Историски дилеми

http://mn.mk/makedonski-legendi/6828-Rafael-Mose-Kamhi

Рафаел Камхи се преселил од Софија во Солун. Во текот на Втората Светска Војна е подложен на иследување и тортура од нацистите и од грчките колаборационисти и е затворен во 1943 година. Благодарение на ангажирањето на Македонскиот национален институт, Илинденската организација и на Националниот комитет на македонските братства од Софија и со ангажирање на бугарската влада е издејствуван посебен третман за Рафаел Камхи, како “заслужен Бугарин“.

На 11 ноември 1903 година, во Битола дошол Ѓорче Петров и се упатил кај Рафаел, давајќи му задача: веднаш да замине во Софија, за да на тамошните власти им ја раскаже вистинската слика за Македонија и да се ангажира за материјална помош.

Јас му раскажав на кнезот Фердинанд подробно за целата историја на востанието, за сите битки и за очекуваната помош од Бугарија да и објави војна на Турција. Ако тоа се случеше, немаше да ни се случи таа катастрофа. Ние ќе победевме.


еми тва е состоjбата товаришти

Чоли, а на што најмногу ти наликува прилепскиот говор? 

Pat напиша: [ Ѓорче Петров е од Прилеп. Значи тој би требало да говорел вака некако: И значи јазикот бил „конструиран“ во 1945 година и до тогаш не постоел, а револуционерите говореле како што пишува во спомените, коишто се пишувани на бугарски книжовен?

Прилепскиот говор е много по близо до литературниот бугарски език, нежели некои бугарски говори - например говорот во село Каменица (родното место на Владо Черноземски) сега квартал на град Велинград. Таму трите села (кои сега прават град Велинград) си имат сопствени говори.(барем допреди 30 години... сега говорите са слични со литературниот). Докато говорот во Чепино и Ладжене е разбирлив, говорот во Каменица е уникум... От пет думи ке разбереш една-две. Докато прилепскиот говор цитиран во картинката го читам слободно и засега не видим ниту една непозната дума или особита граматична конструкциjа.

Изменето од чоли - 01.Октомври.2012 во 16:51

Pat напиша: Природен јазик е мајчиниот јазик, т.е. тој јазик на кој те научила мајка ти и со кој си пораснал додека да тргнеш на училиште.

а после след училиште? мислам слег б'лгарската мажка гимназиа во Солун и след Висшето училиште во Софиа или след висшето Военно училиште во Софиа

Мажите стоеја наоколу, гледаа ни и жедно слушаа додека им преведува писмото на бугарски - тоа беше единствениот јазик на кој можевме да се разбираме, зоштото не го говорех доволно турски, грчки или албански, на кои јазици ги слушах да разговараат меѓу себе.

Спомени на Елен Стоун

Platenik напиша: На Цилка ли ќе и веруваме или на новинарот? Очигледно кореспондентот лажел или некој него го излажал дека сите биле Бугари!

Па да видим што е рекол самиот Jане Сандански во спомените си (запишани на источно-македонското наречие):

...Отидохме въ Банско двамата, оставихме момчетата въ гората, едно че въ селото имаше войска, а друго че малко бѣха още организационни членове въ селото. Отъ приказкитѣ съ протестантитѣ разбрахме, че мѫчно може да се докара Хаусъ въ Банско, но узнахме, че тъкмо въ туй време дошла една американка, по име Мисъ Стонъ. Азъ изучихъ и разбрахъ, че е важна личность. Казахъ на Чернопѣева и той се съгласи да я хванемъ. Открихъ на едного отъ протестантитѣ отъ организацията, че ще искаме отъ тѣхъ помощь. Съгласиха се. Двамата отъ тѣхъ бѣха отъ рѫководителното тѣпо—Йонката Хаджи Въкановъ, Йонка Колчаговъ, Минчо Лазаровъ и Симеонъ Молеровъ. Тѣ ни обадиха, кога ще потеглятъ. Между туй 11 души отъ момчетата ни се върнаха въ България та останахме всичко петима. Заминахме за Градево, взехме още четирма души отъ това село (Нано, Тодоръ, Христо и Коле), отъ Покровникъ — единъ момъкъ, Лазо, и отъ Бистрица — Чиме. Ние бѣхме: азъ, Чернопѣевъ, другарьтъ му Димитъръ Кьосето (макед.), Стоянъ Просяковъ (отъ Влахи) и Димитъръ Иневъ (отъ Княжеството). Стояхме два дена и вечерьта на пѫтя на месечина срѣщаме Кръсто Асѣновъ че иде съ момчета. Бѣхме писали за момчета: Юруковъ (отъ Карлово) и Шумановъ (отъ Тетовско) за моята чета, а за Чернопѣева — Александъръ Дърводѣлски отъ Враца, Станишъ отъ Кукушко и Александъръ Илиевъ. Последнитѣ бѣха тръгнали да влѣзатъ въ четитѣ на организацията въ Петричко. Взехме ги при насъ и зараньта ги наредихме по пусиитѣ безъ да имъ кажемъ намерението си. На своитѣ бѣхме казали ; казахме тогава и на Кръсто Асѣновъ плана си. Стояхме цѣлъ день и надвечерь около 5 часа доближиха. Бѣхме облѣчени въ турски дрехи — аскерски и други. Уловихме ги. Припадна на една бабичка, която се намираше съ тѣхъ и която искахме да вземемъ за другарка на Мисъ Стонъ. Мина единъ турчинъ, за когото после узнахме, че е билъ контрабандистъ, и му рекохъ да спре. Той слѣзе отъ коня и почна да бѣга къмъ отсрещната пусия. Дигнаха се отъ тамъ момчетата и той съ револверъ гръмна, рани малко въ темето едно момче, но биде хванатъ и веднага убитъ. Тръгнахме съ заловенитѣ. Това бѣ на 21 августъ на 11 часа по турски вечерьта при „Подпрената скала", на пѫтя между Банско и Джумая. По пѫтя ние говоримъ турски, но не знаемъ турски та още презъ нощьта решихме да говоримъ български. На другия день заловенитѣ ни попитаха, какви сме; ние казахме, че между насъ има и турци, и всѣкакви.

Спомени на Jане Сандански
----
Значи четниците разговарали помегу себе си на бугарски език. Зошто? Зоштото тоj им е природниот език. Сепак македонскиот език е конструиран во 1945 г. и не може четниците да говарат на еден непостоечки език.
Од друга страна на Цилка ли да верваме или на Сандански? Тоj кажал што мегу нив има Турци и секакви други... А Цилка говори и за некои други.

Ташко напиша: Ги има, ги има. Само некој не сака да ги види, па си мисли дека со спамирање ќе си ги покрие лажгите овде.

Да ама тука нарочно са излажали Цилка (за да не разбере никоj кои са терористите). Вистината е шо тие сите са Бугари и двамина Грка: