани не знам. У Софиja са шопи и можеш да ги питаш да ли се срамат от турко монголските имена.
Кон врв
Platenik Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 29.Октомври.2008
Статус: Офлајн
Поени: 3600
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Platenik Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 13:07
Originally posted by BG Tatar BG Tatar напиша:

http://www.archives.government.bg/tda/docs/4prepis_vt.jpg

Во тоа линк можеш да видиш какво и писувал Паисиj. Чисто заради вистината.
Jас лично сам слушнул и виднувал србизирани шопи и македонци. И интересното е дека не се срамат од тоа. За бугаризирани не знам. У Софиja са шопи и можеш да ги питаш да ли се срамат от турко монголските имена.



Со самиот факт дека никој во Бугарија незборува Бугарски (сем Чувашите и Гагузите) и не практикува булгарска култура, луѓето мора да се бугаризирани.

Кога ќе ги одземеш претставниците на сите 53+ етнички групи од целокупното население, а потоа и бугаризираните тогаш ќе даојдеш и до вистинскиот податок колку ставрно Бугари живеат во Бугарија. Бугарската статистика тврди дека таа бројка е 0.6%.

Ајде оди бугарувај малку!


O, you misshapen creature, bereft of reason!
Why are you ashamed to call yourself Bulgarian and do not read and speak your own language?



I, Paissii, a priest-monk and deputy-abbot of the monastery of Khilen-dar, collected and wrote these simple Slavic words, translated from the simple Russian words, for the sake of the Bulgarians. Love and pity for my Bulgarian people were gnawing at me, because there is not a single book of history, narrating the glorious exploits of our people, saints and tsars from the olden times. Thus and many a time the Serbians and the Greeks rebuked me that we do not have our own history. I saw in my books and histories much written evidence about the Bulgarians. That is why I worked hard for two years in collecting information little by little from many history books, and I went even to the land of the Germans with this purpose in mind. There I found Mavrubir's history-book about the Serbians and the Bulgarians, in brief about the tsars, about the saints he has not written anything. He has been a Latin (Catholic), and did not respect the Bulgarian and Greek saints.... But about the Serbian saints he writes badly and hides many things, and about the Bulgarian saints he did not mention anything at all. Thus I ignored my headache from which I suffered a long time, as well as my stomach pains that tormented me all the time-all this I ignored because of the great fervent wish I had. And all the buried and forgotten things in the distant past I was with great efforts able to collect together-writing down words and sentences. I have never studied either grammar, or secular science. As a simple Bulgarian, simply I wrote it too. I did not try to arrange the words and put the letters properly in their place according to the grammar, I only tried to collect together all the information in this little history -book.

And I wrote it in the monastery of Khilendar (in Mount Athos), whose Abbot Lavrentii is my flesh and blood brother from the same mother, and older than me: he was then sixty years old, and I-forty. Then in the Khilendar there were great disturbances and discords among the brethren. Hence I could not stand this in Khilendar, and I left the monastery and went to the monastery of Izograph. Then I found more information and writings about the Bulgarians. I added them too to this little history and there I finished it for good of our Bulgarian people....
Гроф Игнатиев: "Ви се обрнувам Вам (г-дин Бахмачев), дека ЈАС ЈА СОЗДАДОВ ВЕЛИКА БУГАРИЈА, ЗАРАДИ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ на исток "- (М.Цемовиќ - " Маќедонски проблеми и Маќедонци", Београд, 1913 ,33.)“

Кон врв
Kasnakoski Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 20.Декември.2008
Статус: Офлајн
Поени: 147
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Kasnakoski Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 13:14
Originally posted by Platenik Platenik напиша:



Со самиот факт дека никој во Бугарија незборува Бугарски (сем Чувашите и Гагузите) и не практикува булгарска култура, луѓето мора да се бугаризирани.

Кога ќе ги одземеш претставниците на сите 53+ етнички групи од целокупното население, а потоа и бугаризираните тогаш ќе даојдеш и до вистинскиот податок колку ставрно Бугари живеат во Бугарија. Бугарската статистика тврди дека таа бројка е 0.6%.

Ајде оди бугарувај малку!




Платеник, од каде ти се тие информации? Во Бугарија нема Чуваши, Гагаузите се малку, сега ќе ја побарам статистиката.

Во грешка си за јазиците. Чувашите си зборуваат чувашки, Гагаузите - гагаузки.


"В България на преброяването от 1992 г. 1 478 души са се самоопределили като гагаузи."


Изменето од Kasnakoski - 07.Март.2009 во 13:17
Кон врв
BG Tatar Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор


Регистриран: 06.Март.2009
Статус: Офлајн
Поени: 146
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај BG Tatar Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 13:20
Originally posted by Kasnakoski Kasnakoski напиша:

Originally posted by Platenik Platenik напиша:



Со самиот факт дека никој во Бугарија незборува Бугарски (сем Чувашите и Гагузите) и не практикува булгарска култура, луѓето мора да се бугаризирани.

Кога ќе ги одземеш претставниците на сите 53+ етнички групи од целокупното население, а потоа и бугаризираните тогаш ќе даојдеш и до вистинскиот податок колку ставрно Бугари живеат во Бугарија. Бугарската статистика тврди дека таа бројка е 0.6%.

Ајде оди бугарувај малку!




Платеник, од каде ти се тие информации? Во Бугарија нема Чуваши, Гагаузите се малку, сега ќе ја побарам статистиката.

Во грешка си за јазиците. Чувашите си зборуваат чувашки, Гагаузите - гагаузки.


Гагаузите са около 5000 луге, живеат во Варна и Варненска област.
А Платеник има нека таjна информациja од МАНУ а там се само истина пишува и зборува и тоа го целиот свет знае.
Кон врв
Boogie Кликни и види ги опциите
Модератор
Модератор
Лик (аватар)
Слобода или Смрт

Регистриран: 26.Октомври.2005
Статус: Офлајн
Поени: 10652
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Boogie Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 13:41
Тоа се Гагаузи што си знаат коренот а колку има гагаузи што се политички Бугаризирани иако против нивна воља.И како се со цифра 5000 завршувате - кога ке почнат малцинствата да добиваат барем различна бројка ако не поголемазбунетост
Кон врв
Platenik Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 29.Октомври.2008
Статус: Офлајн
Поени: 3600
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Platenik Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 13:43
Originally posted by Kasnakoski Kasnakoski напиша:

Originally posted by Platenik Platenik напиша:



Со самиот факт дека никој во Бугарија незборува Бугарски (сем Чувашите и Гагузите) и не практикува булгарска култура, луѓето мора да се бугаризирани.

Кога ќе ги одземеш претставниците на сите 53+ етнички групи од целокупното население, а потоа и бугаризираните тогаш ќе даојдеш и до вистинскиот податок колку ставрно Бугари живеат во Бугарија. Бугарската статистика тврди дека таа бројка е 0.6%.

Ајде оди бугарувај малку!




Платеник, од каде ти се тие информации? Во Бугарија нема Чуваши, Гагаузите се малку, сега ќе ја побарам статистиката.

Во грешка си за јазиците. Чувашите си зборуваат чувашки, Гагаузите - гагаузки.


"В България на преброяването от 1992 г. 1 478 души са се самоопределили като гагаузи."


Во Бугарија има најмалју 53 етнички групи. Само Чувашите, а и Гагузите се сметаат за директни наследнии на Бугарите, сите останати кои живеат во руската творба Бугарија се само бугаризирани, а најмногу Македонците и Шопите.

Јазикот кој е во официјална употреба во Бугарија не е Бугарски туку скршен македонски, односно дијлект на македонскиот.

Бугарската статистика тврди дека тоа население преставува 0.6% од вкупниот број на жители кои денеска живеат во руската творба Бугарија.

