IDIVIDI forum Веб сајт
почетна страница почетна страница > Македонија и Свет > Историја
  Активни теми Активни теми RSS - Плава Крв-МАКЕДОНСКО НАСЛЕДСТВО
  најчести прашања најчести прашања  Пребарувај форум   Настани   Регистрирајте се Регистрирајте се  Влез Влез

Затворена темаПлава Крв-МАКЕДОНСКО НАСЛЕДСТВО

 Внеси реплика Внеси реплика страница  <1234 8>
Автор
Порака
Boogie Кликни и види ги опциите
Модератор
Модератор
Лик (аватар)
Слобода или Смрт

Регистриран: 26.Октомври.2005
Статус: Офлајн
Поени: 10652
Директен линк до овој коментар Испратена: 23.Јули.2006 во 00:21
ТHUNDER = ТУНГРА (келтски), ТАНГ РА, древна

религија

АМОН РА = почетните букви прават АР, или луѓето на

Амон Ра.

АРИЈА, АРИЈАНЦИ, ИРИЈАНЦИ = ИРАН, ИЛ-ИР(ИЛИР)

АР =ЧОВЕК
АРИЈАНЦИ = Луѓе, ХО-РА (Амон РА)

БЛХ, Б’ЛХ, Б'ЛК, БОЛГ = ВОЛК
Во митолоската легенда на градот Рим, волчицата ги храни Ромул и Рем.

БЛГО-РОД, Белград = Град
РОД = од АР, РОДИ ЧОВЕК
БЛАГОРОДЕН=, Б'ЛХОРОДЕН, Б'ЛХ И РОД, ДОБРОРОДЕН
БЛАГ, значи добар, пријатен, полезен.
Б'ЛХОРОДЕН=добророден
БОЛХ, Б'ЛХ= бел


ДОБАР = ДАР (секој дар е добар)

АРЗАН=БЕЛ, БЛЕСКАВ, СРЕБРЕН (или можеби бел човек)- АР, како бела раса.
Ако БОЛГ е преведен како бел, светол-можеби тука е грешката направена што АР-ЗАН е преведен како бел, светол, сребрен??
АРЗАН=БЕЛ, БЛЕСКАВ, СРЕБРЕН
АРГЕНТИНУМ

АРГИ-АГНИ = од зборот светол, АГНИ - СВЕТО, свештено, АР-Амон Ра- господ, свет, сонце.
Ар-закључивме дека е човек, балх=бел!
Пр. ВАР-дар; ВАР-на; Дјула Фехер-ВАР(белиот град на Дјуло) , ако се знае дека ВАР е белина, како вар варосано, зид зидосано.

Интересен е зборот ВУКОВАР!
ВУК на српски, е ВОЛК, или В'ЛХ,
Каде се крие во сето тоа логиката? Возможно ли е зборовите АР и БАЛХ со тек на времето да претставуваат и да се означуваат како едно исто? Пример, Балх е волк, но во исто време и бел. Или пак АР е човек, но во исто време и бел, блескав. Возможно ли е тоа да се преведе најточно како Народот на Волкот,
ВАР - закључваме дека е бело.
Што се случува со зборот ДАР?

Во основата на АЛЕКСАНДАР или ИЛСИНДАР (тур.Искендер)

ИЛ=соил, соле,сонце, сл'нце, солар; САН - син; ДАР= дар, дава, подарок. (бел, светол)*-види погоре
"Син подарен од сонцето"

Можно ли е реката ВАР-ДАР да означува - река која дава белина? Ако се земе во предвид дека единствено место каде што се избелувале платната и ткаенините биле брзотекот на реките?

Несомнено дека збород ГРАД доаѓа од зборот РОД.
Фасцинира и стариот антички македонски збор за ГРАД = ПОЛ.
Тој означувал страна, назнака, ПО-ДЕЛ (подел, раздел), полјус, северен и јужен, поделба.
Денес во нашиот јазик зборот ПОЛ меѓудругото ја игра улогата на орган, машки или женски кои треба да дадат ПОРОД.

Па од таму во македонската митологија името на богот на машката убавина и љубовта се означувал како А-ПОЛ-ОН (Аполон), а Аф-РОДИ-та (Афродита) се претставува како негов женски пандан.
Возможно ли е Македонците да го негувале култот на Аполон кои пак повеќе го славеле култот на Афродита?
Кој бил народот на Троја, во чија близина е најден најголемиот храм на Афродита на брегот на Мала Азија?

Во ликот на Аполон се смета дека бил вајан ликот на Александар Македонски, кои непогрешно наликува еден на друг. Или пак Александар сакал да наликува на него. Зошто?


Тоа што виситински ме интересира е кој е тој?

Писмото на старите Етрурци е транскрибирано на античкиот македонски јазик, а основачите на Рим, етрурците Ромул и Рем, во својата идеолошка основа се претставени како деца на митолошката Волчица.

Единственото нешто кое успеав да го најдам заедничко за Античките Македонци се Пелазгите.
И кај едните и другите се среќаваат како нивни предци.
Кои биле ПЕЛАЗГИТЕ? Не можам да најдам доволно податоци за ова и не знам кој навистина ги проучува нив.

Пред 15000 год 16 племиња прават сојуз.Сојуз на Ариевски раси.

