СВЕТА ГОРА
Испечатено од: IDIVIDI forum
Категорија: Стил на живот
Име на форумот: Вероисповед
Опис на форумот: Право на личен избор
URL: http://forum.idividi.com.mk/forum_posts.asp?TID=4628
Датум на принтање: 20.Јули.2025 во 01:45
Верзија на софтверот: Web Wiz Forums 10.03 - http://www.webwizforums.com
Тема: СВЕТА ГОРА
Постирано од: Dogi
Наслов: СВЕТА ГОРА
Датум на внесување: 12.Јули.2006 во 09:41
|
Бил ли некој на Света Гора, или барем блиску до неа? Знае ли некој нешто повеќе за тоа како може да се посети ова свето место?
------------- Јас сум мајстор! http://widget.meebo.com/mm.swf?asMwhdKtFb" rel="nofollow - Кликни овде за комуникација со мене (потоа кликнете во полето 'Edit nickname' и впишете го вашето име) |
Коментари:
Постирано од: butel2
Датум на внесување: 12.Јули.2006 во 16:23
| Многу агенции организираат посети на Света Гора, децата од брат ми беа, прекрасно е |
Постирано од: oblachinja
Датум на внесување: 12.Јули.2006 во 17:22
|
Da ama zenskite ne gi pustaat vo manastirite....gledav sliki oddaleku shto slikala moja prijatelka....prekrasno e ------------- |
Постирано од: butel2
Датум на внесување: 13.Јули.2006 во 08:43
| Ги пуштаат но само облечени во сукња или фустан, ако се во панталони, тогаш не, но имаат таму некои сукњи кои може да се облечат , па да се покријат панталоните. |
Постирано од: abu al zarkawi
Датум на внесување: 13.Јули.2006 во 15:26
|
Ups... , pa neli vie (Hristijanite) go kritikuvavte Islamot deka bara zadolzitelno zenata da se pokriva , sto stana sega ,zs vo Vasite manastiri zabraneto e da vleguvaat zeni so Farmerki i slicno... (znaci zabraneto "golotija " i nosenje tesni Farmerki")?цензурирано од Православие ------------- |
Постирано од: angelwings
Датум на внесување: 13.Јули.2006 во 16:05
http://www.gifart.de/php/gifs/c/sende_bild.php?kat_ID=48&No=2&Limit=9">   ti otvaram vrata ajde gitla------------- |
abu al zarkawi напиша:Постирано од: laki
Датум на внесување: 14.Јули.2006 во 02:08
BRAVO ANGELCE 
|
Постирано од: abu al zarkawi
Датум на внесување: 14.Јули.2006 во 14:54
| "Pravoslavie" vaseto prav na "Cenzura" treba da go iskoristite vo slucaj kade ima pisuvano Kleveti ,Lagi i Navredi ... ,vo gorenavedniot tekst nemam nisto napisano osven toa sto e vistina i ne znam zs takva reakcija od vasa strana... ,baram objasnuvanje ,ako vo slucaj nekoj da se navredil od mojot post togas jas eve vi se IZVINUVAM... |
Постирано од: butel2
Датум на внесување: 14.Јули.2006 во 17:04
Ако не знаеш, Света Гора е во Грција , и таму во црквите и манастирите жените не можат да влезат ако се во панталони. До пред неколку години и во училиштата во Грција , на девојчињата не им беше дозволено да бидат во панталони, но тоа е друга држава каде религијата и државата се цврсто споени. |
Постирано од: sard
Датум на внесување: 14.Јули.2006 во 18:53
|
На Света Гора на жените не им е дозволено да влегуваат независно како се облечени. ------------- „Треба да се биде достоен на љубовта за да се биде љубен“ - Goethe www.pravoslavna.mk |
Постирано од: YODA
Датум на внесување: 18.Јули.2006 во 23:53
|
Море ни во Harrods ( трговски центар во Лондон ) не те пуштат по фармерки и куси пантолони, па камоли во манастир. Јас да сум одговорен таму, и машко да е непристојно облечен нема да го пуштам ни на сто метра од манастиро, па камоли женско непристојно облечено, по куси пантолони и суќна. Не е работата дали монасите можат да одолеат на искушението, туку дали посетителите го почитуваат светилиштето, не за друго.
Православие, секоја чест, ако не го цензурираше, јас лично ќе протестирав. Шо е ова ред да се немало. Си има потфорум Секс, таму нека си пишат вакви работи. ------------- и то... |
Постирано од: mikus
Датум на внесување: 19.Јули.2006 во 00:02
lesno kje stignes tamu kje se prijavis na pristanisteto vo solun za srpskiot manastir HILANDER tamu kje vidis eden cempres visok 50 metara lozenka sto izvira od kamen stara 150 godini 6 groba i 1000 lobani so iminata na monasite sto ziveele tamu no ima eden uslov treba da si ORTODOXEN ------------- Unidentified Flying Object-- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba ,neka i taka nee nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas |
Постирано од: butel2
Датум на внесување: 19.Јули.2006 во 10:48
Не се работи за непристојно облекување, туку дека една жена не може да влезе во црква во Грција ако е облечена во панталони, што сепак е дискриминација . За непристојно облекување , јас прва сум против тоа |
Постирано од: Dogi
Датум на внесување: 19.Јули.2006 во 11:30
|
А што значи за вас Света Гора? И зошто таму нема македонски манастир, знае некој? Или имало ли порано? Уште нешто, дали знае некој до кои граници достигнувала јуриздикцијата на старата Охридска Архиепископија, пред да ја укинат 1762? Многу ме интересираат овие работи!
------------- Јас сум мајстор! http://widget.meebo.com/mm.swf?asMwhdKtFb" rel="nofollow - Кликни овде за комуникација со мене (потоа кликнете во полето 'Edit nickname' и впишете го вашето име) |
Постирано од: YODA
Датум на внесување: 19.Јули.2006 во 21:07
Професорката по англиски кај шо одев на спремање, ко била на одмор во Грција сакала да оди да ги посети манастирите и ко дошла пред портата на манастиро ја застанале. Зошто? За да му да'т широка суќна до глуждовите, оти носела летна суќна до под колена. Спрема то ако си женско, а сакаш да влезиш во манастиро, независно дали носиш пантолони или суќна, ќе ти да'т суќна до глуждовите. Јас мислам дека треба да се има разбирање, оти дури и свештениците и монасите (мажи) носат долги одори. Ако ме прашаш зошто и на мажите не му дават долги одори на влезот на манастирот, јас ќе ти одговорам : „ А зошто во овие 2000 години ни една жена не била свештено лице? “ Bottom line: Јас не сум толку стручен за оваа проблематика, и зато најарно прашајте си свештено лице, и то на повисоко ниво на хиерархиската скала оти најарно ќе можи да ви одговори на прашањето. ------------- и то... |
Постирано од: butel2
Датум на внесување: 20.Јули.2006 во 13:05
| Тоа што го кажуваш, дека даваат широки сукњи до глуждовите, така е на Метеори. Сум влегла во многу други цркви во Грција, не даваат ништо, но ако жената е во панталони , или било кој ако џвака мастика, не може да влезе внатре. |
Постирано од: YODA
Датум на внесување: 21.Јули.2006 во 12:17
Е па то е жива срамота. Мислам за тој шо џвака мастика  ------------- и то... |
Постирано од: UK25
Датум на внесување: 30.Август.2006 во 20:25
Nema vrska so toa shto e Grcija - prvo manastirite na athos ne se samo grcki, vtoro taka e i kaj nas, taka e vo site pravoslavni a bogami i katolicki manastiri kade shto monasite se od eden pol.
na sveta gora site se mazja - zena odgolena ili ne odgolena ne vlaga ne zatoa shto toa e grcki zakon, tuku zatoa shto golo telo (ocrtano telo) e provokacija (cuj ne samo vo islamot tuku i vo hristijanstvoto- zamisli)! Ama koj citnal - ostanatite so prikaski od baba obrazlagat. na Sveta Gora nemoze zena da vleze vo manastir - so ili bez suknja. I maz , mora da ima dozvola za da go pustat. Toa e zatoa shto manastirite se dom za nekoi, a ne turisticko mesto.
|
Постирано од: DARKDOG
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 00:38
|
hahahahahaha
od kade vi se ovie dezinformacii
na Sveta Gora zenski ne pustaat: Ni da vlezat.Gi setaat samo so brot okolu Sveta gora.Jas Bev.Treba da zemes edna viza za Grcka pa poslem treba da pobaras uste edna za na sveta gora.
pozdrav
|
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 00:45
|
taka e postojat 16 grcki crkvi 1 ruska sveta lavra 1 srpska hilander i 1 bugarska ej sk ne mi teknuva kako se vika zeni nema tamu ni za lek no ima isposnici so ziveat vo dupkite vo bliskite sumi i to ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: DARKDOG
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 00:50
|
BRAVO ANAKIN ZA OVA TI DAVAM RAKA NO EDNO SI GRESKA
IMA 27 MANASTIRI
2 SE SRPSKI HILANDER I PANTELEMON
RUSKI E 1 GOLEMATA LAVRA
BUGARSKA NEMA DRUGITE SE GRCKI
|
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 00:51
|
ima bugarska ti si greska sk kje se setam na imeto ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 00:54
se vika zograf ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 00:57
a pantelejmon e ruski namastir ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 00:57
Sveti Pantelejmon
------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:05
|
a sepak se samo 20 manastiri ene prebroj si gi  ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: DARKDOG
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:29
| znaci se 27 manastiri |
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:32
|
slep si? neznaes da brois? ili k*rtasak si igras ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: DARKDOG
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:37
| NE SI IGRAM KRASTAJCI DOBRO 21 + 1 A TOJ EDEN ZNAES LI KOJ E? |
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:38
|
od karti?
------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: DARKDOG
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:41
|
NEEEEEEEEE
22 MANASTIR E NEVIDLIVIOT VO NEGO ZIVEEAT 8-TE SVETI STARCI I SAMO MOZAT DA GO VIDAT ONIE KOI BOG KE IM DOZVOLI
|
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:49
|
gi ima samo 20 a koga si po zagatkite kolku groba ima na vo manastirot hilander a zasto a zasto lozenka stara 150 godini izrasnala vo kamen a zasto ... dosta e za pocetok ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: DARKDOG
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:52
|
haaaaa
mnogu si vickast
|
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 01:54
|
ne no ti se pofali deka si bil tamu a da anakin e vickast no darkdog e lazgo ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 02:00
|
no edna prosetka po planinite e ubava ne se lisuvaj od toa ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: DARKDOG
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 02:01
|
ajde be koj ti kaza deka SUM LAZGO
IDI MALCE NA SVETA GORA PA OBRAZOVAJ SE MALCE
I DOZNAJ POVEKE PROCITAJ NEKOJA KNIGA POVEKE ZA NIV PA KOGA KE DOZNAES JAVI MI SE MOZE
:))
|
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 02:03
|
za razlika od tebe ja sum gi videl grobovite lobanjite cempresot lozenkata i dvata kuvari od tetovo ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: DARKDOG
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 02:06
|
heeee
aleksandar i ne znam kako se vika drugiot decko na niv mislis
sega aleksandar e zamonasen vo Bigorskiot manastir
|
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 14:25
       ------------- |
Постирано од: anakin
Датум на внесување: 01.Февруари.2007 во 20:28
|
da be edniot cempres visok 50 a drugiot 25 metara hehehehehehhe ------------- SILATA NEKA E SO VAS a ako ne vi treba, neka, i taka ne e nekoj trosok, ja ima nasekade okolu nas. |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 02.Февруари.2007 во 12:29
Света Гора (Атон)
|
|
http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Bogorodica/Theotokos_Athos.jpg">
:: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/index.htm#манастири - Списък и карта на 20-те Атонски манастира с кратка информация за всеки от тях
:: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/index.htm#1 - Атон - р http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/index.htm#1 - епублика на духа проф. Чавдар Попов
:: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/index.htm#орг - Накратко за уредбата и управата на Света гора Братството на Зографския манастир
:: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/index.htm#статут - Юридическа справка за статута на Света гора Стефан Стоянов
:: http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/aton/aton.html - Стари фотоси от Св. Гора проф. Антоний-Емил Тахиаос 
:: http://www.pravoslavieto.com/hramove/athos/karyes/index.htm - Съборната църква Протата в Карея
:: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/default.htm - Православните манастири по света
http://www.pravoslavieto.com/_WORK/MONASTERIES_churches_capitals/a-i/athos/aton_MER.htm - ***
Пълен списък на Светогорските манастири по реда, установен от Свещения Кинотис на Света гора
С изключение на манастирите Зограф, Хилендар и Панталеймон, днес монасите в манастирите са предимно гръцки. Освен манастирите, в Света гора са оцелели до наши дни 12 скита (по-малки манастири) и над 600 килии, каливи и кафизми.
1. Манастир на Великата Лавра
(Monastery of Megisti Lavra, Ι. Μ. Μεγίστης Λαύρας)
Основан през 963 година, престолен празник 5/18 юли, денят на преп. Атанасий Атонски.
2. http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/vatoped/index.htm - Манастирът Ватопед
(Monastery of Vatopediou Ватопед, Ι. Μ. Βατοπαιδίου)
Основан през 972 година. Престолен празник 25 март/7 април, денят на Светото Благовещение.
3. Иверски манастир
(Monastery of Konstamonitou, Ι. Μ. Ιβήρων)
Основан през 972 година, престолен празник 15/28 август, Успение Богородично.
4. http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/hilendar/index.htm - Манастирът Хилендар (сръбски)
(Monastery of Helandariou, Ι. Μ. Χιλανδαρίου)
Основан през 1197 година, престолен празник 21 ноември/4 декември, Въведение Богородично.
5. Дионисиат (Манастир на св. Дионисий)
(Monastery of Osiou Dionysiou, Ι. Μ. Διονυσίου)
Основан през 1375 година, престолен празник 24 юня/7 юли, Рождество на св. Йоан Предтеча.
6. Манастирът Кутлумуш
(Monastery of Koutloumousiou, Ι. Μ. Κουτλουμουσίου)
Основан в края на XIII век, престолен празник 6/19 август, Преображение Господне.
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/athos-map-ru.gif">
7. Манастирът Пантократор (Вседържител)
(Monastery of Pantokratoros, Ι. Μ. Παντοκράτορος)
Основан през 1363 година, престолен празник 6/19 август, Преображение Господне.
8. Манастир Ксиропотам
(Monastery of Xiripotamou, Ι. Μ. Ξηροποτάμου)
Основан през X век, престолен празник 9/22 март, в деня на http://www.pravoslavieto.com/life/03.09_sv_40machenici_Sevastijski.htm - Светите 40 Севастийски мъченици , и на 14/27 септември - http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.14_Krustovuzdvizhenie.htm - Кръстовъздвижение .
9. http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/zograph/index.htm - Манастирът Зограф (български)
(Monastery of Zografou, Ι. Μ. Ζωγράφου)
Основан през X век, престолен празник 23 апрil/6 маj, денят на св. Георги Победоносец.
10. Манастирът Дохиар
(Monastery of Dohiariou, Ι. Μ. Δοχειαρίου)
Основан през X в., престолен празник 8/21 ноември, в деня на Архистратиг Михаил, и на 1/14 октомври, в чест на иконата на Божията Майка "Скоропослушница".
11. Манастирът Каракал
(Monastery of Karakallou, Ι. Μ. Καρακάλλου)
Основан през края на X в., престолен празник 29 юни/ 12 юли, денят на свв. апостоли Петър и Павел.
12. Манастирът Филотей
(Monastery of Philotheou, Ι. Μ. Φιλοθέου)
Основан през 990 година, престолен празник 25 март/7 април, Свето Благовещение, и 24 август/6 септември - св.преп. Козма Етолийски.
13. Манастирът Симон Петра
(Monastery of Simonos Petras, Ι. Μ. Σίμωνος Πέτρας)
Основан през 1257 година, храмов празник 25 декември/7 януари - Рождество Христово, и на 22 юли/4 август - св. Мария Магдалина.
14. http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/sv_pavel/index.htm - Манастирът "Св. Павел"
(Monastery of Agiou Pavlou, Ι. Μ. Αγ. Παύλου)
Основан през X век, престолен празник 2/15 февруари - Сретение Господне, и 28 юли/10 август - денят на св. Павел Ксиропотамски.
15. Манастирът Ставроникита
(Monastery of Stavronikita, Ι. Μ. Σταυρονικήτα)
Основан през 1541 година, престолен празник 6/19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
16. Манастирът Ксенофонт (Манастир на преп. Ксенофонт)
(Monastery of Xenofontos, Ι. Μ. Ξενοφώντος)
Основан през XI век, храмов празник 23 април/6 май - денят на св. Георги Победоносец.
17. Манастирът Григориат (Манастир на преподобни Григорий)
(Monastery of Grigoriou/Gregoriou, Ι. Μ. Γρηγορίου)
Основан през 1345 година, престолен празник 6/19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
18. Манастирът Есфигмен
(Monastery of Esfigmenou, Ι. Μ. Εσφισμένου)
Основан през XI век, престолен празник на Възнесение Господне.
Монасите в Есфигменския манастир нямат канонично общение с другите Светогорски манастири и не поменават Константинополския патриарх. Те са в канонично общение с гръцките старостилци.
19. Манастирът Св. Пантелеймон (руски)
(Monastery of Agiou Panteleimonos, Ι. Μ. Αγ. Παντελεήμονος)
Основан през началото на десети век. Престолен празник 27 юли/9 август - денят на св. Панталеймон.