Българският народ (респективно българските власти, цар Борис ІІІ, Тодор Живков, българските комунисти и т.н.) спаси(ха) евреите в България по време на Втората световна война. Най-после тези полуистини и чисти лъжи бяха правилно представени пред света, благодарение на усилията на останалите живи македонски евреи и техни наследници, които не можаха да търпят паметна плоча на царя-убиец на техните близки, да бъде в Ерусалим. България може да се гордее с позицията на Св.Синод и владиците (най-вече на Кирил Пловдивски), на Пешев, но не и с тази на царя. Той е бил на друго мнение. Ето какво пише в дневника на Б. Филов: “Царят направи много хубаво подробно изложение по еврейския въпрос, като изтъкна, че той не е само наш, но и общоевропейски… Изобщо по еврейския въпрос ние бяхме в настъпление и владиците трябваше да се защитават”. Царят обяснил “на светите отци какви пакости нанася спекулативният дух на световното еврейство на човечеството изобщо” [Йовков, Иван. Хроника на едно царуване. Университетско издателство “Климент Охридски”, 1991, стр.337]. Трябва да отбележим още, че българските евреи бяха нищожна част (само 48,000) от 11-те милиона европейски евреи и Хитлер не започна с тях. Германските власти и по-специално Външното министерство на Райха нарежда чак на 16 октомври 1942 г. на своята легация в София да задвижи работата по еврейския въпрос. Започва подготовката за транспортиране на българските евреи. През първия етап да се транспортират евреите от Македония. Те (11,343 души) са депортирани на 11 март 1943 г. До този момент има само отделни изказвания от страна на някои политици и общественици срещу депортирането. Никакви по-организирани протести няма. Нещо повече. Битолските евреи, изплашени от ширещите се слухове за тяхното депортиране, отиват при българския владика Филарет да го молят за защита. Владиката тържествено им обещава, че няма да позволи нищо да им се случи. Той гарантира това. Делегацията излиза развеселена. В 2 часа, същата нощ, градът е блокиран и на сутринта над 3000 битолски евреи са закарани на ж.п. гарата и депортирани. Няколко стотин млади евреи се готвели за бягство, но успокоени от владиката останали в града, за да намерят смъртта си в лагера “Треблинка”.

Ще припомним, че: през ноември 1942 г. корпусът на фелдмаршал Ромел е разгромен от британците край ж.п. гара Ел Алмейн; през януари 1943 г. Чърчил и Рузвелт на среща в Казабланка решават да се отвори втори фронт в Европа, който ако е на Балканите, то България ще се окаже в центъра на военните действия и ще се повторят резултатите от Първата световна война; на тази среща Чърчил заявява, че поведението на неприятелските страни към техните еврейски малцинства ще се има предвид, когато се определя съдбата на неприятелите [Абрамович, Арон. Спасяването на българските евреи и цар Борис ІІІ. Сп. Международни отношения, бр.6, 2000, стр.99-114]; на 2 февруари 1943 г. Червената армия пленява над 300,000 немски бойци, начело с фелдмаршал Паулус край Сталинград. Това е решителна победа и много хора вече не вярват в непобедимостта на немската армия. Отгласи от цитираните събития достигат и до България и много българи започват да мислят какво ще стане с тях и България след края на войната. Това личи и от изложението на софийския митрополит Стефан, прочетено пред Св.Синод на 02.04.1943 г.: “Ако Църквата не се намеси да защити тия нещастни люде (евреите, б.м.) … един ден добродушният ни народ ще изпитва срам, а може би и други несгоди”. [Йовков, Иван, цит. дело].

Сваляме шапка, в знак на почит, пред онези българи, като пловдивския митрополит Кирил, Пешев и др., които от чисто човешки подбуди, застанаха на страната на евреите. Така те забавиха депортирането, което се оказа спасяващо за българските евреи.

Ще завършим тази лажа с думите на българския публицист Димитри Иванов: “… Нали все някой е спасил бългаските евреи! Кой?… Нито народът (никой не го питаше, както и сега), нито парламентаристите, нито църквата, макар че имат заслуга. Спаси ги големият страх на царя и царедворците. След Сталинградската битка … те видяха накъде вървят нещата и се уплашиха. Евреите трябва да издигнат паметник на страха …” [цит. по Арон Абрамович, Скици из битието на Кобургите].

Изменето од Platenik - 07.Март.2009 во 13:50
Гроф Игнатиев: "Ви се обрнувам Вам (г-дин Бахмачев), дека ЈАС ЈА СОЗДАДОВ ВЕЛИКА БУГАРИЈА, ЗАРАДИ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ на исток "- (М.Цемовиќ - " Маќедонски проблеми и Маќедонци", Београд, 1913 ,33.)“

Кон врв
Kasnakoski Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 20.Декември.2008
Статус: Офлајн
Поени: 147
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Kasnakoski Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 14:04
Едно е да се сметаш, друго е да си потомак.

Каде има Чуваши бе Платеник во Бугарија? Корегирај си ја архивата. Чуваши нема во Бугарија!!! Запомни го тоа, тие се во Русија. Гагаузи - "В България на преброяването от 1992 г. 1 478 души са се самоопределили като гагаузи."

Добро, сакаш да пропагираш нешто, ама нека биде со вистини, не со измислици. Во некои аспекти твојата пропаганда ми се допаѓа, па гледам дури имаш и следовници, поздрав.