Зборот ИД-ЕЛ (Идел), многу потсетува на името древната Македонска претстолнина П-ЕЛ-А (Пела).



Александар Македонски кога го освојува Египет, египетските свештеници го убедуваат дека тој самиот е полубог, избраниот од Амон Ра, син на севишниот Зевс(Жив), според неговата мајка.
Таткото на севишниот Зевс(Жив), според грчкиот фалсификат е CHRONOS, кој треба да се преведе како ВРЕМЕ. Но во македонскиот јазик, како и во повеќето словенски јазици, зборот ВРЕМЕ има двојно значење, што наивните грци испреварени од сопствениот фалсификат не би можеле да го знаат кога ја фалсификувале историјата. Па така во нашите јазици, зборот ВРЕМЕ се ознацува како TIME: колку е часот? Во кое време?, но означува и WHEATER – како времето е сончево и топло, надвор е убаво време.
Во македонскиот јазик кога ке се стави негацијата НЕ пред ВРЕМЕ - се добива лошо време или НЕВРЕМЕ. Надвор врне, надвор е невреме. А кога врне, тогаш и ГРМИ. А кога грми, тоа значело дека се јавувал татко на Живиот (Зевс), кој живот давал преку водата која паѓала на земјата и неговото име било ГРОМО.(CHRONOS, според “древните“ грци). Па од таму според функционалната етимологија се изведуваат и други наши зборови како
каде ГРМИ? - ГОРЕ - ГОРЕН - ГОРА (планина, висока, на горе), итн.
Па од таму и името на Македонските кралеви: АНАГОРА, ПИТАГОРА...
Случајност ли е тука зборот РА: АнаГО-РА, ПитаГО-РА?
Како симбол на нешто врховно:Пр. Амон РА



Кон врв
ZOTE Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 26.Мај.2005
Локација: Macedonia
Статус: Офлајн
Поени: 627
Директен линк до овој коментар Испратена: 24.Јули.2006 во 15:27
Зборот Свастика произлегува од Санскритскиот јазик кој се зборува во Индија и некои делови на јужна и југоисточна Азија. Он е еден од најраните облици таканаречениот Индо-Европски јазик и службен јазик во Индија (на нив Санскритскиот јазик им е нешто како стариот латински и Грчкиот на Европјаните) На санскритски јазик се пишувани скриптите и молитвите, а симболот свастика датира најмалку 3.000 илјади години наназад. На нив свастиката им означува било кој предмет кој носи среќа. Се состои од "su" што значи добро и "asti" што е верзија на глаголот бити, така да "suasti" значи "добро е" или "добробит"  Додека додатокот "ка" воглавном означува малечок предмет кој носи среќа. Додека Свастиката во хиндуизмот Сурја-у кој е главен бог на Сонцето со коса и раце од злато а неговата кочија ја влечат седум коњи (подсеќа на подоцнежната верзија на Аполон), а може да симболизира и Брахма-у или хинду бог кој према верувањето створил све а кој е еден од Тримурти (таканареченото хинду тројство) што преставува аспект на еден бог во неговите три облици: Брахма - створител, Вишну - одржувач и Шива - разорувач (кој преставува позитивна сила и разорувач на злото) а обично тој бог го прикажуваат со три лица. Свастика може да симболизира и хинду поим за реинкарнација те. повторното раѓање кое се нарекува "самасара" . Свастиката се појавува со четири точки во секој од квадратите:



Свастиката се појавува и во Азијските, Европските и северно - американските култури, понекогаш како геометриски облик а некогаш и како религиски симбол. Каде и да се наоѓала Свастиката преставувала симбол на среќа се до дваесетиот век кога како свој симбол го зема Нациналната Социјалистичка Работничка Партија на Германија, па од почетокот на втората светска војна многу луѓе ја сметаат свастиката за симбол на фашизмот.

Свастиката често се појавува и во кинеската, корејската, и јапонската уметност. Во Римската уметност Свастиката ретко се појавува сама, а повеќе во група како елемент кој се повторува повеќепати. Еве еден пример, дизајн на поврзани свастики на подот Amiens катедралата кој бил чест римски мотив за украсување на подови:



Ова е мост кој бил изграден во 1905 год. во местото Јума (Yuma) во аризона кој сега се протега преку реката Колорадо и е еден од ретките преостанати државно изградени објекти во САД на кој има 47 свастики. Го изградил “US Reclamation Service (USRS)”, кои идејата за свастиките ја земале од Индија.