20. Манастирът Констамонит
(Monastery of Konstamonitou. Ι. Μ. Κωνσταμονίτου)
Основан през XI век. Престолен празник 27 декември/9 януари - денят на св. великомъченик Стафан.
Списъкът е изготвен от Pravoslavieto.com по данни, посочени от http://www.athos.ru/ - www.athos.ru .
-------------
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 03.Февруари.2007 во 16:42
Манастирът Ватопед в Света Гора (Атон)The Monastery of Vatopedi (Monastery of Vatopediou)
По-долу: http://www.pravoslavieto.com/_WORK/MONASTERIES_churches_capitals/a-i/athos/Vatoped_MER/Vatopedi_MER.htm - ***
Виж също:
Накратко за Ватопедския манастир
Манастирът е разположен на хълм над Бяло море, от североизточната страна на Атонския полуостров. В 1749 година тук се открива прочутата Атонска академия, която давала образование в трудните за Гърция времена. Главният храм на манастира е осветен на името на Пресвета Богородица в X век, а фреските в него датират от XIV век. В манастира има 12 храма, а в околностите му - още 19. Камбанарията на манастира е от 1427 година, поради което се счита за най-старата в Света гора. Сред светините на манастира от най-почитаните е поясът и чудотворните икони на Света Богородица. Библиотеката съдържа 2000 ръкописа и над 35 000 печатни книги. Ватопед е свързан с българите още от времето на цар Иван Асен Втори. Той е обградил манастира със села от Серска област и имоти от Халкидики. В съкровищницата на Ватопед освен Хрисовул на цар Иван Асен Втори се пази и кръст на друг български владетел - Георги Тертер, дарен на манастира през XIII век.
Когато през 1987 г. сегашният игумен архимандрит Ефрем поел управлението на обителта, той я заварил в окаяно състояние. В нея имало едва седем възрастни монаси. Двадесетина години по-късно, Ватопедското братство наброява над 90 монаси от различни страни по света: от Кипър, Гърция, САЩ, Бразилия, Румъния, Сърбия, Австралия, Франция, Русия. Сред тях е и старецът Йосиф исихаст. За светогорската традиция архимандрит Ефрем е сравнително млад игумен, но това не му пречи да ръководи манастира с мъдрост и изключителен духовен плам. Обителта използва 35 компютъра, шест от тях се използват в печатницата на манастира. На 6 от тези компютри се осъществява голямата издателска дейност на манастира. Петима монаси ежедневно се занимават със счетоводството на Ватопед. Манастирът има един от най-модерните и добре уредени музеи на Атон, създаден също през последните 17 години...
ЧудотоС Ватопедския манастир е свързано чудото, което превръща Атон в затворена за жените територия. В края на IV в. синът на византийския император Теодосий I - Аркадий, претърпял корабокрушение и морето го изхвърлило в един храсталак на източния атонски бряг. Когато го открили, нарекли мястото "Вато-педи" - "детето в храстите". За благодарност недалеч от тук Тедосий I построил манастир - днешия Ватопед. Средства за градежа дарила и дъщеря му - принцеса Плакидия. Когато манастирът бил завършен, Теодосий I заедно с Плакидия пристигнали във Ватопед, за да присъстват на литургията по освещаването. Но когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на св. Богородица проговорило: "Не влизай тук, в църквата вече има една Царица!" Плакидия застинала на място и не посмяла да влезе. Небесната царица казала на принцесата, че само тя, Божията майка, е единствената жена, която има право да присъства на Атон, защото е негова закрилница и небесна владетелка. Оттогава, казва преданието, нито една жена не е стъпила на атонския бряг. Изображението, което проговорило, нарекли "Св. Богородица Антифонитрия" - букв. "Противогласна", т.е. забраняваща, възпротивяваща се с гласа си. Обкован със сребро, стенописът е една от най-големите реликви на манастира. През ХIV век във Ватопедския манастир се случва чудо, което за пореден път доказва на монасите и света, че небесната закрилница на Атон - св. Богородица, макар и невидимо, присъства постоянно на Света Гора. За това чудо е избран български монах, брат на Зографския манастир, който впоследствие нашата Църква канонизира за светец - преподобни Козма Зографски. Ето как е описано това чудо в житието на светеца: "Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, св. Козма имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да се разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допускат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и възмутен. На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересован, духовникът го запитал: - Как изглеждаше тази жена? Козма отговорил: - Невиждана красота, невиждана слава! Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил: - И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Света Гора и на целия свят!"
Светини от Ватопедския манастир
------------- |
Ватопедският
манастир е едно от най-големите и най-стари монашески средища на Атон. Основан е
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 12.Февруари.2007 во 13:51
|
БРАВО ЗА ТЕБЕ АЛАДИНЕ ПРЕКРАСНО ,ОПШИРНО МНОГУ ДОБРО БРАТЕ ------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ 
|
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 14.Февруари.2007 во 12:26
------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: Ignacio Lojola
Датум на внесување: 15.Февруари.2007 во 19:54
|
Bi sakal da znam dali imate soznanija deka postoel Rimo-katolcki manastir vo Sv.Gora? I dokolku imalo vo koj period? ------------- DIFENSOR FIDEI - SOCIETAS JESU |
Постирано од: Ignacio Lojola
Датум на внесување: 15.Февруари.2007 во 20:14
|
Ete toa ne go znaev do sega . Ti blagodaram ! Stavi nesto pokonkretno ako moze. ------------- DIFENSOR FIDEI - SOCIETAS JESU |
Постирано од: Гостин
Датум на внесување: 15.Февруари.2007 во 23:03
|
KOGA VEKE CITAS A NEDOCITUVAS IDI PROCITAJ ZA KRST DZAMIJA VO OHRID;;;; 
|
Постирано од: Гостин
Датум на внесување: 15.Февруари.2007 во 23:12
POGOLEMA NAPISANA GLUPOST VO ODBRANA NEMAM PROCITANO OD TVOJAVA
|
Постирано од: Гостин
Датум на внесување: 15.Февруари.2007 во 23:26
| A TI GLEDAJ DA NE IZLEZES NEZASTITEN OD DOMA GUBRE GUBROSANO |
Постирано од: Гостин
Датум на внесување: 15.Февруари.2007 во 23:36
| da ne ti e ova nesto poznato,,,6017083271 |
Постирано од: чаир
Датум на внесување: 15.Февруари.2007 во 23:57
|
За световни лица многу тешко треба да добиеш виза од света гора за да ги посетиш но појди на теолошкиот факултет таму се организираат вакви патувања тие ке ти објаснат поопширно
------------- Нова заповед ви давам да се љубите еден со друг како што Јас ве возљубив така и вие да се љубите еден со друг.По тоа ке ве познаат сите дека сте мои ученици, ако имате љубов меѓу себе (Јов. 13-34,35) |
Постирано од: ASTRIX
Датум на внесување: 16.Февруари.2007 во 00:08
зошто ова место ако е храм божји е толку недостапно и затворено за оние што сакаат да го посетат, испаѓа дека треба да си привилигиран 
|
Постирано од: чаир
Датум на внесување: 16.Февруари.2007 во 08:35
|
За жени е забранет влез а тоа е расадмик на православието и саакат да се заштитат од надворешно вијание
------------- Нова заповед ви давам да се љубите еден со друг како што Јас ве возљубив така и вие да се љубите еден со друг.По тоа ке ве познаат сите дека сте мои ученици, ако имате љубов меѓу себе (Јов. 13-34,35) |
Постирано од: V.D.A.P.
Датум на внесување: 28.Февруари.2007 во 12:55
| Vlezot za zeni e zabranet od Majkata Bozja. Neklku pati zeni probale da vlezat no bez uspeh-se slucuvale nezgodi koi ukazuvale na voljata na Bogomajkata. Inaku na Sveta gora ima samo 20 manastiri, a ostanatite se skitovi, isposnici i sl. Isto taka ima i sredno uciliste Atonijada, koe nekogas bilo Makedonsko, kako i manastirot Zograv. Denes posle poveke od 100 godini vo toa uciliste uci Makedonec. |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 01.Март.2007 во 14:18
|
vo koe uciliste???? i koj makedonec?
------------- |
Постирано од: EvAngelos
Датум на внесување: 02.Март.2007 во 01:06
|
Me zbuni malku naslovot na ovaa tema.. "Sveta Gora" Koga Biblijata veli "Sveta Gora" zarem ne misli na gorata nad koja e Erusalim? kakva vrska ima toa so grcija, postojat li avtorski prava, ako vo svetot ne, treba da postojat megju nas hristijanite, ili barem za da ne dojde do zabuna pri tolkuvanjata na Biblijata. Na primer nekoj moze da cita vo Biblijata za sveta gora i da se zbuni da misli deka tamu pisuva za ova manastirive vo Grcija, od kade taa gora sveta, deka ima mnogu monasi tamu?
dali slushnavte imashe vesti deka tamu nekoi dvajca monasi se stepale i toa bash krvnichki :) izgleda ne gi osvetila mnogui gorata pod nivnite noze :))
pozdrav!
p.s. Vratate se kon Biblijata!
------------- Посветен на изворното христијанство проповедано од Христос и апостолите. |
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 02.Март.2007 во 09:57
    ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦЕ МОЛИ ГО ХРИСТА БОГА ЗА НАС ------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 02.Март.2007 во 21:15
toa za monasite e laga ---- licno provereno!
------------- |
Постирано од: EvAngelos
Датум на внесување: 05.Март.2007 во 01:16
|
mali simo, kazi mi eden primer vo biblijata kade nekoj od apostolite ili bilo koj drug se moli na Marija da go zastapuva pred Bog? A jas pak, dokolku sakas, ke ti napisam mn stihovi kade sto hristijanite direktno mu se obrakjaat na Bog vo molitvite..
dovolen primer:
Molete se vaka: Tatko nash Koj si na nebesata (adresa na molitvata), da se sveti Imeto Tvoe...itn.. ------------- Посветен на изворното христијанство проповедано од Христос и апостолите. |
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 05.Март.2007 во 01:42
|
Многу работи не се напишани во Св.Писмо што се случиле во времето на Христос , неговото детство-подетално, или животот на неговиот татко -праведниот Јосиф на пр. Но тоа не значи дека не постоеле некои работи што не се запишани во Писмото. Се слагаш? Е сега , од друга страна во писмото се вели дека ,,верните треба да се молат еден за друг,, исто така се кажува дека ,,молитвата на праведниот,, може многу да помогне, во стариот завет има безброј примери како светите пророци ,,влијаеле,, врз Бог со молитви , Бог да помогне или да се смилува -- после кое што Бог и ги услишувал-а , тоа вероватно го знаеш,,. Е сега , ако тој ги услишувал молитвите на пророците и Неговите Светии ---- зошто не би ја послушал , Христос и онаа личност која го носела 9 месеци во утробата, го хранела и негувала и која претрпела најголема болка гледајки го своето чедо на КРСТОТ распнато и тепано и плукано? -Кој му ја доверил мајка си на својот ,,најмил,, ученик Јован? која до крајот на својот живот била Света и Честита Христијанка? -Која била со Него и кога сите се разбегале? -Која била удостоена со најголема чест ==---да го роди БОГОЧОВЕКОТ, ! Да ти пишувам уште? Ако досега не свати дека љубовта Божја е безгранична ,,па и во областа,, на Царството Божјо каде што се праведните души на Мојсеј и Илија кој се јавија на гората и зборуваа со Х риста, кој горат од желба и љубов секој човек да дојде во Царството Небеско! -Зарем не се молат на Бога како и во телесниот живот кога им било многу потешко? -Зарем не се застапуваат за своите ближни повеке ? -Зарем и Мајката на Нашиот ГОСПОД (НОВАТА ЕВА-преку која дојде спасението на ЦЕЛИОТ човечки род)не не има во своите молитви? размисли сега каде пишува???????????????? Р.Ѕ. во ,,писмото,, на ЉУБОВТА  ------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: EvAngelos
Датум на внесување: 06.Март.2007 во 02:22
|
mali simo, pa ti si bil zborlest, nemam mnogu vreme, ama na kratko ke te komentiram... prvo, tocno e deka ne se napisani site raboti sto Isus gi napravil dodeka bil na zemajta, no sto znaci toa? deka toa ni dava za pravo da si izmisluvame nekoi svoi doktrini i da se nadevame deka Hristos ni gi odobruva ili deka gi kazal nekogas no deka ucenicite smetale deka toa ne e mnogu vazno za da se zapise vo noviot zavet. ako toa vazi za molitvite, taka mozes da gledas za se, i mozes do beskraj da go razvodnis izvornoto ucenje na hristijanstvoto. Jas veruvam deka Bozjiot Duh bdeel nad pisatelite na noviot zavet i deka gi vodel pri toa i deka go odbral da bide zapisano tokmu ona sto Bog smetal deka ni e za pouka, za ukoruvanje, za poucuvanje i tn 2Timotej 3:16 (mi se cini tamu bese)
drugo, neznam dali si zapoznaen so ova, ama vo noviot zavet nema prvosveshtenstvo, Hristos e nashiot prvosveshtenik. Koga Hristos vozdivna na krstot hramskata zavesa se rascepi na dva dela i so toa bese ukinato posrednistvoto na sveshtenicite koi vo stgariot zavet se zastapuvale pred Bog za nas so zhrtvi i molitvi, i taka posle Hristovata zastapnicka smrt nie ziveeme vo novozavetno vreme i imame direkten pristap do Bog. Ne ni se poterbni posredbnici: Eden e Bog i eden e posrednikot megju Bog i lugjeto, Isus Hristos. Znaci koj e posrednikot? Marija? NE! Isus Hristos. Nemam jas nisto protiv Marija, Boj ja narekuva blagoslovena megju zenite i veruvam deka e i i go priznavam toa, no sepak mora da svatis deka i ona bila greshna kako i nie, mozebi pomalku, no sepak bila. Ako ne go priznaes toa, togash si vo sudar so slovoto koe veli deka site sme greshni "zatoa sto site zgreshija i site se lisheni od Bozjata slava", a na drugo mesto veli: "zatoa sto zakonot gi stavi site pod osuda" "nema ni eden praveden, ni eden..." poznati ti se ovie stihovi?
me mrzi da ti gi baram referencite, ama gledam deka si upaten i deka nema potreba od toa.
Eden e toj sto moze da odgovori na nasite molitvi, zatoa i Nemu treba da mu se obrakjame. Da ne ni go dadese toa pravo, i jas ke se molev na Marija ili Ilija ili Mojsej, ama za srekja Bog ni go dade toa pravo, bidejki sme sega Negovi sinovi i kjerki i mozeme slobodno da mu se obrakjame so Aba -Tatko (Efesjanite 4:4 mislam) Kazi mi eden primer od noviot zavet kade nekoj od ucenicite se moli na nekoj svetec, zarem ne ti kazuva toa nesto...Koga go prasale ucenicite Hristos kako da se molime, toj jasno im kazal: Tato nas nebesen... zatoa sto samo toj ima uvo za slushanje molitvni, i nema potreba od posrednici, so toa povtorno se vrakjame vo stariot zavet, kade sto bukvata vodi do smrt (rimjanite)
ushte nesto da ti zabelezham (izvini za ova :) Ne ja narekuvaj Marija novata Eva, mislam deka toa e eres. Postoi samo noviot Adam, i samo preku Nego doagja spasenieto za cel svet. NE ostavaj prostor nekoj da bide zaveden i da go izmesti Hristos od fokusot i da zaluta po razni svetci, zatoa sto toa e zelbata na Antihristos, koj saka da ne trgne od Hristos po sekoja cena i da ne natera da obozavame raznbi idoli, lugje , predmeti, ikoni, adeti, obicai, se se se osven Bog vo duh i vistina.
