Животот и делото на св.Климент Охридски

Мострич

Нели си ги читал житијата? Боритаркан е управникот на Белград, кои долги векови бил бугарски, а помеѓу другото читав една романска историја каде се тврди дека ТИМОЧАНИТЕ биле власи.

În timpul migraţiilor şi atacurilor avaro-slave de după sec. VII populaţia sud-dunăreană romanizată a fost parte slavizată, parte s-a retras în munţii din Peninsula Balcanică, dând populaţia aromână, parte s-a retras înspre apus între coasta dalmată, Drava şi Morava dând pe acei maurovlahi (morlaci sau vlahii negri) [6], iar o parte a rămas în munţii Timocului numeroase izvoare amintind vlahii timoceni. La 818 “ducis Timocianorum” trimit soli la franci spre a solicita ajutor împotriva bulgarilor. Stoian Marokovici în “Les problemes serbes” se referă la Constantin Porfirogenitul care menţiona că pe Morava, Mlava, Pecus nu erau sârbi, ci o altă “populaţie de o altă formaţie etnică” [68].

Neanticki напиша: Што да ме праша мене, човекот е видел и сам дека не навредуваш. За боритаркан нешто ќе кажеш?

Што е тоа боритаркан?

Што да ме праша мене, човекот е видел и сам дека не навредуваш.
За боритаркан нешто ќе кажеш?

Добре Алекс, ти наистина не си писал ништо против нас, но сека минута тук се пише нешто против нас? Айде кажи защо?

Ето!!!


Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на македонски език.

Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е македонец роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в Македония са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния македонски јазик“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на македонски език“ и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно македонец. Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния македонски јазик от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“


Началникът (старобълг. „боритаркан“) на крепостта (днес „Калемегдан“ в Белград), явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и отпраща подобаващо при цар Борис I.

Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на македонскиот език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.

Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен книжовен център в държавата.

Топонимът „Кутмичевица“ е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания. В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на македонско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година.

Когато след 7 години Наум умира в 910 г., Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на „27 юли 6121 г.“ — 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква „св. Богородица Периблептос“, наречена след това „св. Климент“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изменето од Boogie - 16.Ноември.2008 во 16:13

macedon_alex напиша: чоли напиша: Тогава кой е Св.Кирил Преславски-Брегалнички? Побарај малку на интернет и види. Прошетај по црковните страни. Таму најубаво ќе дознаеш кој е Свети Кирил Преславски- Брегалнички. Или пак некаде стои Свети Константин Преславски- Брегалнички.

Константин е друго нешто. Помислих да не си сторил неволен лапсус. Но не знаех што на Константин Преславскиму се вика уште и Брегалнички. Па и не е светия.