|
Кој ја присвојува историјата? |
Внеси реплика | страница <1 7879808182 147> |
Автор | |
Vladimir88
Сениор "Arbeit macht frei" Регистриран: 20.Декември.2007 Статус: Офлајн Поени: 4349 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Додуша не се сеќавам али знам нешто читав во врска со Венетите...иммено тие биле староседелци на Балканскиот Полуостров и незнам си што.. Како и да е јазикот си постоел..ама тоа не го менува фактот дека повисоките функционери во Бугарија(во тие времиња), пишувале на грчки, тоа било нивно службено писмо, и не го менува фактот дека хановите не зборувале словенски јазик Како второ нивните владетели тие времиња не носат словенски имиња.. Имаат турки имиња.... Исто така не го менува фактот дека глаголицата е создадена од словенските говори во делот на Солун Јас колку што знам таму немало протобугарски преселби.... И после тоа некој ќе рече зошто имаме слични јазици со Бугарите..... Тоа сакам да ти кажам.... |
|
дуле
Сениор Регистриран: 11.Ноември.2006 Статус: Офлајн Поени: 973 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Односно "влахоринхините" свидетелствуват хрониките на Кастомониjскиот манастир во Атон: .За разпространението на християнството сред сагудатите и ръхините имаме свидетелството на Кастамокитската гръцка хроника. Там четем следното: „През дните на неблагочестивите ромейски царе иконоборци, които водеха война срещу светите икони, народите от дунавските краища, възползувани от безначалните времена, тъй наречените ръхини или по-просто влахоръхини и сагудати, като покориха България, разпространиха се малко по малко в различни области и завладяха и Македония..... Най-после те дойдоха и в светата гора Атонска с всичките си челяди, защото нямаше кой да им се опре или да воюва с тях. След някое време светите отци (от Света гора) ги огласиха с евангелско учение и те повярваха и станаха съвършени християни” (Успенский, История Афона, III, стр. З11) Jордан Иванов Не по-малко говори в полза на нашия извод и гръцкото известие, записано в хрониката на атонския Кастамонийски манастир, което гласи така: „През дните на иконоборците-императори народите от придунавските краища, възползувани от безначалните времена (защото нечестивите ромейски императори водеха война против светите икони), тогава именно тъй наречените рихини и по-просто влахорахини и сагудати, след като завладяха България и се разшириха малко по малко в разни страни, завоюваха и Македония; най-сетне те дойдоха и на Света гора с целите си семейства, защото нямаше кой да им се възпротиви и да воюва с тях. След време, когато бяха огласени от светите отци, те повярваха и станаха съвършени християни. Но както ракът не върви право, а пълзи насам-натам, тъй и тия власи, макар и да повярваха и се покръстиха и после се подчиниха на ромейските императори, но се пръснаха по светоименитата Атонска гора под предлог, че те ще бъдат научени с време по-добре.” Васил Златарски --- Видно е што преводите на Иванов и Златарски са почти еднакви. Сепак - преписот на легендата на Кастамонитскиот манастир е од ХVІІ век, кога е могло да се прибави частицата "влахо" ... --- А односно сагудатите - повекето извори ги броjат за сарматско или прабугарско племе |
|
Vladimir88
Сениор "Arbeit macht frei" Регистриран: 20.Декември.2007 Статус: Офлајн Поени: 4349 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Можно е и од нив да го добиле името...влахорините..