So bratska ljubov,
EvAngelos ------------- Посветен на изворното христијанство проповедано од Христос и апостолите. |
Постирано од: belichka
Датум на внесување: 06.Март.2007 во 09:55
|
da se nadovrzam na mali simo... Vo Svetoto Pismo Hristos e narecen pat, vrata, dobriot pastir, zivot, voskresenie, svetlina. Toj e Noviot Adam. Prviot Adam ne razdeli od Boga so svoeto neposlushanie i svojot egoizam. Noviot Adam- Hristos povtorno ne vrati kon Boga, preku svojata ljubov i svoeto poslushanie kon Otecot, poslushanie do smrt i toa smrt na krst. Toj ja nasocuva nashata Slobodna volja kon Boga. Koj pretstavuvajki Mu ja Nemu nashata sloboda nie se soedinuvame so Nego. No deloto na Noviot Adam go cini deloto na Novata Eva, sesveta koja ja unishtuva greskata na Starata Eva. Eva go potikna Adam na neposlushanie. Novata Eva pridonese za vooplotuvanjeto na Noviot Adam koj shto go povede coveckiot rod kon poslushanie na Bog. Ete zashto Presveta Deva Bogorodica, kako prvoto covecko sushtestvo koe sto postignalo obozenie na eden isklucitelen i nepovtorliv nacin izigra neprosto osnovna, no neophodna i nezamenliva rolja vo deloto na nasheto spasenie. Spored Nikola Kavasila, ako Presveta Bogorodica ne bi mu ja pretstavila svojata slobodna volja Boga, zaedno so svoeto poslushanie, ako taa ne bi odgovorila so ,,da,, na Boga togas, vooplutuvanjeto ne bi bilo mozno zashto togas Bog bi ja prisilil slobodata koja shto Samiot Toj ja dade na covekot. Bog nemozese4 da se vooploti ako nepostoese takva cista, sesveta, neizvalka dusha kako Presveta Bogorodica, taa mu ja predade celosno svojata slobodna volja, celoto sebitie na Boga, za da go dovede do sebesi i do nas. ------------- Blagosloven e Onoj Koj ide vo imeto Gospodovo |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 06.Март.2007 во 18:49
Юридическа справка за статута на Света гораСтефан Стоянов, посланик на България в Гърция Статутът на Света гора е уреден с конституцията на Република Гърция и с няколко закона, приети от гръцкия парламент с общ обем около 200 страници. Накратко същността е следната. Съгласно чл. 105 от Конституцията на Република Гърция: ю
На територията на Света гора действат редица държавни органи - полиция, пристанищен корпус, различни поделения на Министерството на икономиката и финансите, на Министерство на културата, на Министерство на Македония и Тракия и други (един от полицейските участъци се помещава при Зографския манастир). Съгласно действащите закони, управителят на Света гора се назначава с указ на президента на Гърция по предложение на гръцкото Министерство на външните работи. Той е с ранг на областен управител. Аналогично на практиката в България и в другите европейски страни, областните управители в Гърция упражняват контрол за законност на територията на областта (в случая Света гора). Тъй като уставът на Света гора е закон, гласуван от парламента на Гърция, то естествено управителят се грижи този закон да се спазва от всички. Поради особения статут на областта, законът в този случай дава изрични пълномощия, които позволяват на управителя по-ефективно да използва силите за сигурност. Освен по административни въпроси законът задължава управителя да поеме определени отговорности дори при нарушаването на църковните канони. Съгласно закон 2594/1998 той "упражнява изключителните права на гръцката държава за:
Света гора не е субект на международното право. Тя не може да бъде страна по международен договор. Света гора обаче е обект на международното право. Някои от нормите на вътрешното си право, касаещи Света гора, гръцката държава е успяла да включи в международни договори. Така например забраната жени да посещават Света гора, по настояване на гръцката страна, е включена в договора за присъединяване към Европейската общност и по този начин е заобиколено европейското законодателство, което дава свобода на придвижване на всички граждани на територията на Европейския Съюз, независимо от техния пол. Според гръцкия закон посещението на Света гора от жени е криминално престъпление, за което наказанието е до една година лишаване от свобода. Манастирите са лица на гръцкото публично право (не на частното) и като такива имат редица законови ограничения за разпореждане със собственото си имущество, включително имуществото, което се намира извън границите на Света гора. Статутът, опазването, поддръжката и организацията на редица дейности, отнасящи се към голяма част от движимото имущество (реликви, ръкописи, църковни одежди и др.) се определят от различни закони. За контрола и изпълнението им се грижат няколко институции. Почти всички предмети в Света гора, които представляват някаква ценност, са прегледани от специалисти и описани. За реставрация и консервация се използват значителни средства. Случаите, в които икони и ръкописи са останали извън обсега на учените и специалистите са единични: това са свещени предмети, които монасите не желаят да предоставят на научните екипи, за да ги предпазят от оскверняване с консервационна или друга обработка от човешка ръка. За да излезе от Света гора какъвто и да е предмет от категорията на опазваните от закона (икони, ръкописи, църковна утвар и др.), е необходимо съгласието на съответния манастир, на Светия Кинотис (Света гора) и на няколко гръцки държавни институции. Досега са издавани разрешения единствено за временно изнасяне на предмети от Света гора, при това само за кратки срокове и по конкретен повод, като участие в изложба, в църковен празник, за реставрация и консервация. Откази е имало в редица случаи. Постоянен износ никога не е разрешаван. Каквито и законови аргументи да се използват, не трябва да се забравя най-важното: Света гора е създадена за монасите. Те отиват там, отказвайки се от семейство, от близки, от лично имущество и от много други неща, за да отдадат живота си за служене на Бога. Краткият си земен живот те принася в жертва, за да се сдобият с вечно блаженство. Пред Бога всички са равни, независимо откъде идват. Притесняването на братята с нашите светски проблеми често има неочакван и нежелан от нас ефект. Един подход, включващ по-голямо уважение и разбиране на братството, във всички случаи е необходим. При това не става дума за уважение според критериите на някаква наша светска ценностна система. Света гора не е за туристи, а за поклонници. Това се разбира от само себе си, но за тези, които не го разбират, то е написано.
Света гора може да бъде посетена само след издаване на съответно писмено разрешително от властите. На това разрешително е
написано, че посетителят отива на поклонение. Би трябвало да се има предвид, че цялата посочена по-горе информация е открита. Както конституцията на Република Гърция, така и законите са публикувани. Публикувани са също многобройни статии в различни международни научни издания относно работата на научни екипи, работили и работещи в Света гора. Общодостъпни са и данните по различните проекти, финансирани от Европейския съюз за опазване на историческото наследство на Света гора. Туристическите посещения дават някакви познания, но в редица случаи те далеч не са достатъчни. Това е все едно да посетим като туристи сградата на ООН в Ню Йорк и след това да започнем да пишем компетентно по въпросите, които се обсъждат в Съвета за сигурност. ------------- |
Постирано од: EvAngelos
Датум на внесување: 06.Март.2007 во 23:31
|
TATKO NASH NEBESEN, da se sveti Imeto Tvoe.. (Matej 6:9) ...za sto i da pobarate vo MOE IME (Hristos, a ne Marija), da vi dade. (Jovan 15:16) I sto i da pobarate vo MOE IME, ke napravam, za da se proslavi Tatkoto vo Sinot. I ako posakate nesto vo MOE IME, Jas ke go storam." ...iskazuvajte gi svoite baranja pred BOG (ne pred Marija). (Filipjanite 4:6)
PRIMER 1 "Molete se eden za drug" PRIMER 2 "Molete se eden kon drug" <---- ne e ova gramaticka greshka Od druga strana, svesen li si kolku mnogu lugje i se molat na Marija?
"Eve, majka Ti i Tvoite brakja stojat nadvor i sakaat da zboruvaat so Tebe. Nemoj pogreshno da me svatish, ne sakam da ja navredam ili potcenam Marija, naprotiv ja cenam i i ja davam tokmu taa chest i mesto sto Bog i go odredil. Veruvam deka i taa ne saka nesto poveke od toa i sigurno ne i e milo toa sto nekoi ja obozavaat. Molete se eden za drug, no molete mu se na Bog! ------------- Посветен на изворното христијанство проповедано од Христос и апостолите. |
Постирано од: EvAngelos
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 00:03
|
Konecno i kon tebe da se obratam belichka :)
go procitav tvoevo nadovrzuvanje kon mali simo i resiv deka najprikladno e da ti odgovoram so in-line reply, moite bukvi ke bidat so crveno...
------------- Посветен на изворното христијанство проповедано од Христос и апостолите. |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 00:05
|
aj ne ja rasipuvaj temata! ne bidi bezobrazen! ------------- |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 00:07
Света Гора (Атон)
|
|
http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Bogorodica/Theotokos_Athos.jpg">
:: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/index.htm#%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8 -
:: http://www.pravoslavieto.com/hramove/athos/karyes/index.htm - http://www.pravoslavieto.com/_WORK/MONASTERIES_churches_capitals/a-i/athos/aton_MER.htm - 7. Манастирът Пантократор (Вседържител)
(Monastery of Pantokratoros, Ι. Μ. Παντοκράτορος)
Основан през 1363 година, престолен празник 6/19 август, Преображение Господне.
8. Манастир Ксиропотам
(Monastery of Xiripotamou, Ι. Μ. Ξηροποτάμου)
Основан през X век, престолен празник 9/22 март, в деня на http://www.pravoslavieto.com/life/03.09_sv_40machenici_Sevastijski.htm - -
11. Манастирът Каракал
(Monastery of Karakallou, Ι. Μ. Καρακάλλου)
Основан през края на X в., престолен празник 29 юни/ 12 юли, денят на свв. апостоли Петър и Павел.
12. Манастирът Филотей
(Monastery of Philotheou, Ι. Μ. Φιλοθέου)
Основан през 990
година, престолен празник 25 март/7 април, Свето Благовещение, и 24
август/6 септември - св.преп. Козма Етолийски.
13. Манастирът Симон Петра
(Monastery of Simonos Petras, Ι. Μ. Σίμωνος Πέτρας)
Основан през 1257 година, храмов празник 25 декември/7 януари - Рождество Христово, и на 22 юли/4 август - св. Мария Магдалина.
14. http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/sv_pavel/index.htm -
(Monastery of Agiou Pavlou, Ι. Μ. Αγ. Παύλου)
Основан през X век, престолен празник 2/15 февруари - Сретение Господне, и 28 юли/10 август - денят на св. Павел Ксиропотамски.
15. Манастирът Ставроникита
(Monastery of Stavronikita, Ι. Μ. Σταυρονικήτα)
Основан през 1541 година, престолен празник 6/19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
16. Манастирът Ксенофонт (Манастир на преп. Ксенофонт)
(Monastery of Xenofontos, Ι. Μ. Ξενοφώντος)
Основан през XI век, храмов празник 23 април/6 май - денят на св. Георги Победоносец.
17. Манастирът Григориат (Манастир на преподобни Григорий)
(Monastery of Grigoriou/Gregoriou, Ι. Μ. Γρηγορίου)
Основан през 1345 година, престолен празник 6/19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
18. Манастирът Есфигмен
(Monastery of Esfigmenou, Ι. Μ. Εσφισμένου)
Основан през XI век, престолен празник на Възнесение Господне.
Монасите
в Есфигменския манастир нямат канонично общение с другите Светогорски
манастири и не поменават Константинополския патриарх. Те са в канонично
общение с гръцките старостилци.
19. Манастирът Св. Пантелеймон (руски)
(Monastery of Agiou Panteleimonos, Ι. Μ. Αγ. Παντελεήμονος)
Основан през началото на десети век. Престолен празник 27 юли/9 август - денят на св. Панталеймон.
20. Манастирът Констамонит
(Monastery of Konstamonitou. Ι. Μ. Κωνσταμονίτου)
Основан през XI век. Престолен празник 27 декември/9 януари - денят на св. великомъченик Стафан.
Списъкът е изготвен от Pravoslavieto.com по данни, посочени от http://www.athos.ru/ -
Основан през 1363 година, престолен празник 6/19 август, Преображение Господне.
Основан през X век, престолен празник 9/22 март, в деня на http://www.pravoslavieto.com/life/03.09_sv_40machenici_Sevastijski.htm - -
11. Манастирът Каракал
(Monastery of Karakallou, Ι. Μ. Καρακάλλου)
Основан през края на X в., престолен празник 29 юни/ 12 юли, денят на свв. апостоли Петър и Павел.
12. Манастирът Филотей
(Monastery of Philotheou, Ι. Μ. Φιλοθέου)
Основан през 990
година, престолен празник 25 март/7 април, Свето Благовещение, и 24
август/6 септември - св.преп. Козма Етолийски.
13. Манастирът Симон Петра
(Monastery of Simonos Petras, Ι. Μ. Σίμωνος Πέτρας)
Основан през 1257 година, храмов празник 25 декември/7 януари - Рождество Христово, и на 22 юли/4 август - св. Мария Магдалина.
14. http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/sv_pavel/index.htm -
(Monastery of Agiou Pavlou, Ι. Μ. Αγ. Παύλου)
Основан през X век, престолен празник 2/15 февруари - Сретение Господне, и 28 юли/10 август - денят на св. Павел Ксиропотамски.
15. Манастирът Ставроникита
(Monastery of Stavronikita, Ι. Μ. Σταυρονικήτα)
Основан през 1541 година, престолен празник 6/19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
16. Манастирът Ксенофонт (Манастир на преп. Ксенофонт)
(Monastery of Xenofontos, Ι. Μ. Ξενοφώντος)
Основан през XI век, храмов празник 23 април/6 май - денят на св. Георги Победоносец.
17. Манастирът Григориат (Манастир на преподобни Григорий)
(Monastery of Grigoriou/Gregoriou, Ι. Μ. Γρηγορίου)
Основан през 1345 година, престолен празник 6/19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
18. Манастирът Есфигмен
(Monastery of Esfigmenou, Ι. Μ. Εσφισμένου)
Основан през XI век, престолен празник на Възнесение Господне.
Монасите
в Есфигменския манастир нямат канонично общение с другите Светогорски
манастири и не поменават Константинополския патриарх. Те са в канонично
общение с гръцките старостилци.
19. Манастирът Св. Пантелеймон (руски)
(Monastery of Agiou Panteleimonos, Ι. Μ. Αγ. Παντελεήμονος)
Основан през началото на десети век. Престолен празник 27 юли/9 август - денят на св. Панталеймон.
20. Манастирът Констамонит
(Monastery of Konstamonitou. Ι. Μ. Κωνσταμονίτου)
Основан през XI век. Престолен празник 27 декември/9 януари - денят на св. великомъченик Стафан.
Списъкът е изготвен от Pravoslavieto.com по данни, посочени от http://www.athos.ru/ -
-------------
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 00:09
Хилендарският манастирChilandar Monastery
Излед-картичка от Хилендарският манастир преди пожара през март 2004 година
http://www.pravoslavieto.com/_WORK/MONASTERIES_churches_capitals/a-i/athos/hilandar/hilandar%20-%20mer.htm -
Стари сведения споменават за манастира още през Х в., като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като сръбска обител от Ростислав (Рачко), сина на великия жупан Стефан Неман (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил - под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" сръбска обител под същото име.
file:///D:/WEBS%20MB%20400/Pravoslavie/life/01.12_sv_Sava_Srubski.htm - , първият сръбски архиепископ
Наред със http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/zograph/index.htm - Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с нашата история. Когато Сърбия пада под турско робство през XIV и XV век, притокът на сръбски монаси намалял за сметка на българските, и то най-вече от Македония. От XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български. За това свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 година манастирското братство било само от българи. Манастирските архиви пазят множество свидетелства. за пребиваване на бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, Матей Миткалото и др. В "Хилендар" е живял като проигумен и авторът на "История славянобългарска" http://www.pravoslavieto.com/life/06.19_sv_Paisij_Hilendarski.htm - св. Паисий Хилендарски . По същото време игумен бил неговият брат Лаврентий. Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив, Копривщица, Карлово, Ловеч и други. Из целите Балкани, които били тогава под турска власт, в Австрия, Дубровник, Венеция и из Руската империя, през XVIII в. обикаляли хилендарски http://www.pravoslavieto.com/docs/taksidiotstvo.htm - монаси-таксидиоти да събират помощи, за да опазят съществуването на своя манастир. Неговият архив е пълен с калугерски призиви за спомоществования. Покрай материалните средства от далечни земи са донасяни и скъпоценни книги, описания и спомени от пътувания по непознати светове, което помагало да се следят и познават всички промени и събития от тогавашната европейска история. Хилендар станал отново сръбски чак през 1902 година. Въпреки отсъствието на каквито и да било български претенции към Хилендар във всички издания, посветени на 800-годишния юбилей на манастира през 1998 година, неговият български период беше определено подценяван или премълчаван.
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/hilendar/12.06_sv_Nikolaj_hilendar_14v.jpg">
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/hilendar/10.18_sv_ev_Luka_Hilendar.jpg">
Един от най-големите ктитори на Хилендар е Стефан Милутин, чиито мощи се пазят в http://www.pravoslavieto.com/hramove/sofia/sv_Nedelja/index.htm - софийската църква "Св. Неделя" .
Ктитори са били и много знатни българи, чиито имена до днес стоят изписани на много места по стените: Чорбаджи Геро, синът му Добри от Копривщица и техният съгражданин монахът Серафим, хаджиите Тома, Никола, Димитър и Тодор от Видин... За съжаление българските ктиторски надписи един по един съзнателно били заличавани от сръбски посетители.
Както Хилендарският, така и Зографският манастир, се намират в североизточния край на полуострова, откъдето морето не се вижда. Свързва ги тясна планинска пътека, която криволичи между високи кипариси. Отстоят на около час и половина един от друг.
http://www.pravoslavieto.com/art/shkoli/samokovska/Tsanko_Lavrenov/Hilandar_C_Lavrenov.jpg"> 
------------- |
http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Bogorodica/TroerucicaVelika_Hilandar_14v.jpg">
Хилендарският манастир още пази българския дух. В неговата библиотека
се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги.
цялото манастирско богатство е най-подробно обнародвано и периодично се
издава специален сборник за изследване на старините му. Сред
множеството икони е запазена и една златна мозаична икона с лика на Св.
Богородица, която се счита за една от най-ценните в монашеската
република. Голяма част от оригиналите, които бяха представени в
уникалната изложба на византийското изкуство в Солун, бяха от
"Хилендар". 
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 00:42
------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 11:33
|
simo dj be uste nesto os sv.gora! ovie ereticite sakaat da ni ja rasipat temata- ,,ubio ih alah,,!
------------- |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 14:05
------------- |
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 17:44
|
http://tesla.rcub.bg.ac.yu/%7Esf/slike/nik1.jpg"> Stavronikita
------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
http://tesla.rcub.bg.ac.yu/%7Esf/slike/nik1.jpg - Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 17:46
|
http://tesla.rcub.bg.ac.yu/%7Esf/slike/esf1.jpg"> Esfigmen
------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
http://tesla.rcub.bg.ac.yu/%7Esf/slike/esf1.jpg - Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 17:46
------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 07.Март.2007 во 21:27
|
bravo simco!