Кипот на Буда во будистички храм во Кореја:





Еве ја свастиката и во Индија и преставува едно од последните предмети кои ги оставиле оние кои се*еси се нарекувале Ариевци:



Еве ја свастиката и во Рим. Овде ја гледаме на Ara Pacis Augustae, олтарот изработен да обележи мир кој го обезбедил Август. Оваквата свастика може да се сретне и во грчкиот дизајн во овој ист облик и заради тоа таквиот дизајн се нарекува "Грчки кључ"

2
Кон врв
kilar Кликни и види ги опциите
Група
Група


Регистриран: 02.Август.2006
Статус: Офлајн
Поени: 0
Директен линк до овој коментар Испратена: 03.Август.2006 во 11:40
КНИЖНИНАТА ЗА МАКЕДОНИЈА
Името на јазикот, говорен од населението во Македонија, преку целиот историски развој, недвосмислено е посочено во документите: Теофилакт Охридски (крај на XI - почетокот на ХII в.) во „Пространото житие" го нарекува Климент "прв епископ на Болгарскиот јазик"; Димитар Хоматиан, охридски архиепископ (крај на XII - почетокот на XIII в.) се оплакува на србскиот крал Стефан Радослав, дека "на бугарски јазик не може да се толкува или говори"; Византискиот историчар Никифор Грегора през 1326 година одбележува, дека Бугарите по Струма, Струмица и Скопје го поздравили "на свој јазик добродушно и засмеано". Во време на турското робство во Македонија робовите, купувани од Венецијанските трговци, се именувани "на бугарски јазик". Србскиот патриарх Василиј Бркиќ, составил „Опис на провинциите во турската држава" во 1771 година, одбележува: "но така како Болгарите се многу повеќе од Турците, та по цела Македонија сите говорат бугарски јазик".
Францускиот чиновник од конзулатот во Солун Кузинери 1777-1779, 1786-1793 г. подцртува, дека Воденската епархија на запад од Солун: "Целата е населена со Бугари" и затоа "нејните архиепископи, кои доаѓаат во Воден, макар и Грци по народност, се принудени да научат бугарски јазик". Германскиот научник Гризебах, патувал низ Македонија во 1839 година, одбележува, дека од "Солун на запад не се слуша веќе грчки јазик и одтаму чак до албанскте гранични линии живеат Бугари".
Рускиот монах Партениј во 1839 година пишува, дека во Македонија "бугарскиот говор е поблизок до словенскиот одколку рускиот". Австријскиот конзул Хан, ја обиколил Македонија на два пати (1858 и 1863 г.), посочува, дека "Србско-Бугарската јазична граница минува по река Бугарска Морава, чак до Призрен во полињата на Шар планина."
Кон врв
Boogie Кликни и види ги опциите
Модератор
Модератор
Лик (аватар)
Слобода или Смрт

Регистриран: 26.Октомври.2005
Статус: Офлајн
Поени: 10652
Директен линк до овој коментар Испратена: 03.Август.2006 во 11:46

Trp Ruen, ruenicata od 567 g.n.e. i “V les knig...”каде се Вулгарите,Татарите или Бугарите тогаш

        Za razlika od staroslovenskiot jazik, KONSONANTSKIOT SISTEM vo drevniot MAKEDONSKI JAZIK se odlikuva i so nekoi svoi specifi~nosti vo artikulacijata. Taka, na primer, za sonantot

postoi i soodveten zaseben znak, koj e identi~en so onoj od sovremeniot MAKEDONSKI LITERATUREN JAZIK i koj se izgovara na dva na~ina: kako silno artikulirana soglaska i kako pomalku napregnato izgovoren neslogotvoren glas. Vo nieden dosega de{ifriran dreven MAKEDONSKI TEKST ne e registrirano prisustvo na maliot jus i golemiot jus, na malata ili golemata nosovka, nitu na jor, jeri, jer, jat, ili ksi. RUENICATA ne gi ima zastapeno bukvite:

¿, ¿I, ì, î

no zatoa TRP RUEN gi koristel bukvite

pri reckaweto na najstarata dosega za~uvana srednovekovna istorija na SLOVENITE so apsolutna hronologija od okolu 650 g.p.n.e. do verojatno 567 g.n.e. (ili do IX v.n.e.), bidej}i na desettiot red na faksimilot od {ti~kata br. 15 od DABOVITE [TI^KI so dol`ina 38 sm, {iro~ina 22 sm i debelina od 6 do 10 mm na takanare~enata “VLESOVA KNIGA”, a fakti~ki
“V LES KNIG...”,

t.e. "VO DRVENITE KNIGI..." decidno i izvorno e izreckano:

a soodvetno prevedeno na sovremen makedonski literaturen jazik glasi:

"RECKANO E 6075 KAJ SNAATA COJA.
TRP RUEN - (U)^EN OD OVOJ DVOREC"

        I pokraj toa {to gi nemame na uvid site faksimili na "V LES KNIG..." i sme svesni za GRE[KITE {to mo`el da gi napravi g - din J. P. MIROQUBOV pri “slepoto” prepi{uvawe na nepoznatata sodr`ina, koja za nego bila napi{ana so NEPOZNATA AZBUKA i so NEPOZNAT JAZIK, sepak, od de{ifriraniot dostapen faksimil na {ti~kata br. 15 se nametnuva soznanieto deka i AZBU^NOTO PISMO i JAZIKOT so koj se koristel TRP RUEN se mnogu POBLISKI do nivnata drevna MAKEDONSKA OSNOVA otkolku poznatite SREDNOVEKOVNI MODIFIKACII na REFORMATORITE KIRIL i METODIJ i na KLIMENT OHRIDSKI. Imeno, T’RP RUEN ne koristi jor, jer i jeri, ne koristi digram “ou “, tuku samo ligatura "$" i drevnomakedonski znak “u” za samoglaskata "U", a,sudejki spored drvenata {ti~ka br. 15 od “V LES KNIG...”,toj, verojatno, znae i koristi samo nekoi poedine~ni znaci za dvoglaskite i nosovkite (vidi sporedbena tablica), koi se prisutni i vo SREDNOVEKOVNATA MAKEDONSKA KIRILICA na REFORMATOROT KLIMENT OHRIDSKI. Osobeno e indikativen faktot {to KONSTANTIN - KIRIL, koga so brat mu METODIJ bil vo HERSON, na{ol EVANGELIE i PSALTIR napi{ani