Али сигурно дека не се влашко племе, власите се староседелци тие времиња, некои викаат дека се ромеи зошто они имаат латинска азбука.... Некои викаат дека биле староседелците на Македонија само што биле со тек на време латинизирани од Римјаните.... Има такви случаеви а за Сагудатите не би рекол дека повеќето извори ги бројат за протобугарско племе.... Они имаат протобугарско име....според Микулчиќ, ама единствените Протобугари кои стапнале на таа територија се само Куберовите прабугари и тоа не се Сагауди туку се Кутриги, и тоа се немаат населено на територијата на Македонија, туку на територијата на Епир, северозападен Епир Таму е и откопана касата на Кубер, а и доста предмети се најдени од протобугарско потекло.... Како второ протобугарите се имаат населено само околу Црното Море 95% од нив.... Еве ги денеска Бугарите носат име кое не е од словенско потекло....а се словени зошто не зборат протобугарски, зборат словенски јазик Тоа ти е еден пример... Изменето од Vladimir88 - 11.Мај.2008 во 13:18 |
|
Vladimir88
Сениор "Arbeit macht frei" Регистриран: 20.Декември.2007 Статус: Офлајн Поени: 4349 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Инаку што значи на бугарски
"Намериме" "Ште го намериме" и сл? |
|
dudulovski
Сениор Регистриран: 05.Март.2008 Статус: Офлајн Поени: 998 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Намери - најде. |
|
Еден литар ракија на ден и секогаш ќе бидеш здрав како дрен.
|
|
bulgarian_sunrise_
Група Регистриран: 09.Мај.2008 Статус: Офлајн Поени: 57 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
защо триете моите постове...това са само доказателства от цял свят
|
|
tanas_76
Нов член Регистриран: 10.Мај.2008 Локација: Afghanistan Статус: Офлајн Поени: 22 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Следната таблица онагледява етимологията на някои прабългарски думи, запазени в старобългарския и българския език.[9][10][11][12]
значение тюркска етимология сродни думи и заемки Алипи лично име *ălp чув. улăп „великан, богатир“, тур. alp „юнак“ Балчик, Балик *bialɨk др-тюрк. balɨq, чув. пӳлер „крепост“ белег *bil- чув. палăк „знак, паметник“, чув. пĕл, тур. bilmek, тат. белергә, каз. білу „знам“; заета в унг. bélyeg „марка“ бѣльчоугъ (стб.) пръстен *bilčük / *bilčik чагат. biläzik „белезник“, тат. беләзек „гривна“ бъбрек *bögür / *bögrek чув. пӳре, тат. бөер, др-тюрк. bögür, тур. böyrek, монг. бөөр „бъбрек“; заета в турски böbrek верига *uŕa- „удължавам“ чув. вăрах „дълъг, бавен“, тур. uzak, тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“ виря надигам *ȫŕ- „нагоре“ чув. вир „връх“, др-тюрк. üze/öze, тур. üzerinde „върху, над“ газя *geč- чув. каç „газя, преминавам“, тур. geçmek „преминавам, пресичам, преплувам“ губер одеяло *qöbüŕ / *qebiŕ „килим“ тур. диал. köуüz, узб. кигиз „килим“; заета в рус. ковёр, чеш. kober, пол. kobierzec „килим“ дохторъ (стб.) възглавница *jạŕtuk / *jạtŕuk чув. çытар, тур. yastık, каз. жастық „възглавница“, тат. ястык „дюшек“ кандиѩ (стб.) църковно звънче *qendük чув. канти „кръгла дървена чаша“, азр. кәнди „съд за брашно/зърно“; бълг. кънтя (за камбана), заета в рус. кандея, укр. кандiйка „дървена чаша за светена вода“, виз.грц. κοντίον „чаша“ капь (стб.) образ, икона *gēp чув. кап, др.-тюрк. kep „образ“; бълг. капище „храм“, заета в унг. kēp „образ“ книга *küiniv, *küinig < кит. k`üen „свитък“ ст.-уйг. kuin, kuinbitig „книга“; заета в слав. кънига, унг. könyv „книга“, ерзян. конёв „хартия“ коварен *qob „заговор“ чув. кавар „заговор“, тур. kovucu „доносник“, монг. хуурах „мамя“; заета в рус. коварнный ковъчегъ (стб.) ковчег *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“, тур. kapçık „малък съд“, монг. хайрцаг „кутия“; заета в унг. koporsó „ковчег“, рус. срб. укр. ковчег колчан *qeĺ др.