------------- |
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 08.Март.2007 во 12:26
|
http://tesla.rcub.bg.ac.yu/%7Esf/slike/doh1.jpg"> Dohiar
------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
http://tesla.rcub.bg.ac.yu/%7Esf/slike/doh1.jpg - Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 08.Март.2007 во 17:24
------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: belichka
Датум на внесување: 08.Март.2007 во 19:14
|
ПРЕДГОВОР Атон — земният жребий на Преснета Богородица, подобно на видимия небосклон сияе с многобройни звезди — благодатните икони на Божията Майка и с подвизите на Божиите угодници, прославили се на тази света гора : светители, мъченици, изповедници и преподобни — земни ангели и небесни жители, които предстоят пред Божия престол и се молят за целия свят, Една от тези чудотворни икони е малката икона "Акатистна" или "Предвъзвестителка" /Предвозвъстйтельница/, намираща се в българския Зографски монастир, а сред светците, прославили се в тази обител са 26 изповедници и мъченици, пострадали за св. Православие. Тази икона и подвигът на св. мъченици са свързани със знаменателни събития в живота на Атон, които могат да се нарекат с общото название: "Борбата на атонските монаси против унията с Рим и страданията на онези от преподобните, които не пожелали да я приемат." Дълго преди злополучния Флорентински събор /1439/ и, може да се каже, през цялото време след отпадането на западната църква от Вселенската, Западът, в лицето на своите горди и упорити "непогрешими" папи с всички сили и средства се е стараел да доведе от- слабената, разтърсвана от политически трусове Византийска империя до уния на Източно-православната църква със западната и то при непременното условие за главенство на римския папа. Византийският император Михаил VIII Палеолог /1260 — 1282/, който заел престола или по-точно го заграбил от законния наследник, младия Йоан IV Ласкарис, /ослепен от него в 1262 г./, съдействувал в тези пагубни начинания на Запада, според клетвеното обещание, което той дал чрез своя представител на Лионския събор /1274/ пред папа Григорий Х. Властолюбивият похитител на престола се надявал чрез такова единение, с помощта на папата да отклони западните владетели от нови завоевателни походи срещу Константинопол, който допреди 58 години се намирал под властта на латинците* Нещо повече, той се надявал да получи военна помощ и по този начин да спаси своята отслабнала империя от надигащи те се нови врагове — турците, от съседните народи, от дивите и войнствени племена, които заплашвали държавата му и от самите латинци, а сам той да запази императорската корона. В 1273 г. Михаил Палеолог изпратил "посолство" от високопоставени пратеници при римския папа, за да обсъдят условията на унията с Рим и да я сключат. Хитрият Палеолог започнал още пред предишния папа Климент IV /1265 — 1268/ да прави постъпки за обединяване на църквите. След смъртта на папа Климент, в про- дължение на три години той поддържал отношения с кардиналите — блюстители на папския престол, а след издигането на папа Григорий Х /1271/ възобновил преговорите, продължил ги и ги довел до печален край. Всички пратеници на Михаил Палеолог били всъщност привърженици не на унията, а на самия него - кой от страх пред наказанията, кой, за да получи почести, кой по други, не безгрешни причини, а не по съвест и по убеждение, че унията е действително необходима . . . На думи волята на императора била "да се спаси империята" на всяка цена, а в ума му — мисълта да запази короната си. Ето защо той се решил и изпратил в Рим своите посланници, които да подчинят Източната Църква на папата — да спасят тялото и да погубят душата ... Тогавашният Константинополски патриарх Йосиф Изповедник /1268 — 1274; 1282 — 1283/, след като узнал за тези достойни за съжаление намерения на императора, веднага изпратил окръжно послание до епископите и всички православни християни, предпазвайки ги от приемането на замислената уния с Рим, а след това, на 2 януари 1274 г., напуснал патриаршеския престол и се отдалечил в монастир. Светогорските монаси не останали безучастни към опасните за Църквата кроежи на императора. Те не се побояли от царския гняв, но от името на всички написали и изпратили на Михаил Палеолог "вероизповедно послание", в което основателно доказвали, че нито главенството на папата, нито поменаването му в църквата, нито извършването на св. Евхаристия на безквасен хляб, нито прибавянето към Символа на вярата на думите "и от Сина", не могат да бъдат допуснати и, като наричали латинците и техните единомишленици еретици, умолявали императора да остави това многотревожно и опасно начинание. Приемникът на патриарх Йосиф, Йоан Век /1275 - 1282/ бил отначало усърден противник на унията, но след избирането му за патриарх започнал да действува, ръководен от властолюбие, според престъпната воля и намерения на императора. Той приел постановлението на Лионския събор /1274/ за сключването на уния и с това подчинил Източно-православната църква на римския престол. Това злощастно съглашение и единение по политическа необходимост имало най-печални последици за Православната църква, тъй като латинците и техните съмишленици убеждавали православните да приемат унията не със силата на евангелското слово, на апостолските и съборни постановления, не с писанията на св. отци и учители на Църквата, а със силата на оръжието, с всякакви насилия и измами. Тъй като Св. гора оставала, както винаги, опора на страдащата Църква на Изток, то,за да сломят тази крепост на Православието, латинците, на път към Константинопол, нахлули на Атон. Те убеждавали монасите с измамни думи, примамвали ги с обещания, принуждавали ги със заплахи- и мъчения да приемат унията с Рим — т. е., да признаят главенството и властта на римския папа на Атон. Неголяма част от монасите се оставили да бъдат увлечени от заблужденията на папистите, макар и само външно, пред страха от мъченията и смъртта и, докато мечът висял над главите им, приемали проклетата и ненавистна уния, но все пак те се отрекли от вярата на своите отци — преподобните атонски подвижници. Повечето от светогорските монаси с кръвта си запечатали своето изповедничество и своята вярност към Православната Църква. Те без страх изобличавали в лицето на неканените пратеници папата, който светотатски си присвоил главенството на Църквата и гордо нарекъл себе си "наместник на Христа". Измежду монастирите, които твърдо се съпротивлявали на богопротивната уния и най-силно пострадали за това,бил и българският Зограф. По-долу предлагаме на благочестивия читател обширна повест за мъченическия подвиг на 26-те зографски подвижници. Тя е съставена въз основа на светогорския патерик, древния разказ за зографските мъченици, разказа на Стефан Светогорец и преданията на зографски просветители от средата на миналия век и е поместена в Книгата на Димитър Зографски "Света гора — Зограф в миналото и днес"/1943/._____ ПОВЕСТ ЗА СТРАДАНИЯТА НА СВ. ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ЗОГРАФСКИ МЪЧЕНИЦИ При царуването на византийския император Алексис Вука Мурздуфла, латинците с голяма войска завладяли Цариград и много градове и села на Византия..... Дълго време (1204 - 1261 год.) Византийската империя била под властта на латинците и се намирала в най-плачевно положение?^ Така било и след изгонването на датчиците от Цариград през време на царуването на византийския император Михаил Палеолог (1260 — 1282 г.). Притеснен отвсякъде, и като виждал усилените приготовления на латинците да нападнат империята, Михаил Палеолог изпратил едно голямо посолство (делегация) в Италия до Римския папа с доверителни собственоръчни писма, в които, между другото, се казвало : "За всичко направено на вас от гордите скити (българите) ние не сме виновни, защото то стана по техния произвол, така че и ние се страхуваме от тях. Като следваме добре Римската църква, ние и по-рано не сме преставали да вярваме, да изповядваме и да мислим както вас. Молим ви, прочее, да се притечете на помощ нам, вашите единомишленици..... Ако не побързате да ни помогнете и защитите, нашето име ще се заличи на земята и вие ще бъдете наказани за това от Вседържителя Бога." Когато пратениците пристигнаха в Рим, всички западни владетели-католици се въоръжиха и решиха да тръгнат за Цариград, но не на помощ на Михаил Палеолог, своя единомишленик, а за неговото унищожаване. На път за Цариград те се нахвърлиха върху Атонската гора, наречена света, и започнаха да преследват всички, които обитаваха там. Най-напред те нападнаха Лаврата на св. Атанасий и предложиха на монасите там да се съединят с тяхната латинска вяра и и да влязат в общение с тях. Монасите, изплашени и не разбирайки добре апостолските слова: " Дайте място на гнева ", чрез един свой отлъчен свещеноинок се съгласиха, съединиха се с тях и по такъв начин спасиха живота си. По-късно тези монаси бяха изобличени и наказани от Бога. След това латинците отидоха в Иверската (Грузинската) лавра и поискаха от тамошните иноци и те да се съединят с тях. Иноците от този монастир не само не склониха на това, но изобличиха нечестивците и според думите на апостола (Гал.1:8), ги проклеха за тяхното нововъведение. Беззаконниците , като чуха това, разяриха се и като извлякоха всички братя навън от монастира, натовариха старейшините на кораб и заедно с него ги потопиха в морето. Така блажените иноци, за това че не се покориха на беззаконниците, приеха мъченически и изповеднически венец. А по-младите от тях, родом от Иверия (Грузия) , бяха откарани в плен в Италия, където , след като им съблекли иноческите дрехи, ги продали на евреите. От Иверската лавра латинците отидоха във Ватопедския монастир. Тук те намериха само болни и престарели иноци и, когато ги попитаха за другите, те им отговориха: "В долините, из гъсталака се крият, за да запазят вярата си и да не се осквернят с нечестивците". След като избиха тези свети изповедници, латинците веднага се спуснаха в околността на монастира, и като намериха настоятеля и други монаси, отначало любезно ги увещаваха да станат техни единомишленици, но един от монасите им каза: "По-добре на Христа да угодим, не на антихриста!", а те им отговориха: " Нима ние не сме на Христа, а сме на анти- христа?". Светецът им отвърна: " Да, защото всеки, който се противи на Христовото евангелие е антихрист и той именно сега ви помага. Какво общение може да има светлината с тъмнината? Ние никога няма да се присъединим към вас!". Духоборците, като чуха всичко това, затихнаха ушите си и не само не се убедиха в истинността на Православната вяра, но простряха беззаконните си ръце върху пазителите на закона и избесиха всички тези иноци на мястото, където ги намериха. От тогава и до сега това място се нарича Фурковуни, т.е. гората на бесилките. След това латинците преминаха на другата страна на Света гора и се доближиха до монастира св. Великомъченик Георги, наричан Зограф. Игуменът на този монастир, преподобни Тома, беше научил преди няколко дни, както за нападението върху Света гора от страна на нечестивите еретици, така и за злочестините, които щяха да понесат неговите събратя. Той ги насърчаваше, обнадежден от следното чудо. Един добродетелен старец – монах живееше на монастирското лозе, което се намира на половин час път на югозапад от монастира. Този старец имаше в килията си икона на Преснета Богородица, пред която всеки ден кадеше тамян и четеше акатист, наричан от гърците херетизми. Поради тази причина и днес това място се нарича Херово. И когато богомерзките римляни нападнаха върху Света гора със злодейски намерения и бяха вече излезли от корабите си, този богоугоден старец, според обичая си, като стоял пред иконата на Пресвета Богородица и произнесъл думите: " Радвай се", чул от светата икона следните думи: " Радвай се и ти, старче, но бягай по-скоро от тук, за да не те сполети нещастие! Иди и кажи на братята в монастира да се затворят, защото богопротивните римляни нападнаха това благословено от мене място и са вече наблизо". Старецът паднал пред иконата и казал: "Как мога, Владичице, да оставя Тебе, моята Застъпница!" На това гласът от иконата му отговорил: " Не се грижи за мене, но иди по-скоро!" Когато старецът тръгнал за монастира, за да каже какво му е заповядала Покровителката на Атон, иконата с една неизповедима сила го изпреварила, дошла в монастира и застанала над монастирските порти. Старецът, като пристигна до портите и видя над тях св. икона, удиви се и на всички разказа за станалото откровение. Иноците, като видяха иконата на св. Богородица и като чуха за това преславно чудо, прославиха Бога и пречистата Му Майка. А игуменът, узнавайки от това, какво нещастие има да постигне монастирските братя, започна да гисъветва да бъдат бодри и да не се страхуват. Той им казваше "Отци и братя! Всички водени от Духа Божий са синове Божии, защото вие не приехте духа на робство, та да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение. Ние се наричаме и сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, то сме сънаследници на Христа и ако с Него страдаме, с Него ще се прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас (вж. Рим. 8:14 — 18) . Затова, казвам ви заедно с апостола: — Които сте готови духом и не се боите от мъченията, останете заедно с мен в св. обител, а които се боите — скрийте се с църковните съсъди за малко време, докато премине яростта на еретиците, за да не би от малодушие да изпаднете в хула." Тогава някои от тези, които се страхуваха от мъки, се скриха в долините, пещерите и храсталаците. А светият игумен с останалите иноци се затвори в кулата. Това те направиха не от страх, а за да използуват останалото им, макар и малко време, за да изобличат беззаконната ерес. Мъчителите заобиколиха от всички страни монастира и започнаха да викат към монасите, които бяха в кулата ^'Отворете ни, господа, отворете!" А преподобният игумен им отвърна: "Не ви знаем откъде сте!" Мъчителите продължиха:" Ние сме Христови раби и идваме да обърнем и вас, заблудените, на правия път!" А светецът пак им отвърна:" Отдалечете се от нас вие, които вършите беззаконие, защото апостолът говори: —Ако дори и ангел от небето започне да ви благовествува не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет! (Гал. 1:8) Какъв друг учител вие търсите? Друг учител търсят само тези, които явно безумствуват. Кажете ни вашето учение и, ако то е от Бога, ние ще се присъединим към вас и ще ви приемем като братя; ако ли пък не е от Бога, то махнете се от нас!" На това еретиците отговориха :" Ние сме от Бога и в Господа Иисуса Христа вярваме и светото Евангелие проповядваме. Изпратени сме от блажениейшия Римски папа, който е глава на Църквата, да кажем и на вас, безумните, това, което вие не разбирате, за да се вразумите, да разберете църковните устави и вярно да четете в светия Символ на вярата - " Верую во единаго Бога Отца Вседержителя ...", че Преснетият Дух изхожда от Отца и Сина, а на проскомидията да принасяте пресен, а не квасен хляб; вашите свещеници да си бръснат брадите и с това да не съгрешават в Божията служба, понеже те са жениси на Църквата. Ако изпълните всичко това, то от Вседържителя ще получите очищение и ние от радост за вашето покаяние ще се умилостивим. Ако ли пък не, то ще ви погубим безжалостно, за да не заемате напразно място на земята." След като изрекоха тия и други подобни хули, еретиците очакваха отговор от преподобните .Те им възразиха:" Ние искаме да намерим истината и не обръщаме внимание на вашите съблазни и безумия, защото не се боим от вашите заплахи.Писано е, че трябва да се боим само от Бога, а от човеците няма защо да се страхуваме и затова смело ви казваме: - Никой не може да въстане срещу нас, ако с нас е Бог, Който е праведен и е възлюбил правдата. Сам нашият Господ Иисус Христос в светото евангелие казва: — Когато дойде Утешителят, Когото ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за мене — и пак: — И Аз ще измоля Отца и ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас во веки — Духът на истината. И още; " Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Святий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Преподобните отци, за доказателство на истината и за да затворят устата на онези, които казват, че Дух Святий изхожда и от Сина, няколко пъти повториха тези свои думи. Освен това, те прибавиха и следните свидетелства: " Ако и това не вярвате, духоборци, то научете се от Господния Предтеча и Кръстителя Йоана, който видя Светия Дух да слиза като гълъб от небето и да пребъдва върху Сина. От това вижте, че Светият Дух само от Отца изхожда. Това учение поддържа нашата Майка, светата вселенска и апостолска Църква и пои всички свои чеда с онова, което изтича не от Едема, а от Божествените уста на Христа, Който казва: " Проповядвайте Евангелието на всяка твар и, който повярва и се кръсти ще се спаси, а който не вярва ще бъде осъден" и още: " Заради това ви казвам, всеки грях и хула ще се простят на човеците, а хулата против Дух Святий няма да се прости и ако някой каже дума против Сина Човеческий, ще му се прости, но ако каже против Светия Дух няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия живот. "Защото всички пророци, апостоли и учители, научени от Светия Дух, са кръщавали, преподавали и учили хората от разните краища на вселената да признаят четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоан, а който прибавя пети евангелист, той да бъде проклет. " Който съблазни едното от малките братя, казва Спасителят, е достоен за мъка, а който съблазнява цялата вселена, както правите вие, как ще се оправдае, за да избегне заслуженото наказание? Кой от седемте богоизбрани събори казва, че Светият Дух изхожда от Отца и Сина, или кой от тях е постановил, че трябва да принасяме пресен хляб и да стрижем косите и брадите си, както вие искате? Ти, духоборецо, изпълнен с други седем лукави духове, в кой Христос ни учиш да вярваме? Ти преподаваш не евангелие, а антихристово учение. Пети евангелист ние не намираме, освен Мохамед Сарацински, предтеча на антихриста, който преди вашата пагубна ерес произведе плевел. А що се отнася до вашите преснохлебни мъртви жертви, то това е юдейски обичай. Но вие ще кажете: Нима Христос, препоясан, и с тояга в ръка според Писанието, не яде пасха? Да, ще кажем и ние .