(Платеник, дали има уште некое работно место слободно за мене и јас да пропагирам?)
Кон врв
BG Tatar Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор


Регистриран: 06.Март.2009
Статус: Офлајн
Поени: 146
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај BG Tatar Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 14:07
65 години от спасяването на българските евреи
12 Март 2008 г.


Организацията на евреите „Шалом” отбеляза на 9 март в Пловдив 65-тата годишнина от спасяване на българските евреи от лагерите на смъртта „Катовице” и „Треблинка” в Полша. Беше припомнена и трагичната участ на всички депортирани евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот.

Председателят на „Шалом” Максим Бенвенисти припомни историческите факти.

На 9 срещу 10 март 1943 г. над 1500 пловдивчани от еврейски произход са събрани в двора на еврейското училище в Пловдив. Депортация на еврейското население обаче е осуетена както от действията на Българската православна църква, така и в резултат на граждански протести. Съществена роля за спасяването на евреите има и официалната съпротива на част от депутатите в Парламента, организирани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, които изпращат остър протест до министър-председателя Богдан Филов.
Председателят на "Шалом" акцентира върху огромния принос и на митрополит Кирил, който заявява, че ще тръгне с депортираните.
Организацията на евреите “Шалом” започна национална програма “Направи добро”. С осигурени вече средства ще бъдат закупени легла за родилни отделения, ще се оборудват компютърни кабинети и ще се организират спортни празници.

Целиот свет без србоманите и jугоносталгичарите признават дека евреите од Блгариja са спасени от блгарскиот народ и црква. Ти имаш правото да мислиш каквото сакаш!
Кон врв
BG Tatar Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор


Регистриран: 06.Март.2009
Статус: Офлајн
Поени: 146
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај BG Tatar Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 14:29
Тържествено честване на Димитър Пешев
на 6 ноември 1998 г. в българския парламент

   
Изказване на г-н Габриеле Нисим,
автор на книгата “Човекът, който спря Хитлер”


Ваше Превъзходителство, господин вицепрезидент, уважаеми господа депутати! Има един италиански филм, озаглавен “Животът е хубав", който вероятно ще спечели наградата "Оскар"за най-добър чуждестранен филм през вълшебната холивудска нощ. В този филм един голям актьор, наречен Бенини, се опитва да накара своето дете да повярва, че това, което става в лагера е само една голяма игра. Когато началникът на СС изрича на немски думи, предизвикващи ужас, пред затворниците, италианският актьор скрива истината от детето и го уверява, че скоро ще може да се завърне у дома и да започне отново своя весел и безгрижен живот. В един парадоксален диалог Бенини изразява неосъществимото желание на милиони евреи, осъдени на смърт, тяхната мечта в последния момент немските палачи и всички техни съучастници да проявят милост към своите жертви, да се ръководят от своята човешка съвест.

И така този неосъществим сън, който Бенини разказвана своя син, можа да се осъществи само в една страна в Европа - в България. Авторът на това чудо е бил Димитър Пешев - подпредседател на Вашия славен парламент.

Димитър Пешев е единственият политик в една страна - съюзник на Германия по време на Втората световна война, който успял да блокира депортирането на евреите на една цяла нация. Благодарение на неговата акция почти 50 000 български евреи не тръгват в последния момент за Аушвиц.

Ако е имало други хора като Пешев - например в Унгария на Хорти, във Франция на Виши, в Словакия - на Тизо, в моята страна Италия - хиляди евреи са могли да бъдат спасени, защото немците нямаше да могат да действат така свободно без одобрението и съучастничеството на техните съюзници. Това е истина, която мнозина отказват да приемат, защото е твърде удобно да се обвиняват единствено немците.

Историята на Пешев не може да се сравнява с тази на хора като Оскар Шиндлер или с тази на много праведници в цяла Европа, които се ангажират със своя алтруизъм да спасят стотици евреи, обречени на смърт в концентрационните лагери.

Историята на Пешев има друго измерение, тя е по-голяма. Историята на Пешев е по-дълбока. Пешев не е бил просто добър човек, който е действал вътре в обществото, опитвайки се да се противопостави на злото, а е човек от високите етажи на държавата, който използва докрай цялата своя власт, за да направи онова, което никой друг политик от Оста никога не е пожелавал да направи. Пешев е действал отвътре, в машината на масовото унищожение. Той е работил в стаята с копчетата, където изборът на един политик е могъл да реши живота или смъртта на хиляди хора.