Кон врв
kilar Кликни и види ги опциите
Група
Група


Регистриран: 02.Август.2006
Статус: Офлајн
Поени: 0
Директен линк до овој коментар Испратена: 03.Август.2006 во 13:07

  Сакам  да видиш че македонци като етнос и нация преди 1945 нема

Кон врв
Boogie Кликни и види ги опциите
Модератор
Модератор
Лик (аватар)
Слобода или Смрт

Регистриран: 26.Октомври.2005
Статус: Офлајн
Поени: 10652
Директен линк до овој коментар Испратена: 03.Август.2006 во 13:59
А јас знам дека имало и имам жив доказ дека постоеле но те*е бидејки не ти одговара ке порекнуваш нормално.
Сите напори да ја избришете нашата историја и да не поБугарчите ви се неуспешни
 МАКЕДОНИЈА И МАКЕДОНСКИОТ НАРОД ПОСТОИ ВО КОНТИНУИТЕТ ПОВЕКЕ ОД 4000 ГОД.
Кон врв
kilar Кликни и види ги опциите
Група
Група


Регистриран: 02.Август.2006
Статус: Офлајн
Поени: 0
Директен линк до овој коментар Испратена: 03.Август.2006 во 14:09
Кон врв
Boogie Кликни и види ги опциите
Модератор
Модератор
Лик (аватар)
Слобода или Смрт

Регистриран: 26.Октомври.2005
Статус: Офлајн
Поени: 10652
Директен линк до овој коментар Испратена: 03.Август.2006 во 14:37
Първа Българска държава

1.

Натрупването на прабългари около Етил създава предпоставки за учредяването на държава. Хан Алмуш от рода Дуло обединява племената Булгар, Баранджар, Сувари, Есенгел, Берсула.

БАРАНДЖАР са мюсюлмани, наброяват 5000 семейства. В културно отношение превъзхождат останалите племена. Предполага се, че са били жители на първата хазарска столица Берсилиq и градовете Беренджера и Варанца, разрушени от арабите. Баранджарците основават град Болгар (което означава "място за жертвоприношение").

ЕСЕНГЕЛ е племе, свързано с приурало-прикамския етнически масив. Главният град Ошел се намира край Етил.

СУВАРИТЕ по всяка вероятност са хунско племе, съдейки по писанията на Прокопий Кесарийски [Прокопий от Кесарии. Война с готами. Перев. Кондратьева С.П. М., АН СССР, 1959 г., стр. 407]. Главен град - Сувар.

БЕРСУЛА. Отъждествяват ги със сребърните българи. Основават град Биляр, наречен от руските летописци "Великият град на сребърните българи", а също "Великият град Болгар".

Местонахождението на тези племена определя и границите на Волжска България: на юг от р. Черемшен, на север р. Кама, на изток р. Шешма и на запад р. Свиняга. Съседните племена са Мордва, Половци, Башкири, Черемси. Маджарите (от древнопрабългарската дума "мадж" - съсед) са прогонени от прабългарите и те тръгват на запад.

* * *

Оформянето на българската нация край Волга е продължителен период. Племената враждуват помежду си. Младата държава е подчинена на хазарите. Синът на хана е заложник в хазарската столица, дъщеря му е съпруга иа кагана Йосиф, а след смъртта й той иска и втората дъщеря на Алмуш. От разрешаването на двата проблема - обединяване на нацията и постигане на пълен суверенитет – зависи ще я има ли Волжка България. Ханът вижда изхода в приемането на нова религия.

Легендата разказва, че персийски лекар излекувал Алмуш и съпругата му от тежка болест. След това той им разказал за пророка Мохамед и ханът приел вярата. Но това е легенда. Алмуш трябва да избира между юдейството, християнството и исляма. Хазарите са посветени в юдейството. Ако го възприеме, би означавало окончателно обвързване с тях. В Православната вяра са кръстени Византия и Дунавска България. Те обаче се намират далеч и в труден час не биха подали ръка навреме. От изток и север са езически племена, сред които славяните и финските народи. Най-големи политически изгоди би донесъл ислямът. Арабският халифат представлява в този момент огромна и силна империя, която се намира в сложни отношения с хазарите. Ето защо Алмуш предпочита вярата на Мохамед. През 922 г. пристигат пратениците на пророка от Багдад. Те са посрещнати радушно. Ханът получава името Джафар. Последният уверява делегатите, че вече тайно бил посветен в исляма.

Ислямът намира добра почва в България. Град Болгар се превръща в първото свято за мюсюлманите място след Мека. И сега тук пристигат паломници от цял свят. През XII и XIII в. в столицата се готвят религиозни учени от Персия, Египет и др. Европейският монах Г. Рубрук пише: "Българите са най-злите сарацини. По-здраво държат на законите на Мохамед от който и да е друг".