Той яде пасха, но я отмени, както направи с обрязването и др. След нея Той, като седна с дванадесетте Си ученици в Сионската горница, установи Своята Пасха. През време на вечерята Той взе хляб, благослови го, раздаде го на учениците си и каза: " Вземете, яжте, това е Моето Тяло... Ето истинското тайнство. Казано е: взе хляб 4^ , тоест квасен, а не пресен, както вие противозаконно правите и служите, поддържайки Аполинариевата ерес ." Тези думи на блажените мъже бяха така неприятни за католиците, както са неприятни камъните, хвърлени с прашка, за вълка. Те се спуснаха и запалиха от всички страни светата обител. А причината за всички тия злочестини беше законопрестьпният и нечестив Палеолог, този нов Навуходоносор. Преподобните и богоносни наши отци, заобиколени от пламъци в кулата подобно на светите трима отроци, отправиха последната си молитва към Христа Бога. "Владико Господи Иисусе Христе Боже наш, Единородний Сине и Слове Божий, Който като непорочно агне Си дал Себе Си на заколение за човешкия род! Ти, Господи, Който Си пролял Пречистата Си Кръв за Своята Църква и Си казал, че силите на ада няма да й надвият, запази тази Своя Църква от вълците, които я унищожават. Умножи, Господи, достоянието Си по цялата вселена — от единия край на земята до другия. Жребият на Твоята Пречиста Майка запази навеки непреклонен и непреодолим; живущите в него освети, прослави заедно със Себе Си и помилвай ; жилищата на своите светии въздигни в Твоя слава и за наш спомен. Приеми тази молитва от нашите уста като благовонно кадило и погледни на нас милостиво, както милостиво Си погледнал на Авраамовата жертва и Иефтаевото всесъжение, понеже Си благ и человеколюбец." След свършването на молитвата, от небето се чу глас: "Радвайте се и се веселете, защото вашата награда е голяма на небесата!" Като чуха този неочакван глас, мъчителите се уплашиха страшно, но мракът, покриващ духовните им очи не им позволяваше да проумеят станалото, тъй като Дух Святий, Когото те хулеха, не разпръсна този мрак. Така блажените отци предадоха душите си в Божиите ръце. Те загинаха в огъня през 1276 година, а според един гръцки ръкопис, който се намира в Протата, в Иверския и Ватопедския монастир, на 10 октомври (по юлианския календар) 1280 го дина. Светите Зографски мъченици са 26, от които 22 монаси и 4 мирски лица, имената на които са неизвестни. Имената на монасите са следните: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Иов, Киприан, Сава, Иаков, Мартиниан, Козма, Сергии, Мина, Йосиф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евфимий, Дометиан и Партений - клисар. Първият от тях, т.е. Тома, беше,както се каза по-горе, игумен и той водеше разговорите с католиците, а последният, т.е. Партений-клисар беше останал в горящата кула и беше свален на земята жив. Той разказа на завърналите се братя всичко, което беше станало в кулата и, като живя още 30 дни, предаде душата си на Бога на 10 ноември (юлиански календ.) и получи заедно с починалите си събратя мъченически венец. След като извършиха своето злодеяние, беззаконните латинци с голяма ярост се пръснаха по цялата Света гора и нито една обител, нито една кула, нито един скит, нито една монашеска килия не можа да се укрие от тях. Те всичко разориха и изгориха, а монастирските имущества разграбиха. С големи загуби те превзеха най-после и Протата .. Голямо кръвопролитие те извършиха и тук, като разориха и изгориха всички жилища. Всепреподобният прот 5) след дълги изтезания, най-накрая бе обесен пред Протата срещу морето, на мястото, наречено Хал кос. Оттук беззаконните латинци преминаха на другата страна на планината, към юг, където монасите от Ксиропотамския монастир с клонки в ръце ги посрещнаха и ги приветствуваха със следните думи: " Мир Христов да бъде с вас!" Латинците им отговориха: " Есть и да будет!" и веднага след това заедно с монасите влязоха в монастира. Тук те подариха една част от заграбените богатства и се назоваха ктитори на тази обител. Монасите (каква съблазън!) се съединиха с еретиците. Но Бог, през време на молитвата, когато възгласиха:" За нашия архиепископ в Рим •и за благочестивия цар", погледна от небето и разтърси земята. Това място, където стояха недостойните иноци, както и стените на монастира и всички здания се разпаднаха, подобно на Иерихонските стени по времето на Иисус Навин. Само част от една монастирска стена остана наведена за назидание на потомството. Мнозина от латинците загинаха през време на това земетресение, като останаха убити на място. А други, като видяха това знаменателно чудо, със срам и със страх избягаха на корабите си. Някои от тях пък се покаяха и останаха като монаси на Атон. Посрамените от Бога ксиропотамски иноци осъзнаха престъплението си, плакаха горко и като птици без гнезда се скитаха по горите, без да има къде да подслонят глави, понеже техният монастир беше напълно разрушен заради престъпленията им. Заедно с това се прекрати и чудото, което до тогава ставаше в този монастир в чест и слава на св. 40 мъченици. Ето в какво се състоеше това чудо. След като бе издигнат и украсен съборния храм от приснопаметния и блажен император Роман Лакапин, бе поканен един архиерей да го освети. По време на осветяването, когато архиереят произнесе думите:" Во имя св. 40 мучеников ", стана чудо! При подножието на светия жертвеник израстна едно голямо растение — гъба със стъбла и главички във вид на ябълки, на брой 40, според числото на св. 40 мъченици. Тази гъба израстна и се обви около престола. За това преливно чудо всички прославяха Бога и Неговите св. 40 мъченици. Колкото болни по това време се намираха тук, вкусиха от това растение и оздравяха веднага. Новината за чудото се разпространи по цялата страна. Болните, които след това идваха тук за изцеление,се излекуваха, а които не можеха да дойдат в монастира, изпращаха дарове и получаваха частици от това богодаровано растение, които, след като Изяждаха , оздравяваха. Поради многото народ, който идваше тук, растението се свършваше на 9 март (юл. календ.), когато Църквата празнува паметта на светите 40 мъченици. Тогава то пак израстваше. Чудото на това благодатно растение надминаваше чудото на Овчата купел. Там се изцеряваше само оня, който пръв влизаше в нея, а растението изцеряваше всички и навсякъде, където някой вкусеше от него. Такова и толкова благо детелно бе това чудо. Но дяволът, врагът на православното християнство, който още от начало ненавижда доброто, като не можеше да търпи и да гледа това чудо, започ- на да се бори , докато най-сетне се изпълни въжделението му. Той увлече окаяните иноци да се съберат с духоборците на една трапеза. Поради тази причина, от тогава чудото се прекрати. Така Бог наказва онези, които мразят истината. По този именно начин беззаконните духоборци и опресночници се отплатиха на богопротивните иноци за общуването им с тях. Всяка жертва на нечестивите е неприятна на Бога. Ако те мислят, че ще бъдат в числото на избранниците, то Бог им показва обратното. Така че тези беззаконници нямат основание да се превъзнасят — както тогава те бяха посрамени, така ще бъдат посрамени и при Второто Христово пришествие. А православните, макар и да страдат в този свят, се надяват да получат приготвените от Христа Бога блага, което наистина ще бъде. Скритите иноци, след отиването на духоборците, излязоха от своите потайни места и се върнаха в разорените си и опожарени жилища. Горко оплакваха те загиналите си събратя. Цялата Атонска гора, подобно на Рахил, оплакваше чедата си. И кой ли можеше да не плаче, като гледаше всички тези ужаси. Риданието и плачът достигнаха чак до небето, когато монасите заедно с Давида произнасяха думите: " Боже, дойдоха езични ците, друговерците, на мястото, което принадлежи на твоята Пречиста Майка, оскверниха Твоите свети храмове, дадоха труповете на Твоите раби за храна на птиците и зверовете, кръвта им проляха като вода около жилищата им и нямаше кой да ги погребва. Излей гнева Си върху народите, които те хулят и върху държавите, които са отстъпили от православната вяра. Нека скоро да ни посетят Твоите щедрости, защото ние твърде много обедняхмеЛомогни ни , Боже, Спасители) наш, заради славата на Твоето име .Господи, избави ни и заради Твоето име очисти нашите грехове, за да не рекат някога иноверните: Къде е техният Бог , и да видят очите ни наказанието им, задето проляха кръвта на Твоите раби. А ние. Твоите раби, ще Те славим, Боже, во веки и ще предаваме от род на род Твоята хвала, преславните изповедания и предания на светите наши отци." Беззаконният цар Михаил Палеолог, който имаше намерение да дойде в Света гора и да унищожи тук Православието, не сполучи в това, понеже царуването му скоро се свърши...През време на един поход срещу Иван Душан, сръбски княз, той се разболя и през декември 1282 г. умря в лагера си,близо до гр .Бер, неприсъединен към Западната църква и отлъчен от Източната. Синът му Андроник Палеолог, който беше при него, поради народното негодувание, не дръзна да погребе баща си с царски почести, а заповяда нощем да го заровят в един близък монастир. Вдовицата на Михаил, Теодора, бе принудена да издаде указ, в който признава истинското изповедание на православната вяра: " Моята царственост — пише тя, — мрази и смята за гнусно това дело — унията, което се случи неотдавна в Църквата и цялата я смути.... Както Божията Църква осъди патриарх Век за богохулните му догмата, а заедно с него и Мелитиниот и Метохит (негови съмишленици -ек. н.) и ги отлъчи от себе си, така и царственността ми,. . . . като предпочита пред всичко Божия страх и покорността пред светата Църква, одобрява и възприема това определение и никой не ще ме принуди да върша помени за душата на съпруга и господаря ми." Паметта на пострадалите по това време мъченици се празнува заедно със всички светци — светогорски подвижници в първата неделя след неделята на "ВсЬхъ святмхъ". Но отделно се празнува паметта на иверските преподобномъченици в Ивер, на ватопедските — във Ватопед. Поради това справедливо и достойно е паметта на нашите преподобномъченици да се празнува и в нашата обител отделно ... Това и самите братя от нашата обител чувствуваха и желаеха. ... И това тяхно желание най-сетне се изпълни, когато по волята Божия, по-скоро от всякакво очакване, нашата обител се превърна от самочинна в общежителна. Именно тогава започна празнуването на достославната памет на тези светци, съобразно тяхното желание, което те бяха изказали в молитвата си към Господа при издъхването им в пламъка: "Господи, въздигни жилищата на твоите светии за Твоя слава и за наш спомен." НЕБЕСНО ЗНАМЕНИЕ Пиргът или кулата, където пострадали св. преподобномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка "Предвъзвестителка" се запазила отчасти до 1873 г. Тъй като тя закривала северното здание на монастира, а освен това поради старост имало опасност да се срути, наложило се тя да бъде разрушена. А за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на това място паметник. Това и станало още през същата 1873 г. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците. В навечерието, след залез слънце, започнало всенощно бдение. Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат "Житието и страданието на св. Зографски мъченици", над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най-дребните предмети. Тоя дивен стълб, след като постоял над храма около три-четири минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали св. мъченици. Това необикновено явление продължило около 15 минути. Очевидци на чудото били монастир- ските братя и много от монастирските гости — пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника. Така Всемогъщият Бог с това небесно знамение над самия паметник, на мястото на страдалческата кончина на монасите-изповедници, в самия ден на тяхната памет показал явно пред всички колко е благоугоден пред Него подвига на тези страдалци за истинската вяра и за предаността към св. Православна Църква ... А пречистата и преблагословена Приснодева, нашата Владичица Богородица, която чрез своята икона предизвестила своите поборници-монаси за нашествието на неканените, жестоки и богопротивни латинци, засвидетелствувала с това своето особено благоволение към почитащите я православно и показала, че на нея и на нейния Божествен Син за противни онези, които с огън и меч и с всякакво насилие разпространяват заедно с християнската вяра примесите на своите неправилни учения и заблуждения. БЕЛЕЖКИ 1)Уния — изкуствено създавано съединение между Православната църква и Римокатолическата, при задължително условие — признаване от православните главенство на римския папа и някои други догматически отстъпления. За католиците унията е провеждане на властолюбивата политика на Ватикана, стремящ се да покори православния Изток, докато за православните тя винаги е означавала измяна на Православието. Най-известните в историята унии (Лионската - 1274 г.. Флорентинската — 1439 г.. и Брестката — 1596 г.) са били сключвани по политически причини, при трудни за православните страни исторически обстоятелства, и са били насилствено налагани на православното население , което в огромната си част се е борело да запази светоотеческата православна вяра. 2) Кръстоносните походи, които официално имали за задача освобождаването на Светите места в Палестина от ръцете на неверните, в действителност били използувани от римските папи за постигане на техните цели — подчиняването на православния Изток на духовното владичество на Рим. Папството използувало кръстоносците за насаждане на латинството в тези страни. Своята ненавист към православния Изток католическото духовенство вдъхвало и у кръстоносците. И православното население трябвало да изпита от латинците такива страшни бедствия, каквито то търпяло от турците. Православните християни се ужасявали от ония поругания и подигравки, които кръстоносците извършвали над техните светини. При завземането на Солун (1185 г.) и на самата столица Цариград (1204 г.) фанатизмът на латинците се проявил в такива форми, че човек трудно би повярвал, ако това не се потвърждава с несъмнени и достоверни свидетелства, които силно изобличават изстъпленията на кръстоносците. По думите на гръцкия историк Никита Хониат (12 —13 в.) "латинците хвърляли на земята иконите на Христа и Неговите угодници, тъпчели ги с крака, снемали от тях украшенията, изхвърляли ги на кръстопътищата или пък ги употребявали за гориво вместо дърва. Някои от тях се качвали на св. Престол, играели хоро по него, пеейки варварски. . . песни... Един от вождовете влязъл с кон в храма на св. великомъченик Димитрий. Мирото, изтичащо от гроба на мъченика, латинците гребали с гърнета и тенджери, наливали в тигани за пържене на риба,намазвали с него ботушите си и пр. и пр. В самия храм те разговаряли гръмко, кряскали безобразие, хващали богомолците загърлото и с това прекъсвали църковното пеене, пеели цинични песни и лаели като кучета." Други църковни писатели от това време като напр. митрополит Евстатий Солунски допълват разказите за изстъпленията на латинците в Солун. Превземането на Цариград също било съпроводено със страшни картини на религиозен фанатизъм. Пак според свидетелството на Никита Хониат, съвременник на това събитие, кощунствата на латинците били невероятни:" По разни нечисти места били разхвърляни части от тела на мъченици. Божественото Тяло и Кръв Христови били хвърляни и разливани по земята. Свещените съсъди били взети за домашна употреба. Скъпоценният престол на храма "Св. София" кръстоносците начупили на парчета и разделили помежду си..." Навсякъде, където се установявали, западните рицари се предавали на нечувани изстъпления. Ако понякога папите порицавали насилията на кръстоносците на Изток, то това било от тяхна страна просто една дипломатическа маневра. Те виждали в техните походи едно много надеждно средство да заздравят своето духовно господство и на Изток и да покатоличат православното население там. 3) Според местното предание, отпадналите от Православието монаси, които приели съединението с латинците и съслужили заедно с тях, били погребани в една пещера на морския бряг в околностите на Великата Лавра, на скрито място, далеч от очите на хората. Както свидетелствуват достоверните разкази и както се вижда от снимката, техните тела и досега лежат там, неизтлели и черни като въглен, а лицата им са придобили ужасен, демоноподобен вид, за страх и назидание на всички, които ги гледат и за възпоминание на извършеното от тях отстъпление. (Снимката е взета от книгата " Двуостър меч " на светогорския монах Партений Филотеит, Атина, 1934 г. Виж също А. С. Муравев, •" Письма с Востока ", част 1, стр.307) . 4) В евангелските текстове (Мат. 26:26, Марк. 14:22, Лука 22:19, както и в посланието на св. ап. Павел (1 Кор. 11:23), при установяването от Спасителя на тайнството Евхаристия изрично е употребена думата " артос", която на гръцки означава квасен хляб. За безквасен хляб (опреснок) в Св. Писание се употребява думата "азимон" (Лук. 22:1). " Тъй като Тайната вечеря била извършена през нощта стрещу 14 нисан, в който ден до залез слънце според равинската литература не било позволено да се употребява пресен хляб, на нея е бил употребен квасен хляб. И в сегашно време, както и в миналото, тайнството Евхаристия (в Православната Църква) се извършва с квасен хляб."1) " Първоначално евхаристийният хляб, с който си служили на Запад бил, както на Изток, обикновен хляб, в който имало квас. О. Сирмон, йезуит, признава , че на Запад, както и на Изток, квасният хляб е бил употребяван в продължение на първите девет века и че Римската църква е променила древния обичай в периода от края на IX в. до първата половина на XI в."2) Употребата на безквасен хляб у католиците е резултат от покъсно юдейско влияние. 1) Проф. Хр. Гяуров, "Денят на тайната вечеря " в " Годишник на Духовната академия ", 1951 - 1952 г., стр. 196 (52 г.) О. Владимир Гете, " Папството като ерес ", Париж, стр. 168 5) Прот (от гр. протос - пръв) — глава на църковното управление на атонските монастири, които той ръководел заедно със старците от другите обители като пръв между равни. През втората половина на XVII в. Света гора вече се управлява от Събор на старците, а от ХГ111 в. насам от св. Кинотис: съвет или събор, в който влизат представители на всички пълноправни монастири на Света гора, на брой двадесет.
------------- Blagosloven e Onoj Koj ide vo imeto Gospodovo |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 09.Март.2007 во 20:32
|
------------- |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 11.Март.2007 во 20:17
Хиландар горео Због
Караџића
Британци запалили Хиландар
Сензационална
тврдња француског писца Жерара де Вилијеа
• Пожар су
изазвали људи из британске тајне службе, јер су желели да натерају
Радована Караџица да изађе из манастира, тврди аутор
шпијунско-полицијских романа у интервјуу за недељник "Европа"
Хиландар су запалили Британци. Тај пожар су изазвали људи из британске
тајне службе који су желели на тај начин да натерају Радована Караџића
да изађе из манастира.
Ово, у интервјуу за београдски недељник "Европа", тврди француски писац,
новинар и издавач Жерар де Вилије, чији је роман "Досије К." посвећен
"хајци на неухватљивог Радована Караџића. На питање новинара "Европе" да
у књизи оставља сумњу да су пожар изазвали Американци, Вилије је
одговорио:
- Био сам на Светој гори годину дана касније, у лето 2005, и видео
колико је манастир оштећен. Да, у књизи говорим о Американцима, а у
стварности су то били Енглези. Знам шта говорим и стојим иза тога.
