Љубовна поезија

ДЕСАНКА МАКСИМОВИЧ

малата бабичка со шеширче и избрчкано лице

 

 

STREPNJA

Ne, nemoj mi prići! Hoću izdaleka
da volim i želim tvoja oka dva.
Jer sreća je lepa samo dok se čeka,
dok od sebe samo nagoveštaj da.

Ne, nemoj mi prići! Ima vise draži
ova slatka strepnja, čekanje i stra'.
Sve je mnogo lepše donde dok se traži,
o čemu se samo tek po slutnji zna.

Ne, nemoj mi prići! Našta to i čemu?
Iz daleka samo sve ko zvezda sja;
iz daleka samo divimo se svemu.
Ne, nek mi ne priđu oka tvoja dva!

..da be moi..!!!.ti licam jas na takov, sto moze ova da go napise..?

U krajnjem kutu svoje dnevne sobe
gdje ne moze doprjeti nepozvani pogled
na dnu svojih prepunih vitrina
krijes slatku fasciklu s natpisom "intima"

Medj' slikama tebi dragih lica
gdje cuvas svoje spomene i pisma
sve u formi poezije, stiha
nalazi se i moja ljubav tiha

To su pjesme nikad objavljene
napisane zbog voljene zene
al' datumi na njima su stari
vec odavno nema novih stvari

Jer umjesto poetskih visina
iz mene izlazi samo tuga i gorcina
i misao sto se reci ne sm'je
ko te kara nek' ti pise pjesme

Htio bih da budem gospodin
i izbjegnem reakcije bijesne
ali recu kao pravi primitivac
ko te kara nek' ti pise pjesme

Znam da slusas moje nove ploce
sa njima se branim od samoce
i ubacim nesto da strecne
ko te kara nek' ti pise pjesme

 

Някой ден-2

Някой ден ще се върнеш при мен,
ще молиш за прошка и обич,
но единственното което ще получиш от мен
е презрение и унижение!
Може да умирам от любов по теб!
Може да не обикна никой друг вече,
но ще те накарам да съжаляваш за мен,
дори да ми се къса сърцето по теб!
Знай, аз обичам те,
но това не значи, че ще се връщам при теб,
след всяко твое унижение!
Искам някй ден да прочетеш тези листи пожълтели
и да разбереш, колко много си означавал за мен!
Искам да си блъскаш главата в стената,
както правех аз навремето и да съжаляваш
за пропуснатото време, в което си бил далече от мен!
Искам любовта да изпълва сърцето ти,
както умразата напира в мен и да не знаеш,
какво липсвало ти е, докато бил си далече от мен.
"Искам, искам", не това не са само думи,
това е клетва за мъст и отмъщение,
клетва дълбоко в сърцето и очите ми!

Невена Петкова, Бугариjа

Помниш ли

Помниш ли вълните в морето,
вкуса на солта?
Помниш ли ритъма на сърцето,
вкуса на страста?

Помниш ли нощите дъждовни,
капките дъжд по наште лица?
Помниш ли слетите ни тела,
в есенната зора?

Помниш ли дните безкрайни,
прекрасни с мен?
Помниш ли нашите тайни,
хванати в плен?

Помниш ли любовта, която уби,
без капка жал?
Помниш ли болката в сърцето ми,
която все още гори?

Невена Петкова, Бугариjа

Едни очи

Едни очи,
две светлини във мрака,
два пламъка,
две бледо-лъскави сияния в дъжда.
Отправени към мен,
почти напълно непознатата,
към силуета тъмен,
пламенно-ефирен, скрит в нощта.

Два лунни блясъка
и полъх от усмивка, неугасваща.
Искраца мисъл,
Ехо, само помен от тъга.
И жарък поглед, стрелнат с любопитство,
Това… дали това е любовта?

Или е просто символ на желание,
поредната измамна среща и лъжа,
илюзия в полето от мечти?
Дали е истинското, чаканото нещо,
или е само сетно наказание
Затуй, че съм човек прокълнат да греши?

автор: анонимен,  Бугариjа