Кој ја присвојува историјата?

dudulovski напиша: Само мене ми беше поентата дека нивните цареви кои биле пред Кирил и Методиј пишувале на грчки и збореле протобугарски.. И сигурно дека ќе имаме денес слични јазици кога словенскиот беше претставен во времето на Цар Борис.. Да, во тоа време е создаден старословенскиот литературен јазик. Но народниот словенски си постоел. За прасловенскиот се смета дека настанал пред 4 илјади години. Старословенскиот станал службен и државен јазик во земјите во кои имал основа да биде прифатен, односно каде што населенитето зборувало пред се` словенски.

Додуша не се сеќавам али знам нешто читав во врска со Венетите...иммено тие биле староседелци на Балканскиот Полуостров и незнам си што..
Како и да е јазикот си постоел..ама тоа не го менува фактот дека повисоките функционери во Бугарија(во тие времиња), пишувале на грчки, тоа било нивно службено писмо, и не го менува фактот дека хановите не зборувале словенски јазик
Како второ нивните владетели тие времиња не носат словенски имиња..
Имаат турки имиња....
Исто така не го менува фактот дека глаголицата е создадена од словенските говори во делот на Солун
Јас колку што знам таму немало протобугарски преселби....
И после тоа некој ќе рече зошто имаме слични јазици со Бугарите.....

Тоа сакам да ти кажам....

Можно е и од нив да го добиле името...влахорините..
Али сигурно дека не се влашко племе, власите се староседелци тие времиња, некои викаат дека се ромеи зошто они имаат латинска азбука....
Некои викаат дека биле староседелците на Македонија само што биле со тек на време латинизирани од Римјаните....
Има такви случаеви а за Сагудатите не би рекол дека повеќето извори ги бројат за протобугарско племе....
Они имаат протобугарско име....според Микулчиќ, ама единствените Протобугари кои стапнале на таа територија се само Куберовите прабугари и тоа не се Сагауди туку се Кутриги, и тоа се немаат населено на територијата на Македонија, туку на територијата на Епир, северозападен Епир
Таму е и откопана касата на Кубер, а и доста предмети се најдени од протобугарско потекло....
Како второ протобугарите се имаат населено само околу Црното Море 95% од нив....


Еве ги денеска Бугарите носат име кое не е од словенско потекло....а се словени зошто не зборат протобугарски, зборат словенски јазик
Тоа ти е еден пример...

Изменето од Vladimir88 - 11.Мај.2008 во 13:18

Vladimir88 напиша: Инаку што значи на бугарски "Намериме" "Ште го намериме" и сл?

Намери - најде.

Следната таблица онагледява етимологията на някои прабългарски думи, запазени в старобългарския и българския език.[9][10][11][12]