-тюрк. keš „колчан“; заета в тат. калчан, рус. колчан корем *qạrɨn чув. хырӑм, тур. karın, тат. карын, каз. қарын „корем“ кося, косер *kes- „режа“ чув. кас, тур. kesmek, тат. кисәргә, каз. кесу „режа“; заета в слав. коса (за жътва), унг. kés „нож“ кувент (κυβεντος) име на праб. събрание *qab- „съединявам“ др.-тюрк. qavɨr- „обединявам“, тур. kavuşmak „съединявам се“; бълг. Кубрат кърчаг (стб.) вид съд *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“; заета в унг. korsó „кана“ ολγου (олгу) (стб.) велик *ulug тур. ulu „велик“, тат. өлкән „по-възрастен“ пале кученце *bāla тат. бала „дете“, чув. пултăр „бълдъза“ пахар (стб.) чаша *bakɨr тур. bakır, чув. пăхăр „мед“; заета в рум. păhar „чаша, стомна“, унг. póhár „чаша“, слов. pohár „чаша“ пашеног (стб.) баджанак *bāča чув. пуçана, тур. bacanak „баджанак“ порой силен дъжд *bora туркм. bora, каз. борау „силен снеговалеж“, монг. бороо хур „дъжд“ самъчии (стб.) управител *som чув. сум „число“, тур. sаn „сан, чин“; заета в унг. szám „число“, слав. санъ сипаничев болен от шарка *čɨ̄pgan чув. çăпан, тур. siban „цирей“; заета в рус. сыпь „вид болест“ сиромах монг. *čira-ma чув. çарамас „гол, съблечен“, монг. чармай „гол“ сулица (стб.) късо копие *sīĺ „остър“ чув. шăл „зъб“, тур. šiš „шиш“, тат. шеш „стожер“, каз. ұшы „острие“ телѣга (стб.) кола *Tilgen „колело“ др.-тюрк. tilgen „колело“, монг. тэрэг „каруца“; бълг. талига, заета в унг. talicska ръчна количка тояга *daja- чув. туя „жезъл, тояга“, тур. dayak „побой“ тълмач, тлъкъ (стб.) тълкувам *dɨl/*dil чув. чĕлхе, тат. теле „език“, тур. dilmaç преводач; бълг. тълмач, заета в унг. tolmács, слав. толмач, ср.-нем. tolmetsche (1300 г.) „преводач“ търкалям навивам *dǖr- чув. тăркăс „колело за игра“, тĕркеле „увивам“, тат. төренергә „увивам се“ тыкръ (стб.) огледало *deg- „кръг“ чув. тĕкĕр „огледало“, тур. değirmen „мелница“; заета в унг. tükör „огледало“ урва *üŕ- „чупя“ чув. ур „ров“, тат. өзәргә „късам, ръфам“ чертог дворец перс. čar „4“ + тюрк. *otag „стая“ тур. oda „стая“ чигот праб. военна титла *jEgit тур. yiğit „юначага“, тат. егет „храбрец“ чука връх joq- тур. yokuş „нанагорнище“, каз. җоғарғы „горен“ чумеря се мръщя се неизв. чув. шăмар „сърдя се; разваля се (за време)“, унг. csömör „гадене, отврат“ шавар тръстика *siaŕ „блато“ чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“; заета в унг. sár „кал, мръсотия“ шаран вид риба *sāŕgan тур. sazan, каз. сазан „шаран“; заета в унг. sárkány „дракон“ шаръ, шарити, шаръчи (стб.) боя, художник < кит.? чув. сăрă „боя“, монг. зураач „бояджия“; бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šаr шейна неизв. чув. çуна, манс. son, саам. tsuna шейна, монг. цана „шейна“ шиле агънце *sīĺe-gu тур. şişek „шиле“ шуга вид болест *sögil чув. шӗкӗл, тур. siğil, тат. сөял „брадавица“ шума листа *siāpan чув. шăма (бот.) „пищялка“, тур. saman „слама, плява“; заета в срб. шума, слов. šúmа „гора“ шуртя процеждам се *süŕ- „шуртя“ чув. сĕр „цедя“, тур. süzmek „цедя“; заета в унг. szűr „процежда се“ Като заемки от прабългарски би следвало да се смятат общославянски думи като утро, ранен, широк, просо, вися и др. за които липсва индоевропейска етимология. |
|
tanas_76
Нов член Регистриран: 10.Мај.2008 Локација: Afghanistan Статус: Офлајн Поени: 22 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Интересното че две са хипотезите за езика на прабългарите, тюркси език и ираноезичната теория. И двете имат своите основания. Повечето думи се употребяват и в Македония и Сърбия и в България и в други балкански държави.
