Бугари во Македонија

„Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажиречи невъзможйо да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещуй само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще й бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма".

Дипломатски архив-Дубровник ІІІ отдель,Ф.І-251/1888г



СТОЯН НОВАКОВИЧ
(1842 - 1915)
учен и политик
Завьршва гимназия в родния си град и лицей в Белград. През 1863 г. постъпва на работа в Министерството на финансите. След 1863 е последователно гимназиален учител, библиотекар в Кационалния музей, министър на просветата. От 1875 до 1880 е професор в Белградския университет, член на Държавния съвет (1883) и министър на вътрешните работи (1884). От 1885 до 1892 е посланик в Цариград, а на следващата година министър на външните работи. Като премиер (1895,1896) преориен-тира австрофилската външна политика в русофилска. Посла-ник в Париж и Петербург (1899-1904), а след пенсионирането отново става премиер (1909). Ст. Новакович е един от основателите на Прогресивната партия през 1880 г. След смъртта на Милутин Гарашанин, син на Илия Гарашанин, става председател на партията. Пише стихове и разкази, превежда от руски, полски, немски и френски. Публикува сборници стихове и разкази, а през 1913 - историческия роман „Калугер и хайдутин". Занимава се с филология, история на литературата и със събиране, издаване и тълкуване на исторически материали. От 1877 година започва работа и в областта на културата и обществената история.