Le Mouvement Macedonien (Македонско Движење)

 Vladimir88 напиша:

Само кој е креаторот на овој текст..

Бугарски генерал  ???

Ако е бугарски генерал или некое воено лице, фала богу дека ќе напишат грци или не знам си што, па нели се уништувала народноста... .Иако многу многу не му верувам на овој документ

Па доле не личи ли подписот му? Тој подпис е сштиот како оној дето е добавил кон него: "македонскiй болгаринъ".

Стаа дума за Крстето. Еве ја част од писмото му:

До Негово Превъзходителство 

Господин председателя на Московския Славянски Комитет 

НИКОЛАЙ ИВАНОВИЧ ГУЧКОВ

Ваше Превъзходителство,

Дълбоко уважаеми Николай Иванович!

През лятото на 1910 г. имах честта да се запозная с Вас в София по време на Славянския конгрес. Ако и вече далеч, като използувам това познанство, аз се обръщам към Вас с настоящето писмо....

....Доколкото мога да съдя на основание сведенията ми за московските славянофилски течения и дела, очевидно дума става за едно от редовните заседания на Московския Славянски Комитет. На него, както на Петроградските славянски обеди, може да се постави на обсъждане въпросът за позицията, взета от България в сегашната война, както и по-нататъшната съдба на многострадална Македония, като знам как здраво се е утвърдила в Москва сръбската национална агитация и как енергично и умело в течение на последните три години е обработвано руското обществено мнение в полза на сръбските и в ущърб на българските интереси от сръбските деятели, живеещи постоянно в Москва: 1. архимандрит Михаил2, в покоите и под влиянието на когото се е зародил и се намира Московския Славянски Комитет; 2. Сръбският търговски агент г. Чеда Йокимович, главното назначение на когото съвсем не са търговските дела, които само прикриват истинската цел на неговото пребиваване в Москва, и 3. Херцеговинецът частен доцент в Московския университет г. Начета, а може би още и отделни гастрольори от главното сърбофилско огнище в Русия, от Петроградския Брянчаниновски кръжок, като г.г Семиз, професорите от Белградския университет А. Белич, Радован Кошутич и чиновникът от сръбското министерство на външните работи Марко Цемович, и други, явяващи се като неофициални представители на сръбското правителство и негласни органи на сръбската кралска мисия в Петроград, аз напълно разбирам безпокойствието на българския лекар г. Боев, работещ в Московската болница за решенията, които могат да се вземат от Московския Славянски Комитет. При липсата на български агитационни организации в Русия и особено в руската столица, подобни на изпитаната и прекрасно организирана сръбска агитационна мрежа, действуваща вече отдавна систематично и успяла да вземе в свои ръце руското обществено мнение и руския печат; българският неутралитет неведнаж е бил обявяван за измяна към славянското дело; българското правителство и цар Фердинанд бяха обявявани и отново може да бъдат обявени за оръдия на германизма и накрай, всички твърдения на българите за сръбския режим в Македония са окачествявани и отново може да бъдат изтъквани като "низка клевета", като се разчита на това, че се използува затрудненото положение на Сърбия. Българският лекар в Москва, г. Б. с пълно основание може да очаква на славянското събрание в Москва на 15 октомври неизгодни за България и българския народ сравнения на сърбите с българите: първите да бъдат изтъквани като борци за славянската идея, героична и съюзна на Русия нация, а последните егоисти, изменници на славянството, не избиращи средства за собствени изгоди. И колко още по-лоши характеристики може да се измислят по отношение на в нищо невинния български народ. "Братята" сърби не се скъпят на комплименти по адрес на българите. Техните постоянни агенти в Москва и в Петроград са овладяли руските обществени събрания, салони и печат и с и без повод се занимават със сравнения на "чистославян ска" Сърбия с "полутатарска" България.