Заместник-председателят на българския парламент е бил в състояние да превърне самите хора, които до предния ден не са имали смелостта да вземат никаква инициатива и са се превръщали самите те в съучастници на крайното разрешение на европейския живот, именно той ги превръща в един от лостовете за спасяване на всички евреи в своята страна. Той превръща важни политици, които до същия момент са били обръщали главата си на другата страна и са се поддавали на влиянието на германците, в хора със собствена съвест и със собствена воля и мисъл. Както в най-невероятната от приказките,той успява да убеди самия министър на вътрешните работи, който научно е бил разработил тайния план за депортирането, да се обади до всички префектури, за да се отменят съответните заповеди.

Пешев, след като не успява да бъде приет от министър-председателя Филов, просто той, заедно със свои съмишленици депутати, попада в стаята на министъра... Със своето решение да разрази политически скандал не само го плаши, но успява и да го накара да се засрами пред тази ужасна заповед, която е бил издал.

Пешев казва: “И в своите спомени той беше много разстроен, защото не вярваше, че през моите протести, през моите възражения той можеше да поддържа, че нищо не се върши срещу евреите. И тогава аз смятах, че той е намерил просто някакъв начин да излезе от своето неудобство. Това ме убеди, че той нямаше да осъществи своя замисъл и своя план.

Именно от кабинета на министъра на вътрешните работи, където се отменя заповедта за депортиране на евреите - това е единствен случай в Европа. Никъде другаде по време на холокоста отчаяните семейства пред влаковете, готови за Аушвиц, са чували, че могат да се върнат в своите домове, че ставало дума само просто за някакво недоразумение.”

Пешев, обаче, не се задоволява с думите на министъра на вътрешните работи. Той е осъзнавал, че съдбата на евреите все още виси на косъм, защото заповедта е била временно прекратена. Било е необходимо един силен политически сигнал да се излъчи. Затова той извършва второ чудо в парламента - събира подписите на 43-ма депутати върху един документ, които желаят с петиция да не се опетни честта на страната.

Става въпрос за едно истинско чудо, защото той не събира подписите на депутатите от опозицията, а успява да привлече една трета от депутатите, които до този момент са се оставили да бъдат омайвани от Хитлер. Тоест, той е успял да ги накара да разберат едно основно понятие, че нито поддръжниците на Хитлер в Германия, нито поддръжниците на Мусолини в Италия,нито унгарските парламентаристи - поддръжници на правителството, нито в Румъния, нито в Словения, просто не са осъзнавали това, което са правели. Защото да се предадат евреите на германците е щяло да опетни за бъдните векове националната история. С изтреблението на евреите е щял да бъде унищожен цял народ и да бъде разрушен моралният престиж на цяла нация. Това е, което днес Милошевич – големият вдъхновител на политическата чистка в Югославия - нещото, което не успява да разбере. Той не само изтреби хиляди босненци, но той ще накара да изплащат неговата политика на геноцид бъдещите поколения от неговата страна.

Пешев в онзи момент е успял отново да възвърне политическото съзнание на политиците в България. Политическите ръководители в България в преобладаващото си болшинство не са били антисемити, но под натиска на Хитлер са намирали хиляди начини, за да не се грижат за бъдещето на евреите. Те са станали не по идеологически причини съучастници на злото. Тогава е триумфирала тази атмосфера, която философите наричат"баналността на злото". И Пешев успява както никой друг в Европа да разруши тази баналност на злото, накара да се засрамят всички, които са съучастници на крайното решение. Той снема алибито на всички онези, които се преструват, че не знаят и че не виждат, като вдъхва смелост на много хора да действат и да мислят със своята глава. И всички се пробудиха!

Пешев заплати незабавно за своята изключителна смелост. На 26 март 1943 г. Богдан Филов, със съгласието на Борис III, свиква парламента с цел да решат неговото политическо унищожение. Представя го като лъжец, човек без чест, който е действал заради пари и с нечисти цели. След това, отказвайки му думата да се защити пред своите колеги депутати, подлага на гласуване решението, с което му се отнема длъжността на подпредседател на Народното събрание. Това означава нещо много ясно и точно - съдбата на Пешев е предрешена в случай, че немците спечелят войната.