Въпреки че ислямът е твърдолинейна релйгия, българите я реформират. Жените никога не носят фереджета. Запазена е езическата традиция мъжете и жените да се къпят голи в реките. Нещо повече, нежният пол участва наравно с мъжете в лов и битки. Обяснението на подобни и единствени по рода си явления в мюсюлманския свят, вероятно е свързано с демократичния дух на българина. Всеки може да се срещне с хана, а почестите се свеждат до това посетителят да свали шапка и да я сложи под мишницата си.

Не може да се каже, че култът към Тангра е забравен. И днес в Татарстан, когато завали дъжд или когато времето се затопли, и въобще щом става дума за нещо хубаво, се споменава името на Тангра.

Въпреки сковаващите закони на религията българите си остават контактна нация. Те търсят изгодата, независимо от това какви са разбиранията или вярата на другата страна. Това тяхно качество им помага да оцелеят и да трупат богатства.

Има нещо мисионерско в двете български държави – и Волга и Дунав. Първите посвещават в исляма татарите, вторите издигат православната религия, чиито идеи са разработени в Константинопол, и покръстват източните славяни.

През 986 г. пратениците на двете български правителства се срещат в руската столица Лиев. Те поотделно обясняват каноните на своята религия пред Великия княз Владимир. Посланиците от Болгар му разказват, че мохамеданството забранява да се яде свинско месо, обрязват се, молят се по няколко пъти на ден, а след смъртта Мохамед дава на всеки по 70 жени. Владимир "сам любя жены и блуждание многое" отвръща, че обрязването и забраната за свинско месо хич не му допада, а колкото до това, да не се пие вино, отсича: "Руси ест веселие пить - не можем без того быть".

Разбира се, княз Владимир не е независим в решението си. Да оставим настрана, че книжовният език и буквите в Русия са български, което го задължава към православието. На юг са България и Византия, а на запад държавите са католически. Това значи, че мюсюлманската религия би създала големи проблеми на Русия. Владимир мъдро предвижда разширяването на страната да става на изток, където живеят главно езически племена. Не на последно място противопоставянето с мюсюлманската религия ще донесе на страната му нови завоевания.

И така, след Великия тюркски каганат, след Велика България на Кубрат, на географските карти са нанесени три български държави – Хазарският каганат, изповядващ юдейската религия; Дунавска България – православна страна – и Волжка България, наречена още в Х в. Велика България, посветена в исляма.

* * *

Съвременните летописци наричат Волжска България "Страна на градовете". Тук има около 1600 селища, сред тях 38 града са силно укрепени. И днес учените спорят коя е столицата на Волжска България: Биляр или Болгар.

Професор Алфред Халиков твърди, че е Биляр, тъй като "Биляр" означава "Великият български град Болгар". Сред изобилния материал от доказателства той изтъква например древната песен:

Вие казвате Булгар – Биляр
Вие навярно идвате от Булгар?
Български коне карайки,
Вие минавате даже през Хинда.
Липови чаши за кехлибарен мед,
Фаянсови чаши за медовина,
бисери, огърлици, рубини, сапфири –
всичко тече към Булгар.
[Халиков Алфред Хасанович. Кто мы - булгары или татары. Казан 1992, стр. 27]



Биляр. Храмът в центъра на града.
По предположение на съвременните архитекти

Биляр. Основите на храма.
 
 
Вторият аргумент на г-н Халиков са размерите на Биляр. Градът има правоъгълна форма, както Плиска и Преслав. Заобиколен е от плодородни черноземни поля, а на север е планината Балангуз. Четирите ъгъла на правоъгълника сочат четирите краища на света. В центъра са построени дървена и белокаменна джамия. Общата площ на двете е 2500 кв.м. По мюсюлмански обичай те са обърнати на югозапад към Мека. В северната част на белокаменния храм се намира минаре. На север и юг от сградите са обществените кладенци, а на юг е царското гробище, в което са заравяли и аристократи. Зад минарето са разположени обществените зърнохранилища. Археолозите откриха в тях семена на около 20 вида културни растения. Няма съмнение, че в центьра са домовете и на най-изкусните занаятчии, защото тук е открита леярна за мед, работилница за бижутерия, оловен отпечатък от печата на новгородския княз Владимир.

Керамика от Биляр.
 
 
Вътрешния град заедно с центъра заема площ от 2 милиона кв.м. Сам по се*е си това е най-големият български град, тъй като Суват е с площ 1 милион кв.м., а Болгар - едва 100 000 кв. м.

Вътрешният град е обкръжен със земен вал, който в началото на XII век е вече троен. В него живеят богати търговци, феодали, аристокрация, привилегировани занаятчии, стъклари, шивачи, ковачи, оръжейни майстори. Археолозите преброиха 30 тухлени дома и още десетки белокаменни. Останалите къщи се строят от дърво. Общият им брой е около 3000. Величествено и днес се възправят двата хълма, заселени със занаятчии. Очевидецът Джевалики пише: "В сградите има нещо общо със сградите на Константинопол. Той е велик град. Този град се казва Болгар. Той е велик град." [Греков, Б.Д. Калинин, Н.Ф. Булгарское государство в домонгольское завоевание. // Материалы из истории Татарии, вып. 1, Казань, Таткнигоиздат, 1948 г., стр. 153.]