Това е тема с много неизвестни и предположения ! |
|
Boogie
Профил од член
Испрати лична порака
Најди пораки од член
Посети го сајтот на членот
Додај во листа на пријатели
Модератор Слобода или Смрт Регистриран: 26.Октомври.2005 Статус: Офлајн Поени: 10652 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Како и да е бугарскиот јазик е различен од словенскиот,така да се познава кој превладеал културно
|
|
bulgarian_sunrise_
Група Регистриран: 09.Мај.2008 Статус: Офлајн Поени: 57 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
ЗА ТОВА ЛИ МАКЕДОНСКИЯ Е СЪЗДАДЕН ПРЕДИ 60 ГОДИНИ А РУСНАЦИТЕ ПРЕДИ 250-300 ГОДИНИ СА ГОВОРИЛИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИ
|
|
Vladimir88
Сениор "Arbeit macht frei" Регистриран: 20.Декември.2007 Статус: Офлајн Поени: 4349 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Старобугарски...е Протобугарски.. Русите се Протобугари Абе Џими Хафа е закопан во Свети Николе Изменето од Vladimir88 - 12.Мај.2008 во 14:12 |
|
tanas_76
Нов член Регистриран: 10.Мај.2008 Локација: Afghanistan Статус: Офлајн Поени: 22 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Езика на прабългарите и славяните е бил различен, забележителното е как два етноса с различни езици и култура в крайна сметка се обединяват в едно ! Предполагам че дългогодишните съвместни войни против Византия и други народи са ги обединили в името на общата кауза.
Това за съжаление рядко се случва на Балканите, тук сега е на мода разцеплението и деленето. Ама и натова ще му дойде края!!! |
|
bulgarian_sunrise_
Група Регистриран: 09.Мај.2008 Статус: Офлајн Поени: 57 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
НЕ ПРОТОБЪЛГАРСКИ А СТАРОБЪЛГАРСКИ ...ИМА РАЗЛИКА ...ОТВОРИ И ПРОЧЕТИ САМИТЕ РУСНАЦИ КВО УЧАТ ЗА ЕЗИКА СИ
|
|
Vladimir88
Сениор "Arbeit macht frei" Регистриран: 20.Декември.2007 Статус: Офлајн Поени: 4349 |
Опции за коментарот
Благодарам(0)
|
Ако Протобугарите имале различна култура, не словенска како можеш ти да се декларираш за потомец на Протобугарите, кога ти си словен и зборуваш словенски јазик.. а не протобугарски.... Изменето од Vladimir88 - 12.Мај.2008 во 14:19 |
|
Внеси реплика | страница <1 7879808182 147> |
Tweet
|
Скок до | Овластувања Вие не може да внесувате нови теми на форумот Вие не може да одговарате на теми на форумот Вие не може да ги бришете вашите пораки од форумот Вие не може да ги менувате вашите пораки од форумот Вие не може да креирате анкета на форумот Вие не може да гласате на форумот |