Краят на войната обаче е различен от този, за който мечтае Хитлер. Съюзниците побеждават, следователно изключителната история на вашия подпредседател е можело да обиколи света. И името Пешев да бъде научено на всички чинове, във всички училища, заедно с това на едно момиче от Амстердам на име Ана Франк, защото е бил единственият политик от ранг в една страна, съюзник на Германия, който разбива атмосферата на колективното мълчание около съдбата на евреите.

Същевременно той дава по този начин в България най-важната национална съпротива срещу нацизма, макар никога да не е хващал пушка в ръка и да се е бил срещу немците, той е бил техният най-голям враг, най-опасният партизанин в цяла България. Той лично се сражава срещу Хитлер в една решителна битка и спечелва - евреите са все още живи.

Нито една армия в света, нито един западен държавен глава, нито един папа, е бил в състояние да нанесе едно толкова тежко поражение на нацизма във войната срещу евреите. Само в Дания се е случило нещо подобно.

Но Пешев е вече човек, който мисли със собствената си глава, който не се поддава на съблазните на времето, ето защо малко преди Червената армия да влезе в България, Пешев заявява предупредително в парламента за опасността от раждането на нов тоталитаризъм. Докато други депутати, като Кимон Георгиев и Дамян Велчев преминават на страната на комунистите, Пешев не приема да бъде въвлечен в една нова диктатура. Това му струва твърде скъпо - съдят го с обвинението, че е антисемит и е против Съветския съюз.

По време на процеса се стига дотам, че обвинителят намеква, че бил действал в полза на евреите единствено поради жажда за пари. Така Пешев изживява най-ужасното унижение за човек, който преобръща злото, спасявайки евреите и цяла една нация.

В Софийския съд през януари 1945 г. разбира, че по чиста случайност народният съд на комунистите не го е осъдил на смърт.

С изключителна професионална вещина неговият адвокат евреин Йосиф Нисшам Яшаров му спасява живота. Осъждат го "само" на 15 години принудителен труд. Вижда на пейката заедно с останалите осъдени на смърт своя скъп приятел инженер и депутат Спас Ганев, с когото са участвали наравно във всички политически битки. Изслушвайки председателя на съда, разбира, че 20 от 43-мата депутати, подписали протестното писмо срещу геноцида на евреите, са били осъдени на смърт, шест - на доживотен затвор, осем - на 15 години затвор, четири - на 5 години затвор и един - на 1 година.

В този момент разбира, както пише обезверен в своите спомени, че неговото противопоставяне срещу злото, което щеше да отведе евреите в Аушвиц, не е послужило за нищо. Едно ново зло се зараждаше в страната му и хиляди хора бяха изпратени в лагерите за превъзпитание.

За щастие Пешев успява да избегне Гулаг-а. Разбира се, не поради милосърдието на властта, а чрез помощта на неговия съсед Борис Кокин - убеден комунист, който все пак запазил чувството си на признателност към приятеля Димитър, който му бил помогнал в миналото.

Пешев още приживе опознава един особен вид смърт - убийството на паметта и на спомена. Загубва дома си, книгите си, професията си, не може да се ожени, с години е принуден да вегетира от сутрин до вечер в очакване на края. Малцина са имали смелост публично да му благодарят, а междувременно, докато той живее в немилост, комунистическата партия си присвоява заслугата за спасяването на евреите, стигайки дори дотам, че предлага Тодор Живков за кандидат на Нобелова награда за мир.

Комунизмът заличава всяка следа от подвига на Димитър Пешев и на всички онези, които са го подкрепяли - Владимир к*ртев, македонският революционер, който предупреждава евреите от Кюстендил, е убит и синът му няма да научи никога нищо за неговата съдба; патриархът на православната църква Стефан, който произнася реч пред техните всевярващи хора в защита и за спасяването на евреите, е принудително изселен в с. Баня, за да намери там смъртта си; депутатът Михалев,който подкрепя Пешев в неговата светкавична инициатива пред министъра на вътрешните работи Габровски, бива обречен като него приживе на смърт; търговецът Суич Мейзов, който е имал смелостта да дойде в София с кюстендилската делегация, вижда как комунистите му отнемат цялото имущество. Всичко това според мен не е станало случайно.