Биляр. Реконструкция на кервансарай.
 
 
Край главния вход на вътрешния град, зад линията на укрепленията, бил разположен Керван сарай. През XII в. дворът и част от сградата са засипани от укрепителни валове. Ширината им достига до 4 м височина и 10 м ширина. Дворът е ограден с висока ограда от дъбови колове, а зад тях имало ров, широк 4 м и дълбок до 2,5 м. В двора се намирал кладенец, изграден от дървени греди. Археолозите откриват и пещ за изпичане на тухли, която е двукамерна.

Сградата е построена от тухли и бял камък. Основата представлява правоъгълник. Стените са с де*елина до 1 м. На първия етаж те са облицовани с варовик, а на втория – с мазилка, украсени със стенописи. Помещенията са общо 6 с квадратна форма 3 х 3 или 4 х 4 м. Под пода на всяка стая на дълбочина от 60 до 120 см преминават димни отоплителни-канали. Те са направени от тухли и имат ширина 25-35 см. На три места са открити изходите за отопление на горния етаж. Централният канал е широк 50 см и той се свързва.с останалите перпендикулярно. Самата камера на пещта е с размери 300 х 100 см. В южния ъгъл на зданието е разположен масивен двусекционен портал с подпорни бази за стълбище, водещо към втория етаж.

Биляр. Основи на сграда.
 
 
В централната част на вътрешния град археолозите откриват имение. Домът е с размери 11х11 м. Изграден е от недобре изпечени тухли. Де*елината на зидовете - до 100 см. Разделен е на 4 равни части. Помещенията се съединяват с врати, широки 100 см. Централната част на първия етаж има два куловидни издатъка. Предполага се, че това са стаи с вид на юрта; използвани за спални помещения.  Преградните стени на втория етаж са разделени от тънка (от две тухли) преграда. Цялата сграда се отоплява от една пещ.

Съвременните разкопки откриха скелети на избити по време на монголското нашествие войници. Всичко ценно завоевателите са задигнали, но малкото останало, макар и разтрошено на части, говори, че тук е бил домът на болярин.

Външният град е с двойна и тройна укрепителна система с дължина 11 км. Валовете са укрепени с дъбови врати с де*елина до 6 м.

В предградието е градското гробище - 300 000 гроба, домове и вили. Тази част е защитена с ров. Общата площ на Биляр е осем милиона кв.м. Населението превишава 100 000 души. От града тръгват пътища към Скандинавия, Русия, Урал, Сибир Кавказ, държавите от Изтока.

Строителството на Биляр започва през 922 г., когато хан Алмуш укрепва държавата си срещу евентуално нападение от хазарите. В знак на благодарност, че е приел исляма, Багдадският халиф Муктадир изпраща 5000 майстори строители от Хорезм, Мерва, Хорасан.

Повечето учени са на мнение, че столицата на Волжска България е Болгар или както още я наричат - Булгар. Те пък се позовават на арабския пътешественик Ал Мухтали, който през 982 г. пише: "Болгар е град, разположен на р. Етил. В него всички са мюсюлмани. От Болгар излизат 20 000 конници. С всяка войска, колкото и. голяма да е тя, те се сражават и я побеждават". [ Халиков, А. Х. Первое государство. Казан, Татарстан кетап, 1991 г., стр. 70.]

Писателят Ал Балхи допълва, че жителите на Болгар живеят в дървени къщи, които им служат само през зимата. Лятото те се пренасят в юрти. Юртата на царя е най-голяма, побира 1000 души и повече. Застлана е с персийски килими. В средата е тронът, покрит със скъп византийски плат [Ковалевский, А. П. Книга Ахмета ибн Фадлана о его путешествии на Волгу в 921 – 922 г. Харьков, 1956 г., стр. 137.].

В Болгар има запазени няколко сгради, но те са строени след татарското нашествие: малкото минаре, Черния дворец, северния и източния мавзолей. Голямото минаре рухнало през 1741 г. поради слягане на почвата, а Белият дворец се срутва преди петдесетина години.

Днес само можем да съдим за величието на града. В центъра се издига храм с размери 32 х 34 м. Правоъгълният покрив се държал на 20 шестогранни колони с капители. От четирите му ъгли и сега са запазени част от многостранни кули с покрив във вид на шатра. Голямото минаре било високо  26 м. и до върха се стигало по 72 стъпала. На него се е изкачил Петър Велики, когато пътувал по Волга на поход. Той заповядал мейстори да го ремонтират. Направил го, защото фамилията Романови тръгва оттук.