Један од главних извора за књигу "Досије К." Вилијеу је био генерал
Рондо, који се својевремено прославио хватањем Карлоса, некадашњег
светског терористе број један, у Судану.- С генералом Рондоом сам пријатељ већ 26 година. Њега је француска влада својевремено задужила за трагање за ратним злочинцима. На томе је радио годинама и веома добро је познавао досије Караџић. Једна од смерница које је Вилијеу дао генерал Рондо одвела га је на Свету гору. - Био сам три дана на Светој гори и посетио сам манастир Хиландар. Караџић је тамо боравио више пута. Мислим да је ове зиме опет био у Грчкој, али не на Светој гори, не у неком манастиру. Знате, постоји неко ко игра велику улогу у Караџићевом животу. То је кћерка лекара из Фоче, који је био његов најбољи пријатељ. Умро је од срчаног удара пре годину и по дана. Упознао сам и њену мајку и њу. Стицајем околности, десило се да је један мој српски другар био њен младић пре неколико година. Њен отац је био веома, веома близак с Караџићем. У Србији то нису схватили, јер је био раздвојен од жене. Она је живела у Београду, а он у Фочи. Он није видао Караџића у Београду, јер никада није ишао у Београд. Али, његова кћерка је путовала у Фочу да га види. Тако је као врло млада упознала Караџића и сагледала њихово пријатељство. Она је врло привржена Караџићу. Кажете да би Караџић могао бити у Грчкој? Чаршијске приче Својевремено се по београдској чаршији причало како су пожар у Хиландар изазвали британски обавештајци да би уништили документ о договору бившег америчког дипломате Ричарда Холбрука, једног од главних твораца Дејтонског споразума и Радована Караџића о томе да се први председник РС повуче са функције, а да за узврат не буде ухапшен и изручен Хашком трибуналу. - Мислим да се био вратио у Грчку. У сваком случају, она (кћерка Караџићевог пријатеља) била је тамо. Постоји српска заједница на Пелопонезу. Али, није сигурно где је сада. Знате, Караџић се увек пуно кретао, за разлику од Младица, који није имао потребе за тим јер је имао заштиту која му је то омогућавала. Караџић је, напротив, стално мењао место боравка, увек се ослањао на Цркву. Био је, поред осталог, у Острогу... На напомену новинара "Европе" да Караџића описује као интелектуалца и емотивца, Жерар Вилије објашњава: - Караџића сам настојао да опишем таквим каквим сам га осетио преко људи који га добро познају. Он није карикатура. Караџић је пре интелектуалац, запаљен као многи политичари и, коначно, није много несрећан. То је човек који воли да медитира. Караџић није човек акције. Био је у Београду да види унука када се родио. Занимљиво је да сам то знао пре него обавештајне службе, јер је један од мојих другара из АФП-а срео Караџића на улици. То је било пре, мислим, шест година. Тада кад му се родио унук. Промашили - Не знам да ли је прича истинита, али оно што сигурно знам јесте да Радован у време пожара није био у Хиландару - рекао је "Вестима" добро обавештен извор, близак британској обавештајној служби. ------------- |
Постирано од: aladin
Датум на внесување: 11.Март.2007 во 20:23
|
sto mislite za ova?????????????
------------- |
Постирано од: здраво
Датум на внесување: 12.Март.2007 во 19:33
------------- 
|
Постирано од: здраво
Датум на внесување: 12.Март.2007 во 19:34
-------------
|
Постирано од: здраво
Датум на внесување: 12.Март.2007 во 19:35
-------------
|
Постирано од: здраво
Датум на внесување: 12.Март.2007 во 19:36
-------------
|
Постирано од: здраво
Датум на внесување: 12.Март.2007 во 19:37
-------------
|
Постирано од: здраво
Датум на внесување: 12.Март.2007 во 19:39
-------------
|
Постирано од: rome
Датум на внесување: 13.Март.2007 во 12:04
|
mnogu ubaj sliki ------------- Zaljubena vo Hristos nashiot Edinstven Spasitel |
Постирано од: C.B.
Датум на внесување: 13.Март.2007 во 18:10
|
da da......najubavi!
------------- Кроз ватру и воду дигнуте главе, Стазом победе части и славе 
|
Постирано од: C.B.
Датум на внесување: 13.Март.2007 во 22:04
|
Epitaphios of John (Jovan), metropolitan of Skopje, from the mid- 14th century. The embroidered border is of somewhat later date.
Embroidered curtain for the Imperial doors of the iconostasis, presented to Chilandar in c. 1399 by the nun Euphemia, a famous poetess.
Embroidered scene of the Apostles' Communion, detail, from the late 14th or early 15th century.
Aer with the scene of the Adoration of the Lamb from the 15th century.
Epitaphios with the Lamentation, from the 15th century.
------------- Кроз ватру и воду дигнуте главе, Стазом победе части и славе
|
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 20.Март.2007 во 09:09
------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: C.B.
Датум на внесување: 20.Март.2007 во 13:52
|
lele kolku ubavi sliki , kade gi najde ooooo ti pravoslavecu?
------------- Кроз ватру и воду дигнуте главе, Стазом победе части и славе
|
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 22.Март.2007 во 19:23
 ------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: C.B.
Датум на внесување: 22.Март.2007 во 21:12
POZDRAV DO SIMO!!!!!  ------------- Кроз ватру и воду дигнуте главе, Стазом победе части и славе
|
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 02.Април.2007 во 12:54
 ------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 03.Април.2007 во 10:05
|
скит посветен на св. Ана во Света Гора  икона на света Ана со Мајката Божја  ------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: C.B.
Датум на внесување: 04.Април.2007 во 22:50
|
ABE SIMO , TI MNOGU UBAVI SLIKI SI STAVAL!
------------- Кроз ватру и воду дигнуте главе, Стазом победе части и славе
|
Постирано од: mali simo
Датум на внесување: 16.Април.2007 во 10:58
 Manastir Hilandar se nalazi na teritoriji http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B0 - Svete Gore (Aγιoν Oρoς), koja se prostire na najvećem delu http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D1%82%D0%BE%D1%81&action=edit - poluostrva Atos (Aτoς), u severnom delu http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%95%D0%B3%D0%B5%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5 - Egejskog mora . Sveta Gora ima eks-teritorijalni status, i danas egzistira pridržavajući se tradicija iz vremena ranog perioda http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%88%D1%9B%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE - hrišćanstva . http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85&action=edit - Monasi nazivaju Svetu Goru "Perivojem Presvete Bogorodice". To je izraz drevnog svetogorskog predanja o posvećenju Atosa i poreklu monastva na http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B2%D0%BE - poluostrvu . Po vaznesenju Hristovom, kaze predanje, http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0 - Bogorodica krene na http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D1%80 - Kipar u posetu vaskrslom http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80&action=edit - Lazaru iz http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0&action=edit - Vitinije . Čudesna http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B0 - bura odvede njen http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B4 - brod na drugu stranu, i ona doplovi do Atosa, gde se tad nalazilo pagansko svetilište http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD - Apolonovo . Na mestu gde je danas grčki manastir http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD&action=edit - Iveron , Bogorodici stigne poruka sa neba da na Atosu propoveda Evanđelje: "Ovo mesto biće tvoj udeo i tvoj perivoj i vrt i pristanište spasenja onima koji hoće da se spasu". Dakle, pojava monaštva na Atosu predstavlja daleki plod rada same Bogorodice, pa je Sveta Gora pod njenom suverenom zaštitom. Upravo zbog pomenute tradicije o boravku Bogorodice na http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%90%D1%82%D0%BE%D1%81 - Atosu , žene nemaju pristup na Svetu Goru. Monasi na http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B0 - Svetoj Gori su osnovali prve manastire još od http://sr.wikipedia.org/sr-el/4._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 4. veka naše ere , ali svi manastiri su uništeni usled jakih napadaja Arapskih gusara od http://sr.wikipedia.org/sr-el/7._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 7. do http://sr.wikipedia.org/sr-el/10._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 10. veka . Nakon snaženja http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE - Vizantijske države pod Makedonskom dinastijom, i izgona arapskih gusara iz Egejskog mora, od sredine http://sr.wikipedia.org/sr-el/10._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 10. veka na Svetoj Gori počinju da se osnivaju manastiri koji postoje do današnjih dana. Od tog vremena mnogo manastira je osnovano, ali usled različitih okolnosti, mnogi nisu uspeli da se održe duže vreme. Tako je od strane najbrojnijih grčkih monaha osnovan početkom http://sr.wikipedia.org/sr-el/11._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 11. veka i manstir Hilandar (Χελανδαρίου, najverovatnije po nekom od članova bratstva ili ktitor). http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [1] Prvi srpski monasi javljaju se na Svetoj Gori sredinom http://sr.wikipedia.org/sr-el/12._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 12. veka , ali pravi značaj za srpsku kulturu Sveta Gora dobija tek od kraja pomenutog veka, od kada između nje i srpskih zemalja nastaje živ i neposredan dodir. Za prave veze nedostajao je ranije stabilan vladalački dom, i sa tim u vezi, sređene državne prilike. http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%83%D0%BA%D1%99%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%98%D0%B0&action=edit - Dukljanska dinastija http://sr.wikipedia.org/sr-el/11._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 11. veka je kao katolička, održavala veze sa zapadom, a iz političkih razloga čak je i zazirala od veza sa Vizantijom. Tek dolaskom na vlast velikog župana Stefana Nemanje, pravoslavno hrišćanstvo odnosi prevagu u srpskim zemljama, stvara se stabilna dinastija i država, koja kasnije daje Srbima pravi istorijski značaj. Za osnivanje srpskog manastira Hilandara, neposredno je vezana ličnost http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%9A%D0%B8%D1%9B - Rastka Nemanjića , odnosno Sv. Save, osnivača autokefalne http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%A6%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0 - srpske pravoslavne crkve , i jedne od najznačajnijih ličnosti srpske istorije uopšte. Po zapisanoj predaji iz istorijskih izvora kasnijih vekova (Teodosije i Domentijan), Rastko Nemanjić je svojevoljno, a protiv volje njegovog oca http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%9A%D0%B5&action=edit - Nemanje , napustio srpski dvor i svetovni život i sklonio se na Svetu Goru u ruski manastir http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B2._%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%98%D0%BC%D0%BE%D0%BD&action=edit - Sv. Pantelejmon . Kada ga je potera iz Srbije pronašla, on im je bacio svoje svetovno odelo i odrezao kosu da nose za Srbiju, kao znak da je prekinuo sa starim životom. Uskoro je i sam veliki http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%96%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%BD&action=edit - župan http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%9A%D0%B0 - Stefan Nemanja prihvatio sinovljevu odluku. Tako je i cela Rastkova rodna zemlja počela da se više interesuje za tu stranoγ toγždoγ daleče. Na dan Blagoveštenja Bogorodičinog, Rastko Nemanjić se u grčkom manastiru http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4&action=edit - Vatoped zamonašio i uzeo crkveno ime Sava. http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%98%D0%B5&action=edit - Teodosije je kasnije sa posebnom pažnjom pričao kakav je utisak ostavljala Sveta Gora na Savu. Sava je video obitavališta isposnika "imajući nebo kao crkvu, Hrista u dušama, i tesne im kolibe sa travom kao ukrasom". Nemanja je, u želji da mu život sinu u Svetoj Gori bude što snošljiviji, i da http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%92%D0%B5%D1%80&action=edit - kaluđeri prema njemu imaju što više obzira, slao bogate priloge u Vatoped. Jedan deo tog novca Sava je davao ubogima, a sa glavnom sumom počeo je da zida i vrši prepravke u samom manastiru. Na http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8 - Blagovesti http://sr.wikipedia.org/sr-el/1195 - 1195 . odrekao se već ostareli Nemanja prestola u svojoj 81. godini, ostavio presto svom mlađem sinu Stefanu, i povukao se u manastir http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 - Studenicu , koju je podigao pre nekoliko godina. Kad je Sava doznao za tu promenu u Srbiji, uputio pismo i pozvao oca na Svetu Goru. Nemanja je http://sr.wikipedia.org/sr-el/2._%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80 - 2. novembra http://sr.wikipedia.org/sr-el/1197 - 1197 . stigao na Svetu Goru u Vatoped, a njegov primer je pratio i izvestan broj srpskih velikaša. Nakon što su obišli središte Svete Gore http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%98%D0%B0&action=edit - Kareju , a potom i druge značajne manastire, na oko im je pao opusteli grčki manastir Hilandar, koji se nalazio dalje od obale, u dnu jednog malog klanca najbliže grlu http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%90%D1%82%D0%BE%D1%81 - Atosa , a u blizini bugarskog manastira http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84&action=edit - Zografa , i grčkih manastira http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%95%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD&action=edit - Esfigmena i Vatopeda. Sava se potom uputio za http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%99 - Konstantinopolj kod vizantijskog cara Aleksija, i tu uspeo da postigne da car ustupi opusteli Hilandar manastiru Vatopedu. Tako je počela obnova Hilandara (po pisanju Teodosija, Savi i Simeonu se javio jedan čovek koji im je po Božijem proviđenju poručio svoemoγ ωtьčьstvoγ oγtvrьdite srьbьskыi monastыrь zvati se). Kad je počela obnova manastira, Sava se ponovo uputio za Konstantinopolj, gde je od cara izdejstvovao da preda Hilandar Srbima (budući da su i drugi ne-grčki narodi već imali svoje manastire na Svetoj Gori). Car je pristao da to učini, pošto su bile ispunjene i očuvane forme, i pošto je molba imala pristanak celog svetogorskog bratstva. U drugoj polovini http://sr.wikipedia.org/sr-el/1198 - 1198 . izdao je car novu hrisovulju, ustupajući manastir Hilandar (sa svim njegovim bivšim imanjima) Simeonu i Savi, i uzdižući ga na stepen carskih manastira. Obnovljeni Hilandar ima "služiti za primanje ljudi od srpskog naroda" (άπό του γένους των Σέρβον). Podizanje Hilandara, pomagano iz Srbije, napredovalo je brzo i lepo. Crkva, posvećena http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%92%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%9A%D0%B5 - Vavedenju Bogorodičinom bila je prva uzeta u posao. Za njom je podignut grad sa pirgom i kaluđerske kelije. Kad je manstir bio gotov, sredinom http://sr.wikipedia.org/sr-el/1199 - 1199 . godine, Nemanja mu, u svoje ime kao http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80&action=edit - ktitor , izdade od Save napisanu povelju, dobivši za nju i pristanak sina Stefana. Ta povelja Simeonova http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [2] , predstavljala je jednu vrstu njegove oproštajne reči sa zemaljskim životom. U dogovoru sa sinom Stefanom, pored ostalog, on je za novi manastir izmolio od cara posede u http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD - Prizrenu , pa ih je dodelio Hilandaru sa nekoliko sela. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [3] Kad je manastir bio gotov, Simeon se iz Vatopeda preselio u Hilandar. Pored njega se našao odmah i priličan broj kaluđera, od kojih su neki, bez sumlje, bili Srbi (ako ne i većina). U međuvremenu, Sava je ponovo od vizantijskog cara izdejstvovao i treću hrisovulju, u kojoj car u potpunosti izjednačava Hilandar sa ostalim manastirima na Svetoj Gori, i daje manastiru jedan metoh, za koji Sava beše izabrao davno razrušeni http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%97%D0%B8%D0%B3&action=edit - manastir Zig (Ivanicu, u unutrašnjosti pouostrva Halkidiki). Simeon i Sava se nisu zadovoljavali da samo obnove i razviju Hilandar, nego su baš hteli da od njega stvore srpski rasadnik duhovnosti. To dobro pokazuje da su oni imali drugih većih ciljeva i motiva pored dela pobožnosti. Odlučivši se jednom za svagda za pravoslavlje kao glavnu veru svoje države i dinastije, Nemanja je u samoj Srbiji podigao nekoliko manastira, od kojih Studenica tako rečito govori o poletu, stabilnosti i umetničkom smislu njenih tvoraca. Kako je Sveta Gora u to vreme smatrana kao neka svetilja pravoslavlja sa najboljim što je predstavljalo u kaluđerskom redu, sa predstavnicima različitih naroda i sredina, to je sasvim prirodno što su Simeon i Sava zaželeli da u ovom novom manastiru stvore mogućnost i srpskom kaluđerstvu da iziđe iz uskog kruga Raške i Zetske oblasti, i da u tuđini proširi svoje obrazovanje i upotpuni svoje znanje. Tako su se nadali da dobiju bolji i spremniji sveštenički kadar kao glavnog pomagača u izgrađivanju državne tvorevine, kojoj je Nemanja sa toliko napora, postavio temelje. Nemanja (Simeon) je u Hilandaru proveo svega 8 meseci. Razboleo se i umro http://sr.wikipedia.org/sr-el/13._%D1%84%D0%B5%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80 - 13/02 / http://sr.wikipedia.org/sr-el/1200 - 1200 . doživevši za ono vreme skoro neverovatnih 86 godina života. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [4] Iz tog perioda po tradiciji potiče svojevrsna "čudesna loza" koja raste u Hilandaru, i koju je zasadio http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B2._%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD&action=edit - Sv. Simeon (Mirotočivi) i koja stalno ima plod. Nakon očeve smrti, Sava se brine za razvoj Hilandara, ali se seli u Kareju, gde podiže isposnicu, i piše tzv. Hilandarski Tipik (koji govori o strogim normama kaluđerskog života). Tipik (očuvan do današnjih dana) je čist prevod ili prerada prologa Tipika čuvenog Konstantinopoljskog manastira Bogorodice Blagodateljice, kome je Nemanja ranije slao svoje priloge. Sava je ovim Tipikom uredio i organizaciju manastirske uprave. Prve decenije http://sr.wikipedia.org/sr-el/13._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 13. veka prošle su u velikim metežima na celom Balkanskom poluostrvu. Zapadni krstaši su http://sr.wikipedia.org/sr-el/12._%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82 - 12/04 / http://sr.wikipedia.org/sr-el/1204 - 1204 . zauzeli http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%99 - Konstantinopolj , i tu osnovali http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&action=edit - Latinsko carstvo , tako da je i Sveta Gora došla tim putem pod faktičku jurizdikciju http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD - Vatikana , koji je pokušavao da ograniči samoupravu Svete Gore, a pojavili su se i brojni razbojnici i pljačkaši koji su bili stalna pretnja svetogorskim manastirima. Sava je to iskoristio, i otišao za Srbiju, gde je preneo očeve http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%88%D1%82%D0%B8&action=edit - mošti . http://sr.wikipedia.org/sr-el/17._%D1%98%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80 - 17/01 / http://sr.wikipedia.org/sr-el/1214 - 1214 . http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D0%B0_%D0%98%D0%BD%D0%BE%D1%9B%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%98%D0%B5_III - Papa Inoćentije III je Svetu Goru stavio neposredno pod svoju zaštitu, a http://sr.wikipedia.org/sr-el/1217 - 1217 . ostvario je uticaj i u samoj http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Srbiji kod velikog župana Stefana (tj. Kralja http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8 - Stefana Prvovenčanog ), pa se Sava vraća na Svetu Goru, u kojoj su prilike od tada znatno snošljivije. Odatle je dve godine potom otputovao za Nikeju, gde je dobio od nikejskog (tj. izbeglog konstantinopoljskog) http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0%D1%80%D1%85 - patrijarha odobrenje o stavranju autokefalne srpske crkve. Kasnije je iz Svete Gore pohodio svetu zemlju http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0 - Palestinu , i kad se vraćao sa jednog puta iz Konstantinopolja, nađe ga smrt u http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0 - Bugarskoj u http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A2%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0 - Trnovu http://sr.wikipedia.org/sr-el/14._%D1%98%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80 - 14/01 / http://sr.wikipedia.org/sr-el/1234 - 1234 . Iz http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0 - Palestine , Sv. Sava je doneo najstariju i najpoznatiju hilandarsku ikonu http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%98%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&action=edit - Bogorodicu trojeručicu . http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [5] Od tada vlada pravilo da je http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0 - ikona pravi iguman manastira, a formalni iguman je u stavri samo njen zamenik. Taj princip se poštuje do današnjeg dana. U narednom periodu manastir hilandar je poveljama dobijao nove posede, a osetno je među srpskim monasima u Svetoj Gori jačalo duhovno i književno interesovanje. Sredinom http://sr.wikipedia.org/sr-el/13._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 13. veka javlja se među njima pisac vrlo široke monaške kulture, koji za sebe kaže da je "poslednji učenik preosveštenog Save". To je http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%98%D0%B0%D0%BD - Domentijan , pisac opširnih žitija Sv. Save i Sv. Simeona Nemanje, odnosno prvi poznati srpski http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84&action=edit - hagiograf . http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%98%D0%B5_%D0%A1%D0%B2._%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B5&action=edit - Žitije Sv. Save Domentijan je završio http://sr.wikipedia.org/sr-el/1253 - 1253 . godine, dok je http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%98%D0%B5_%D0%A1%D0%B2._%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B0&action=edit - Žitije Sv. Simeona napisao nešto kasnije, živeći u hilandarskom pirgu koji je u to vreme podigao kralj Uroš. http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%99_%D0%A3%D1%80%D0%BE%D1%88&action=edit - Kralj Uroš je po nagovoru svog brata arhiepiskopa http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B5_II&action=edit - Save II dosta pomogao Hilandaru novim prilozima. U jednom zapisu iz http://sr.wikipedia.org/sr-el/1264 - 1264 . godine kaže se da je kralj Uroš brinuo o Hilandaru nedostatьka roditelь svoihь isplьnιaιe. Iznad manastira u gori, dao je podići pirg ili stup posvećen Preobraženju. Sava II je umro http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=08._%D1%84%D0%B5%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80&action=edit - 08/02 / http://sr.wikipedia.org/sr-el/1271 - 1271 . Uz Domentijana, iz tog vremena vredno je pomena ime gramatika Teodora, koji je prepisao Šestodnev iz vremena Sv. Simeona, i tako spasao to delo stare http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%9A%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82 - srpske književnosti da se ne zagubi i ne zaboravi potpuno. Iz jednog akta vizantijskog cara http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3&action=edit - Mihail Paleologa , koji je http://sr.wikipedia.org/sr-el/1261 - 1261 . uspeo da obnovi http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE - Vizantijsko carstvo , vidi se da je i on pokazivao izvesno interesovanje za Hilandar, kao i za ostale svetogorske manastire, ali je usled političkih previranja bio primoran da http://sr.wikipedia.org/sr-el/1274 - 1274 . potpiše uniju sa katoličkom crkvom u http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9B%D0%B8%D0%BE%D0%BD - Lionu u http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0 - Francuskoj . Ipak se to nije odrazilo pogubno po svetogorke kaluđere. Hilandar je iz svih tih kriza izašao bez ikakve štete. Njega su svi srpski vladari pomagali i brinuli se za njega. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%99_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD - Kralj Dragutin je na primer znatno proširio manastirske posede u samoj Srbiji. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0:HilandarPresekCrkve.jpg">
http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0:HilandarPresekCrkve.jpg">
Presek Crkve Kralja Milutina Manastir Hilandar je naročito mnogo pomogao http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%99_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD - kralj Milutin . On je za manastire i njihov duhovni značaj imao naročito razumevanje, više nego ijedan naš drugi vladalac. On se u svari smatra drugim osnivačem Hilandara i jednim od njegovih glavnih ktitora. Pored velikih poseda u Srbiji kojim je obdario manastir, Milutin je od svog zeta, vizantijskog cara Andronika izdejstvovao značajne posede u samoj današnjoj http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%93%D1%80%D1%87%D0%BA%D0%B0 - Grčkoj . Nad malim vratima koja vode iz priprate u veliki hram nalazi se natpis iz kasnijeg vremena, u kojem se kaže da je Milutin http://sr.wikipedia.org/sr-el/1293 - 1293 . srušio staru hilandarsku crkvu, jer je bila tesna, i podigao novu. Ta http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A6%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0 - crkva i danas postoji i izvanredno je dobro očuvana. Ona predstavlja potpuno nov tip http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0 - vizantijske arhitekture i to konstantinopoljske škole, sa nešto elemenata http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD - solunske i atonske neimarske veštine. Za Svetu Goru nova građevina je donela izvesna nova, iako ne originalna rešenja u narteksu. Napušteni su dodaci uz crkvu kao eksonarteks, pobočne kapele i prednji portik. Dobio se velik i dobro osvetljen prostor u crkvi, koji ranije svetogorske građevine nisu imale. Ovaj novi tip arhitekture održao se na Svetoj Gori do današnjih dana. Arhiepiskop Danilo priča da je Milutin, srušivši staru i podigavši novu crkvu, ukrasio Hilandar svim dobrotama, ne štedeći sredstva. Podigao je mnoge "carske palate" za monahe. Ti stari konaci su propali, jer su imali mnogo drvene građe, ali se crkva održala. Ona nije velelepna ni po dimenzijama ni po ukrasu, ali je srazmerno jedna od najvećih crkava u Svetoj Gori i veoma je privlačna. Po spoljnjem izgledu ima izvesnih većih sličnosti sa http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 - Gračanicom . Ornamenti u maramoru oko vrata i prozora nisu iznenađujući, već skladni i solidni. Cela građevina daje utisak nečeg temeljnog i spokojnog. Unutrašnjost nema raskošnog bleska, ali ni uboge tvrdoće. Pod od http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BA&action=edit - mozaika , pažljivo i dobro složen, pokazuje da se na sve obraćala pažnja. Ceo posao izveden je kao istinsko delo pijeteta. Da bi zaštitio Hilandar od http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%93%D1%83%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B8 - gusarskih prepada, Milutin je podigao oko manastira grad i velike kule. I danas Hilandar liči mnogo na neku staru tvrđavu. Njegovi jaki, kameni zidovi kojima je sav opasan, idu preko 30 metara u visinu i u donjem delu, sem kapije, nemaju nikakvih otvora. Stanovi su svi na 3. ili 4. spratu. U kelijama na 4. spratu spoljašnji zidovi imaju preko 1.5 metara širine. Kule su još tvrđe i imaju vojnički izgled. Otvori su im dosta mali i uzani, vrata niska i teška, a zidovi kao stene. Sa njih se ima pregled cele doline ispod manastira i stoga su mogle odlično poslužiti kao osmatračnice. Za Hilandar je bilo od naročite važnosti to što je Milutin dao podići jednu veliku tvrdu kulu sa gradićem blizu same morske obale, na Hrusiji, odakle su gusari najčešće i napadali na manastir. Taj pirg (danas oštećen na vrhu) bdi još uvek na putu sa mora u manastir, ali od starih zgrada i grada oko njega nema više mnogo traga. U njemu je kralj na samome vrhu po svetogorskom običaju dao podići i jednu malu kapelu u ime Vaznesenja Hristova. Kad je podigao pirg na Hrusiji, po naročitoj molbi jedne hilandarske deputacije, koju je vodio zamenik igumana Kirijak, Milutin je http://sr.wikipedia.org/sr-el/1300 - 1300 . godine po završetku gradnje dao tom pirgu i posebnu povelju. Srpski monasi u Hilandaru bivali su sve brojniji i osetno se razvijali. Svi srpski arhiepiskopi http://sr.wikipedia.org/sr-el/13._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 13. veka , čiji život poznajemo, vaspitavali su se u Hilandaru. Tu su oni nalazili najbolje spise vizantijske crkvene književnosti, a i ono najvrednije što se dosad stvorilo u slovenskoj pismenosti. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [6] Tamo je bilo dospelo i bilo sačuvano čuveno Miroslavljevo evanđelje. U samom Hilandaru se inače sačuvalo malo rukopisa iz http://sr.wikipedia.org/sr-el/13._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 13. veka . Za vremena arhiepiskopa http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%98_II&action=edit - Jevstatija II ( http://sr.wikipedia.org/sr-el/1292 - 1292 - http://sr.wikipedia.org/sr-el/1309 - 1309 .) Svetu Goru i Hilandar snađe velika beda. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Katalonski ( http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A8%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Španski ) najamnici, koje vizantijski car http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA_II - Andronik II beše uzeo u službu protiv maloazijskih http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8 - Turaka , ostavši bez plate, objaviše caru http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A0%D0%B0%D1%82 - rat i počeše pljačkanje tračkih i makedonskih oblasti. http://sr.wikipedia.org/sr-el/1307 - 1307 . Učvrstivši se u blizini http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD - Soluna , navalili su na Svetu Goru, opljačkali je i opusteli svu. Mnoge su crkve popaljene, a ljudstvo odvedeno u roblje. Spomeni o tom događaju su ostali očuvani u svetogorskoj tradiciji do današnjih vremena. Usled novoizgrađenih jakih utvrđenja, i požrtvovanošću tadašnjeg zamenika igumana Danila, Hilandar je bio sačuvan od propasti. Katalonska opasnost je trajala sa prekidima pune tri godine (do http://sr.wikipedia.org/sr-el/1310 - 1310 .). Još veći procvat doživeo je Hilandar za vlade kralja i http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D1%80_%D0%94%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0&action=edit - cara Dušana . Nemanja je podigao Hilandar, Milutin ga je razvio, a Dušan ga je digao do vrhunca slave i ugleda. Za vreme dušanova carstva, kad je cela Sveta Gora došla pod njegovu vlast, Hilandar je u njoj dobio skoro glavnu reč i bio veoma cenjen. U to vreme svetogorski monasi su imali jak uticaj i u samoj http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B5%D1%99%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Vaseljenskoj patrijaršiji . Pošto je sredio prilike u Srbiji i raščistio odnose i na južnoj i na severnoj granici, kralj Dušan je počeo obilato pomagati Hilandar i snažiti duhovni život i tu i u Srbiji. Tokom svoje vladavine, Dušan je obdario Hilandar mnogobrojnim posedima u Srbiji, današnjoj http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Makedoniji i http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%93%D1%80%D1%87%D0%BA%D0%B0 - Grčkoj . U ovo vreme nastavljao se u manastiru književni i prepisivački rad. Karejski monah Teodul je na primer http://sr.wikipedia.org/sr-el/1336 - 1336 . godine prepisao teodosijevo Žitije Sv. Save. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [7] Srpski monasi su bili ponosni na Dušana. Jedan monah pisao je da je Dušanu " http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%91%D0%BE%D0%B3 - Bog dao, po milosti svojoj i molitvama svetih njegovih praroditelja, da obdrži i da ima u vlasti svu Srpsku zemlju, i na zagoriju čak do Vidina, Grčku zemlju sve do Morunca zvanog Hristopolje, do http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD - Soluna , i svu Diokletiju do Drača". Prema Svetoj Gori Dušan je pokazao neočekivanu predusetljivost. Osvojivši susedne oblasti, one je uputio na http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%90%D1%82%D0%BE%D1%81 - Atos svog logodeta http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D1%80%D1%81&action=edit - Hrsa koji je imao da objavi promenu vlasti i da zatraži da se od sada kraljevo ime pominje po celoj Svetoj Gori. Za uzvrat, kralj je manastirima (pretežno grčkim) obećao i potvrdio punu http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%90%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%98%D0%B0 - autonomiju . http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [8] Kada je početkom http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%B0 - zime , http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%94%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80 - decembra http://sr.wikipedia.org/sr-el/1347 - 1347 . Dušan lično došao u Svetu Goru da pohodi manastire i da se pokloni mestima kulta, on je napravio jedan izuzetak koji se godinama pamtio. On naime nije došao sam nego je sa njim išla i http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%88%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0&action=edit - carica Jelena , i pored već ranije pomenute strogo poštovane tradicije o zabrani dolaska žena na Svetu Goru. Ali ipak, kaluđeri se nisu mogli opreti moćnom caru, ni sprečiti taj dolazak, koji je kvario red i dotadašnju tradiciju. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [9] Prilikom svog boravka u Svetoj Gori car je dao niz novih povelja sa povlasticama i potvrdama novih prava. Čitav niz http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%99%D0%B0&action=edit - povelja datiran je u decembru http://sr.wikipedia.org/sr-el/1347 - 1347 . godine i početkom http://sr.wikipedia.org/sr-el/1348 - 1348 . (u jednoj povelji sam car kaže isplьni že ωtь vseιe douše želanϊe srьdca moιego vidðti svetouю ωnou gorou). Na putu od mora ka Hilandaru još i danas se pokazuje krstom označeno mesto gde su hilandarci sačekali cara i za uspomenu zasadili "carsku maslinu". Ovom prilikom car je potvrdio Hilandaru sve povlastice i imanja, koja su mu dali njegovi prethodnici, a sam je dao i čitav niz novih, i to pravih carskih priloga. On je između ostalog poklonio manastiru za svaku godinu desetak od svega živoga dobitka, koji se nalazio u njegovom carstvu, pretvorivši ga u gotov novac. Hilandarci su na osnovu toga mogli na letnji http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%82%D1%83%D1%80%D1%92%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D0%BD - Đurđevdan podizati u Novom Brdu srebra za 4000 perpera. Proširena je i manastirska bolnica. Za nju, car je odredio iz carske blagajne 200 perpera godišnje da bi se mogla izdržavati. http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%88%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0&action=edit - carica Jelena je postala ktitor Karejske kelije Sv. Save, koja je od tada i definitivno pripala Hilandaru. Velika hilandarska imanja znatno su povećala bratstvo i lica sa dužnostima. Sredinom http://sr.wikipedia.org/sr-el/14._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 14. veka Hilandar je imao svog "velikog" ekonoma, i drugog "velikog" ekonoma u http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD - Solunu . Imao je isto i "velikog" dohijara. Uz njih su išli kao pomoćnici paraekonom i dohijar. Morala su biti uvedena i dva duhovnika i više "popova" za crkvene funkcije. Koliko je bilo interesovanje za književnost u Hilandaru toga vremena pokazuje u dovoljnoj meri broj očuvanih rukopisa iz http://sr.wikipedia.org/sr-el/14._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 14. veka , a posebno iz njegove prve polovine. Samih evanđelja iz http://sr.wikipedia.org/sr-el/14._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 14. veka ima 16 (14 srpskih i 2 bugarska), zatim velika zbirka http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%95%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%92%D0%B5%D1%99%D0%B5&action=edit - evanđelja , http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0&action=edit - apostola , http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B0%D1%80&action=edit - sinaksara , http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%98&action=edit - mineja , http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4&action=edit - trioda , i http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BC%D0%B0&action=edit - pesama blaženih. Za ugled Svete Gore i Hilandara u našem svetu lep dokaz