Новият тоталитаризъм не е можел да разказва историята на хора, на добри хора, които са имали смелостта да се противопоставят и да застанат срещу злото. Тяхната история е можело да се превърне в опасен пример, един метежен пример срещу режима на лагерите, можело е да подтикне други хора към бунт и по тази причина е трябвало те да бъдат заличени - такива хора като Димитър Пешев и неговите колеги парламентаристи.

Как да отдадем днес почит на паметта на Пешев? Много пъти съм разговарял със семейството и с племенниците на Пешев за посланието, което искаме да отправим към новите поколения, тръгвайки от историята на техния вуйчо и чичо.

Ние не искаме Пешев да бъде възпоменаван по архаичен начин, както би се изразил известният български философ Цветан Тодоров. Не желаем да разказваме историята единствено заради капризи и изясняване на едно манипулирано до днес събитие. Искаме да се говори за Пешев, за да може той да се превърне в съвременен пример в борбата и в предотвратяването на нови геноциди.

Паметта на Пешев има смисъл, само ако се разбере, че най-висшето достойнство на политика, което остава в сила и за новото хилядолетие, независимо от компютрите, независимо от Интернет, най-висшата стойност на политика, която остава в сила и за новото хилядолетие, е предотвратяването на геноцидите.

Бих искал да направя предложение на вашия парламент да се учреди международна награда на името на Димитър Пешев, която да се връчва всяка година на човек с принос в борбата срещу геноцида и за спазване на човешките права. Аз смятам, че ако сега Димитър Пешев можеше да ни чуе, той би бил щастлив да чуе това.

Аз ви благодаря, уважаеми депутати, и специално ви благодаря, защото за мен това е действително голямо щастие - да мога да разкажа в моята книга тази изключителна, невероятна история. И аз дължа на българския народ благодарност за възможността да напиша тази книга. Уверявам ви, че това за мен е един огромен подарък, за който безкрайно ви благодаря.


Повече за книгата и за нейния автор бихте могли да прочетете в италианския сървър Peshev’s Memorial. Съдържащата се в него информация е на английски и италиански.
Кон врв
Platenik Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 29.Октомври.2008
Статус: Офлајн
Поени: 3600
Опции за коментарот Опции за коментарот   Благодарам (0) Благодарам(0)   Цитирај Platenik Цитирај  Внеси репликаОдговор Директен линк до овој коментар Испратена: 07.Март.2009 во 14:32
Originally posted by BG Tatar BG Tatar напиша:

65 години от спасяването на българските евреи
12 Март 2008 г.


Организацията на евреите „Шалом” отбеляза на 9 март в Пловдив 65-тата годишнина от спасяване на българските евреи от лагерите на смъртта „Катовице” и „Треблинка” в Полша. Беше припомнена и трагичната участ на всички депортирани евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот.

Председателят на „Шалом” Максим Бенвенисти припомни историческите факти.

На 9 срещу 10 март 1943 г. над 1500 пловдивчани от еврейски произход са събрани в двора на еврейското училище в Пловдив. Депортация на еврейското население обаче е осуетена както от действията на Българската православна църква, така и в резултат на граждански протести. Съществена роля за спасяването на евреите има и официалната съпротива на част от депутатите в Парламента, организирани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, които изпращат остър протест до министър-председателя Богдан Филов.
Председателят на "Шалом" акцентира върху огромния принос и на митрополит Кирил, който заявява, че ще тръгне с депортираните.
Организацията на евреите “Шалом” започна национална програма “Направи добро”. С осигурени вече средства ще бъдат закупени легла за родилни отделения, ще се оборудват компютърни кабинети и ще се организират спортни празници.

Целиот свет без србоманите и jугоносталгичарите признават дека евреите од Блгариja са спасени от блгарскиот народ и црква. Ти имаш правото да мислиш каквото сакаш!




Дијагноза: Покажува индикаиции на ментално растројство, пред се како последица на таканаречениот бугарски образовен систем и пропаганда. Од дискусиите со пациентот може слободно да се заклучи дека бугарскатие историски “вистини“ се е најголемат причина за настанатата состојба.

Терапија: Врз пациентот беа применети бројни терпии од страснки и таканаречени бугарски автори и со жал можеме да констатираме дека ниедна од препишаните терапии не покаж завиден резултат. Препишаните терапии не покажаа знаци дури на ниту една контраиндикација. Во секој случај пациентот ќе биде под присмотра, а од овој момент натаму ќе остане без соодветна терапија. Било каква терапија е економски неоправдана.