В Северния и Източния мавзолей са погребвани аристократите. Досега тук не е посочено със сигурност нито едно царско погре*ение. Надгробните плочи са надписани с арабски шрифт, който е възприет веднага с приемането на исляма и твърде рядко вече е използван йугорографичният. Текстът на епитафиите е комбиниран: "благочестивите" думи са на арабски език, останалите - на български. Например:

1. Той е жив, който не умира (Аллах)
2. а всичко живо ще умре
3. Оураз син на Алп
4. Надгробен знак. Да бьде милостив Аллах над него
5. Милост обширна. От света
6. си отиде по летоброенето
7. 709  (по мюсюлманския календар – бел. авт.)
8. Раджата месец девети десети ден
9. беше. Смьртта е врата
10. и всички хора
11. в нея ще влязат.
[Мухаметшин, Д. Г., Хакинзянов, Ф. С. Эпиграфические памятники. города Булгара. Казань, Татар кетап, 1987 г., стр. 63. ]


В епитафията 1-2 и 9-11 ред се считат за "благочестиви" и са на арабски език. Останалите са на български. Или пък:

1. Той е жив, който не умира
2. Тая гробница е на девица
3. Скромна и целомъдрена
4. Благочестива, търпелива, постеща
5. Фатимелчи, дъщеря на Айуба, син на Мечк, син на
6. йунус ал Булгари. Боже мой, помилуй я
7. с милост широка. Отиде при милостивия Аллах всевишен
8. На 22-годишна възраст. Умря
9. в новолуние реби II. По хидже в 7
10. сто единадесет.
[Пак там.]


Черният дворец се използва не само за погре*ения, но, както предполагат съвременните учени, и за правосъдие. На първия етаж арестуваните чакат оковани да бъдат изведени горе, където ще се реши съдбата им.

Около малкото минаре, високо 16 м, е ханското гробище. От върха му се открива гледка към противоположната страна на Волга - част от града и укрепителния ров. Днес оттам се вижда ровът, тучни пасбища и гора в далечината. Такава е орисията на великата държава - руини, обрасли с трева. В близост до Волга, на мястото на някогашните къщи, расте вековна гора.

Белият дворец е най-посещаваното място след джамията. В него е градската баня. Подът и стените се нагрявали така, че трябвало да се обуват налъми. Водата се топлела в цистерни, иззидани от бял камък. В палатата се провеждали събрания, политически дискусии, плетели се интриги. Артисти изнасяли програми.

Сградите в Болгар са от камък, измазани с хоросан. Отвътре те се разписват оскъдно, съгласно мюсюлманските канони, с геометрични и епиграфични елементи, в син и розов цвят. Камъните се добиват през зимата от другата страна на Етил. Блоковете се хлъзгат по де*елия над метър лед до града.

Сувар съперничи на столицата. "Строенията му са величествени. Полята многочислени и другите богатства обилни", пише в една хроника. Градът е с квадратна форма. В центъра се намирал двуетажен дворец от тухли, украсен с полуколони.

Сувар си сече собствени монети, докато хан Алмуш не го подчинява на властта си.

Кон врв
kilar Кликни и види ги опциите
Група
Група


Регистриран: 02.Август.2006
Статус: Офлајн
Поени: 0
Директен линк до овој коментар Испратена: 04.Август.2006 во 10:13
КНИЖОВНИЦИТЕ ОД MAKEДOHИJA ОТВОРЕНО ГО ДЕМОНСТРИРААТ СВОЕТО БОЛГАРСКО САМОСОЗНАНИЕ
Паисиј ја нарекува својата историја - "Историја Славјаноболгарска". Во неа тој јасно и определено ги сврзува појмите род-народ-татковина-учење-обичај со јазик, како составува цела национална програма. Кон тоа Рајко Жинзифов покасно ги додава верата и народноста. Во книжевниците од Македонија се создава традиција за етничко именување на јазикот, на кој тие пишуваат. Јоаким Крчовски издава „Повест ради страшнаго и втораго пришествие Христова, собрана од различних светих писаниња и преведена на простејши јазик Болгарски!" (во Будин град, 1814) и „Чудеса пресветија Богородици, преведени од книга „Амортолон Сотириа на болгарски јазик" (во Будин град, 1817). Тетовскиот (од с. Теарце) монах Кирил Пејчиновиќ го нарекува трудот си „Книга сија зовомија Огледало, описана ради потреби и ползованија препростеjшим и некнижним јазиком Болгарским Долнаја Миссии" (во Будин град, 1816).
Тука треба да се однесат уште книгите на: граматистот од Банско - Неофит Рилски „Болгарска граматика" (Крагуевац, 1835), ..Новы завет, новопреведенны; от славенскаго на Болгарской Азыкъ"; на солунчанецот Павел Божигробски „Евангелие (типосано на Богарскої език со гръцки букви)", (Солун, 1852); на свештеникот од Скопско Натанаил Зографски „Буквар славеноболгарски" (Бук*решт, 1865 г.). Охриѓанецот К. Шапкарев го напишува „Български буквар..."(1868 г.), „Голема Българска читанка" (1868 г.), „Сборник от Български народни умотворения" (1891 -1894 г.).
Кон врв
adzigogov2001 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 21.Јули.2006
Локација: Macedonia
Статус: Офлајн
Поени: 0
Директен линк до овој коментар Испратена: 04.Август.2006 во 10:28
ТМОРО.
Тајно Македонско Одринска Револуционерна Оргнизација.
Земи Карта на Пред Берлинска Македонија. И ГЛЕДАЈ.

КОЛКАВА Е МАКЕДОНИЈА.

БЛГРЧЕТА, Коренот на секоја нација се гледа во нејзината култура. Џабе после и 2 века проба за побугарчување не успевате, Србите тоа го пробале 35 години, и Виделе, се откажале, Грците ден Денес пробуваат. Кај и да е ќе се откажат.