И как умеят те да възхваляват своята стока:

"Ние, казват те, сме истински славяни, а те са полутатари"; "ние имаме свой славянски крал, а те немски принци"; "ний сме постоянни врагове на Австро-Унгария и ваши естествени съюзници, а те никога няма да тръгнат против Австро-Унгария и за вас са съвършенно безполезни"; "ние сме опора на славянството на Балканите, а те са опора на Австро-Унгария и германизма"; "ние никога не сме изменяли на Русия и на славянството, а те измениха и на Русия, и на славянството, като почнаха втората абалканска война"; "ние заедно с Русия водим борба с германизма, а те в пристанищата си въоръжават унгарски параходи против Русия" и т.н., и т.н.

Нужно ли е още да продължава изброяването на толкова голословни, но видимо убедителни, особено за малко осведомената по южнославянските дела руска публика, сръбски доводи в полза на сърбите и против българите.

Ние, българи и македонци, много пъти сме слушали и чели това по руските вестници. Ние знаем за тяхното влияние върху руския печат и руското общество, ето защо много от нас с голямо безпокойство се отнасят към тези руски славянски общества и кръжоци, в които здраво са заседнали сръбски агитатори. Поради това напълно основателна е молбата на българския лекар Б. за изпращането в Москва на 15 октомври т.г. на Людсканов или Наумов. Необходимо е да не се оставят без отговор сръбските клевети по адрес на България и българския народ. Поради това с настоящето писмо аз охотно изпълнявам молбата на Одеското българско общество "Братство" и своя дълг пред моята родина Македония, да бъда представител на нашите интереси и чувства пред Московския Славянски Комитет....

...Да! Много пакости сътвориха сърбите на славянска България и Македония и Добруджа, но от това не се задоволиха. Те чувстваха че тяхното Каиново дело ще бъде разкрито, че невинната кръв, пролята и проливана от българите в Македония за свобода може да доведе до осъждане от страна на славянската обществена съвест на сръбско-гръцкото покушение, извършено над свободата на една трета от българската народност в Македония, и сърбите с всякакви начини се стремят да очернят България за нейния неутралитет и да покрият своето име с нови несъществуващи бойни лаври, за да не може безпристрастната славянска съвест да се обърне към тях със заслужения от тях укор: "достатъчно лъжи и клевети по адрес на ограбената и оклеветена от вас заедно с гърците и румънците България. Долу ръцете от това, което вие толкова грубо и насилствено отнехте от братския народ; иначе вие сте недостойни да носите името славяни и напразно е била проливана кръвта на руските герои за вашето спасение от заслуженото от вас наказание за измяна и предателство на южнославянското дело".

Независимо от всички сръбски хитрости, независимо от всичкото им старание да помрачат здравия смисъл на руското общество, ние, българите и македонците, сме уверени, че те не ще постигнал своите низки цели. Ние мислим, че руските просветени хора не може да не знаят, че всички македонци, които са се обучавали в Русия до края на 80-те години на миналото столетие и по-сетне, са пристигали и са заминавали от Русия с българско национално самосъзнание; че българския народ е понасял цялата тяжест на борбата с гърците за славянско богослужение и с турците за политическа свобода, а сърбите се появиха в Македония само за борба с българите, като се явяват съюзници на гърците и турците против българското мнозинство и съюзници на гърците и румънците за ново заробване на Македония и Добруджа.

Ние вярваме, че съвестта на славянското руско общество ще проговори независимо от всички старания на сърбите и неславянските им другари и съюзници да я приспят и че тя ще унищожи Бук*рещкия мирен договор с неговото чудовищно заробване на два милиона българи от сърбите, гърците и румънците.

Много съжалявам, че не мога лично да изложа пред Московския Славянски Комитет тези чувства на вяра в тържеството на руската славянска съ вест в работата по възстановяване на погазената свобода на българското население в Македония и Добруджа, независимо от всички лъжливи новини, разпространявани за България и българите от сръбските, гръцки и румънски телеграфни агенции, а също и от центровете на сръбската пропаганда в руската столица.

Приемете, Ваше превъзходителство, уверенията ми в пълното уважение и преданост.

К. М и с и р к о в

Кишинев, Бендерская 

19 октомври 1914 

Внеси реплика	страница <123 4 6 >
Tweet