значение тюркска етимология сродни думи и заемки
Алипи лично име *ălp чув. улăп „великан, богатир“, тур. alp „юнак“
Балчик, Балик *bialɨk др-тюрк. balɨq, чув. пӳлер „крепост“
белег *bil- чув. палăк „знак, паметник“,
чув. пĕл, тур. bilmek, тат. белергә,
каз. білу „знам“; заета в унг. bélyeg „марка“
бѣльчоугъ (стб.) пръстен *bilčük / *bilčik чагат. biläzik „белезник“, тат. беләзек „гривна“
бъбрек *bögür / *bögrek чув. пӳре, тат. бөер, др-тюрк. bögür, тур. böyrek,
монг. бөөр „бъбрек“; заета в турски böbrek
верига *uŕa- „удължавам“ чув. вăрах „дълъг, бавен“, тур. uzak,
тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“
виря надигам *ȫŕ- „нагоре“ чув. вир „връх“,
др-тюрк. üze/öze, тур. üzerinde „върху, над“
газя *geč- чув. каç „газя, преминавам“,
тур. geçmek „преминавам, пресичам, преплувам“
губер одеяло *qöbüŕ / *qebiŕ „килим“ тур. диал. köуüz, узб. кигиз „килим“;
заета в рус. ковёр, чеш. kober, пол. kobierzec „килим“
дохторъ (стб.) възглавница *jạŕtuk / *jạtŕuk чув. çытар, тур. yastık, каз. жастық „възглавница“,
тат. ястык „дюшек“
кандиѩ (стб.) църковно звънче *qendük чув. канти „кръгла дървена чаша“,
азр. кәнди „съд за брашно/зърно“;
бълг. кънтя (за камбана), заета в рус. кандея,
укр. кандiйка „дървена чаша за светена вода“,
виз.грц. κοντίον „чаша“
капь (стб.) образ, икона *gēp чув. кап, др.-тюрк. kep „образ“;
бълг. капище „храм“, заета в унг. kēp „образ“
книга *küiniv, *küinig
< кит. k`üen „свитък“ ст.-уйг. kuin, kuinbitig „книга“;
заета в слав. кънига, унг. könyv „книга“,
ерзян. конёв „хартия“
коварен *qob „заговор“ чув. кавар „заговор“, тур. kovucu „доносник“,
монг. хуурах „мамя“; заета в рус. коварнный
ковъчегъ (стб.) ковчег *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“,
тур. kapçık „малък съд“, монг. хайрцаг „кутия“;
заета в унг. koporsó „ковчег“, рус. срб. укр. ковчег
колчан *qeĺ др.-тюрк. keš „колчан“;
заета в тат. калчан, рус. колчан
корем *qạrɨn чув. хырӑм, тур. karın,
тат. карын, каз. қарын „корем“
кося, косер *kes- „режа“ чув. кас, тур. kesmek,
тат. кисәргә, каз. кесу „режа“;
заета в слав. коса (за жътва),
унг. kés „нож“
кувент (κυβεντος) име на праб. събрание *qab- „съединявам“ др.-тюрк. qavɨr- „обединявам“,
тур. kavuşmak „съединявам се“;
бълг. Кубрат
кърчаг (стб.) вид съд *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“;
заета в унг. korsó „кана“
ολγου (олгу) (стб.) велик *ulug тур. ulu „велик“, тат. өлкән „по-възрастен“
пале кученце *bāla тат. бала „дете“, чув. пултăр „бълдъза“
пахар (стб.) чаша *bakɨr тур. bakır, чув. пăхăр „мед“;
заета в рум. păhar „чаша, стомна“,
унг. póhár „чаша“, слов. pohár „чаша“
пашеног (стб.) баджанак *bāča чув. пуçана, тур. bacanak „баджанак“
порой силен дъжд *bora туркм. bora, каз. борау „силен снеговалеж“,
монг. бороо хур „дъжд“
самъчии (стб.) управител *som чув. сум „число“, тур. sаn „сан, чин“;
заета в унг. szám „число“, слав. санъ
сипаничев болен от шарка *čɨ̄pgan чув. çăпан, тур. siban „цирей“;
заета в рус. сыпь „вид болест“
сиромах монг. *čira-ma чув. çарамас „гол, съблечен“, монг. чармай „гол“
сулица (стб.) късо копие *sīĺ „остър“ чув. шăл „зъб“, тур. šiš „шиш“,
тат. шеш „стожер“, каз. ұшы „острие“
телѣга (стб.) кола *Tilgen „колело“ др.-тюрк. tilgen „колело“, монг. тэрэг „каруца“;
бълг. талига, заета в унг. talicska ръчна количка
тояга *daja- чув. туя „жезъл, тояга“, тур. dayak „побой“
тълмач, тлъкъ (стб.) тълкувам *dɨl/*dil чув. чĕлхе, тат. теле „език“, тур. dilmaç преводач;
бълг. тълмач, заета в унг. tolmács, слав. толмач,
ср.-нем. tolmetsche (1300 г.) „преводач“
търкалям навивам *dǖr- чув. тăркăс „колело за игра“, тĕркеле „увивам“,
тат. төренергә „увивам се“
тыкръ (стб.) огледало *deg- „кръг“ чув. тĕкĕр „огледало“, тур. değirmen „мелница“;
заета в унг. tükör „огледало“
урва *üŕ- „чупя“ чув. ур „ров“, тат. өзәргә „късам, ръфам“
чертог дворец перс. čar „4“ +
тюрк. *otag „стая“ тур. oda „стая“
чигот праб. военна титла *jEgit тур. yiğit „юначага“, тат. егет „храбрец“
чука връх joq- тур. yokuş „нанагорнище“, каз. җоғарғы „горен“
чумеря се мръщя се неизв. чув. шăмар „сърдя се; разваля се (за време)“,
унг. csömör „гадене, отврат“
шавар тръстика *siaŕ „блато“ чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“;
заета в унг. sár „кал, мръсотия“
шаран вид риба *sāŕgan тур. sazan, каз. сазан „шаран“;
заета в унг. sárkány „дракон“
шаръ,
шарити, шаръчи (стб.) боя, художник < кит.? чув. сăрă „боя“, монг. зураач „бояджия“;
бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šаr
шейна неизв. чув. çуна, манс. son,
саам. tsuna шейна, монг. цана „шейна“
шиле агънце *sīĺe-gu тур. şişek „шиле“
шуга вид болест *sögil чув. шӗкӗл, тур. siğil,
тат. сөял „брадавица“
шума листа *siāpan чув. шăма (бот.) „пищялка“,
тур. saman „слама, плява“;
заета в срб. шума, слов. šúmа „гора“
шуртя процеждам се *süŕ- „шуртя“ чув. сĕр „цедя“, тур. süzmek „цедя“;
заета в унг. szűr „процежда се“

Като заемки от прабългарски би следвало да се смятат общославянски думи като утро, ранен, широк, просо, вися и др. за които липсва индоевропейска етимология.

Како и да е бугарскиот јазик е различен од словенскиот,така да се познава кој превладеал културно

bulgarian_sunrise_ напиша: ЗА ТОВА ЛИ МАКЕДОНСКИЯ Е СЪЗДАДЕН ПРЕДИ 60 ГОДИНИ А РУСНАЦИТЕ ПРЕДИ 250-300 ГОДИНИ СА ГОВОРИЛИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИ

Старобугарски...е Протобугарски..
Русите се Протобугари
Абе Џими Хафа е закопан во Свети Николе


Изменето од Vladimir88 - 12.Мај.2008 во 14:12

НЕ ПРОТОБЪЛГАРСКИ А СТАРОБЪЛГАРСКИ ...ИМА РАЗЛИКА ...ОТВОРИ И ПРОЧЕТИ САМИТЕ РУСНАЦИ КВО УЧАТ ЗА ЕЗИКА СИ