Туку Културата, толку е преплетена во нашите гени што не може а да не познаеш Македонец. Стави Македонец, Грк, Болгар, еден до друг, одма знаеш кој е кој БРЕЕЕЕЕ.

Кога ќе слушнеј песна во другата соба, Знаеш МАКЕДОНСКА Е.
ПА каде се бугарските изворни песни а?

Немате , па ги крадете нашите. Вчера МИШО КОВАЧ, ја пееше ЗАЈДИ,ЗАЈДИ. После продолжи некој друг, Јас на 10 м од телевизор. Одма нешто се разбуди во мене, Одма познав Дека Некој Македонец ја пее. Потчав до телевизор, и гледам Жељко палче, Водителката, брише размачкана шминка, Мишо и ХАри мата, со зинати усти гледаат.
А тоа пее никој друг него ТОШЕ. Не дека го сакам посебно. АМА поентата е . ИЗВОРЕН МАКЕОНСКИ МЕЛОС ; ПЕСНА- не може никој друг освен Македонец да испее. ЗАтоа што тоа е во генот, во јазикот, во културата.

Ние имаме ВАСКА ИЛИЕВА, ВИЕ РАТКА ПИРАТКА. НИЕ ИМАМ АЛЕКСАНДАР САРИЕВСКИ, ВИЕ ИМАТЕ (КАЖИ НЕКОЈ), НИЕ ИМАМЕ ТОШЕ ВИЕ ИМАТЕ АЗИС.

ПА САМО СО ТОА СЕ ГЛЕДА разликата во културата. Кај нас КАРОЛИНА кај вас ГЕРГАНА. КАЖИ МИ ЗА ОВИЕ ОЧИГЛЕДНИ РАЗЛИКИ.

СЕ ГЛЕДА БРЕ ДЕКА СТЕ ДРУГО ПЛЕМЕ. а ОД КАДЕ СТЕ ДОШЛЕ,
БУГИ ЌЕ ВИ КАЖЕ.

Кон врв
kilar Кликни и види ги опциите
Група
Група


Регистриран: 02.Август.2006
Статус: Офлајн
Поени: 0
Директен линк до овој коментар Испратена: 04.Август.2006 во 10:32
МИСЛУВАЊЕТО НА КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВ ЗА ТОА КАКО ДА СЕ НАРЕКУВА МАКЕДОНЕЦА
Тоа го објаснува уште во средината на минатиот век Константин Миладинов во свое писмо до патриархот на Бугарското национално ослободително движење Георги Раковски. Ете што пише К. Миладинов: ,,...Во мојот оглас Македонија ја нареков Западна Болгарија /како треба да се вика/ зошто во Беч Грците се разпоредуваат со нас како со овци. Тие сакаат Македонија да биде грчка земја... А тамошните повеќе од два милиона Болгари што ќе правиме со нив?..."
Во „Цариградски вестник" Димитар Миладинов ja изтакнува опасносттa од гркоманството и посочува: ...Скоро шест осмини од Македонија населени од еднојазични Болгари се учат на елинско писмо и од Елините се нарекуваат Елини..."

Во 1861 година двамата браќа Миладиновци издават зборник ,,Български народни песни". Во поканата за собирање на предплата Константин Миладинов пишува: „...Песните зафативме да ги собираме од секакви страни на Западна Болгарјиа, т.е. од Македонија например од Охрид. Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места уште и од источна Болгарија"...
 
Кон врв
LouWeed Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)
I AM THE KING OF ROCK&ROLL

Регистриран: 28.Мај.2005
Статус: Офлајн
Поени: 13012
Директен линк до овој коментар Испратена: 04.Август.2006 во 10:32
ebati tatarite.....ajde gitla odi si na nekoj bg forum....
Кон врв
adzigogov2001 Кликни и види ги опциите
Сениор
Сениор
Лик (аватар)

Регистриран: 21.Јули.2006
Локација: Macedonia
Статус: Офлајн
Поени: 0
Директен линк до овој коментар Испратена: 04.Август.2006 во 10:44
БУГАР еден
Кон врв
kilar Кликни и види ги опциите
Група
Група


Регистриран: 02.Август.2006
Статус: Офлајн
Поени: 0
Директен линк до овој коментар Испратена: 04.Август.2006 во 10:47
Македонија, чудна страна,
нема да бидит гр'чка она
ни Болгарска нема да биде!
Шума и гора, и планина,
самиј камен на таја страна,
птица и риба во Вардар река,
живо и м'ртво на свои крака
ке станат и ке дадат ответ
на цела Европа, на цел свет:
Ја Македонка сум,Македонец сум ја,
Македонци живејат во таја страна!
Рајко Жинзифов, "Гуслјар во собор", 1862

НЕМАТЕ ИСТОРИЯ И СТЕ ИЗМИСЛЕНА НАЦИЯ



Изменето од Boogie - 04.Август.2006 во 11:02
Кон врв
 Внеси реплика Внеси реплика страница  <1234 8>
  Сподели тема   

Скок до Овластувања Кликни и види ги опциите

Forum Software by Web Wiz Forums® version 10.03
Copyright ©2001-2011 Web Wiz Ltd.

Страницата е генерирана за 0,156 секунди.