Доказ-Македонците потомци на Античките Македонци

С о л у н с к и г о в о р



Несъмнено най-голям интерес представя говорът в околностите на Солун, представен най-добре в селата Висòка и Сухò, разположени в Лъгадинско, северно от Солун. Освен тези селища с подобен говор са селата Неговàн, Градобòр, Айвàтово, Ново село, Бàлевиц, Кирèчкьой, Клиселѝ. Общоприето е схващането, че солунският говор е запазил най-добре чертите на Кирило-Методиевия език. Всъщност тъкмо данните от солунския говор, системно разкрити първоначално от В. Облак, отхвърлят окончателно и по безспорен начин панонската теория за старо=== език и утвърждават неговия === генезис.



1. Многобройни следи от стария назализъм на носовите гласни: гъ̀мба, дъмп, ръмп, скъмп, съ̀мбута; въ̀нзил, въ̀нжи, кàнду, кънт, мънч (мъж), мъ̀ндру, мъ̀нка, съ мъ̀нчиш, прънт, пръ̀нчка, ръ̀нка; грèнда, клèнтфа, пент’, пèнтук, èндру, жèнтфа, чèнду.



2. Гласна ê на мястото на стб. ѣ вместо гласна a след шушкава съгласна и в някои случаи на мястото на стб. ѧ, което е несъмнена архаична черта на говора, срв. бр’êк, в*êк, д’ềду, д’ềта, зв’ềзда, л’êп, л’ềту, с’ềнка, чув’ềк; чềша, чềйут (чаят), шềрка, шềйка; куч’ềнта (кучета), м’ềсу, съ ус’ềкнувам.



3. Застъпник ъ < стб. ы: бъл (бил), въм’а (виме), къ̀тка, мъ̀шка (мишка), пъ̀тъм, плъ̀тку, сън (син).



4. Меки съгласни в краесловие: сол’, ден’, кàмен’, зент’, пент’, пънт’, дèсит’ .



5. Съчетания шт, жд < *tj, *dj: къ̀шта, плàштъм, нуштà, в’èжди, миждỳ, сàжди.



6. Двойно ударение: цàрицàта, кòшницàта, лòбудàта, нèгувъ̀йут, глàсувèту, бàран’èту, брѝчин’èту, кàжувàха.



7. Членно окончание -о (-у) в говора на Сухо и -от (-ут) в говора на Висока: м’ềсницу, кръ̀сту, чардàку, кòн’у, канàп’у, казàн’у, капàйк’у,




т’ут’ун’у, дин’ò, к*рин’ò; врахòт, вит’арòт, казан’ут, òгнут, самàp’ут, л’ềбут, каѝшут.



8. Членно окончание -ту за м. р. мн. ч.: бр’ềгувèту, бỳтувèт̂у, глàсувèту, д’èвир’èту, кòжувèту, кòкалèту, òблац’èту, пòйасèту, сфàтувèту.



9. Лично местоимение за 3 л., имен. пад.: той, т’а, тузѝ, тус, т’е.



10. Въпросително местоимение кутрѝ, кутрà, кутрò, кутрè (Сухо); кутръ̀й (Висока).



11. С частица за се образуват форми за бъдеще време: за кàжа, за стàни, за ти дам òште парѝ; за йàм и йàс л’ềп.



12. Окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголи от I и II спрежение: бàйам, кфàс’ам, п’èрам, п’èчам и п’èкам, хòд’ам, хрàн’ам, ц’ềп’ам и др. Среща се обаче и употреба на окончание -а: гòст’а, дèр’а, къ̀лн’а, кòс’а, крòйа, м’èт’а, пр’èнд’а, с’èча, хòд’а.


БУГИ, ЦАР СИ. МОЯ ХАСКОВСКИ ТРАКИЙСКИ ДИАЛЕКТ ИМА МНОГО ЧЕРТИ НА СОЛУНСКИЯ - НАЙ-ГОЛЯМО ВПЕЧАТЛЕНИЕ МИ ПРАВИ ЧАСТИЦАТА ЗА БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ "ЗА".

ИМА И ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ.

ДАЛИ КИРИЛО-МЕТОДИЕВИЯ ЕЗИК НЕ Е СТАРОТРАКИЙСКИ?

Точно така - Македонскиот Солунски дијалект

Ма како и да пишете и читате со Аспарух нема да се разберете бидејки Бугарски сте забравиле,ве зезнац ГоБорис па ве натерал Македонски да пишувате и читате

Neanticki напиша: Boogie напиша: А затоа значи кога Турците влегле во Бугарија - Бугарите ги дочекале браќата Турци како ослободители Имало отпор. Не пишувай глупости.

Кога траките,ромеите и Македонците не дале отпор на туркомонголите зошто па туркомонголите дале отпор на Отоманските хорди - не те разбирам нели браќа сте

Boogie напиша: Кои се староседелци Аспарух и родот Дуло ли

Да, тие одиле од Александар до Аспарух во Евроазиjа и потоа се вратиле на старите простори, аспаруховите българи биле траки, како што е кажано во Климентовото житие, и кога се вратиле тука, биле пречекани како ослободувачи од ромеjската тираниjа!!!

Neanticki напиша: Добро бе Царевик, што има општо jазикот но Македонците со Вашиот Српски jазик? На сите лингвистички посебности е сличен со Бугарскиот! Дали си слушнал за Балкански лингвистички соjуз?

Денешниот македонски јазик е граден по принципите на Вук Караџиќ