Буги, каде напиша за онаа црквата во Струга од 1 в.н.е. Ме заинтригира, Знам дека Павле во Македонија Дошол. Но тоа би значело дека кај нас е најстарата црква било кога направена, А од еден британец археолог, вчера слушнав дека кај нив се спремаат за објавување дека Тука е најстарата црква осветена од Св.Павле, А нивната од св.Петар иако поубава е понова.

Венстар пак почна со популизам.
РАЗБЕРИ не можеме браќа да бидеме, Кога сме толку различни.
Ние си знаеме што сме. Како нација постари сме многу повеќе.
Вие другар сте туждинци, не зборам за сите нормално.
Што побрзо си признаете, што побрзо си прифатите историјата каква што ви била вистинската историја. Толку побрзо ќе дојде до национално помирување. Тогаш другар во културен натпревар Јас и Ти ќе бидеме Браќа. Рамноправни. Но се додека вие ни ја негирате историјата од 10 век па наваму. Тоа нема да се случи. Се додека Најголемите Македонци ги правите бугари, Се додека не ги признавате Балканските Војни, и Поделбата на Македонија. Нема да се случи.
Дури и да останам и Последниот Македонец. До последна Капка Крв нема да дозволам. Некој ПАК да не вика, Срби, Грци, Бугари.

Привет

Вече по друг повод казах, че отношението на българите към Македония е не толкова заради това, че тази територия е била част от българската държава през Средновековието. Всъщност този период не е бил чак толкова голям. Значителна част от времето Македония е била част от Византия, а накрая, преди идването на търците, и на Сърбия.

Сантиментите на българите не са към територии. Някакъв историк беше казал, че ако се гледат само териториите то излиза, че българите са проляли толкова много кръв за някакви чукари и камънаци в Македония, а в същото време са изпуснали плодородната Източна Тракия и Беломорието.

Проблемът е друг. Ние смятаме, че в Македония живеят наши братя, които са подтискани първо от турците, а после и от сърбите. В Македония по време на турското робство се говори на чист български език близък до този от източните части на България (разликите са били на ниво местен диалект), имало е стотици български училища за разлика от шепата сръбски (предимно в северната част) и гръцки училища и НИКАКВИ македонски, било е пълно с български църкви (на малкото останали сега са замазани българските надписи). Голяма част от населението се е определяло като българи и доброволно са се присъедили към Българската Екзархия. Наистина може да е имало и такива, които са се смятали за македонци в смисъл потомци на Александър, но те са били единици. Това е било положението до Освобождението на България от турско робство та дори и след това до Балканските войни. Българите в Македония вече не са част от същата политическа и социална система както тези в освободените части на България и това неминуемо води до съобразяването с определени фактори и развитие, което не е идентично в двете части. Това води до разпространение на идеята, че Македония трябва да се бори сама за независимостта си. Факт е, че много лидери на ВМРО са смятали това като преходен етап към обединение с България (подобно на днешните косовари, които искат първо независимост, но гледат към обединие с Албания). Също така е факт, че е имало лидери на ВМРО, които са били против обединение с България. Това води до разцепление в организацията и братоубийствени борби.

По-късно през балканските войни трите воюващи държави България, Гърция и Сърбия се опитват да подтиснат чуждите елементи и да наложат своята власт над цялата им подвластна територия. За този период и тормоза над местното население може да се прочете в Карнегиевата анкета.  След установяването на сръбската власт над по-голямата част от Македония голяма част от населението (особено инетлигенцията - учители и духовенство) е била или прогонена, или избита, или насила накарана да се откаже от българския си корен и да се признае за сърби (не македонци).

С това съзнание България се включва в Първата световна война. За да освободят братята си, които страдат под сръбски ботуш и да накажат насилника се мобилизират хиляди мъже (България постига най-големия процент мобилизация именно защото хората са убедени в правотата на делото). Спомените от онова време са ясно доказателство за чуствата на хората в Македония към идването на българските войски. И за мъката при раздялата с тях. Ще дам само един пример със спомените на дъщерята на Димитър Миладинов - Царевна Миладинова.