pruža i činjenica da je http://sr.wikipedia.org/sr-el/1354 - 1354 . godine hilandarski zamenik igumana Sava izabran za srpskog patrijarha. Nakon smrti cara Dušana krajem http://sr.wikipedia.org/sr-el/1355 - 1355 . godine, nastupa raspad Srpskog carstva na osnažene lokalne feudalne dinaste. I pored toga, manastir se i dalje dobro razvijao usled dotacija koje su stizale ne samo od cara Uroša, već i od pomenutih vlastelina (najviše od braće http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D1%80%D1%9A%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%9B&action=edit - Vukašina i http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B3%D1%99%D0%B5%D1%88%D0%B5_%D0%9C%D1%80%D1%9A%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%9B%D0%B0&action=edit - Uglješe Mrnjavčevića ). http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0 - Marička bitka http://sr.wikipedia.org/sr-el/1371 - 1371 . godine donela je veliku promenu u istoriji manastira, kao i srpske istorije uopšte. Pod utiskom katastrofe srpske vojske, počet je u Hilandaru jedan nov posao, koji će biti začetak stvaranja srpske letopisačke književnosti. Zbor hilandarskih monaha rešio je http://sr.wikipedia.org/sr-el/13._%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80 - 13/11 / http://sr.wikipedia.org/sr-el/1382 - 1382 . da obnovi kult svojih ktitora koji zemlьnimь carьstvomь nebesnoιe poloučiše i koji su njihovu obitelj zadužili svojom pomoću. U isto vreme ojačao je i interes za hronike. Opširna vizantijska hronika Georgija monaha, zvanog Hamartol, Χρονικόν σύντομον, prepisivana je kod nas u to vreme na više strana. Iz osamdesetih godina http://sr.wikipedia.org/sr-el/14._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 14. veka potiču tri prepisa, od kojih je najstariji rađen http://sr.wikipedia.org/sr-el/1382 - 1382 . godine u Hilandaru. Svetogorski monasi su imali i važnu ulogu u izmiranju Srpske i Vaseljenske patrijaršije. Poput prethodnih srpskih vladara, za Hilandar se brinuo i knez http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%99%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%9B - Lazar Hrebeljanović , kao i za kasniji vladari http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%9B%D0%B8 - Brankovići , koji su svesrdno pomagali manastir sve do pada srpske despotovine http://sr.wikipedia.org/sr-el/1459 - 1459 . U to vreme, svi svetogorski manastiri, a naročito Hilandar (zajedno sa svojim posedima), poslužili su kao mesto utočišta članova poslednjih srpskih vladarskih i vlastelinskih porodica. Slepi http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%93%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%80_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%9B - Grgur Branković je umro http://sr.wikipedia.org/sr-el/16._%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80 - 16/10 / http://sr.wikipedia.org/sr-el/1459 - 1459 . kao monah German na hilandarskom metohu u Strumi u današnjoj Makedoniji, a sahranjen nešto kanije na Hilandaru. Isto tako, izvestan broj crkvenih velikodostojnika, čije su eparhije, crkve i manastiri poharani tokom navale turske vojske, sklonio se u zaštićeni manastir. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [10] Brzo tursko osvajanje, ubrzo posle maričke bitke http://sr.wikipedia.org/sr-el/1371 - 1371 . i definitivno tursko zaposedanje teritorije oko Atosa posle http://sr.wikipedia.org/sr-el/1430 - 1430 . godine prouzrokovalo je veliko nespokojstvo i potrese među svetogorskim monasima. U vremenu dok se bivši vladari i feudalci monaše i sklanjaju na Svetu Goru, veliki broj monaha je pred turcima pobegao na sever. Pre pada despotovine, ovaj talas izbeglog svetogorskog sveštenstva našlo je utočište u srpskoj državi koja se u to vreme formirala u slivu reke Morave. Za to vreme na, i oko Svete Gore carevalo je nasilje i bezakonje. Kako bi to sprečio, http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%B5%D1%85%D0%BC%D0%B5%D0%B4_II&action=edit - Sultan Mehmed II je http://sr.wikipedia.org/sr-el/1457 - 1457 . je izdao specijalni ukaz (ferman, ﻥ ﺎـﻣ ﺮـﻓ), kojim je potvrdio stare slobode i prava svetogorskim manastirima. I pored toga, svetogorski monasi su delili sudbinu svih pravoslavnih i inače hrišćanskih crkvenih lica. Brojna su ostala svedočenja o brutalnosti novih osvajača prema monasima. http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [11] Nakon pada despotovine, nestao je najznačajniji pokrovitelj Hilandarskog manastira, pa se stoga politička i ekonomska pomoć morala tražiti na drugom mestu. Početkom http://sr.wikipedia.org/sr-el/1503 - 1503 . žena ugarskog titularnog srpskog despota Angelina Branković uputila je prvu molbu ruskom velikom knezu Vasiliju Ivanoviču da zaštiti Hilandar. Sa druge strane, počeli su hilandarski monasi sredinom 16. veka da sami odlaze u Rusiju. http://sr.wikipedia.org/sr-el/1550 - 1550 . Zamenik igumana Pajsije sa tri pratioca posetio je http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0 - Moskvu i od http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_IV_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%99%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B0&action=edit - Ivana IV Vasiljeviča Groznog tražio pomoć i protekciju na istambulskoj porti. Ruski car je intervenisao kod sultana, tražeći prava za manastir, a uz to je sakupio značajnu pomoć i obdario manastir bogatim poklonima ( http://sr.wikipedia.org/sr-el/1556 - 1556 ). Tako da se http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8 - Ivan Grozni smatra još jednim od velikih donatora i pokrovitelja "poput prethodnih careva". Hilandarska delegacija se nije odmah vratila na Svetu Goru, već je u Rusiji boravila sve do obnove srpske patrijaršije http://sr.wikipedia.org/sr-el/1557 - 1557 . godine. http://sr.wikipedia.org/sr-el/16._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 16. vek je inače doneo značajnu promenu u odonsu Turaka prema pravoslavnom hrišćanstvu, a time i prema Srbima. Sve srpske zemlje su se sada nalazile u unutrašljosti velikog, bogatog i moćnog carstva (sultanata), sa središtem u Istambulu (bivšem Konstantinopolju), gde se uz to nalazilo i središte Vaseljenske patrijaršije (pod čijom jurizdikcijom se nalazi Sveta Gora). Uz to, na čelu tadašnje otomanske imperije nalazio se i izvestan broj ličnosti koji su rođeni kao hrišćani (poput Mehmed paše Sokolovića). Sve je to uticalo da se http://sr.wikipedia.org/sr-el/1557 - 1557 . obnovi srpska pećka patrijaršija, koja je još imala jurizdikciju i nad svim pravoslavnim Srbima preseljenim na teritorije na severu i zapadu ( http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A3%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0 - Ugarska , http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Slavonija , http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0 - Bosna , http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0 - Hrvatska , http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Dalmacija ). I naredni ruski carevi su se starali o Hilandaru. Car http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D1%98%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87&action=edit - Fjodor Ivanovič davao je manastir http://sr.wikipedia.org/sr-el/1586 - 1586 . godine, a http://sr.wikipedia.org/sr-el/1591 - 1591 . izdao je "zlatnu bulu", na zahtev zamenika igumana Georgija, kojom se omogućava pravo sakupljanja dotacija manastiru i obaveza pomaganja ruskog manastira http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD&action=edit - Rusikona na Svetoj Gori. http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B8&action=edit - Ruski carevi će kroz naredno vreme povrđivati ova prava takozvanim "gramatama", i to http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%A4%D1%98%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87&action=edit - Boris Fjodorovič http://sr.wikipedia.org/sr-el/1603 - 1603 ; http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%A4%D1%98%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87&action=edit - Mihail Fjodorovič http://sr.wikipedia.org/sr-el/1624 - 1624 ; http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D1%98_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87&action=edit - Aleksej Mihailovič http://sr.wikipedia.org/sr-el/1658 - 1658 . i http://sr.wikipedia.org/sr-el/1660 - 1660 . i konačno Ivan i http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D1%98%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87&action=edit - Petar Aleksejevič ( http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8 - Petar Veliki ) http://sr.wikipedia.org/sr-el/1684 - 1684 . Kroz svo ovo vreme, Manastir je bio prinuđen da se sam izdržava, što je i uspevao, uprkos brojnim teškoćama. Posledica toga je bila konstantno opadanje broja monaha (iako je još uvek njihov broj bio u poređenju sa drugim manastirima relativno velik). Reputacija Hilandara takođe nikad nije dovođena u pitanje kroz ceo http://sr.wikipedia.org/sr-el/16._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 16. i [17. vek]. U to vreme najzančajnija ličnost Hilandara je bio zamenik igumana Viktor ( http://sr.wikipedia.org/sr-el/1652 - 1652 - http://sr.wikipedia.org/sr-el/1678 - 1678 ). Za vreme njegove uprave manastirom, obnovljeno je više građevina manastirskog kompleksa, a tu je značajnu ulogu imao i bogati srpski trgovac iz Venecije, koji je kao monah http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%80&action=edit - Nikanor došao http://sr.wikipedia.org/sr-el/1662 - 1662 . u Hilandar, bogatim donacijama omogućio obnovu biblioteke i oslobodio manastir dugogodišnjih dugova. Po svedočanstvu grčkog arhiepiskopa Samosa Josifa Georgirenisa (objavljenoj http://sr.wikipedia.org/sr-el/1678 - 1678 . u http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD - Londonu u Engleskoj), srpski manastir Hilandar je imao najveći broj monaha od svih svetogorskih manastira. U prepisivačkoj umetnosti, najznačajnija ostvarenja su proksomidie, od kojih je najstarija datirana krajem http://sr.wikipedia.org/sr-el/16._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 16. veka . Prikupljanje dotacija nije predstavljalo puko "moljenje milosti" (kako se to dugo vremena smatralo). Najeminentniji kaluđeri Hilandara slati su u te misije noseći sa sobom ne samo duhovne i crkvene knjige za potrebe liturgija, već i žitija srpskih vladara i arhiepiskopa iz perioda Nemanjića. Time su oni i održavali živu tradiciju na ovaj veliki period srpske kulture i civilizacije. Dok je u srednjem veku Hilandar bio reprezentativ srpske nacije na stranom tlu (na teritoriji Vizantije), u tursko vreme, svi Srbi su u njega gledali kao neoborivi dokaz njihove negdašnje slobode, države, crkve i kulture. Tako su i srpski Pećki patrijarsi, eparsi i sveštenstvo nastavili da pomažu Hilandar. Neki od najviših crkvenih velikodostojnika su posećivali manastir. Patrijarh Jovan je to učinio 1602, a patrijarh Maksim http://sr.wikipedia.org/sr-el/1658 - 1658 . (kad je doneo i značajne knjige koje su pohranjene u manastirsku biblioteku). Veliki rat (" http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D1%82&action=edit - Bečki rat ") koji je trajao od http://sr.wikipedia.org/sr-el/1684 - 1684 . do http://sr.wikipedia.org/sr-el/1699 - 1699 . doneo je zanačjnu prekretnicu u istoriji manastira, kao i u ostalom celog srpskog naroda i crkve. Budući da se gotovo u potunosti stavilo na stranu zapadnih hrišćanskih sila ( http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A5%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3 - Habsburga i http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Venecije ) u ratu protiv http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8 - Turaka , Srpsko stanovništvo je doživelo http://sr.wikipedia.org/sr-el/1690 - 1690 . veliko stradanje, to je kao posledicu prouzrokovalo i http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D0%B0_%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B0&action=edit - veliku seobu na teritorije pod habsburškom vlašću. Događaji iz te godine i Velika http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D0%B0_%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B0&action=edit - seoba Srba znatno su uticali na istoriju http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0&action=edit - Srpske pravoslavne crkve . Budući da je najveći broj sveštenstva izbegao na http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80 - sever , Turci su doveli među Srbe znatan broj Turcima lojalnog grčkog pravoslavnog sveštenstva (tzv. "Fanariota") http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80#.D0.9E.D0.B1.D1.98.D0.B0.D1.88.D1.9A.D0.B5.D1.9A.D0.B0 - [12] , a jedno vreme su čak bili i faktički ukinuli http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%B5%D1%9B%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Pećku patrijaršiju . Ta promena nije ni Hilandar ostavila po starni. Kao posledica toga proizašlo je konstantno opadanje broja srpskih, a porast broja grčkih i bugarskih monaha tokom http://sr.wikipedia.org/sr-el/18._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 18. veka . Mada u to vreme manastir nije propadao (i dalje je čuvana biblioteka i negovana crkvena prepisivačka književnost), krajem http://sr.wikipedia.org/sr-el/18._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 18. i početkom http://sr.wikipedia.org/sr-el/19._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 19. veka manastir se još samo formalno nazivao srpskim, ali je većina monaha bila grčka i bugarska. Početkom http://sr.wikipedia.org/sr-el/19._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 19. veka nacionalni pokreti u evropskom delu Osmanske imperije uticali su i na dalju istoriju manastira. Oslobodilački pokret srpskog naroda od http://sr.wikipedia.org/sr-el/1804 - 1804 . i stvaranje prve novovekovne srpske države, uticaće da ponovo počne da raste broj srpskog sveštenstva u manastiru. Tako je bratstvo manastira http://sr.wikipedia.org/sr-el/1820 - 1820 . godine zatražilo od http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%88_%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%9B - Miloša Obrenovića da bude njegov pokrovitelj i zaštitnik. Manastir je ipak bio više vezan za događaje na grčkom tlu i oslobodilačku borbu Grčkog naroda. Hilandarsko bratstvo je grčke patriote često nesebično pomagalo. To je prouzrokovalo i veliku odmazdu turskog garnizona koji je zbog toga bio stacioniran u manastiru nekoliko godina. Veze Hilandara sa ostalim svetogorskim manastirima omogućile su čvrstu vezu Svete Gore sa http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9A%D0%BD%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%98%D0%B0 - kneževinom Srbijom u narednom periodu. http://sr.wikipedia.org/sr-el/20._%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80 - 20/10 / http://sr.wikipedia.org/sr-el/1835 - 1835 . Predstavnici svih svetogorskih manastira poslali su knezu Milošu zahvalnicu povodom njegovog novčanog poklona koji su manastiri podelili. Interes pokazan od strane kneževine Srbije prema manastiru u http://sr.wikipedia.org/sr-el/19._%D0%B2%D0%B5%D0%BA - 19. veku pokazuje veliku važnost koji je Hilandar imao u tadašnjim srpskim političkim, crkvenim i školskim krugovima. Najveću zaslugu za novouspostavljene srpsko-hilandarske veze imao je arhimandrit http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9E%D0%BD%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B8%D1%98%D0%B5_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%9B&action=edit - Onorfije Popović , koji je i prvi uspostavio kontakt sa knezom Milošem. Manastir je trebao pomoć kneževine naročito posle http://sr.wikipedia.org/sr-el/1847 - 1847 . kada je ušao u veliku materijalnu krizu prouzrokovanu dugogodišnjim sporom oko manastirskih granica. Tokom četrdesetogodišnjeg parničenja po turskim sudovima, i potplaćinjima korumpiranih turskih administratora, manastir je nekoliko puta pomagan velikim finansijskim dotacijama iz Srbije. Posle http://sr.wikipedia.org/sr-el/1860 - 1860 . http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%BE&action=edit - beogradski mitropolit Mihailo je uspeo da posle velikih napora donekle izgladi sporove sa bugarskim sveštenstvom na Svetoj Gori, naročito posle Berlinskog kongresa http://sr.wikipedia.org/sr-el/1878 - 1878 godine. Srpsko-bugarski spor je inače bio i razlog i posete manastiru kralja Aleksandra Obrenovića, ali naredni događaji (balkanski i Prvi svetski rat), označili su jedno novo poglavlje, kada je Atos konačno postao deo Grčke države. I nova Grčka država doživela je veliki potres nakon poraza u ratu protiv http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0 - Turske http://sr.wikipedia.org/sr-el/1922 - 1922 . godine. Po mirovnom sporazumu, izvršena je razmena stanovništva između http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%93%D1%80%D1%87%D0%BA%D0%B0 - Grčke i Turske. Iz Turske je proterano oko 2 miliona grčkih http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0 - izbeglica , koje su planski naseljene u severne delove države (današnje provincije http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0_%28%D0%93%D1%80%D1%87%D0%BA%D0%B0%29 - Makedonija i http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%98%D0%B0 - Trakija ). Samim tim i nova grčka država se našla pred velikim humanitarnim problemom, obzirom da se u to vreme ubrajala među najsiromašnije evropske države. To je za posledicu imalo oduzimanje najvećeg dela zemlje (izvan Svete Gore) svim svetogorskim manastirima (pa i Hilandaru). U današnje vreme, Hilandar je ostao sa samo tri metoha izvan Svete Gore ( http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0&action=edit - Kumica , http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE&action=edit - Kakovo i http://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0&action=edit - Kalamaria ). Hilandar predstavlja jedno od nazjnačajnijih središta srpske kulture i duhovnosti. Kroz vekove, relativno zaštićen od napada i pljačkanja, u sigurnosti Svete Gore Atonske i njene autonomije, bio je pošteđen sudbine koja je zadesila skoro sve druge srpske manastire. U Hilandaru je očuvana najbogatija kolekcija originalnih starih rukopisa, ikona, fresaka, tako da on u današnje vreme predstavlja najznačajniju riznicu srpske srednjevekovne kulture uopšte. ------------- ХРИСТОС ВОСКРЕСНА ОД МРТВИТЕ СО СМРТА СМРТА ЈА ПОБЕДИ И НА ТИЕ ВО ГРОБОВИТЕ ЖИВОТ ИМ ДАРИ
|
Постирано од: здраво
Датум на внесување: 27.Јуни.2007 во 15:37
 -------------
|
Постирано од: здраво
Датум на внесување: 28.Јуни.2007 во 15:12
 javascript:void%280%29;">
 -------------
|