Прогноза: Пациентот е безнадежен случај, комплетно индоктриниран со трајно и неизлечиво ментално пореметување. Нема спас.



Българските партизани, подпомогнати от Червената армия, събориха старата власт и установиха народно-демократична власт в България. Деветосептемврийското антифашистко народно въстание събаря монархо-фашистката диктатура и установява народно-демократична власт. Такива неща се пишеха в недалечно минало в българската историческа литература. В тези твърдения истината е толкова малко и лъжата толкова много, но никой от българските историци, в това число и радетелят за историческата истина Б. Димитров, не само, че не ги опровергаваха, но ревностно поддържаха тези лъжи. Мога да дам примери, че редица партизански отряди слизат по градовете на втория или третия ден, след като вече властта е в ръцете на Отечествения фронт.

Тази лъжа, след свалянето на тоталитарната власт, вече не се пише в учебниците по история, но това показва нездравите основи на българската историческа наука, която се променя в зависимост от това кой е на власт. Същите професори, получили научните си звания и степени в тоталитарна България, сега пишат точно обратно. Може ли да се каже къде е истината?

Погледнете критично българските учебници по история и вие ще видите многобройни некоректни твърдения. Ето някои оспорими факти: “Родолюбивите боляри, братята Асен и Петър, оглавили въстанието на българите през 1185 г.” В същото време, братът на тези родолюбиви българи, цар Калоян, пише на Римския папа: “Аз произхождам от стар романски род”.

А какво да кажем, че само допреди 12-15 години мастити български професори “аргументирано доказваха”, че турците в цяла днешна България са си българи. На базата на тези “доказателства”, беше организиран “възродителен процес” и възвърнати българските имена на турците в България.

Чисти лъжи, басни, измислици, полуистини има много. Съмнително е преданието, което учителите разказват на учениците по “Родинознание”, че Кубрат събрал синовете си и ги накарал да счупят сноп пръчки…, защото това е старо източно предание и се среща в историческото наследство и на други народи. Още повече, че Кубрат не ни показва пример на мъдър политик, който приживе да определи свой наследник, та държавата му да остане цяла и да се разраства. Писания от рода на това, че Алфоносо д’Охеда е българин, че Наполеон Бонапарт има български корен, че Христос, на кръста, говорел на български и други подобни оставяме без коментар. На много места се говори, че в България е направено нещо за първи път. Въстанието на Иваило, според някои е първото антифеодално въстание, Септемврийското въстание 1923 г. беше до неотдавна, според българските историци, първото антифашистко въстание. Сега вече не е антифашистко, защото в България нямало фашизъм. Онази власт прати евреите от Македония в концентрационни лагери, както и Хитлер. Имаше подобни закони, напр. ЗЗД, както Хитлер. Съюзници й бяха Хитлер и Мусолини, но тя за част от днешните историци не е фашистка.

Тук му е местото да се каже, че народите имат нужда от митовете, които историята създава. Изтъквайки горните неточности и изопачавания в българската история, нашата цел е само да покажем, че българските историци не са света вода ненапита, че не са били безкористни при писането на собствената си история. Докато митовете не пречат на други народи те са полезни, защото създават национално самочувствие. А балканските народи, в това число и българският, имат нужда от него. Ние, македонците, много искаме да подчертаваме достойнствата на българския народ, които той, както и другите балкански народи, притежава. Да славим неговите национални герои. Искаме да насаждаме взаимно уважение между балканските народи. Но кажете как, когато от страна на съседските ни историци, с незначителни изключения, върху милеещите за Македония македонци се излива само помия.

Липсата на възможност за експериментална проверка и затруднената логична и документална проверка на някои исторически твърдения, създават основа за спорове. Тези спорове, ако не се водят толерантно, с уважение към опонента, носят само вреди и омрази.
Гроф Игнатиев: "Ви се обрнувам Вам (г-дин Бахмачев), дека ЈАС ЈА СОЗДАДОВ ВЕЛИКА БУГАРИЈА, ЗАРАДИ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ на исток "- (М.Цемовиќ - " Маќедонски проблеми и Маќедонци", Београд, 1913 ,33.)“

Кон врв
 Внеси реплика Внеси реплика страница  <1 910111213 32>
  Сподели тема   

Скок до Овластувања Кликни и види ги опциите

Forum Software by Web Wiz Forums® version 10.03
Copyright ©2001-2011 Web Wiz Ltd.

Страницата е генерирана за 0,172 секунди.