През 1941 цар Борис III е принуден да се присъедини към силите на Остта и на България е предадена администрацията върху териториите загубени през Блаканските и Първата световна войни. Няма никакво съмнение за радостта на голяма част от населението в Македония, че отново са част от българската държава. България отделя огромна част от бюджета си за изграждане на инфраструктура в освободените територии. В България не се знае много за съпротивата против военното присъствие в Македония. Доколкото знам тя (съпротивата) се ръководи от македонската комунистическата партия. МКП първоначално е била част от Югославската КП, но с присъединяването на освободените земи и МКП се влива в БКП. БКП първоначално приветства включването на България към силте на Остта и присъствието на немски войски в България (нали през септември 1939 Русия и Германия станаха големи приятели и Сталин нареди на Коминтерна да не се бори против фашистите). Обаче, когато на 22 юни Германия напада СССР изведнъж се сменя политиката (по нареждане на Сталин) и се появяват първите партизани в България. Те дават много повече жертви отколкото другарите им от МКП. Доколкото знам в Македония не е имало голямо партизанско движение именно поради факта, че населението не е поддържало бунтовници против новата власт. Буги отвори нова тема за окупацията. Там може да се навлезе в подробности за този период.

След войната в Македония се налагат езикова и писмена реформа, създава се македонския език на основата на северния диалект (най-отдалечен от останалите български диалекти), включват се много сръбски и чужди думи и се постига разделяне на официалния македонски език от официалния български. УДБА преследва с всички сили всеки, който посмее да се нарече българин. В бълагрските архиви има стотици документи за политическо насилие заради българско самосъзнание. Дори и сега в Македония е много голям проблем когато някой се определя като българин отколкото като сърбин, хърватин или някакъв друг. След всички статистики от началото на 20ти век показващи стотици хиляди (в някои статистики, повече от милион) българи сега официално в Македония няма българи. Този факт сам по се*е си поставя въпроса какво е станало с българското население в тази земя. От друга страна десетки хиляди градани на Македония притежават и български паспорти защото са доказали, че имат български произход (необходимо условие за издаване на паспорт). Факт е, че някои злоупотребяват с този паспорт и го ползват само за да се измъкнат от Македония, но това не отрича българския им произход.

В македонските форуми се пише често, че България е окупирала Пиринска Македония. Явно хората не знаят какво означава думата "окупация". А именно "контрол над територия или страна от чужда държава". Няма международна институция или държава, която да оспорва принадлежността на тази земя към българската държава. Дори и македонското правителство не се изказвало в тази посока.

Това е сравнително накратко моето виждане по македонския въпрос. Това виждане се споделя от голяма част от българите. То е част и от официалната позиция на българските политици и историци. А също и на почти всички чужди учени.

Поздрав,
Венелин

Не оправдавам действията на войниците. Напротив, осъждам ги. Така както осъждам издевателствата на българските власти спрямо българските интелектуалци и опозиция през 1925та и по-късно спрямо нелегалните комунисти и партизаните. Например в Ястребино избиват цялото село заедно с децата защото ги смятат за ятаци.

Поздрав,
Венелин

Една серия от доста задълбочени коментари по македонския въпрос
http://www.stormfront.org/forum/showthread.php?t=296170
(на английски)

Буги, в частта за втората световна война пише  и за ентусиазма при посрещането на българските войски и за съпротивата против българското управление.

Ако не ви хареса поне ще разберете какво мислят другите извън Македония по тези въпроси.

Поздрав,
Венелин

Boogie напиша: Какви докази сакаш пријателче,сакаш ДНК за да знаеш поубаво или фактот дека 85% од населението во Македонија е со сини очи и светла боја на коса и бела млечна кожа.

А колко са албанците между вас? Не са ли повече от 15% (ако приемем, че в Македония няма други)? Ако между тях има светлокожи и синеоки дали и те са внуци Александър?

А според теб как изглеждат повечето славяни? А арийците?

Също, доколкото си спомням, Александър е имал един син от Роксана, който са убили още преди да стане пълнолетен. Така, че от великия Александър едва ли е останал много генетичен материал. По-скоро от сънародниците му - войници, по-голяма част от които се женят за персийки.

Относно татарите ще дам един цитат от академик Николай Державин, руски историк:
"Българите на Аспаруха са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши и т.н.
Българите на Аспаруха са българи - народ, който е заемал особено място сред народите на древността ..."

Дайте някой исторически документ, в който държавата България и населението й да се нарича Татария, Татарстан или нещо такова, а хората татари. Всички медиевисти говорят за България и българи, а само в Македония си знаете татари. Явно вие най-добре знаете. Ама без доказателства.


Поздрав,
Венелин

Какви докази сакаш пријателче,сакаш ДНК за да знаеш поубаво или фактот дека 85% од населението во Македонија е со сини очи и светла боја на коса и бела млечна кожа.
Фактите никогаш нема вас Татарите да ве убедат но бидете си Татари ако тоа го сакате еве и јас силно ке викнам
ДА ЖИВЕЕ ТАТАРЛЕНД